Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Вечен живот

Сега
Движим се сред дървета и храсти. Непроходима местност, ако имаш тяло, но ние нямаме. Ние сме две сенки, които могат да минат през всичко. Ето я и реката. Човешки очи не могат да видят какво има в мътната вода, но ние можем. Долу има нещо, което искам да ти покажа.
Преди
Той седеше в мрака и диш ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-04-17T08:09:45+03:00 1.3K 5

Лорейн

ЛОРЕЙН
Беше лятото на 1997 г., времето, в което аз забравях за училище, родители, отговорности и други тем подобни неща. Времето, в което се отдавах на пълна почивка и безгрижие. Както всяка ваканция и този път си отидох на село при вуйчо и вуйна. Но точно това лято промени живота ми завинаги. И ето ...

Ел.Батори

Проза

2008-04-17T07:48:26+03:00 1.3K

От Любовта боли

От любовта боли. Когато болката от живота е огромна, когато не можеш да видиш човека, когото обичаш, когато вече нямаш сили да се бориш, тогава разбираш, че любовта боли. Когато стоиш сам в тъмнината и не виждаш вече искрата на живота, когато животът ти се срутва, а любовта живее в теб, тогава разби ...

neorodisto

Проза » Други

2008-04-16T22:43:43+03:00 3K 4

Внимавай какво си пожелаваш, Веси!!!

Специално за Веси!!!
„Аз не съм капризна. Има ли телефон? Не, че нещо... ей тъй, да го питам, дали те е забравил? Няма ти правя мръсно. Обещавам."
И на мен толкова ми трябва и нали работя в магазин и минават много хора, даже и мъже, та... Защо ли ми се случват все зевзеци? Сигурно ги привличам. При ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2008-04-16T21:56:03+03:00 1.9K 15

Помниш ли...

Помниш ли времето, когато бяхме толкова щастливи? Помниш ли как се гледахме, как се смеехме, как се обичахме? Къде изчезна този поглед, тази усмивка и тази изпепеляваща любов? Още виждам очите ти, изпълнени с топлина... Още чувствам нежните ти ръце по тялото си... Помниш ли нощта, в която бяхме двам ...

gigi_amor

Проза » Други

2008-04-16T21:14:36+03:00 1.6K 3

Усещане...

... Усещам изгарящо присъствие върху гърба си... обръщам поглед в посоката, откъдето ухае на до болка познатия парфюм... Да, погледът ти ме изгаря. Ти дори не можеш да предположиш колко белези от тези изгаряния нося върху себе си. Не само по тялото си, което нощем чак до рано не намира покой и се мя ...

roshko

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-04-16T18:42:01+03:00 1.8K 4

В очакване на небето...

- Броях си годините, докато не ги докарах до деведесет. Оттам насетне спрях. Те сами си изтекоха - не ги и знам колко са вече - казваше ми дядо Стоян, всеки път щом отивах до скромната му родопска къщичка. Баба Събка я нямаше вече и покъщнината тутакси сама се разрушаваше. Липсваше й старият уют и о ...

Amadea

Проза » Разкази

2008-04-16T17:19:52+03:00 2K 3

ІІ черти

От банята:
- Слънцеее! Ела да видиш! Имам две черти!
- Чакай малко, ма! Дай, дай, давай… Гооооооллллл!
- Слънце, бе! Две са!
- Точно с`я ли намери, по време на мача? Една си имаш и толкоз! ...

Mili4ka

Проза » Хумористична

2008-04-16T16:26:44+03:00 1.7K 7

Само какво прави любовта...

19 години... От 19 години знам това място... Роден съм в този град и абсолютно всяка година съм минавал през това кътче, но днес беше различно... Водните колела в езерото бяха завързани, водата беше гладка и спокойна като лед... Само патките оставяха красиви следи в нея, докато гонеха разни насекоми ...

forever^yours

Проза » Повести и романи

2008-04-16T14:30:06+03:00 995

Моториста е без каска - анализ

МОТОРИСТА Е БЕЗ КАСКА
(анализ с елементи на разсъждение)
Тони Стораро - Няма на къде
Моториста е без каска
ох, мале лей. (х2) ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Хумористична

2008-04-16T14:24:14+03:00 4.9K 3

Не мечтай за живота, а изживей мечтите си

Тази година сме се събирали четири-пет пъти, но така и не успяхме да разрешим особено важните въпроси. Днес за пореден път излагаме проблемите си, с надеждата да не ударим отново на камък. Вече три часа се точи безкрайното и безполезно говорене. Ако си нормален човек, едва ли би разбрал всичките тез ...

