39 924 резултата
Вревме беше да се прибират вкъщи. Вървяха прегърнати и мълчаливи.
Питър погледна Миша и тя го погледна със същият уплашен и същевременно любопитен поглед - те знаеха какво ги очаква и всяка нервна клетка в телата им се беше свила на кълбо.
- За какво си мислиш? - попита Питър.
- За нищо - тя излъга, ...
Питър погледна Миша и тя го погледна със същият уплашен и същевременно любопитен поглед - те знаеха какво ги очаква и всяка нервна клетка в телата им се беше свила на кълбо.
- За какво си мислиш? - попита Питър.
- За нищо - тя излъга, ...
1075
3
Умът на доктор Мелампус, прояснен от съзнанието кой всъщност е граф М., пропадна в черно увлечение.
Присъствието у мен срещу отсъствието в него! Плът срещу “Руда”. Нищо не се смесва преди да се сблъска. Ех, започва борбата!
Амитаон застана до рамото на Хайви – двама мъже, винаги две единици и никога ...
Присъствието у мен срещу отсъствието в него! Плът срещу “Руда”. Нищо не се смесва преди да се сблъска. Ех, започва борбата!
Амитаон застана до рамото на Хайви – двама мъже, винаги две единици и никога ...
925
О Р Е Х О В К И
Беше късна есен. Вятърът безмилостно танцуваше с малкото останали листа на акацията на автобусната спирка. Музиката бе зловеща, зимна и самотна. Една мъждукаща улична лампа даваше призрачна светлина на спирката. В просветванията й се виждаха три фигури. Сгушени една в друга, те смире ...
Беше късна есен. Вятърът безмилостно танцуваше с малкото останали листа на акацията на автобусната спирка. Музиката бе зловеща, зимна и самотна. Една мъждукаща улична лампа даваше призрачна светлина на спирката. В просветванията й се виждаха три фигури. Сгушени една в друга, те смире ...
1621
9
Стаята е малка, боядисана в жълто-кремав цвят... води се вип... а аз се чувствам толкова малка в огромното ортопедично легло... и толкова ме боли... сякаш някой е разкъсал вътрешностите ми на хиляди малки парченца и забива нажежени шишове във всяко едно от тях... Господи,така ли трябва да те боли, к ...
865
9
Сън
Виждам лицето ти в сянка. Докосвам косата ти... така копринено мека, така ухаеща на паважа след летен дъжд... Докосвам страните ти... толкова гладки, като цветята след сутрешна роса... Докосвам носа ти, притежаващ плавна извивка, напомняща за извивката на мъничко перце... Докосвам устните ти... ...
Виждам лицето ти в сянка. Докосвам косата ти... така копринено мека, така ухаеща на паважа след летен дъжд... Докосвам страните ти... толкова гладки, като цветята след сутрешна роса... Докосвам носа ти, притежаващ плавна извивка, напомняща за извивката на мъничко перце... Докосвам устните ти... ...
1140
6
АВИ
Марк почука на вратата на Ави. От стаята се чуваше леко усилена, нежна музика, а Ави беше легнала, гушкайки своето малко плюшено мече. От красивите и черни очи се ронеха бисерни сълзи. Марк влезе в стаята и я попита:
- Ави, какво има, добре ли си?
- Добре съм - отвърна тя. - Моля те, остави ме и ...
Марк почука на вратата на Ави. От стаята се чуваше леко усилена, нежна музика, а Ави беше легнала, гушкайки своето малко плюшено мече. От красивите и черни очи се ронеха бисерни сълзи. Марк влезе в стаята и я попита:
- Ави, какво има, добре ли си?
- Добре съм - отвърна тя. - Моля те, остави ме и ...
1028
“ЕВЕЛИН”...
Спря се... Не вярваше на очите си. Дишането й се учести. Значи, все пак го направи. Гледаше книгата през стъклото на отсрещната книжарница. Жена... Скала... И ръце, протегнати към небето. Душа, изгаряща за полет... Това бе Тя...
“Ще напиша книга за теб! Въпреки, че ти си приказка, която ...
Спря се... Не вярваше на очите си. Дишането й се учести. Значи, все пак го направи. Гледаше книгата през стъклото на отсрещната книжарница. Жена... Скала... И ръце, протегнати към небето. Душа, изгаряща за полет... Това бе Тя...
“Ще напиша книга за теб! Въпреки, че ти си приказка, която ...
