Симеон излезе бързо от банята, избърса се и се обличаше, когато телефонът му запя. Погледна екрана, но го остави. После пак проехтя мелодията.
Охх…пак ли… - намръщи лице.
Лили беше досадна като муха. От онези най - досадните… конските.
- Еййй, ти защо не вдигаш… - започна го тя.
- Виж…разбрахме се, ...
Съществува теория – ако милион маймуни седнат зад милион компютри – за милион години ще напишат „Илиада“…
За да напишат куците „стихове“ на един там… Нужни са две маймуни и един ден…
хххх
Има човек, който може да превърне живота ти в ад, да отнеме всичко ценно за теб, да почерни деня и избели нощта… ...
Валеше като из ведро. Бях успял да се скрия под козирката на един павилион на пазара. Когато го видях, инстиктивно му направих място, но той не ми обърна внимание. Не обръщаше внимание и на дъжда и на гръмотевиците. Но спря точно пред мене и се провикна:
_ И сега, каква стана тя? Мислеха го за кроту ...
1. Маскирах се, като задник... а балът се оказа в гей-клуб...
2. Загубих си мозъка... оказа се, че по-добре си живея без него...
3. Изпих си заплатата... а после жената ми изпи кръвчицата...
4. Похвалих се с мъжкото си достойнство... и събудих женското любопитство...
5. Влязох през задния вход... а ...
Всичко мина по план. Не будехме интерес или подозрение с раничка на гърба, в джобовете й шишета вода. Сара вадеше портфейла си плащаше с турски лири, снимахме се на по-интересни места, или в кафето пред чашка турско кафе и вода, обядвахме, и все нещо ни дърпаше към хотела,...мдаа, следват папките.
Д ...
Любовта не подбира нито времето, нито мястото, нито дори човекът. Един ден просто идва и променя животът ти.
Срещна я на партито за рождения ден на Калъм. И най-смешното е, че отиде там случайно. Не обичаше рождените дни. Не обичаше шумната тълпа от мъже и жени, които се веселяха така сякаш светът с ...
Предварително ПП: Не е четиво за всички. Прекалено фантастично и реалистично.
Извинете, значи…
Но Майката природа обича шегите. И това също е вариант на развитие…
Внезапно се плесна над очите и аха-аха да съдере иначе яката кожа около рога. Ама така си е, като се заглежда по изящните опашки на минав ...
Обичайното посрещне от гарда под рамката-металодетектор с дежурните си въпроси
Сара каза, че искаме среща с директора по въпрос, който ще обсъди с него. Съобщи по радиостанцията, дойде друг гард и ни поведе към фотьойли да изчакаме. Сара ми се усмихна подкупващо и ми напомни.
- Същите указания важат ...
Стъпваше леко по пътеката и не усещаше почвата под себе си. Чувство, като това, че пропада в пропаст, но пропастта се оказа над нея - небето. Гледаше ятата от облаци как се разпиляваха в безкрая му и летеше сред тях.
Дали наистина можем да виждаме, чуваме и усещаме всичко това, което ни заобикаля – ...
Чувството за благодарност е онази вътрешна потребност да отвърнем подобаващо на нещо, или някого, в някаква житейска ситуация от която чрез действията, или бездействията си, отсрещната страна ни е доставила някаква емоция, свързана най-често с щастие, задоволство, задоволеност, или нещо си съдържащо ...
Пак ще кажа – не бива да се мисли. Живей си като нашенски Юрая Хийп – винаги с тези, които са на власт. Те, вярно – властват за кратко време. Но – ще ти стигне да ги възхваляваш, далъжеш, да ругаеш противниците им, а сетне да се лепнеш към победителите. Прилепало – рибки, които се захващат за по-гол ...
С рев на следващата година дойде и Даниел, неговото има е вече по-модерно Даниел, като баба си Дани, дошло от Йорданка.
Ако беше само Йордан, еха , като на библейската река, но и Сара се спря на Даниел.
