Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Maмо

Това е предпразнично. Едно осмомартенско такова.
вдъхновено от Morose
Вкараха ме в изолатора на Шейново, защото нямах тест за австралийски антиген. Докато чаках резултатите от теста, обикалях из коридора и засичах долу-горе на колко време са ми контракциите. Малко след мен дойде една жена, много сла ...

virginblack

Проза » Разкази

1.5K 2

Тежка въздишка

TЕЖКА ЖЪЗДИШКА
И тази нощ, както всички останали, не мога да заспя. За кой ли път безброй много мисли се лутат из моята глава… Разбира се, както винаги, всички са по теб… Отново се чудя, защо съдбата е толкова жестока, защо ни раздели… защо трябваше да заминеш толкова далече точно сега, когато разбр ...

touch_me_f1

Проза » Разкази

1K 3

Съдба

Тръгвам, не знам накъде. Ти ме водиш. Гледам само към теб. Но затваряш очите ми. И аз нищо не виждам, освен теб. Страх ме е да продължа, но не се спирам. Протягам ръката си към теб, някъде в пространството. Викам те. Моля те да ми помогнеш.
Наричам те с толкова имена.Чувствам се сама и безпомощна.Ка ...

Бубчето

Проза

888

Балонът и неговото "пук"

- Кажи сега. Как се чувстваш? Нали затова съм тук. Да ми споделяш, да си говорим, да... Трябва понякога и ти да казваш нещо за себе си, което да не е по никакъв начин свързано с мен... Нали? (Звучеше неуверено, наистина много неуверено) Кажи сега. Сподели.
На масичката до нас имаше един лилав балон. ...

Vyrtina

Проза

955 4

to feel love until your last breath

Навън беше мрачно и студено. Чуваха се откъслечни гръмотевици, останали след разрушителната буря. От ъгъла на тъмната стая, измежду сенките се различи силуетът на момиче, свито на кълбо. По лицето й имаше болезнени следи от изсъхнали сълзи. В стаята бяха само тя и тишината. Тя трябваше да стане, опи ...

Prokletia

Проза » Разкази

1.1K 3

Лора – Сред снимките - 2

Нежната лунна светлина се спускаше точно по личицето на заспалата Лора. Тишината се беше разпростряла царствено над селото. Момичето се въртеше непрекъснато в съня си. Извика и скочи в леглото си. Разтърка очи и се огледа: беше в стаята си, три посред нощ и луната, надничаща през прозореца. Отпи няк ...

РоРо

Проза » Повести и романи

1.7K

Свят без мечти

Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това прокълнато м ...

eomer

Проза » Разкази

2.1K 3

Спомени

Вървеше замаяна, от алкохола ли, от цигарения дим, от спомените, които тази
вечер й дойдоха в повече. Когато Дани я покани, беше твърдо убедена, че няма да
почувства нищо друго, освен познатия горчив вкус в устата, останал от нещо
отдавна безвъзвратно изгубено. Но, уви, не всичко беше така просто. П ...

domino

Проза » Разкази

1.7K

Жив и след смъртта (в памет на Тоше Проески)

ЖИВ И СЛЕД СМЪРТТА
(в памет на Тоше Проески)
Настъпи златна есен. Октомври все още радваше с последните си слънчеви дни. Тук-там се чуваха врабчета, които игриво подскачаха в клоните на дърветата. Хората, забързани в своето ежедневие, рядко се оглеждаха около себе си, за да се порадват на простичкит ...

Veronisia

Проза

4K 6

Някъде дълбоко в сърцето

Ето, моментът настъпи...
Дойде време, в което трябваше да приключа с част от моя живот.
Дойде време, в което трябваше да се разделя с всичко, което ме връщаше към миналото. Дойде време, в което трябваше да разчистя душата си от всичко, което тя така скътано пазеше в себе си.
Дойде време, в което тря ...

mira_vs

Проза » Разкази

1.8K 3

Прераждане

Студена, прохладна нощ е... морският бриз гали лицето ми. Прегръща ме със същата страст, с която и ти го правиш... в същия миг от морето вълна се отронва и пада безмълвно на златния пясък.
Провиква се като сирена душата ми... защо? Къде си, мой мъничък ангел? Летя. Небесният замък ме чака, а в него ...

luda_himi4ka

Проза » Други

1.4K 1

За голямата любов...

