39 921 резултата
Странно - решавам пак за теб да пиша, като че ли пак си тук до мен... и погледа ти гледам, така мил, добър, смирен... но... обръщам се... сама съм пак...
Искам всичко, което в мене блика, да напиша бърху белият си лист, ала сълзите стичат се и мастилото отмиват, както ти отми моите молби...
Искам те ...
  840 
Отивам аз на срещата значи и какво да видя? Стои едно момиче, бих казала младо и красиво, с букет цветя. Бяла и снежна, ви казвам, като нарисувана картинка! Около нея усмихнати и весели хора... прегръдки, целувки. Викам си, тая среща сигурно е на манекени, ама аз ще се мушна при тях, та белким и мен ...
  1476  36 
Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
  1046 
Преди време, след поредица от събития, започнах да се питам с какво въпросът за сродната душа е заслужил толкова голяма популярност, толкова много впрегнали се да открият отговор мозъчета. Защо е толкова важно да я откриеш? И се опитах да разбера. Задавах въпроси, впрегнах и собствените си мозъчни г ...
  1387 
Сега ти тихичко спиш...
Толкова е тихо, че чувам как сърцето ти бие...
Толкова е красиво, но аз пак плача, сълзите мокрят твоето лице, но ти не се събуждаш... унесъл се във своя сън...
Сънуваш утрото без мене, сънуваш как ще си щастлив, а аз седя и само се моля, слънце да не изгрява повече за мен... ...
  3281 
Излезе забързано от колата и затръшна вратата зад себе си. Хвърли поглед към часовника си само за да се увери, че десет минути преди осем беше на точното място. Небето бе увиснало сиво и тъжно и издутите търбуси на тъмните облаци, натежали от дъжд, предвещаваха, че скоро ще завали. Погледна късо наг ...
  982 
Беше ми хубаво с теб, затова ми липсваш. Даваше ми онова, от което бях лишена и въпреки, че не знаех какво точно е то, с теб бях адски щастлива. А аз бях егоистка, позволих си повече, отколкото трябваше и ти ми го върна. Уби ме е с тежки думи, погреба ме с безразличие, а на надгробната ми плоча напи ...
  2055 
Много обичам да се гъбаркам сутрин с вестникопродавците. Прекръстил съм някои вестници по моему. Например "7 дни спорт" става на "7 дни спирт". "Нощен труд" се превръща в "Нощен труп", а "24 часа" в "24 дивотии".
Заставам една сутрин пред една жена, която продава вестници и с доста сериозна физионом ...
  792 
[PLAY]
Пристина в бяла колесница Празната Надежда. И нахранихме я. Напоихме я. Пристигна в бяла колесница и ни вдъхнови. Останаха ни стъпките по пода, кървавите стъпки на Изгубеност…
Подреждам себе си и другите…
Подреждам своите граници…
Моето ВСИЧКО се счупи на парченца и трябва да го подредя… Ела… ...
  864 
Имам точно 325 Страха. Всеки един от тях ме обича, грижи се за мен и ми помага... А аз отвръщам с подслон... Докато извършвам Делничните си Ритуали, те подскачат около мен весело и звънят като камбанки... Kато стана дума за звънене, те най-много обичат да ги водя в Бялата Сграда. Казах, че страховет ...
  780 
- Нали искаше банална история?
- Разбира се, че искам!

Господин и Госпожа Никой се срещнаха на ъгъла на Петте Реки… (Спорен въпрос на кой от всичките ъгли, но все пак на един от тях, в това няма ни най-малко съмнение) Стояха известно време, наблюдаваха се. Той - на единият мост, тя - на отсрещния. ...
  947 
ОМЪЖВАНЕТО НА АНАСТАСИЯ
Баба Ленка разказва как се оженили майка й и баща й.
Мъжът със седемте дъщери, няколко години след раждането на Анастасия починал. Семейството не било бедно, но докато омъжи дъщерите си, в течение на времето и липсата на мъжка подкрепа, започнало да обеднява. Анастасия станал ...
  967 
Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
  954 
По идея на Романтик
Благодаря ти, Христо :)!
Дзъррррррр
- Мамо Рени!
