В магазина, пред касата, се е наредила и млада майка с две сладки момченца. По-голямото обаче нещо си е харесало и на висок глас й са моли.
- Мамо, искам го, моля те, моля те, моля те.
- Не може, миличък, това не е за малки дечица - с усмивка му отговаря мамчето.
- Искам, искам го, купи ми го - прод ...
Светът мигом изчезна, събирайки се единствено в усещането за нея. Нищо друго нямаше значение – само това, че е тук, при него, че са заедно. Сякаш след цяла вечност Сам успя да се насили да прекъсне целувката, накъсвайки я на няколко малки, между които успя да я попита:
– Това значи ли, че ще ми пока ...
"Божичко, българино, от какво си направен..." (А. Липчев)
Петра гледаше децата на малкия си син в този летен ден на 1974. Снаха й работеше вкъщи, надомно шиеше брезентови ръкавици за работещите по строежите. Веднъж седмично ходеше да предаде готовите и да вземе материалите за новата седмица. Днес бе ...
Бай Иван се замисли. Трупна бая години, поумори се от живота, доста набори изпрати със смесени чувства – хем му беше мъчно за тях, хем се радваше, че не те го изпращат..
И усети – иде краят на земния живот.
Не беше се замислял досега, обаче…
Всяко нещо си има край, само саламът има два края – помнеш ...
Най - накрая се реших. Тракнах капака на лаптопа,и...заминавам на море. Стига само съм гледал оферти и съблазнителни предложения по Интернета.
По-отворените колеги ме съветват '' Внимавай,морето не е до колене ''.
А други подмятат '' Е, там мацки,мацки, като рибата, бъркаш във водата и хванеш някоя ...
Лятото на 1854 година беше горещо – не толкова заради високите летни температури, колкото заради разгарящата се все по-ожесточено Кримска война.
В кръчмата на търговеца Васил Кожухарина в Русчук бе усойно и прохладно. Неколцина турски офицери се бяха разположили край масата в дъното на опушения сало ...
Вървя по път осеян с мрак и нищета. От време на време шипове забиват се в моето сърце и боли, толкова силно. Не мога да спра, нещо все ме бута. Обърна ли се виждам каменна стена, която се приближава към мен и не ми дава да се върна назад. Всяка крачка, която правя, става все по-мъчителна и по-мъчите ...
„Баба” и „дядо” са двете най-сладки четирибуквени думи, които чух от неспиращата уста на англоговорящата ни внучка Кармен. Добро начало, за да научи български език. За броени дни в България, добавихме и още.
Седим на едно от любимите ни заведения на открито в центъра на града. Кармен ококорено скача ...
– Само внимавай. - обърна се Виола към момичето със синя коса.
– Спокойно, Ви. - каза Ема. - Все се притесняваш за мен. - след последното изречение Ема излезе от колата и отиде нанякъде.
– Да. - каза на себе си Виола. - Притеснявам се.
В същия момент Жосефин и Киър бяха с белезници, седнали на земят ...
– Няма по-голяма чест от това да се вречете един на друг пред богинята на плодородието по време на пълнолуние. Така Нартия ви дава най-силната си благословия, а всички под нейната закрила винаги успяват да се намерят, дори и нещо да успее някак да ги раздели.
От дувара се подаваше наполовина женско ...
Мария беше подпряла глава на тезгяха на месарският магазин, точно под надписа „От прасето до мезето“, и гледаше хората по улицата.
От време на време виждаше и своето лице в отражението на стъклото, и то все повече и заприличваше на свинска глава, като тия, наредени на щанда.
Ужас, каза си тя. Всичко ...
Кой си ти? Защо се криеш в тъмнината? Излез за да те видя, не се страхувай от мен, нищо няма да ти сторя. Хвани ръката ми, нека ти помогна. Защо си толкова уплашен? Погледни ме, може да ми се довериш. Позволи ми да се приближа за да те видя. Нещо май ти пречи да ме чуеш или видиш, моля те, дай ми зн ...
- Мира и Цвети са на село, Кети с Ники на морето, утре няма приятелки, няма с кой да си пия кафето в мола.
- Без приятелка не можеш да пиеш кафе ли?
- Мога, но няма с кой да си бърборя.
