Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Жив и здрав

ЖИВ И ЗДРАВ
Живееше в орехчето на едно сравнително добро здравословно състояние и си даваше сметка, че всяка по-силна радост или скръб напъват опасно изотвътре и леко пропукват тънката черупка. Най-много се боеше от приятелите, които по традиция са безогледно приказливи и обикновено налучкват ония д ...

kokokamila

Проза » Разкази

2008-05-03T09:23:49+03:00 1.3K 3

Душички

Много често преди години се събирахме с приятелите на мъжа ми. Бяхме четири млади семейства и обикновено купоните ставаха у нас. Говориме за децата, за мода, за проблемите си. Мъжете разказват спомени от казармата. Уж било много гадно, а като ги слушаме какви весели случки разказват... И току някой ...

svetlanal

Проза » Разкази

2008-05-03T09:12:48+03:00 1.8K 14

Пясъчното въже

ПЯСЪЧНОТО ВЪЖЕ
Тази история се разказва от векове и всеки отнема и прибавя към нея по нещо, така ще се случи вероятно и след като я разкажа и аз. Когато оплел въжето от пясък, което му отнело цяла година, опитал се да го нарами, но то се разсипало в шепата му. Отново се захванал за работа и след още ...

kokokamila

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-05-02T12:20:20+03:00 1.1K 5

В жегата

Топло и душно е! Облаци са се надвесили над малкия, пъстър свят. Малък и пъстър, но увехнал от жегата,
той чака жадно дъжда на своето пречистване. Тежко е, но предвещаната буря дава надежда за нищожното
обновление след мъчителната суша.
Изви се вятър, облаците се разпръснаха по небето.
Настана мъка ...

teddka_90

Проза » Разкази

2008-05-02T12:05:52+03:00 1.1K 2

Скитницата и вятърът

Скитницата и вятърът
Те седяха сгушени на пейката - тя и вятърът, който безпощадно раздираше косите й, но тя не го усещаше... сякаш бе статуя. Нея я раздираше една друга болка - в душата, която беше обладала цялото й тяло, крайниците й се бяха вкочанили от студа... да, навън бе ужасна зимна виелица. ...

Insatiable_for_you

Проза

2008-05-02T12:00:27+03:00 2K 3

Преживявания на границата на смъртта

Вратата се отвори и в чакалнята влезе някакъв мъж, който сякаш се беше търкалял по земята. Той седна на пейката до другия мъж, който четеше вестник.
- Блъсна ме кола – оправда се новодошлият, когато другият го погледна. – Изхвърчах на няколко метра. Помислих си, че ще умра.
Мъжът извади кърпичка и з ...

The_Crimson_King

Проза » Хумористична

2008-05-02T11:35:42+03:00 2.7K 2 6

До утре...

>> На терасата излизам да пуша... не ми е вече студено... светлините извън града не са вече сиви и студени, вече са толкова красиви и достижими... преди тази гледка ме нараняваше, напомняше ми за моя път към теб... но сега този път е толкова близо! Не ми е студено - мисълта, че ще те видя утре, ме т ...

todorin

Проза

2008-05-02T11:10:28+03:00 1.2K 1

Славянинът

СЛАВЯНИНЪТ
Добромир излезе пред дървената, вкопана наполовина в земята, селска хижа.
Наблизо се носеше шумът от триещите се едно в друго стъбла и листа на тръстиката, в блатистите площи на околните меандри.
На югоизток проблясваше в златистия си цвят узрялата ръж, насята върху нераждалата още земя, ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-05-02T11:06:49+03:00 1.3K 10

Ти

Когато ти си с мен в тиха и студена нощ, гореща тръпка плъзва в мен. Когато ти си с мен в ранна утрин, денят ми е прекрасен. Когато ти си с мен в миг на радост, чувства още по-силни нахлуват в мен. Когато ти си с мен в печален ден, тя, скръбта, си отива. Ти си тази, която прави живота ми красив, ти ...

bqlo_slunce

Проза » Други

2008-05-02T10:28:12+03:00 1.5K 3

Тя е angel

Тя... онази, с красивото име. Живее на последния етаж... щастливка е.
Тя, с огромния прозорец, обича да говори на слънцето, обича да гледа града, улиците, хората...
Тя е там, на прозореца.
Тя, която мечтае да тича кална и мокра в дъжда.
Тя, която МЕЧТАЕ... ...