1120
5
Повлияно от романа на Фр. Бегбеде
- "Любовта трае три години"
Здравейте, скъпи деца, които още вярвате в красивата съвършена любов. Чуйте моята кошмарна приказка и след това продължете да вярвате, защото в крайна сметка това е единственото нещо, в което си струва да се вярва.
Имало едно време момче ...
- "Любовта трае три години"
Здравейте, скъпи деца, които още вярвате в красивата съвършена любов. Чуйте моята кошмарна приказка и след това продължете да вярвате, защото в крайна сметка това е единственото нещо, в което си струва да се вярва.
Имало едно време момче ...
2343
3
Скоро Мария навършваше една година, откакто работеше тук. Беше изключително доволна – фирмата беше голяма, просперираща, даваше много възможности за развитие, а и не само това – колективът беше в по-голямата си част млад, хората – изключително симпатични, приятни и да работи с тях за нея беше удовол ...
1515
37
Стоя на прозореца. Усещам полъха на вятъра, който нежно си играе с пердетата. Чувам шумоленето на листата. Мракът бавно обхваща всичко наоколо. Гледам Луната. Обградена съм от тишина. Обградена съм от звезди. Във въздуха витае магия. Мога да я усетя! А ти?! Какво спокойствие струи отвсякъде... Нещо ...
806
1
Не мога да повярвам...
От толкова време вече съм сама, че бях забравила какво е да обичаш, какво е да чувстваш. Откакто те срещнах, нещо се случва с мен. Влюбена ли съм в теб?! Не знам. Липсваш ли ми? Да! Искам ли да съм с теб, не знам. Истината е, че просто имам нужда да те чувам, да говоря с теб. ...
От толкова време вече съм сама, че бях забравила какво е да обичаш, какво е да чувстваш. Откакто те срещнах, нещо се случва с мен. Влюбена ли съм в теб?! Не знам. Липсваш ли ми? Да! Искам ли да съм с теб, не знам. Истината е, че просто имам нужда да те чувам, да говоря с теб. ...
888
(продължение)
Евелин...
Чу името си... Малко хора я викаха само с малкото й име... Видя него, Търговеца. Наричаше го така от деня, в който пробута съпруга й. В родното й затънтено селце, в онази звездна нощ... Самият той си приписваше някакви заслуги за това. Пък може и така да беше. Толкова време м ...
Евелин...
Чу името си... Малко хора я викаха само с малкото й име... Видя него, Търговеца. Наричаше го така от деня, в който пробута съпруга й. В родното й затънтено селце, в онази звездна нощ... Самият той си приписваше някакви заслуги за това. Пък може и така да беше. Толкова време м ...
893
3
Пътуваше и пред очите му се превърташе като стара лента последния разговор. Тя търсеше обяснение, но само той само повтаряше:
- Мога да ти обясня всичко като се видим! Не може по телефона.
- Напиши го!
- Не искам! Не мога! Моля те искам да ти го кажа в лицето.
И ето че сега пътуваше. Без надежда, че ...
- Мога да ти обясня всичко като се видим! Не може по телефона.
- Напиши го!
- Не искам! Не мога! Моля те искам да ти го кажа в лицето.
И ето че сега пътуваше. Без надежда, че ...
811
6
Стоя сама в тъмната стая. Луната ме прегръща с бледото си сияние. Звездите ми шепнат утешителни думи, а не ти. Чашата с рубинено червено вино ме развеселява. Розата ми казва, че съм красива. Ала никой не може да заеме празното място, което остави в сърцето ми. В душата ми зее рана, която прилича на ...
784
1
Изминаха 12 месеца от нашата раздяла. В сърцето ми таи се мрак. Кристалните сълзи не докосват повече сърцето ти. Сега за теб съм просто една прочетена книга, захвърлена сред много други. Но страницити ми вечно ще помнят допира на твоите пръсти, а ти ще си забравил моите думи. Кориците ми винаги ще п ...
899
1
I
Денят беше мрачен, снежен и студен... може би защото беше четиринадесети февруари, може би защото Лора се чувстваше по-сама от всякога... В училище вторият срок започна, изпитите наближаваха, но сякаш желанието за учене днес беше заместено от натрапчивото усещане на меланхолия. Беше междучасието п ...
Денят беше мрачен, снежен и студен... може би защото беше четиринадесети февруари, може би защото Лора се чувстваше по-сама от всякога... В училище вторият срок започна, изпитите наближаваха, но сякаш желанието за учене днес беше заместено от натрапчивото усещане на меланхолия. Беше междучасието п ...
