40 990 резултата
...Нещата не са нито добри, нито лоши, но мозъкът ги прави такива...
- Хайде, не е толкова недостижимо, колкото изглежда в мечтите! – му бях казала преди време.
Тогава той се беше усмихнал на думите ми с доброта и търпение, ...
- Хайде, не е толкова недостижимо, колкото изглежда в мечтите! – му бях казала преди време.
Тогава той се беше усмихнал на думите ми с доброта и търпение, ...
1710
15
Кръв
Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата - тя и баща й. Говореха с кратки и безлични изречения; тя се опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. ...
Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата - тя и баща й. Говореха с кратки и безлични изречения; тя се опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. ...
1620
8
ПЪТУВАНЕ ДО БЯЛОТО НИЩО
Част Първа
Отдавна чаках това пътуване. Повода не беше толкова приятен, но все пак се радвах на възможността да избягам от сивото си ежедневие. Гъделичкаше ме мисълта, че ще видя свят различен от моя. ...
Част Първа
Отдавна чаках това пътуване. Повода не беше толкова приятен, но все пак се радвах на възможността да избягам от сивото си ежедневие. Гъделичкаше ме мисълта, че ще видя свят различен от моя. ...
2046
4
Погледът ми се спусна надолу по отсрещната сграда. Низините не се виждаха от мъглата и тесния поток аеромобили. Погледнах нагоре - никой не може да различи дали е ден или нощ. Мегаполът излъчва толкова много топлина, светлина и енергия, че естествените лъчи на слънцето почти никога на достигат гражд ...
1262
1
Понесена в синьото утро, погледнах през прозореца. Бях стъпила на най-прекрасния бяло-син облак и пътувах през морето от слънчеви лъчи и въздух, който за пръв път от много време вдишвах свободно. Можех да отида навсякъде. Но дали исках? Миналото ми предизвикваше болка и тъга по изгубените дни. Насто ...
1097
4
„Силата на Огпарда“
Пролог
- Не можем да намалим данъците, Ормай Гобеос! - казах уморено аз - Златото е много, но се набавя бавно – някой трябва да плаща на копачите все пак. Нито Вожашлен, нито Гобеос пожелаха да се примирят с тази работа без необходимото възнаграждение – високо възнаграждение!
Орм ...
Пролог
- Не можем да намалим данъците, Ормай Гобеос! - казах уморено аз - Златото е много, но се набавя бавно – някой трябва да плаща на копачите все пак. Нито Вожашлен, нито Гобеос пожелаха да се примирят с тази работа без необходимото възнаграждение – високо възнаграждение!
Орм ...
1019
2
Разказът е по идея от песента на Sting – Desert rose.
Таксито ме отвеждаше към летище „ Орли”. С тези задръствания в Париж, ако не бях предвидил по-ранното тръгване, сигурно щях да изпусна самолета. Валеше топъл летен дъжд, ...
Таксито ме отвеждаше към летище „ Орли”. С тези задръствания в Париж, ако не бях предвидил по-ранното тръгване, сигурно щях да изпусна самолета. Валеше топъл летен дъжд, ...
3242
15
2534
2
Нещастната щастливка
Остават няколко крачки до вратата. Прекрачих и ето - вече съм на своя територия в банята. Сядам на тоалетната чиния и тихо
падат сълзите, една след друга... Едвам се сдържах досега, но ето, че тук сам-сама мога да се утешавам и никой не може да ме
види, никой не може да узнае за ...
Остават няколко крачки до вратата. Прекрачих и ето - вече съм на своя територия в банята. Сядам на тоалетната чиния и тихо
падат сълзите, една след друга... Едвам се сдържах досега, но ето, че тук сам-сама мога да се утешавам и никой не може да ме
види, никой не може да узнае за ...
1334
4
“... The nights are so unkind
Time is so unkind
And life is so cruel with out you here beside me...
Life is dream...
Death is only to the beginning...” ...
Time is so unkind
And life is so cruel with out you here beside me...
Life is dream...
Death is only to the beginning...” ...