За голямата любов...
(На М.)
И тя - любовта си отиде, силната и голяма любов... Може би завинаги. И целият свят беше пуст. Какво е да обичаш до толкова истински и безгранично, че да си готов да умреш само, за да докажеш, че наистина обичаш? Аз вярвам в тази мълчалива любов, носеща винаги повече тъга ...

lady_rose

Проза » Разкази

2K 2

На мама

На мама
Мамо – моя мила.
Ти си ми едничка.
Ах – как искам да ти кажа
колко те обичам. ...

Pepa111

Проза

1.1K

Лора – Убежище - 1

Белият „Мерцедес" спря пред висока дървена порта. Шумът от двигателя разлая няколко улични кучета, налягали пред съседната врата. От колата се показа Димитър и свирна с клаксона.
- Идааа! - чу се отвътре и бързи тежки стъпки глухо се носеха към вратата.
- Майко! - той стана от седалката и се хвърли ...

РоРо

Проза » Повести и романи

1.8K

Ябълката на познанието

Йехова, прекият наследник на Бог Ра, най-първият и най-великият демиург на всичко живо и мъртво с изключение на Смока Панчо и онова неописуемо и непредотвратимо бедствие Ламята Спаска изкрещя силно разгневен:
-Ти ли, гнусно зелено чудовище, ми изяде ябълката и ухапа змията, която избяга?
Спаска лени ...

angel555

Проза » Хумористична

2.1K 1

Последният

През огромния панорамен прозорец пред мен ясно се виждат светлините на града - ярки, многоцветни, измамни - както е измамно всичко през нощта. По улиците на тридесет етажа под мен всичко си е по старому - дилъри в черни суичъри зарибяват поредните бедни души, жадуващи за няколко мига ефимерно щастие ...

michael

Проза » Разкази

1.6K 5

Домашно по литература

Пътешествие към доброто... Любовта. Към определено място или към себе си. През целия си живот ние пътуваме към някаква цел. Случва се първо да трябва да я открием и след това да тръгнем. Възможно е да не виждаме това, към което вървим, но то ни привлича като магнит.
Понякога тръгваме към непознатото ...

Бубчето

Проза

1.4K 3

Обратно броене

Казват, че всяко пътуване има своя край. Разбира се, хората говорят много неща, но точно с това съм склонен да се съглася. Всеки край е едно ново начало, допълвам аз и лицето в огледалото се усмихва. Набръчкано лице, средна възраст и силни скули. Само с такава физиономия можеш да доведеш нещата до е ...

Itilon

Проза

1.4K

Терзание преди смъртта

Седя седнала на ръба на парапета и търся смисъл в живота си. Вглеждам се във светлините на града, а те са така мъртви, едва блещукат в мрака. Вятърът ми нашепва за миналото, напомня ми за изгубеното щастие, за това, че някога можех да се усмихвам. Ах, как боли от тези спомени. Паднах от върха, на дъ ...

AnTiHrIsTa

Проза » Други

1K 1 2

Празен ден

Mина и този празен ден, без теб... Ти И ТВОИТЕ ПРАЗНИ ДУМИ... но какво да направя, че те обичам... че когато те видя, нещо в мен трепти... Умът ли е заблуда или нараненото ми сърце? Душата ми води война с разума, а сърцето ми се къса между тях двете... боли ме... толкова много, че не виждам друго, о ...

beytula_bubu

Проза » Други

1.3K 5

До теб... мой безсмъртни Животе...

Изгорях... По пътя изгорях...
Криволичеща пътека се оказа, Животе...
А очакваш от нас да сме праволинейни.
Учиш ни да сме доблестни,
смели, горди твои следовници, ...

Das_verlorene_Kind

Проза » Писма

1.4K

Безпаметност

Видях безпаметността изтупана, облечена във фрак. Видях се и се кръстих : угризение. На агонизиращата ми съвест последният опит, на закъснелите вслушвания глухите призиви. На ума ми нарцистичните прояви – атака и зов...
Аз няма да те поучавам. Нито ще ме чуеш да крещя... Сламените плашила изчадия са ...