1137
6
- Денис, лягай си вече! Два след полунощ е, не ми пука, че се вижда еди-коя-си звезда. След десет минути да си в леглото! - тъмнокоса жена гълчеше сина си.
- Уф, да! Чух, лягам, лека нощ! - симпатичен тийнейджър се отдръпна от телескопа си, затвори прозореца и измърмори нещо. Като видя, че синът й с ...
- Уф, да! Чух, лягам, лека нощ! - симпатичен тийнейджър се отдръпна от телескопа си, затвори прозореца и измърмори нещо. Като видя, че синът й с ...
1198
11
Може би заради своята младост, може би заради нейното излъчване на древна любов, а може би и заради онази невероятно страстна вечер. Кой знае! Но сега бързаше към бара, където се запознаха. Надяваше се, че още се появява там. Освен ако бе решила да скъса с предишната си среда. Позвъни. Никой не вдиг ...
1032
19
Отново стоя сама... Сама под мрачното небе... Поглеждам нагоре... и какво се случва...? Полудявам ли или това е реалността...? Звездите ми говорят... Луната ме гледа... Чувам песен, но от къде...? Сън или реалност, вечно задавания въпрос... В този миг разбрах нещо, което не знаех до сега... Мракът.. ...
859
4
Фанданго със съдбата
Част 4
Краят на един кошмар
- УБИЕЦ! ШИБАНЯК! НЕЩАСТНИК! НЕДОРАСЪЛ ОЛИГОФРЕН! – сипех обидите една след друга, докато се изправях на крака. Залитах като пияна. Погледнах го в очите и му показах среден пръст. Той се ококори тъпо и започна да слиза на бегом по стълбите. Побягнах к ...
Част 4
Краят на един кошмар
- УБИЕЦ! ШИБАНЯК! НЕЩАСТНИК! НЕДОРАСЪЛ ОЛИГОФРЕН! – сипех обидите една след друга, докато се изправях на крака. Залитах като пияна. Погледнах го в очите и му показах среден пръст. Той се ококори тъпо и започна да слиза на бегом по стълбите. Побягнах к ...
1035
2
Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
Епилог
Жега, пет следобяд, последен ден от отпуската ми, аз продължавам да се охлаждам с бира. Правя анализ на миналите дни. Днес се събудих и първата ми мисъл бе: „Отпуската свърши, значи и всичко, което се опитах да постигна и постигнах, ...
Епилог
Жега, пет следобяд, последен ден от отпуската ми, аз продължавам да се охлаждам с бира. Правя анализ на миналите дни. Днес се събудих и първата ми мисъл бе: „Отпуската свърши, значи и всичко, което се опитах да постигна и постигнах, ...
2337
7
Фанданго със съдбата
Част 3
Смърт на новата надежда
- Хорхе?
Нямаше никой. Чудесно, казах си аз. Преоблякох се набързо, сложих си тениска, покриваща лакътя, за да скрия поне малко раздраните си ръце. Грабнах чантата си и излязох. Скочих в колата, слязох в центъра на града и се запътих към оръжейния ...
Част 3
Смърт на новата надежда
- Хорхе?
Нямаше никой. Чудесно, казах си аз. Преоблякох се набързо, сложих си тениска, покриваща лакътя, за да скрия поне малко раздраните си ръце. Грабнах чантата си и излязох. Скочих в колата, слязох в центъра на града и се запътих към оръжейния ...
1048
1
Беше тук едва от десетина дни, а дрехите и вече щяха да се спръскат по шевовете. Обожаваше италианската кухня и при всеки престой и се случваше все същото. Винаги, когато идваха по празниците, беше така...
И двамата с Виктор бяха влюбени в Италия, в природата, историята, хората... Когато намериха он ...
И двамата с Виктор бяха влюбени в Италия, в природата, историята, хората... Когато намериха он ...
1319
2
Последни мисли
Беше тъмно, студено и мрачно!
Валеше!
Луната бе загубила своя лик, защото знаеше, че тази нощ умира една любов!
Чаша уиски с много лед и една бавно изгаряща цигара, а с нея си отиваше и моя живот! ...
Беше тъмно, студено и мрачно!
Валеше!
Луната бе загубила своя лик, защото знаеше, че тази нощ умира една любов!
Чаша уиски с много лед и една бавно изгаряща цигара, а с нея си отиваше и моя живот! ...