H1rMi

Проза » Разкази

2008-04-16T14:10:11+03:00 2.3K

Цената на успеха

Завъртам се, накланям се, повдигам се на пръсти. Нося се тъй плавно, тъй грациозно, сякаш ходя по вода. Като малка светлина сред мрака съм. Изопвам тяло като умиращ лебед. Повдигам се на пръсти и протягам ръце, сякаш че докосвам небесата. И изведнъж - прорязва ме ужасяваща болка. Краката ми пропадат ...

AnTiHrIsTa

Проза » Други

2008-04-16T12:45:10+03:00 1.8K 4

"Сама"

Отново съм сама
и ти отново не повярва в любовта!
Отново не разбра,
че за тебе всичко бих дала!
Няма кой да изтрие ...

s3r3nada

Проза » Други

2008-04-16T09:30:57+03:00 1.4K 1 1

(без)Смислено

Улицата беше тясна и тиха, над старите кооперации се виждаше лазурно синьото небе с килимните си облаци.
Свих в алеята за задния двор на № 26. Озовах се в малка градинка с подкосена морава и джанка до каменния зид.
Беше ужасно тихо. Птичките бяха накацали неподвижни по клоните и жиците и не чурулика ...

Linda

Проза

2008-04-16T08:46:17+03:00 1.2K

Твоята звезда

Когато пламъкът се изгуби в силуета на нощта, когато сълзите застинаха в прозрачните очи, когато откъсна се последната въздишка от изпръхналите ти устни, когато... сърцето ти спря да тупти.
... Не подозирах дори... В този ден блуждаещият ми поглед бе привлечен от една необикновена звезда. Не подозир ...

Marbeq

Проза

2008-04-16T08:29:56+03:00 965

Училище?!

Поредният ден, изпълнен с мъка, отчаяние, страх... Вървя бавно, неуверено през кривата пътечка, посипана с камъчета и прах. Пред мен се откри до болка познатата сграда. Облаци са увиснали намръщено над нея. Синьото небе бе погълнато от болка и омраза над високия, стар, сякаш изоставен колос. Стените ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Разкази

2008-04-16T07:43:23+03:00 1.5K 2

Жива кукла

Мразя, когато не боли... мразя, когато празен е светът ми от мечти,
когато разочарованието в тишина се прероди...
... Не боли... остави ме да лея лишени от емоция сълзи,
остави ме да осмивам загубата на презряното си сърце.
Остави ме бавно да издъхвам в тази заблуда, наречена живот. ...

Marbeq

Проза

2008-04-15T23:19:41+03:00 1.4K 1

Любов след смъртта

Студено е... усещам тръпки по цялото си тяло, самотата се слива с мен и разкъсва сърцето ми на малки ледени парченца. Кръвта ми бавно изстива, превръщам се в мъртва сякна на предишното ми аз. Една горчива сълза се спуска от пресъхналите ми очи и се губи в безжизненото ми тяло. Не усещам нищо и нищо ...

angel{P}kiss

Проза » Разкази

2008-04-15T22:34:49+03:00 1.9K 1

Разказ с продължение

Разказ с продължение
- Ще ми я разкажеш ли пак? Моля те! - Малкият Пепи шепнеше само, защото другите в стаята отдавна бяха заспали, иначе, при нормални обстоятелства, гласът му щеше да огласява надлъж и шир коридорите на Дома за сираци. - Моля те, само още веднъж.
- Не ти ли омръзна вече? - Недко, н ...

smelo_sarce

Проза

2008-04-15T21:56:37+03:00 1.1K

Камъкът на дядо Петро

КАМЪКЪТ НА ДЯДО ПЕТРО
Представете си стъпало от дялан камък: широко - да разпериш и двете си ръце, високо - най-малко една педя, а навътре - две! И от чист гранит! Ей такова стъпало исках да си сложа към лятната кухня на село. Но отде?
Седя на един напълно обикновен камък до реката пред къщата ми, г ...

Раш

Проза » Разкази

2008-04-15T21:40:57+03:00 2.1K 1

"Eдин добър художник рисува най-добре реалните неща."