993
1
1089
1
Как започна всичко? Как направи така, че да изгубя себе си? Колко време ти трябваше да срутиш света ми, колко време ти отне, за да ме погубиш? Кажи ми, лесно ли се нараняват хората, които те обичат? Нима е толкова лесно? Аз те обичах. Аз мислех за теб всяка секунда, копнеех за очите ти дори, когато ...
2067
1
6
You’re curious about your reflection in the Devil’s mirror…. But your soul becomes so numb. Yourself frozen of evil’s mirror … immobilized by your fear.
Видя ли твоя свят в огледалото, което ти подарих?
Видя ли как лети над морето чайка без криле?
Видя ли как пее славей без вълшебен глас?
Видя ли ка ...
Видя ли твоя свят в огледалото, което ти подарих?
Видя ли как лети над морето чайка без криле?
Видя ли как пее славей без вълшебен глас?
Видя ли ка ...
800
През живота ни често минават хора, които оставят някакви особени положителни спомени след себе си… изпълвайки ни с вдъхновение, с уважение, с някакъв вид чувство за вина, че не сме като тях. Тези хора обикновено правят неща, които ни стъписват, смущават, било то и дразнят… но вътрешно им се радваме ...
1184
1
Да заобичаме с Едисон /писмо/
Мила Паркър Боулс, откак се запознах със теб, /и пак беше 19.10./, може да се каже живота ми се преобърна на около 30 градуса, плавно, ей така хооооп... и то без водката. И пак се срещаме преди деня на Будителите, а ти - на мястото, където трябваше да си. До днес вече т ...
Мила Паркър Боулс, откак се запознах със теб, /и пак беше 19.10./, може да се каже живота ми се преобърна на около 30 градуса, плавно, ей така хооооп... и то без водката. И пак се срещаме преди деня на Будителите, а ти - на мястото, където трябваше да си. До днес вече т ...
986
1
Беше мокър септември. Треперещ, но верен. Моята надежда остана сама на балкона да чака отчаяно мъгливия звук на твоите стъпки и придружаващата ги черна, топла, ясдосана сянка с аромат на парфюм. Аз продължих напред. Жадната ми за живот ръка завъртя часовниковата стрелка, която разплакано синеоко мом ...
1250
3
Пухита в страната на Бонго Бонго
Пухита всъщност била най-обикновено момиче от най- обикновено семейство, в което се случвали обикновените за семействата неща. Имала и най- обикновено име- да речем Мария.
Те се срещнали се с ...
Пухита всъщност била най-обикновено момиче от най- обикновено семейство, в което се случвали обикновените за семействата неща. Имала и най- обикновено име- да речем Мария.
Те се срещнали се с ...
1886
5
Усмивчица от...
...Злото или Доброто?
I’m the Angel of the Devil. Dance with me! Into madness...
Through night and day…
Through the haunted love… ...
...Злото или Доброто?
I’m the Angel of the Devil. Dance with me! Into madness...
Through night and day…
Through the haunted love… ...
1203
3
Per me si va nella citta dolente
През мен се отива в печалния град, изграден с високи стъклено-прозрачни стени, затворени като кула и с много остър връх. Това стъкло символизира твоите лъжи, измами и зло. Навсякъде има лед, символизиращ студената в сърцата, горят огньове, символизиращи стихията в ду ...
През мен се отива в печалния град, изграден с високи стъклено-прозрачни стени, затворени като кула и с много остър връх. Това стъкло символизира твоите лъжи, измами и зло. Навсякъде има лед, символизиращ студената в сърцата, горят огньове, символизиращи стихията в ду ...
1675
Hощни желания
Докато сънувах вярвай по облачета – бели и пухкави. Всичко беше много красиво и светло. Ухаеше на кокос – моя любим аромат. Той ме омагьосваше и аз се отпуснах на едно облаче. Леко притворих очи и облачето ме свали на земята. Остави ме да легна на зелената тревичка, по която все още им ...
Докато сънувах вярвай по облачета – бели и пухкави. Всичко беше много красиво и светло. Ухаеше на кокос – моя любим аромат. Той ме омагьосваше и аз се отпуснах на едно облаче. Леко притворих очи и облачето ме свали на земята. Остави ме да легна на зелената тревичка, по която все още им ...