693
- Мишел, какво се случи с нас?
- С нас не се е случвало нищо. Просто ти се влюби до оглупяване. Всъщност по единственият възможен начин. Иска ми се и аз да можех да го преживея отново. Сега си толкова красив. Очите ти искрят,озарявайки всичко в зелено. Крилата ти растат отново. Сърцето ти тупти така ...
- С нас не се е случвало нищо. Просто ти се влюби до оглупяване. Всъщност по единственият възможен начин. Иска ми се и аз да можех да го преживея отново. Сега си толкова красив. Очите ти искрят,озарявайки всичко в зелено. Крилата ти растат отново. Сърцето ти тупти така ...
917
4
Вяра
- Вярваш ли ми?
- Да. Не. Всъщност аз не те познавам.
- Няма значение. Аз мога само да те погледна и да преценя дали мога да ти се доверя.
- Всеки с дарбата си. ...
- Вярваш ли ми?
- Да. Не. Всъщност аз не те познавам.
- Няма значение. Аз мога само да те погледна и да преценя дали мога да ти се доверя.
- Всеки с дарбата си. ...
806
5
Въпрос на вкус
В девети клас си имах приятел Боби от нашия клас. Той беше приятел на моето гадже Янис и аз го запознах с моята приятелка Жени. Така излизахме заедно и ни беше весело. В девети клас ние с Жени изглеждахме много добре за годините си, защото четяхме списанията на майките си и полезните ...
В девети клас си имах приятел Боби от нашия клас. Той беше приятел на моето гадже Янис и аз го запознах с моята приятелка Жени. Така излизахме заедно и ни беше весело. В девети клас ние с Жени изглеждахме много добре за годините си, защото четяхме списанията на майките си и полезните ...
1187
27
"Обичам те! Ще ми липсваш много!"
Това бяха последните ти думи, преди да се качиш в колата и да заминеш за Испания. И ето, вратата се затвори и колата потегли. Това ли беше края? Всичко, което преживяхме през тези 4 години, не може да завърши така. Винаги сме били заедно и сме се подкрепяли. Сега съ ...
Това бяха последните ти думи, преди да се качиш в колата и да заминеш за Испания. И ето, вратата се затвори и колата потегли. Това ли беше края? Всичко, което преживяхме през тези 4 години, не може да завърши така. Винаги сме били заедно и сме се подкрепяли. Сега съ ...
6699
1
Гърди си с рози накичи
Едни от най-щастливите ми седем години бяха, когато живеехме между ЦУМ и Халите. Живеехме общо с още едно семейство. Как за седем години не се скарахме нито веднъж?! Да делиш обща кухня и баня с още една жена е, меко казано, страшничко. А при нас беше приказка. Оставям си съдо ...
Едни от най-щастливите ми седем години бяха, когато живеехме между ЦУМ и Халите. Живеехме общо с още едно семейство. Как за седем години не се скарахме нито веднъж?! Да делиш обща кухня и баня с още една жена е, меко казано, страшничко. А при нас беше приказка. Оставям си съдо ...
2731
37
Защо те обичам
"Защо ме обичаш"?! Това ли ме питаш?! Когато ме обичат, не се питам "защо" - просто се раздавам, но щом толкова държиш...
Сутрин, когато се събуждам, не мисля, че през новия ден може да се случи нещо интересно, или че точно днес ще срещна някой забравен познат и ще си спомня отминалит ...
"Защо ме обичаш"?! Това ли ме питаш?! Когато ме обичат, не се питам "защо" - просто се раздавам, но щом толкова държиш...
Сутрин, когато се събуждам, не мисля, че през новия ден може да се случи нещо интересно, или че точно днес ще срещна някой забравен познат и ще си спомня отминалит ...
2112
3
Притча за бедуина и двете кратунки вода
Един бедуин пътувал през пустинята със стария си болен баща и невръстния си син. Не щеш ли, настигнала ги пясъчна буря, която продължила три дни и три нощи. Свити до камилите, завити с чергилата си, пътниците изпили почти цялата вода, която имали. Когато на че ...
Един бедуин пътувал през пустинята със стария си болен баща и невръстния си син. Не щеш ли, настигнала ги пясъчна буря, която продължила три дни и три нощи. Свити до камилите, завити с чергилата си, пътниците изпили почти цялата вода, която имали. Когато на че ...