"Един добър художник рисува най-добре реалните неща."- Така казваше учителят му по перспектива в училището по изкуства, където Гриша учеше от половин година. Съвсем скоро се беше преместил с родителите си в Букурещ и не очакваше много от живота. Беше с руско потекло и бе възпитан да бъде сдържан и п ...

vampire_blood_kiss

Проза

2008-04-15T20:57:18+03:00 1.6K 5

За очите на поета.

Защо са тъжни очите ти, поете? Привел си взор - преди отправен към звездите. Пристъпваш бавно, уморено, сякаш си понесъл тъгата на целия свят. Нима страхът облада дори теб? Нима нямаш сили да погледнеш към ширналата се, безкрайна синева, изпъстрена с безброй много отражения. С имагинерни светове, ко ...

~iSkRiCa~

Проза

2008-04-15T20:41:39+03:00 1.6K

Танцуват прашинки в сърцето ми...

Танцуват
прашинки във сърцето ми,
завихрени от пориви,
понесени от спомени,
покрили с плащ от ярост ...

IceMoon

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-04-15T20:00:51+03:00 1.5K 5

Ревност

И така... денят беше 11.04.2008 година. Ден, в който най-големите ми страхове и опасения се сбъднаха. Съдбата ми поднесе новина, така отровна, че само като разбрах и смъртоносните и жили ме прободоха. "Той" трябваше да се срещне с „Нея" на 12.03.2008 година. Тази мисъл бавно и мъчително разкъсваше г ...

Ел.Батори

Проза

2008-04-15T18:28:56+03:00 1.3K 2

***

Сега искам да ми отговориш напълно честно, без завъртания и трикове. Става ли? Погледни ме право в очите. Какво виждаш, какво показват те?
Тъмнина, мрак, самота... бездушие, бездна... виждаш ли всичко това? Момиче без минало и без бъдеще, стоящо безнадеждно в мрака. Става и пак се бори за грам светл ...

never-alive-again

Проза » Други

2008-04-15T08:04:40+03:00 1.1K 1

Страната на кривите дървета

"- Сега той сънува - каза Туидълди. - И какво мислиш, че сънува?
- Никой не може да отгатне това. - заяви Алиса.
- Как! Ами че тебе сънува! - се провикна Туидълди, като плесна тържествуващо с ръце. - И ако престане да те сънува, къде мислиш, че ще отидеш?
- Където съм си сега! - отвърна Алиса.
- Не, ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-04-15T07:59:09+03:00 1.3K 3

За едно обещание (част последна)

Дните се нижеха неусетно, а местата, които Нилс и Алексия посещаваха с малката Самира все повече се увеличаваха. С течение на времето и все по-рязката промяна на обстановката двамата студени скандинавци, сякаш започнаха малко по малко да се сближават. Все по-често се докосваха, понякога уж неволно, ...

Amadea

Проза » Разкази

2008-04-15T07:40:48+03:00 1.7K 1

Кой кого нарани?!...

Кой кого нарани?!...
Какво се случи с нас? Кой ни раздели? Така и не разбрахме… Имаше само болка, страдание, сълзи, изневери… Кълнеше се в любов, във вярност, а всичко е било лъжа! Аз ти дадох сърцето си, а ти го нарани, отдадох ти живота си, а ти го пропиля. Признавам, че и аз сгреших… Признавам, ч ...

gigi_amor

Проза » Други

2008-04-14T21:25:52+03:00 1.6K 3

Полетите и паденията на Маргарита...

Росен с удоволствие се смееше на вицовете за новобогаташи, макар че той също принадлежеше към тази категория. Беше развъртял голям бизнес и около него винаги се говореше за пари. Ние сме приятели още от училище. След това наистина, с течение на времето, дружбата ни ставаше все по-малка, особено покр ...

неромантична

Проза » Разкази

2008-04-14T18:43:13+03:00 1.4K

Когато тя разбра коя е...

Седеше сама на брега на реката. Не плачеше. Защо трябваше да плаче? Искаше да го остави и го остави. А и знаеше, че я гледа от някъде. Не го беше видяла, но беше сигурна. След година и половина вече го познаваше. Но все пак й тежеше. Сцената беше грозна...
- Моля те, недей! Моля те, дай ми още един ...