- Кой? ...
  1476  12 
Европейка
Реших да стана европейска жена! За целта си купих лека кола и черни очила. Всичко си набавих в пълен комплект. Въпросът сега е от къде да се сдобия с интелект? Записах се на курсове по английски и текстообработка. Само така ще придобия добра подготовка! Йес, ноу, уан, ту, три, да Ви кажа п ...
  805 
До къде я докарах?
Седя си на една пейка и си мисля: „Аз съм егати тъпата лейка!" Един ми иска ръката - криви му били краката. Втори ме моли да се омъжа, но и там гледах да не се излъжа. Трети ми донесе пръстен за годеж, но ми се стори тъп младеж. Четвърти на колене ми падна, брак да ми предложи, е ...
  861  10 
И сега какво?...
Редим думи върху полето като низ от черни лястовици... Мислите ни - накацали по телеграфните жици... И капят, стичайки се надолу...
Кому са нужни думи? Когато всичко е толкова перфектно... Дори малките наболи косъмчета по брадата ти... Или начина, по който слънчевият лъч се пречупва ...
  870 
АМИ, АКО ПАК Е МОМИЧЕ?
Баба Ленка разказва, как се е родила майка й.
В едно село, в едно семейство се раждали само момичета. Жената родила 6 момичета и била отново бременна. Мъжът я предупредил, че ако роди пак момиче, да си вземе детето и да се маха, да си отиде при родителите.
Когато дошъл момента ...
  1029 
Пари ти се падат!
- Я, хвърли едни карти, ма Данче?
- А, защо?
- Ууу, Невяна каза, че много познаваш!
- А познавам? ...
  853  11 
"Какво?" Това бе единствената мисъл, която можеше да се формулира в главата на недоумяващия страдалец. Толкова неща му се бяха случили за толкова кратко време. Просто мозъкът му отказваше да смели всички тези лудости. Сега просто седеше на края на пътя, заровил пръсти в косата си. Напрежението му бе ...
  771 
Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
  1555 
ДОКАТО ПАДА ВИШНЕВИЯТ ЦВЯТ
За такива неща си мислех през една хладна октомврийска вечер, изпълнена с шум на падащи листа и вятър, когато веднъж вървях безцелно по тихите крайградски улички. Светлината на самотните лампи се плискаше по оградите на ниските къщи, бягаше сред приютените сенки на дървета ...
  831 
Слисах се. Сякаш фината плът на съзнанието ми бе простъргана от назъбено и разядено желязо. Това уродливо създание знаеше за Нулата. Нещо повече, мен наричаше Нула.
- Пулиш се защо? – рече изчадието. – Да не би узнаваш туй, дето нямало е как да бъде?
Заклатих объркано глава; приглушено попитах:
- От ...
  962 
АНГЕЛ ВОЙВОДА
Аз бях малко смотано дете. Не можех да разбера кога приятелките и сестра ми изчезваха от махалата и оставах сама. Нямаше къде да отида и отивах при възрастните жени. Взимах си дървено столче и сядах до тях. А те разказваха, разказваха . . .
Баба Ленка беше наша съседка. Къщите ни бяха ...
  1185 
- Не мога да дойда, Стийг! - гласът на Ана идваше сякаш някъде отдалече.
- Но защо, Ана?
- Натрупа ми се много работа в службата, взела съм си домашно и за тази вечер. Моля те, не идвай у дома, искам да съм спокойна.
Стийг не знаеше, с какво неговото присъствие ще направи любимата му неспокойна, но ...
  1258 
Тишината беше ужасно мъчителна. Тя и сега е мъчителна, след толкова години...
Живее в нея, преследва я, заглушава всеки смях, всяка надежда, разсича всяка глътка въздух на малки животоспасяващи трохички кислород, колкото да диша. Но сърцето иска много кислород. А душата... какво иска душата? Има ли ...
  1336 
Денят, в който те загубих, осъзнах колко те обичам.
Не ме оставяй... не мога, аз не мога...
Аз да се примиря не мога... че с друга ще си, вместо с мен...
Не, не, не ме оставяй повече сама в нощта... не мога повече да издържа така.