1918
8
Отварям очи. Слънцето жизнерадостно наднича през прозореца и ме гали с палавите си лъчи. Ставам. Излизам на терасата. Денят е слънчев и топъл. Навсякъде се носи омайно ухание на цветя. Наоколо цари зеленина. Птичките танцуват в небето, пеейки. Вятърът леко полъхва, сякаш помагайки на лятната магия д ...
1154
3
Беше зима, около 9 часа вечерта. Тя влезе вкъщи и заключи вратата. Баща й отново пушеше цигара спокойно пред телевизора. Майка й отново се ядосваше и беше на ръба на истерията... След като я видя, прозвучаха обичайните крясъци: "Къде беше? Защо не се обади, че ще закъснееш? За какво ти е този телефо ...
868
9
Преди много години (няма да ви кажа колко, че и аз се стряскам като се сетя на колко съм станала), та преди много години съпругът ми беше военен в едно малко крайморско градче. Бяхме млади, влюбени и всичко щеше да е о. к. ако бурните ни нощи не бяха прекъсвани от многобройни учебни тревоги. Явно чи ...
1041
9
Жената се подаде на терасата.
- Майсторе, майсторе, ела да обядваме.
- Имам още за двайсетина минути работа и идвам.
Жената кимна и се прибра. Харесваше и сръчността, с която младежът работеше. Нае го по препоръка на свои познати. Къщата се нуждаеше от ремонт. Парите не бяха проблем, но качествен ма ...
- Майсторе, майсторе, ела да обядваме.
- Имам още за двайсетина минути работа и идвам.
Жената кимна и се прибра. Харесваше и сръчността, с която младежът работеше. Нае го по препоръка на свои познати. Къщата се нуждаеше от ремонт. Парите не бяха проблем, но качествен ма ...
1477
38
Евелин...
Вървеше бързо, но това не правеше походката й по-малко грациозна. Токчетата на високите й обувки припяваха с ритъма на шумния столичен булевард. Беше от жените, които нямаше как да не забележиш. Имаше сексапила на блудница и ореола на светица. А факта, че дори не го осъзнаваше, й придаваше ...
Вървеше бързо, но това не правеше походката й по-малко грациозна. Токчетата на високите й обувки припяваха с ритъма на шумния столичен булевард. Беше от жените, които нямаше как да не забележиш. Имаше сексапила на блудница и ореола на светица. А факта, че дори не го осъзнаваше, й придаваше ...
886
7
С него се запознахме към края на 2004 година. Запозна ни моята най-добра приятелка Нина, която му беше гадже. Станислав беше симпатично момче - висок, слаб, с кестенява коса, кафяви очи и много чаровна усмивка. С него винаги беше весело, понякога имитираше маймуна, която скача по дърветата. И ние дв ...
1338
4
Обичах. Обичам.
Идвах, но къде ли отивах, какво ли си мислех, че правя? Да бъда с теб беше лудост, която сърцето ми пожела. Исках те, защото ми даде нежността, от която се нуждаех, нуждая се и сега, но не мога да те върна. Никога няма да мога. Онзи ден беше единствен в живота ми. Няма да се повтори ...
Идвах, но къде ли отивах, какво ли си мислех, че правя? Да бъда с теб беше лудост, която сърцето ми пожела. Исках те, защото ми даде нежността, от която се нуждаех, нуждая се и сега, но не мога да те върна. Никога няма да мога. Онзи ден беше единствен в живота ми. Няма да се повтори ...
1433
4
Събота е. Преди този ден прекарвахме заедно. Сега аз лежа на леглото, Луната любопитно наднича в стаята. Гледам филм-драма, с участието на теб, мен и миналото време заедно. Самотата ми прави компания. Да, само тя! Само ако можеше да си тук, до мен... ти да ме галиш, ти да ме прегръщаш, ти да ми шепн ...
1240
4
Да полетиш след една мечта
Що за мрачен ден, как успяха звездите да замръкнат в тишината. Само нечии отчаян зов приветства с агонична радост смъртното дихание на изтичащото време. Нима забрави, че щом затвориш очи, болката не отлита, а просто крие се зад нечие друго лице. За да победиш призрака, заб ...
Що за мрачен ден, как успяха звездите да замръкнат в тишината. Само нечии отчаян зов приветства с агонична радост смъртното дихание на изтичащото време. Нима забрави, че щом затвориш очи, болката не отлита, а просто крие се зад нечие друго лице. За да победиш призрака, заб ...
1091
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