- Покани мене! И без това отдавна не сме прекарвали неделята заедно.
- Симо, ти сериозно ли? Ти не си ми приятелка ...
Поредното нощно дежурство. Трудно е да свикна, да живея в болницата. Мразя миризмата на дезинфектанти и премигващите лампи. Коридорите са пусти с много врати, зад които са съдбите на хора очакващи помощ, но от кого. Гледах номерата на стаите и пред мен изплуваха лица, болка, сълзи, очакването да вид ...
Скитникът арменец 6
Cremieux е малко, средновековно градче на около 30-35 км. от Лион. Около този голям френски град, южно от Париж има няколко малки градчета в които са се заселили арменски бежанци бягащи от турските зверства през 1915 година и по-късно през 1922-1923. Пристигащи с френски и други ...
Той рядко гледаше в очите и, и често я отбягваше ...
Видеше ли я да се задава към него, обръщаше посоката, или се скриваше зад някой ъгъл.
Но в онези редки мигове, в които дълбоките му, черни очи срещнеха нейните...
Те бяха като кинжали, забиващи се право в пламенното и , любящо сърце, което бе за и ...
"Хибрид Плазмодий" бе заченат в епруветка.Тайната лаборатория се дислоцира на изток от рая,някъде между 38 паралел и дълбините на Марианската падина. Естествено тази лаборатория беше създадена, за да продължи съществуването на човечеството, но с единствената причина да се намали цената на високата р ...
Без да пуска ръката й, Сам се изправи и тръгна по улицата. Първите няколко крачки се чувстваше слаб, но се постара да не залита, за да не тревожи Лизи. Щеше да се погрижи да се нахрани по-късно, а до тогава регенерацията щеше да се справи с травмите по самото тяло. В момента нямаше сила на земята, к ...
Проявлението на магията е възможно само на местата, сътворени от космическата логика. Но не на тази магия, изразяваща се в неразбирането на природните закони или свръх развитата технология. А на онази първична чиста енергия, неподдаваща се на каквито и да е закони и обикаляща из битието където си по ...
Една вечер Луната се скри от света, но не за забавление. Тя бе тъжна за това, че няма своя светлина, а постоянно трябва да моли Слънцето да ѝ дава от неговата. Мъката ѝ толкова нарасна, че дори и на следващата вечер отказа да излезе. Никой от хората долу не обърна внимание на това, всеки си мислеше ...
В книжарницата – много стока, малко литература…
хххх
Защо ли имам усещането, че отдавна познавам един премиер? И вие го познавате…
Във всеки клас е имало подобен: примерен зубрач, старателен комсомолец, доносчикът на класната, неканеният на сбирките…
хххх ...
Балкана, мистичен и загадъчен. Той крие своите тайни, своите мистерии, свързани и с народните легенди. Но какво са легендите ако не се разказват? Те изчезват и потъват в забрава. Едно чисто черно куче обикаляше балкана. Нямаше каишка, не беше чипирано и определено не се интересуваше от легендите по ...
"Да правиш добро, без да очакваш награда, е сигурен начин, че един ден някой може да направи същото за теб."
Принцеса Даяна
Тази мисъл (независимо дали наистина е на принцеса Даяна или на някой друг), всъщност опровергава сама себе си, защото нескрито провокира надежда за награда у правещия добро, д ...
Скитникът арменец 5
Двата месеца във Франция бяха разпределени така: 45 дни в Париж, 3 дни в Марсилия, 3 дни в Лион и 6-7 дни в Кремиье- средновековно градче на около 30-35 км от Лион.
Тъй като сега, през 20-те години на 21-и век, трусно ще намерите човек да не е бил във Франция и Париж, няма да ви ...
Ако се събудиш и нищо не те боли, не се радвай, не си в Рая - сънуваш!
- И запомни, детето ми: не ходи по утъпкани пътища: най-вероятно е по тях да те прегазят! - мама мравка към невръстното си отроче.
- Колкото и да си тупа праха, прашинката си остава прашинка.
Съдиш ли по миналото - превръщаш го в ...
Разхождах се сама в тунел от звездна светлина. Чувах около мен нежна музика и вървях, не можех да ѝ се наситя. Тунелът нямаше край, нито начало, дори не знаех как съм попаднала в него, но въпреки това не се страхувах да продължа. Пътят пред мен беше равен и осиян от звезди. С всяка крачка музиката с ...