Не мога, о боже, прости, не мога - в всеки друг виждам теб... ...
  865 
Влюбвал ли си се? Влюбвал ли си се истински? Така че дори да не те интересува, че този, който обичаш, е с друг? Да не те интересува, че няма да си единствен в неговия живот и все пак да го искаш? Влюбвал ли си се така силно, че дори светът да се срутва, ти да не забелязваш? Влюбвал ли си се толкова ...
  1953 
ЩЕ ПРЕВАЛЯВАТ ЧУЖДИ ДЪЖДОВЕ
Цветан Бекяров
Беше по времето, когато контрите съвсем ожесточено нападаха Коринто и останалите северни градчета и села, когато военизираните селяни, облечени в зелените униформи на Сандино се виждаха по полетата да събират полудялата от изобилие природа, а изоставените и ...
  836 
Чувам ги… Те ме викат… Знам, че са там и ме чакат…
Сини и бели петна, просторно сини и топли, толкова топли…
Безбрежно топли…
Имам твърде малко време, трябва да бързам….
Трябва… ...
  830 
Имало едно време едно голямо и красиво кралство. То се управлявало от крал, който имал добро сърце, дълга коса, сплетена на раста и много татуировки - една от най-красивите била гербът на кралството, татуиран върху лявото му рамо. Кралят обичал да прекарва следобедите си в градината, пиейки бира и с ...
  877 
Договор
( Прелюдия към Дежаву)
Болката ме изпрати в мрака. Цялото тялото ме болеше и особено главата. Опитах се да помръдна и не успях. Опитах се да извикам и не можах. Ужасната болка сковаваше цялото ми тяло. Най-много ме плашеше абсолютният, непрогледен мрак заобикалящ ме отвсякъде. Усещах го влаж ...
  1078 
В кадър виждаме 4 момчета, които вървят по булевард в краен квартал. Лятна привечер е. От дясната им страна се простират редица панелни блокове, част от които са с изпопадала мазилка, а от лявата - вилна зона с къщи, които се простират чак до половината на височината на средновисока планина, на върх ...
  2004  11 
Някъде далеч, в мрачните селения на тъмна и непозната земя, живеел дядо Кърт. Всяка вечер той излизал от дълбоката си дупка под земята, за да наказва малките и непослушните, влизайки в сънищата им и плашейки ги с най-страшните наказания на света. Пред дядо Кърт треперели всички - от студения и безду ...
  1345  10 
"Имало едно време"... Не звучи ли малко стряскащо за теб. Разказвам не за онзи или онази, или за някой друг. Става дума за една уж истинска любов. Родена, живяла и умряла. Без щастливия край, дори изобщо без щастие.
Наранена, разбита, нещастна, един ден Любовта решила да се скрие. Криела се, мушкала ...
  989 
Здравей, Лидия,
Искам да ти разкажа една история, която се случи с мен преди около месец.
Близо до нас падна летяща чиния. Аз отидох да видя как изглеждат съществата в нея. Извънземните бяха три. Те бяха зелени с големи глави и с големи черни очи. Едното, което беше водач, знаеше български език. Аз ...
  1411 
Лято. Събота, късен следобед. Слънцето е натежало, свлякло се е почти до хоризонта и от там наднича косо през прозорците в стаята. Боядисало е половината стена в кърваво-оранжев цвят, в стаята е тихо и уютно. На килима си играе малко момченце, на леглото е легнала майка му. Откак е легнала не е прор ...
  2760  16 
Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
  2132 
Мартин беше двадесет и три годишен чаровен младеж, който си имаше собствена теория за света и протичащите в него процеси. Образованието си бе получил в София, но живееше в тихо и спокойно градче в провинцията. Градче което беше заседнало в собствения си консерватизъм. Единственото нещо което можеше ...
  956 
Бели пухкави парцали падаха от небето за трети ден. Снежната виелица навяваше снега на преспи, промъкваше се с вой през отворите в стените на сградите, причинени от тежката артилерия и гранатите, през прокъсаните черджета, с които бяха прикрити изпочупените прозорци - тук таме беше останало като по ...
  1144 
Предложения
: ??:??