rozeto_bg

Проза

2008-05-02T10:05:47+03:00 1.4K 3

Outbox

Искаш да свърши по-бързо, а го разпъваш още и още. | Излизаш някъде, леко усмихнат, подритваш асфалта. | Там е онова прекрасно усещане, че живееш, върви си. | Залиташ оттам нанякъде, гледаш лицата на хората вън. | Музиката убива, кафето не буди, приспива, цигарата... | Разликата между тази цигара и ...

maligani

Проза » Писма

2008-05-01T18:33:25+03:00 1.4K 2

Приказка истинска

Имало едно време една много, ама много тъжна принцеса...
Тя била толкова тъжна, защото била самотна. А била самотна, защото сама решила така... Да прекара живота си в самота. Построила за себе си въздушна кула, която била изпълнена с щастливия смях на приказни приятели. А между тях и принцесата няма ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

2008-05-01T13:35:08+03:00 1.2K 1

А някои казват

Обикновено седеше между стените или под масата. Там е най-сигурно. Защото се виждат пантофките. Можеше. Можеше да ги види, но тя се боеше да ги гледа, защото втренчеше ли очи, те изменяха и губеха формата си. Така повече нямаше пантофки...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото н ...

bogpan

Проза » Други

2008-05-01T12:56:39+03:00 1.5K 2

Краят на морето

КРАЯТ НА МОРЕТО
На М.
Седеше на мокрия пясък и гледаше навътре в морето. Един спокоен и празен ден, без любов и омраза, без страх и радост, без погнуса и възхищение, без желания и умора, без съжаление и интерес, един чудесен празен ден, когато умът си почива и сърцето бие равномерно, когато нищо не ...

kokokamila

Проза » Други

2008-05-01T12:32:06+03:00 1.1K 6

Амазонката

АМАЗОНКАТА
Стройни и силни девойки, облечени в пленени ромейски ризници и кожени наметала, стояха кои прави, кои седнали, около буйно лумтящия огън и медитираха.
От над сто и петдесет-годишното си съжителство с българите бяха придобили техния навик, преди поход да седнат пред огъня, да съзерцават и ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-05-01T07:15:37+03:00 3.9K 23

Едно момче...

Всичко стана така внезапно и неочаквано. Ти нахлу в живота ми, когато най-малко очаквах и исках. Ти промени дните и нощите ми. Накара ме да се замисля за живота си, за любовта. А какво всъщност е тя? Има ли я? Изпитвала ли съм я вече, а ще я изпитам ли в бъдеще? ЛЮБОВ! Преди години наистина вярвах в ...

coolsexyy

Проза

2008-05-01T07:01:58+03:00 1.7K 2

Хороскоп

Спомням си преди години, когато бях младоженка, не обръщах внимание на колежките, които след работа вкупом отиваха при една гледачка на кафе. Мен ме чакаше съпругът ми, когото все още чувствувах като гадже и бях безбрежно щастлива. Но след втората година от сватбата, когато започнах да упражнявам дж ...

svetlanal

Проза » Разкази

2008-05-01T06:56:53+03:00 3.5K 20

Кольо войвода и силната воля на неговите четници

Кольо войвода и силната воля на неговите четници
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за смелостт ...

ivandavidov

Проза » Хумористична

2008-05-01T06:47:07+03:00 2.3K 4

Цял живот съм те обичала

Мъча се сега и казвам - по-добре е да умра, любовта умира в мен, защото не разбирам какво изпитваш към мен, не знам какво чувстваш ти, не знам дали те боли, болка чувстваш ли ти, моля те, кажи, но знай това, че аз те обичам и когато те няма, от болка умирам. Ако някой, някога те пита за мен, кажи му ...

есперанзита

Проза » Други

2008-04-30T22:17:44+03:00 1.6K 2

Ела

Пътят води към залеза... Стъпките кънтят в тишината на безумието... Носи се ухание на влажен мъх. Дърветата го тачат като бог на живота, но ти знаеш, че той е просто твоят начин да сънуваш. Убиваш мислите си с действия. Машинално, без желание и сърце. Бъркаш в джоба на природата и вадиш оттам плода ...