Shade

Проза » Разкази

2008-04-14T18:31:20+03:00 1.9K

Серийни самоубийства в полза на обществото

Погубвам се. Всеки ден. Малко по малко. Разрушавам се. Чупя се. После се залепвам. Разпарям се. После се закърпвам. И така всеки ден. Събуждам се с желанието да се разпилея по пода. Да се разтека.
Днес е петък. Обичам петъците – нещо винаги свършва (значи нещо друго започва, нали?).
Отивам до магази ...

Vyrtina

Проза

2008-04-14T17:41:58+03:00 1K 3

Крива паланка IV

КРИВА ПАЛАНКА IV
След кратък период на мир и възход дошли смутните времена на тридесетте години. В почти пълното отсъствие на държавна власт богатите села от двете страни на Балкана често били подлагани на брутални набези от планински бандити, въшливи шумкари и обикновени разбойници. Такава била и с ...

йеромонах

Проза » Разкази

2008-04-14T10:03:35+03:00 954

Можеш ли?

Колко пъти се обича истински, един живот и една истинска любов?
Колко пъти и на колко хора можеш да кажеш “Обичам те”?
Не злоупотребяваме ли с тези думи?
Не ги казваме, защото ги чувстваме, а просто, защото искаме да ги чуваме.
Колко пъти се обича от сърце – не с онази част от сърцето ти, ...

polikrusteva

Проза » Писма

2008-04-14T09:22:48+03:00 1.1K

Живей за днес, защото...

Той идваше често в магазина, в който работех. Скъпарски фирмен магазин за мъжка мода. Приятелката ми ме помоли да я замествам две седмици, за да замине с гаджето си на море. Бяха пред раздяла, а тя искаше да спаси тази връзка. Нещо не й вървеше много с мъжете. Аз се бях върнала от море и... Нали за ...

svetlanal

Проза » Разкази

2008-04-14T08:34:34+03:00 3.1K 18

Кармен и Плашилото

Запознаха се съвсем случайно. Тя се бе появила изневиделица от настъпилата отдавна вечер. След това винаги идваше да си разговарят, когато настъпваше нощта. Така и не разбра с какво точно се занимава, но това нямаше никакво значение за него.
Една вечер тя се спря пред него и го загледа:
- Ти кой си? ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-04-14T08:16:33+03:00 977 2

Съновникът

На пръв поглед той беше най-обикновенното момче, което сте виждали. Носеше нормални дрехи, слушаше нормална музика, нямаше много хобита, които да са известни на съучениците или приятелите му. Беше мълчалив, не разговаряше много, а като го запитаха нещо, отговаряше ясно, бързо и точно. Но той беше го ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

2008-04-13T22:05:02+03:00 1.6K

Бай Вичови истории. 1. Приятели

Зевзек си беше бай Вичо, ама и Танас, комшията му, не падаше по-долу. Няма сега такива хора, момчеее, широки души, народни души! Всичките сега са учени, консули и господа. Едно кафе не може да си купи... и да почерпи, примерно... обаче - господин! Едно време като кажеш "господин", то ще рече - имуще ...

Bambunga

Проза » Хумористична

2008-04-13T21:45:37+03:00 1.4K 1

Душевна стерилност

Не достигнах до онези обреди. В които коленичи болката. В които и най-пищното ограбване замлъква, калявайки си волята. Отредености прескачат ме. А църковните напеви са причуване.
Обременени са дори и клетвите. А толкова напрягахме се да ги чуем. Олтарите изгнили са, малко ли надежди там обесихме? Ис ...

Ralina13

Проза » Други

2008-04-13T17:01:28+03:00 1.6K 2

Срам ме е да ти кажа

Неделя, 7:00 сутринта, свещено време, в което по закон не трябва да те тормозят за нищо. Но за нашата съседка Мичето, законите не са в сила, дори за гравитацията. Просто няма начин всеки петък вечер да се качва толкова бързо по стълбите, че да ми звъни да намаля музиката, докато още не съм си махнал ...

ds

Проза » Хумористична

2008-04-13T16:55:57+03:00 1.6K 5

Сладолед БГ

Беше горещ късен летен следобед. Слънцето безмилостно сипеше жар отгоре, а напечените от слънцето тухлени стени на къщите грееха като печки. Млада жена и 8-9 годишно момиченце вървяха хванати за ръце по разбития, обрасъл с трева, тротоар на селото. Момиченцето подскачаше радостно на тънките си краче ...

Юлия

Проза » Разкази

2008-04-13T16:32:36+03:00 1.1K 2