И отново щастливи родители, щастливи баба и дядо. Една зла съседка казала из махалата ''Здрави де ...
Силни чувства изпитваше царят сега. През ума му минаваха ред произшествия и велики преврати, ознаменували предидущите царствувания и неговото през XX век, а неговий поглед сякаш се впиваше в бъдещето, като да иска да види тайните, които то криеше в дълбокий си мрак...
Иван Вазов, „Последният ден на ...
Те се обичаха точно една единствена седмица, която започнаха като всяко начало с плам и бързо се разгоряха в страстта на всичките познати им пози, а думите им бяха ароматно постлани с обещания, красиви като цветовете на пепел от рози. Времето им стигаше да го правят по няколко пъти, после вечер засп ...
А животът неотклонно следваше своя път и правила.
Сара и Джордж усшешно издържаха изпитите по английски TOEFL, SAT, по компютърна грамотност, предстоеше им изпит и по български език. Свободни умове, неангажирани като нас в сплетни, завис, заяждане, попиваха всичко казано им от преподавателите. Даже ...
Най-добрите ми приятели са моите слънчеви приятели, които ме правят щастлива. Защото когато имам нужда, те винаги ще са до мен. Една година вече съм до тях и съм много доволна от този факт. Радвам се, че съдбата ми даде шанса да ги познавам. Никога няма да забравя моментите, прекарани с моите най- д ...
"Усмивки от светлото детство" - 4.Химичен поет (Натриев хлорид)
Химичен поет (Натриев хлорид)
С химията бяхме като куче и котка в чувал. Хем не се обичахме, хем трябваше да съжителстваме заедно. Формулите за мен бяха мъчение, а изравняването на химични уравнения ми се струваше по-тежка задача дори от влизането без билет в лятното кино. Измислях какво ли не, за д ...
В парка беше странно тихо. Само шумът на листата от вятъра и далечната песен на кукувица. Може би тази разходка е последна.
Сбогуваше се със своя дом Земята.
Сетивата му изострени до последно виждаха и чувстваха най-дребните неща. Хаотичното бродене на мравките. Танцът на две влюбени горски дървениц ...
В една област лоши хора се опитали да провалят учебния процес сто пъти. Компетентните органи разкрили една четвърт от извършителите – тоест, 25%.
На другата жодина обажданията за тревога били 200, но от тях 50 случая са разобличени. Два пъти повече.
На третата година, след усилена работа по разследв ...
Не смеех да ги кача в колата и двамата, и да обиколим из страната събота и неделя, опасно е и за тримата. Ако ни проверят,аз уж служител на Агенцията , а трафикант на емигранти, те уж подали документи, а отново бегълци. И за това събота и неделя надувахме главите на майка и татко, а те милите се рад ...
Най-прекрасното нещо е да си ученик, когато знаеш, че и учителят ти е ученик.
Не си поставяй идея фикс да водиш слепец, защото накрая той ще те води.
Сексът е хубаво нещо, докато не откриеш, че е нищо.
Винаги мисли, че другият е над теб и може да падне отгоре ти.
Хубаво е да си харесван, особено от ...
''Скромността краси човека'' - сериозно?!?
Най-скромен е мъртвецът, но кой би възкликнал: ''красавец!''.
''На лъжата краката са къси'' - а, стига бе...?!?
Гледам лъжецът е бегач на дълги разстояния с препятствия. И добре се справя.
''Който пее, зло не мисли'' - сигурно ли е?!? ...
Животът винаги ни оставя вратичка през която да излезем, ако случайно сме се озовали в сложна и на пръв поглед, дори много трудна ситуация. В такава се бях озовала, когато завършвах основното си образование.
За директор на училището ни назначиха, дошъл наскоро със семейството си учителят Иванов. Жен ...
1. Маскирах се, като задник... и се слях с тълпата...
2. Прочетох книгата на живота си... и разбрах, че съм слаб автор...