Джована

Проза » Други

2008-04-30T20:36:15+03:00 1.6K 7

Чистата любов осъжда на безсмъртие....

Мъничко сребърно кръстче се белееше на пода на празната, покрита с тишина стая на високата кула... Сякаш мълчаливо кръстчето напомняше, че нечия ръка бе изтръгнала от гърдите си вярата, бе я заменила за смъртта...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... ...

azura_luna

Проза

2008-04-30T20:10:43+03:00 1.6K 19

Ръце - сажди

Разлети вопли се кискат, сякаш със метален глас, в ъглите. Ъглите, по които текат мислите… пристъргват точно на мястото, където колебанията ми се срещат със поривите… и от вопли се превръщат в задъхване.
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да ...

Ralina13

Проза » Други

2008-04-30T14:59:47+03:00 1.5K 4

Безсилие

Провокирано от произведението на Тома „Един ден в една България"
Ех, мили мой... истината е, че като бях на седемнайсет години хората се редяха с часове на дълги опашки за кашкавал, който се купуваше с купони, хляба, разбира се, също. Деляхме и пресмятахме да ни стигнат, въпреки че не знаехме до ког ...

Човек

Проза » Разкази

2008-04-30T14:39:02+03:00 2K 17

letter[for mam]

Защо се опитваш да ме промениш? Нямаше те дълго, и ето каква съм... приеми ме. Приеми, че обичам тъмните цветове и прекарвам времето си в тъмнина! Слушам метъл, колкото и да не ти харесва! Това съм аз, харесваш или не. НЕ смей да нареждаш думи за приятелите ми, на които държа! Не ги познаваш, затова ...

bU7terFLY

Проза

2008-04-30T11:35:12+03:00 1.3K

Таласъми

ТАЛАСЪМИ
От край време приказките за таласъми и дяволи са шашардисвали хората.
Носеха се по село едни приказки, че ако минеш нощем през турските гробища – излизал насреща ти конник, на черен кон, с ятаган в ръка, с плащ на раменете си и се втурвал срещу тебе, насреща ти и ако не успееш да избягаш, щ ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-04-30T11:18:25+03:00 2.2K 4

Как се готви миш-маш

КАК СЕ ГОТВИ МИШ-МАШ
99% от всички студенти рано или късно се сблъскват със случки,
които по-късно определят като смешни или направо абсурдно смешни!
Е, аз съм част от тази статистика...
Въпрос: Как да изкараме от готварска тенджера с вместимост 2.5 литра ...

ivandavidov

Проза » Хумористична

2008-04-30T06:33:25+03:00 3.2K 7

Изневярата на Нощта

Нощта разпуска плавно косите си,
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение. ...

Вангел

Проза » Други

2008-04-29T22:54:17+03:00 1.1K 4

Бъди щастлив!

- Какво е да виждаш отгоре като полет на птица – ангел?
- Какво е да бъдеш земята, чувството от всяка стъпка на всеки живот?
- Какво е да си вятърът, сблъскващ се във всичко по пътя свой?
- Какво са бъдещето и миналото, ако няма настояще?
- Не знам, но и никога няма да разбера, а кой ще разбере? ...

P.Halliwell

Проза

2008-04-29T21:51:48+03:00 1.1K 2

21 часа

"Трябва да започнеш да губиш спомените си, малко по малко, парче по парче, за да осъзнаеш, че споменът е това, което прави целия ни живот. Нашата памет е нашия разум, чувства, дори действия. Без нея сме нищо. Мога само да очаквам окончателната амнезия, тази, която може да изтрие цял един живот".
21 ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-04-29T21:25:16+03:00 1.3K 1

Пътека

Дълга и стара пътека, преживяла страданията на времето, усмихвала се на изгрева и заспивала със залеза. Потъвала в несгоди и радости, затихвала в тишината и разговаряла с шума... Това е онази пътека, по-стара от самия свят, онази пътека, по която всеки човек минава, търсейки накъде да продължи след ...

kopele

Проза

2008-04-29T18:39:45+03:00 837 3

Ерозия

Вчера нeщо се промъкна в паметта ми, онзи спомен за теб... Времето в сърцето ми се промени. Слънцето изгря и съживи онези изсъхнали цветя. Опознах зимата и есента и изведнъж се озовах в безвремието на празнотата, където открих мига. Тук и сега. Никога, никъде другаде... Животът те oтрупва с толкова ...