840
Обичам те - промълви той тихо, докато тя, обърнала гръб, с бързи крачки вървеше към вратата. Тъкмо кагато я отваряше, той затвори очи, така силно ги стисна, всякъш като човек, търпящ някоя, силна, натрапчива болка и пак продължи, все така тихо: "обичам те", "Обичам те", "Обичам те". Вратата се затво ...
1780
5
В кафенето е топло. Кафето е ароматно и силно: дори млякото не може да омекоти достатъчно остротата на вкуса му. Отпивам на малки глътки и пуша първата цигара за деня. Поглеждам към жена ми и тя ми се усмихва. После премествам фокуса зад нея, през кристално чистата витрина навън. Неделна празна улиц ...
1293
1
- Не съм гладен, не искам да вечерям с тях. Ти отиди! - каза той и се отправи към брега.
Момичето с безразлично изражение продължи към пищно украсения ресторант, от който се чуваха звуци на глупав шум, гръмки смехове и скучна музика.
Мъжът остана сам, обърнал гръб на кипящия, но за негово съжаление, ...
Момичето с безразлично изражение продължи към пищно украсения ресторант, от който се чуваха звуци на глупав шум, гръмки смехове и скучна музика.
Мъжът остана сам, обърнал гръб на кипящия, но за негово съжаление, ...
1036
4
моля да ме извините, че не е цилия разказ,но ще пускам по пет-шест глави. Етого разказа
Кръвта на Дракона
Глава първа – Срещата.
Нощта се спускаше над Драконовия град . Нищо живо не се виждаше по улиците. Лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и тревичките. Тук таме прелиташе по някоя птица. Лу ...
Кръвта на Дракона
Глава първа – Срещата.
Нощта се спускаше над Драконовия град . Нищо живо не се виждаше по улиците. Лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и тревичките. Тук таме прелиташе по някоя птица. Лу ...
1368
Годината беше 149 пр. Хр. Рим отдавна бе завладял Апенините, Гърция и Македония. Не случайно всички му се кланяха. Този град решаваше съдбата на света и градеше историята му.
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...
1398
1
Карнавал
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след ...
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след ...
1089
1
Откак са спусна въздуха на Лили, бех като замаен. Бех си свикнал с жена у дома. И рекох на мама да ми дири некоа. Мама от радост подфръкна. Оди по селото и на всички се фалила, дето ша са жена. Мина са време, мама питала тук-таме и най-сетне у едно село намерили една дето се съгласила да ми е жена. ...
1248
16
Телефонът звънна.
- Да?
- Здравей. Трябва да те видя.
-Не мога сега.
-Можеш, можеш. Нуждая се от теб. ...
- Да?
- Здравей. Трябва да те видя.
-Не мога сега.
-Можеш, можеш. Нуждая се от теб. ...
994
Беше летен, безоблачен ден - от онези дни, който ги помним само в детсвото... дни на щастие и красота...
Просто един обикновен ден за Магическата гора...
Лъвчо Ники, крачеше из гората, изпълнен с планове за всичко извън Магическата гора и пътешествието им.
Лъвчо отиваше да посети Бублечо Мечо и Кост ...
Просто един обикновен ден за Магическата гора...
Лъвчо Ники, крачеше из гората, изпълнен с планове за всичко извън Магическата гора и пътешествието им.
Лъвчо отиваше да посети Бублечо Мечо и Кост ...
1324
2
Nada personal
С моята милувка ти потъваш все повече в самотата и пустотата си. Aз те изпепелявам, скрита зад маската на доброто. Но ти вече знаеш коя съм... късно е... късно е да ме спреш, ти си пепел... Аз те омагьосвам и те правя мое достойно копие, копие на моето зло, защото за теб съм глътката ж ...
С моята милувка ти потъваш все повече в самотата и пустотата си. Aз те изпепелявам, скрита зад маската на доброто. Но ти вече знаеш коя съм... късно е... късно е да ме спреш, ти си пепел... Аз те омагьосвам и те правя мое достойно копие, копие на моето зло, защото за теб съм глътката ж ...