3. Често се чувствам глупав... но никога умен...
4. Докато търся решение... често откривам допълнителни проблеми...
5. Понякога ми е през оная работа... за всяка работа... ...
Най- трудната. Онази, от която бяга сънят ти и която носиш. Чувстваш я близка, гравирана е в същността ти. Крачката към мечтата, която живее редом с теб. Защото знаеш, че трябва да се движиш. Напред...Движението във всичките си форми е спасение за духа.
Дърпа те някой... Още преди да си застанал на ...
Грешка – смешка
Когато бях дете, беше много трудно да се получи номер за домашен телефон. Чакаше се с години за самостоятелен или дори за дуплекс – два телефонни номера с разлика една цифра. Интересното беше, че докато единият номер говори, другият не можеше. Трябваше да изчака съседът да спре разго ...
Спря се до Самодивското. После Продан отстъпи назад и опря гръб до високия дъб.
Чу се тъпан да бие…Силно и отривисто…Щеше да събори небето…Тръпки го побиха. Изтръпна…
Буммм…таа…тааа… Бумм…таааа….тааа…
Уплашен, разтресен… той се сви зад дървото и разтърка очи. Не се виждаше тъпанджия…
И гайда засвири ...
Седяхме и гледахме залеза. Ръцете му галеха раменете ми и предизвикваха буря от емоции. В един миг, докато ми обясняваше между докосванията как е минал денят му в невероятните юлски 40 градуса прошепна “Мисля те, скъпа.”
От начало реших, че фразата му излъчва загриженост, но женската ми същност знае ...
Спокойствието днес предотвратява всички несгоди и болести. Живей си като Юрая Хийп – снизен, пълзящ, на топло в калта и си свиркай… Впрочем, и свирките носят кеф и позиция сред евроатлантическите подгъзници…
Мислех тая седмица да подмина ставащото у нас. Не е необходимо да захапеш лайното, за да се ...
В приемателния център успяхме отчасти да постигнем вярска поносимост, а аз бях еднакво любезен с всички независимо от религиите които изповядат. Бях се върнал от двуседмичните курсове организирани от Агенцията, поразпитах някои познати за мигрантите, един вид вписват ли се в новата обстановка, обади ...
Чувствам се глупаво, опитвам се да анализирам нещата
Искам да разбера защо се случи така. В предишното ми кратко "произведение" щрихирах случка от преди много години. Едно от нещата, което ми е най-странно, е защо за двадесет и повече години почти не се съм се сещал за нея. Още по-страннното е, че помня детайлите, обаче някак си не я усещах.
Тя ми пре ...
Безграничната глупост отдавна е в Шенген.
Имигрантите не пресичат държавните граници, а границата между бедността и богатството.
И за неписаните закони трябва грамотност.
И на Брайл да са написани законите българската Темида пак няма да ги прилага
Скучно ми е вече от чалгата във всичко наоколо.
Беше горещ петъчен следобед, господарката го изпрати към крайните земи – предния ден тя, заедно с останалите герои беше повела армиите и избила всички чудовища в околията.А днес тя разпрати проучвателите, начело с него, да видят дали някой се е осмелил да дойде отново в земите ѝ.
Крайните планини – ...
На вратата се почука и след разрешението ми влезнаха двама души. Поканих ги с ръка да седнат
- Аз съм от Агенцията за бежанците и трябва да ви задам въпроси от анкетата, а вие да отговаряте точно, от това зависи и статуса, който ще ви бъде даден по-късно...Имате ли някакви документи
- Ля, мафиш / не ...
Да живееш живот в плен без да осъзнаваш. Зад решетки невидими за теб. Живот, който те поробва и от който няма измъкване. Това е, когато си в плен на въображението. Мислиш си, че си свободен, но всъщност умът ти е сложил невидима примка на врата я затяга всеки път щом опиташ да живееш в реалността.
Ж ...