Ralina13

Проза » Други

1.9K 5

Орехи

Вадех последните продукти от количката и ги слагах на лентата. Мислено прехвърлях какво ми бяха заръчали да купя у дома и се чудех дали не съм забравил нещо. Един мъж винаги може да пропусне някоя банална домакинска необходимост. Касиерката маркираше едно по едно нещата от лентата. Равномерният звук ...

Fanny_and_Alexander

Проза » Разкази

1.8K 9

Писмо до Русия

Да, Скъпа Лизи, вечерта беше съвсем обикновена.
Проценти меланхолия, портокалов сок. Може би за да вмъква аристократична нотка в иначе грубия и обикновен персонаж или просто оранжевата течност навяваше спомени. Горчивият вкус при преглъщане беше както винаги повече от приятен, както при всички други ...

malvoly

Проза » Разкази

1.4K 1

Арабска приказка с недописан край

Стояхме мълчаливо в един ресторант край река Тигър. Вглеждахме се една в друга и сякаш четяхме в очите си недописаната история на живота ни. Алмира - красиво име, което шепнеше за ориента. От арабски се превежда "истина без въпрос", което сякаш се вписваше в характера на Алмира - истинска и честна. ...

Amadea

Проза » Разкази

2.3K 8

Пак съм с теб

Пак съм с теб... и пак съм щастлива... държиш ръката ми и ме притискаш до себе си силно... трепериш, ала не от студ, а защото се боиш. Потръпвам и аз само при мислълта, че мога да те изгубя.
Но ти не се страхувай, аз няма да тръгна, никога. Единственото, което искам сега е времето да спре и завинаги ...

the_princess16

Проза » Разкази

1.2K 2

Листото

Всеки ден се будех с някаква празнота. Вървях по улицата се оглеждах. Бях загубила нещо. Обръщах се назад и гледах надолу. Нямаше нищо. Продължавах да вървя. Нещото все повече започваше да ми липсва. Търсех го. Него го нямаше. Знаех, че е някъде, но много далеч. Всяка вечер затварях очи и то се появ ...

Бубчето

Проза

845 3

Изгубен

Като в пясъчен каданс се топят пошли мигове - не мога да ги преброя! Нищо не остава след тях. Не виждам диря, по която да се завърна. Някой е обърнал знаците - въртя се в кръг, омагьосан от обещанията, които ми прошепна преди да те открия...
Търся те и не преставам да се удивлявам на спокойната неум ...

beti

Проза

1.3K 4

Мрак!!!

Вече беше тъмно и студено. Мъглата беше обгърнала всичко наоколо. Виждаше се само безкрайния прашен път, който сякаш водеше към нищото. Натали крачеше едвам-едвам, пребледняла от страх и студ. Наблизо тя различи силуета на изоставена стара сграда висока 3 етажа. Влезе вътре и плахо се огледа. В кори ...

ThE_vAmPiRe

Проза

1.4K 1

В памет на едно "някога"

Когато нощем изгубиш вярата в доброто, когато светът се откъсне от дланите и тихо си отиде от теб, когато животът изгуби дирята ти сред хаоса от желания, тогава тихо погледни към звездите и виж моя силует. Блед като сянката от "някога", блуждаещ като отхвърлена комета, сам като нощна птица... Поглед ...

Morgana

Проза » Писма

1.5K 4

Среднощна разходка

Среднощна разходка
Не знам дали заглавието ми трябва да бъде „Среднощна разходка” като се има предвид, че в големия град в 21.00 часа е още рано. Градският транспорт още е на линия, макар че трябва да имаш много време за губене, ако седнеш да го чакаш. Или това, или да си будист и да изпаднеш в дълб ...

шанара

Проза » Разкази

1.1K 1

Мисли

МИСЛИ.
„ЕДНИ ИМИТИРАТ СВЕТА, ДРУГИ СЪЗДАВАТ СВОЙ СОБСТВЕН СВЯТ. ТЕЗИ, ПОСЛЕДНИТЕ, СА ПОЕТИ."
АНДРЕЙ ТАРКОВСКИ - РЕЖИСЬОР.
1
Събудих се късно. В главата ми бучеше оркестър от луди музикални гении, изпълняващи симфония за арфа, дърворезачка и разстроен автомобилен клаксон. ...