beytula_bubu

Проза » Други

2008-04-29T18:38:28+03:00 1.4K 5

Призрак

Отваряш очи и се оглеждаш. Намираш се в гробище. Всички около теб са в черно. Чуваш единственно плача на хората. Вглеждаш се и осъзнаваш, че познаваш тези хора. Ами да! Това са родителите ти, сестра ти и приятелите ти. Какво ли правят тук?
Отиваш при тях, но те не те виждат. Не отговарят на въпросит ...

dark_queen

Проза

2008-04-29T12:09:50+03:00 1.7K 4

Мухата

МУХАТА
Да се качиш на влака с билет, с който пръстите ти си играят в джоба, означава просто да си купиш един час от времето, което и без това милостивата съдба ти е отредила, но в никакъв случай не би го знаел, ако не мачкаш нежно онова червеникаво картонче, с поглед в разписанието на всички пристиг ...

kokokamila

Проза » Разкази

2008-04-29T10:25:43+03:00 1K 1

Проблясък

Проблясък
Пътят навлизаше в града и вече трябвяше да завия към нашите квартали.
Бях виждал преди години как, изшарена като динена кора, забравена от някого надуваема плажна топка бе грабната от пяна и пръски и хвърлена върху бетона на вълнолома.
Следващата вълна я грабна отново и я понесе лудо на об ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-04-29T10:15:40+03:00 1K 6

Аз, ти, лъжите и надеждата

Стоя и пиша. Няма друг начин да изразя болката си. Даже рими не мога да редя. Стоя и пиша, а сърцето, жалкото, кърви. Реки от отчаяние и сълзи струят от мен. Вече няма го щастливото момиче. Изчезна и вечната слънчева усмивка. Силите ме напускат. Тялото ми е безжизнено, простряно на леглото в празнат ...

stefitopz

Проза

2008-04-29T07:06:46+03:00 2.5K 3

ГряХ

Грях
Не можах да гледам как цветовете на неопорочено сърце бледнееха пред позорните очи на човек, по-мръсен от калта. Как ли той успяваше да губи разум през нощта, за да попадне в безсъзнание. Дори не ще посмея да го нарека и сън, защото бясно куче не може да заспи, то просто губи сили и се просва н ...

jeffv

Проза

2008-04-29T06:51:49+03:00 1.1K

За чакането и дразненето

Лошо ми е!
К'во се случва, докато чакаш?
Чакащо пространство... Пишеш книга... Не пишеш книга...
Не чакаш, мислиш, че вършиш нещо... Какво е вършенето?
Има ли граница в поезията и граница в прозата, накъде водят техните граници... Чакаш безотговорно, без отговор, думите са във въздуха и ги ловиш със ...

Меллисса

Проза

2008-04-28T06:52:11+03:00 1.4K 1

Реалност

Мислите ми са разбъркани, всичко е замъглено. Не усещам вече болка, но и не мога да спра да я чувствам. Стоя сред тълпа от хора. Всички те ми се усмихват и аз им отвръщам. Фалшива усмивка и фалшив смях, защото не сме такива, каквито изглеждаме. Веселите средобеди с приятелите ми - заблуда, защото не ...

dark_queen

Проза

2008-04-27T22:31:30+03:00 1.2K 3

Спомен от миналото

Понякога се чувстваме така сами... в онези тихи вечери, в които си спомняме за нещо отминало. Нещо, което много ни липсва. Нещо от щастливите ни слънчеви дни, потънали в смях, или от нощите, в чиито покой сме затваряли очи и спокойно сме се унасяли в съня, така нежен, сякаш погален от полъха на вятъ ...

kopele

Проза

2008-04-27T17:33:53+03:00 2.1K 7

Момичето със стъкленото сърце

Една история ще се опитам да разкажа за едно момиче, което било със стъклено сърце. То било различно - не можело да изпитва чувства, защото стъклото не го допускало. Това момиче не можело да усеща ударите на сърцето си, не можело да чува гласа му, не можело да се влюби. Не се усмихвала, защото не ус ...

приказна

Проза

2008-04-27T17:30:49+03:00 2.2K 2