Жътва в душата
Влюбих се. В разгара на лятото, по жътва. Толкова хубав беше! Висок. Строен. Кожата му беше придобила златист загар под палещите лъчи на слънцето.
Не бях го виждала досега. Не го познавах. По-късно дочух какво разправяха из селото – бил дошъл от града на гости у роднини. А сега дори и ...