пинда.св

Проза

1.1K 4

Белег в сърцето

Тъмно и мрачно, тихо и пусто... това съм аз, болка и самота. Колко още ще живея тук, сред мечтите, сред спомените, сред болката на миналото? Той ме нарани, белегът в сърцето едва ли ще се заличи... А не съм ли аз тази, която му пречи да изчезне; не съм ли аз тази, която иска болката само, защото тя ...

collien^f

Проза » Други

1.9K

Какво да правя с мислите, ако са такива? Ами ако са други?

Решавам, няма да оставям повече такива мисли, пожълтяло-сухи от сбогуване, изтръпващо-разказвали несъществуващи импресии и ще избягам в празничното равновесие на разговор със себе си в смълчана привечер, зад здрача на привъшващия ден, в едно застинало преддверие. Отвън, до стълбите, които водят вътр ...

inaMay

Проза » Други

1.4K 2

Монолог

Ако ние можехме да съдим себе си?
Ако можехме да решаваме какво заслужаваме?
Кой ще каже, че е грешен, че е гаден, че е сноб.
Кой ще погледне себе си със затворени
очи и да признае, че не е нищо повече от това, което е. ...

danteshell

Проза

1.9K 1

Приказка за шанса

Сънувах сън. Той беше толкова красив, че реших да го опиша като една малка приказка. Ето я.
Попадам аз на един от тези средиземноморски острови, които са целогодишен курорт. Островът е обгърнат от зеленина. Застроен е богато от малки и големи вили, къщи, хотелчета и хотели и е пълен с места за забав ...

vesben

Проза » Разкази

1.5K 1

Изтъркан надпис

Млъквам, защото няма какво да кажа пред самотата... само стоя и се оглеждам в празнотата... Слушам полъха на вятъра, който ме гали и брули и продължавам срещу него да вървя по пътища незнайни... Скитам се със странната си душа, хванал с ръцете си времето и внимавам да не изтече... но то си тече, кат ...

beytula_bubu

Проза » Други

1.2K 3

Несподелена любов

> Вали. Навън бе мрачно, а аз седях на прозореца и вперила поглед в мрака, те търсех. Питах се къде си, когато имах най-голяма нужда от теб. Душата ми бе ранена, сърцето кървеше, а теб те нямаше. Нима ме бе изоставил? Не знаех, вече нищо не знаех. Бях се изгубила в мрачните дебри на живота си. Но за ...

AnTiHrIsTa

Проза » Писма

1.9K 2

Ти не си българка!

- Мило, ти не си българка!
- Да бе, да. Не съм била българка. Каква съм тогава? На паспорта ми пише: Република България. Не пише Монголска Народна Република!
- Не, ти определено не си като българките!
- Абе ай стига бе! Марсианка ли съм? Да нямам три очи и комплект антенки? Какво пиеш пак, а? Ей с`я ...

Mili4ka

Проза » Хумористична

2.4K 13

Къде е ключът?

КЪДЕ Е КЛЮЧЪТ?
Дядо Христо реши, че днес ще учи малката Софи да играе шах. Вчера опита с Боги, но още едва в началото на палавника му доскуча. Съвсем сериозно му заяви, че има да пише домашно по математика и да учи урок по лигика. "Та какъв по-добър урок по логика от шаха?!" - помисли си с въздишка ...

Юлия

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Maмо

Тежка въздишка

Съдба

Балонът и неговото "пук"

to feel love until your last breath

Лора – Сред снимките - 2

Свят без мечти

Спомени

Жив и след смъртта (в памет на Тоше Проески)

Някъде дълбоко в сърцето

Прераждане

За голямата любов...

На мама

Лора – Убежище - 1

Ябълката на познанието

Последният

Домашно по литература

Обратно броене

Терзание преди смъртта

Празен ден

До теб... мой безсмъртни Животе...

Безпаметност

Орехи

Писмо до Русия

Арабска приказка с недописан край

Пак съм с теб

Листото

Изгубен

Мрак!!!

В памет на едно "някога"

Среднощна разходка

Мисли

Белег в сърцето

Какво да правя с мислите, ако са такива? Ами ако са други?

Монолог

Приказка за шанса

Изтъркан надпис

Несподелена любов

Ти не си българка!

Къде е ключът?

Опашка