Проза и разкази от съвременни български писатели
Щуката, ракът и орелът
На Щуката и беше писнало, ама наистина, и то много. Ма как може този драскач така да я изтипоса в тъпата си басня. Да причини такова нещо на интелектуалка като нея, да я осмее, да я орезили,че даже нарицателна стана и в родния водоем и извън него
На Орела не му пука, рее си се ...
* * *
Отговор
- Да докосваш хората ли? Нелепо е да смяташ, че ако се пресегнеш към тях със сърцето си в ръка, туптенето му ще ги смути.
И все пак искам да докосвам хората.
- Сърцето ти не е бомба, която ще гали с безумните си пламъци челата им. Нито пък е бистра водица, миро, с което да ...
Моето бъдеще
- Здравей!
- Какво си ти?
- Как какво? Аз съм твоето бъдеще!
- Какво искаш от мен? ...
Четвъртото споразумение
- Защото харесвам себе си - каза го така, все едно обяснява всичко.
- Не разбрах какво имаш предвид.
- Тези, които се напиват го правят, защото не харесват себе си.
- Защо д ...
Болест - реалност
-Т очна е – помисли си лекарят. – Влезте.
- Добър ден. Надявам се да не съм закъсняла.
- Не, всъщност сте точна. А сега да минем направо. Какъв е проблемът?
- Проблемът ли? И аз не знам точно. От известно време… някак си… (заекваше момич ...
ЗЗВ
Член 1:
Не успя да направи нещо, но аз си помислих, че съм бременна,
защото не си е сложил презерватив. Скрих се в банята и не из-
лязох до сутринта. ...
Магистрална история
Импресия
и обувките с цвят на канела.
Облякох ръждивочервена пола
и блуза оранжева сложих,
отгоре наметнах зеления боров ...
03:00 АМ
Хлад се промъква под вратите. Спящите се размърдват в съня си. Завиват се по-плътно. Косъмчетата по ръцете им настръхват.
Кучета и котки тихо ръмжат с присвити уши, загледани през прозорците навън в нощта.
Старите къщи скърцат. Врати се открехват.
Навън е задухал вятър и дърветата тайнствено ...
Историята на Казанлък
90 дни с г-н Арогантност (1)
Наказание
- Сега, отново, г-це, бавно освободете съединителя и натиснете газта. Бавно, казах! - колата се разтресе при рязкото тръгване и почти моменталното спиране и инструктура ми почти разпиля всички листове в ръцете си. Ръката му се стрелна към оплешивяващото му теме и той го р ...
Един живот напук
Напук превърнах се в огледално отражение на всичко, което някога си искал, напук превърнах се в стъклен кристален образ от твоите мечти, напук превърнах се в безропотно въплъщение на твоя идеал, напук изгубих дори себе си.
Напук вървях толкова време по измислен, сбъркан път.
Напук б ...
Пигмалионов комплекс
„Измислих си празник за двама."
Светла Караянева
Наложи се да остави лицето недовършено, защото не се получаваше това, което иска. Общо взето беше специалист по рисуване на голи тела и реализацията не създаваше проблеми, но с лицето така и не успя да се справи, поради което ...
Разходка под дъжда
Капани от прах
Ивайло
През 1989 г. се ражда момче на име Ивайло. Той интелектуално не отговаря на коефициентите на всеки един човек, искам да кажа, ...
Една провалена любов...
- Да, все тая... - отговори Миро.
Момичето се усмихна и го хвана за ръката. Почувства се щастлива. Трепет изпълни сърцето й. Вече нямаше да се прибира с насълзени очи, нямаше да плаче през дългите нощи.
Те вървяха бавно хванати за ръце към блока й. Мълчаха. К ...
Невинна душа
Вечеря в ресторант "Оранжевото агне" (ненаучна фантастика)
(ненаучна фантастика)
Отскоро бях на тази оранжева планета. Бях решила да се преместя на нея, защото според онова, което прочетох в страницата й, тук атмосферата трябваше да е чиста, наситена с животворен кислород, а климатът - топъл през цялата година. Планетата ...
Коктейлът на болката
Тишината на стаята - най-добрият слушател на мислите ми. Две зли сълзи - моята свобода. Самота, приятелко моя, поне ти остани! Страх ме е сама нощем. Но повече ме е страх от утрото - да се събудя студена в празното легло. Хайде, налей по едно. Забъркаркай коктейла на болката. Не ...
Есен
На гости на Гар Ван
Огледалото
Огледалото - болезненото огледало, в което виждам своята същност, своята прокълната същност.
Всеки ден, когато ставам, аз съзирам този странен типаж от отсрещната страна, втренчил безумен поглед в мен. Сякаш ме изучава частично, гледаме с учудване и неприкрит възторг. И продължава да ме г ...
... но теб те няма
Прежда
Започна да дърпа...
... дърпаше ли, дърпаше... а аз изчезвах ли, изчезвах...
И от мен не остана нищо. Превърнах се в километри ...
Отражения 8
Събуждайки се от сън човек осъзнава, че още е жив.
Георги Гълъбов
Сама
Защото теб те има
Морето мие босите крака, лекия ...
Отново с теб
Трагедия за балончета от дъвка, формули за съкратено умножение и моята изумителна некадърност
Не мога като нея. Не мога.
Нищо.
Не мога да пиша с дясната ръка - просто, за да не питат дали съм левичарка.
Не мога да правя балончета с дъвка. А това всеки го може. ...
"Светлината на Арах"
ъществува легенда по-стара от самото време. Легенда за Арах. Висшата единствена сила създала всичко. Никой никога не е виждал лицето му. Всички виждат само Светлината му. Арах се бори срещу Арк, древно зло, което поглъща всичко по пътя си. Арах създава всички светове, като първият е неговата люлк ...
Появи се...
Страх ме е
Отражения 7
Човек може да свикне както с хубостта, така и с грозотата на някой от околните, но не и с простащината им.
Георги Гълъбов