Разбира се – нашият, помисли си Джони и се надигна. Не му се напускаше топлото легло, нито му се слизаше от пищните бедра на Изабела, обаче… И в най-щастливия град трябва човек да се сдобива отнейде с пари, за да живее по стандартите му.
Безпарично щастие има само в сънищата. Като този, който накара ...
Глава 27
Под пода на трюма имаше още един цял трюм. В него имаше много повече сандъци с ром от колкото имаше горе. Бяха отлично подредени. Митра си подаде красивото младо личице през отвора, и почна да се качва по стълбата. Янко ѝ помогна да се качи горе и я прегърна. След което я целуна. Тя не се д ...
Сам се бе подготвил да настоява, така че сега побърза да се възползва от съгласието й. Туптящата болка зад очите му все още не бе утихнала след предните му опити да сподели информация, но това нямаше да го спре. Трябваше да я накара да разбере.
– Мога да я нападам и да я раня. – започна директно, въ ...
Скитникът арменец 4
Топъл, слънчев ден. Синьо безоблачно небе. Витоша красива, обвита в своя прозрачен бледовиолетов воал. В подножието й малки еднофамилни къщички с големи градини, целите потънали в зеленината на тополи, прецъвтяли люляци и плодни дървета отрупани с ябълки, круши, мушмули и някоя и ...
Слънцето напевно пече. Смътно помня изминалия ден. Знам, че много плаках и беше тъжен шепотът на врабчетата.
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мо ...
Малки сиво-бели облачета се рееха по синьото небе. Залезът запали хоризонта в златисто, а слънцето затвори уморените си очи. Вълните на морето бяха сребристи, запазили в себе си топлината на отминалият ден. Тъмният силует на планината се виждаше на хоризонта. Каменистите й върхове блестяха в златист ...
Глава 26
Море, безкрайна шир от вода. На всякъде вода, а като погледнеш на горе облачно небе, готово всеки момент да завали, пак вода. Краз не обичаше да се мокри, а като беше жив обожаваше да плува. Но сега той бе кацнал на шхуната Ветре. С величествената походка на най-върховния хищник на тази пла ...
Помниш ли ме?
Годината беше 2014, а аз току-що бях влязал в първия си сайт за лично творчество. Тогава още едва пишех на клавиатурата, защото както тогава, така и сега, извън тези места, нямам никъде друга регистрация.
Е, днес вече мога и снимки да качвам, примерно, но не на мен (или поне, не само) ...
Имам десетина фланелки на „Левски“. Сини, че и една жълта. Големият син ги поръчва по интернет и ме изненадва. Не ги отказвам, макар че годините някак си не пасват на образа. Но пък съм роден в ден, когато „Левски“ става шампион през 1953 година – въпреки нареждането да отстъпи на партийно-държавния ...
Хирса пристъпи напред и посегна към ръцете им, за да ги раздели.
– Никъде няма да ходи с теб.
– Не се меси. – изръмжа му Сам и отби ръката му, преди да погледне към жена си: – Ставай.
– Казах, че няма да ходи никъде! – викна гвардеецът.
– Хирса, Боговете са ми свидетели, спри да се бъркаш. – просъск ...
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
И тъкмо се застягахме ние с Мани да ходим в НАСА, ето ти ново двайсет – забременях. След оная чудна вечеринка с латиноамериканските танци на космическата станция и сражението с последния извънземен мохикан, от което ...
Тя се въртеше в леглото будна в 3 през нощта. Детското й съзнание рисуваше сенки и картини пробудени от преживелиците и размислите от деня, всичко й се струваше по-ясно, но и по-страшно; повече от един друг, невидим свят отколото от този.
Тя се обърна на една страна и се сгуши, чувстваше се като мал ...
Глава 20. – Исихия
(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпр ...
Ана седна на стария дървен стол и запипа нервно отрупаното си бюро. Пречкаха ѝ се книгите, които чакаха да бъдат прочетени, купища хвърчащи бележки и няколко празни тефтера. Усети леко докосване по ръката си – връвта на нощната лампа нежно напомни за себе си. Ана я дръпна и светлината направи търсен ...