872
1
Орисала ме е съдбата да живея на една улица с много жени. Хем улицата дълга, хем жените много. И повечето с положение за оплакване. Някои съкратени от работа, други”прегърбени” от нея. Едни от тях самотни, моми или разведени, други с мъже посягащи към чашката по-често отколкото към тях. Та такава е ...
1990
28
Един ден Пешо се събужда и вижда, как вчера купеният му компютър, който беше оставил през ноща включен, за да тегли филм, ПУШИ!
ПЕШО: Ужас!!! Какво да правя сега :(
След около 10 минути чудене и вайкане, на Пешо му хрумва страхотната идея да се обади на сервиз...
ПЕШО: Ало...
ТЕХНИК: Здравейте. С ка ...
ПЕШО: Ужас!!! Какво да правя сега :(
След около 10 минути чудене и вайкане, на Пешо му хрумва страхотната идея да се обади на сервиз...
ПЕШО: Ало...
ТЕХНИК: Здравейте. С ка ...
1240
2
Хората казват, че човек има душа.
Хората казват, че човек е измислил тази история за душата, за да не се чувства толкова обречен, за да търси своето място под слънцето, за да... за да... много неща...
Хората говорят и говорят... но досега никой не е успял да опише това тяхно притежание, с което толк ...
Хората казват, че човек е измислил тази история за душата, за да не се чувства толкова обречен, за да търси своето място под слънцето, за да... за да... много неща...
Хората говорят и говорят... но досега никой не е успял да опише това тяхно притежание, с което толк ...
1426
1
Не сатавам за нищо нали така? Винаги развалям нещата: или прекалявам, или не достигам. Винаги точно на най-хубавото ставам мрачна. Винаги забравям нали, винаги сякаш съм в сън. Или теб те няма, когато си до мен, или аз не съм тук. Амаааа, ама, ама знаеш ли, аз... аз все пак те обичам... А ти можеш л ...
1408
4
Нула беше задрямала. Беше уморена и въздуха от топли нашепвания я беше завил нежно, докато тя се ослушваше за нещо ново в себе си. В съня си тя се върна във времето, когато беше малко неделно момиче с протрити от задължителни молитви колене. Сплетената й на две рошави плитки коса се облягаше върху с ...
907
В наше село язе съм най-личния ерген. Щото съм най-голем. И на кила, и на години. Веке съм триесе и пет и тежим сто и дваесе. Язе съм бил нормален, ама като малък съм си падал на главата и нещо ми става понекога. Она и макя ми се ми вика, щото съм повреден, та не съм са оженил. Ма не е само това. Яз ...
1579
22
- Трогва ли те да виждаш плачеща жена? - запита загрижено тя, докато двамата стояха изправени до леглото на болната.
- Не - побърза да отговори той и продължи:
-Че защо, това не е ли вековното им призвание, да плачат, да просят по-добро отношение със сълзите си - погледът му беше застинал,
сляпо гле ...
- Не - побърза да отговори той и продължи:
-Че защо, това не е ли вековното им призвание, да плачат, да просят по-добро отношение със сълзите си - погледът му беше застинал,
сляпо гле ...
1018
В студения ноемврийски ден, Мартин отиваше към телевизията. Преди половин месец се върна от командировка в чужбина и сега ползваше отпуск, който му беше останал. Нуждаеше се от почивка, а и от аклиматизация. Но сутринта му звънна шефът и го извика в работата. Мартин живееше близо и винаги ходеше пеш ...
1593
12
Толкова дълго беше мечтала, а сега всичко се срутваше, бавно и грозно, както беззъб старец, гризе сух хляб. Седнала върху посипаната с роса трева, под огромното дърво, в това хладно, мрачно и влажно време, тя се чувствуваше в объркан сън на друг, всякаш тя бе само съновидение, призвано да обърква, л ...
899
Толкова дълго беше мечтала, а сега всичко се срутваше, бавно и грозно, както беззъб старец, гризе сух хляб. Седнала върху посипаната с роса трева, под огромното дърво, в това хладно, мрачно и влажно време, тя се чувствуваше в объркан сън на друг, всякаш тя бе само съновидение, призвано да обърква, л ...
918
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
