Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Вратата на Вселената

Излизам в опушения град. Вратата зад мен се затръшва със скърцащ звук… Звукът на Вселената… А ако това е Вратата на Вселената, защо тогава пише “Образцово подържан дом”?! Но това наистина е така… Аз наистина прекрачвам една Вселена и преминавам в Друга… Коя е Другата Вселена? (Колите… Пушачите… Те с ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-05T21:04:58+03:00 1.1K 2

Очакване

- Добър ден, г-н Мишелов. Какво ще желаете?
- Искам няколко от Тези и от Онези, също така от Това, което в началото е сладко и след това става горчиво, стипчиво и оставя неприятен вкус в устата за дълго време… Не се сещам за името…
- “Очакване” ли?
- А! Точно това!
В деня, в който умра, ще ми липсва ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-05T21:02:22+03:00 994 1

Музиката...

Музиката... от преди една година. Отново звучи.
Толкова нежно и пак толкова красиво. А аз отново
изправена пред себе си. Отново копнеейки за нещо
безумно. Моята крепост. Моят дом. Той пази моята
тайна. Отново сълзите се стичат по лицето ми, а ...

alina

Проза

2007-05-05T20:43:00+03:00 1.4K

Ангелите плачат

Гарата се изпълни с хората, слизащи от влака. Няколко десетки премазани от умора създания, които бързат най сетне да се приберат у дома. Слънцето залезе преди малко , скоро съвсем ще се стъмни. Последният влак тръгва след минути. Няколко човека бавно се качват. Пусто е. Някой ме поглежда през прашни ...

FenomenaLnA

Проза

2007-05-05T16:05:33+03:00 1.5K 3

Не мога

Не мога
Не мога да се правя, че нищо няма, когато знам, че всичко е много по-различно.
Не мога да те лъжа, че всичко е наред, че няма проблеми, а те да са пстоянно в главата ми.
Не мога повече така, искам да умра, но не и да те нараня! Ти си ми всичко, разбери! Обичам те, запомни! Помогни ми да е съ ...

LiliLP

Проза

2007-05-05T15:43:57+03:00 1.4K 2

Лъжицата на греха

Досами Троянската обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща ми. Петнайсетина старинни къщи, плътно долепени една до друга с прозорчета, които любопитно надничат в двора на съседа за новини-разтушки на еднообразния делник. Всеки дом има свое неповторимо битие, но живее ...

ilden

Проза

2007-05-05T15:28:58+03:00 1.4K

Идилично

С жената сме интернет маниаци. Стигнахме до там, че купихме още един компютър. Един ни беше малко. Сложихме ги в хола и стана като интернет зала. Вечер след работа, хапвахме набързо и сядахме пред екраните. Слушалките на главите, микрофона отпред и се почваше чат, сайтове и всякакви истории. Дори не ...

Романтик

Проза

2007-05-05T15:17:45+03:00 1.3K 12

На колко години сте?

На колко години сте ?
Двете ми родни дечица ми вдигнаха кръвното! В буквалния и в преносния смисъл. Ама не са виновни те, то аз съм си за... бой ли или за нещо друго, вече не знам.
Прибирам се вчера от работа и питам мама:
- Къде ми е синчето?
- Преди малко излезе, ама сигурно е зад блока, защото е ...

svetlanal

Проза

2007-05-05T14:41:22+03:00 1.7K 19

Полетът На Пеперудата

Имаше едно време една гора, по-прекрасна в красотата си от всяка друга. Тази гора бе толкова прочута, че много хора идваха да се наслаждават на безкрайните красоти, криещи древните и дървета. Всеки ден клоните и пееха различна древна мелодия, разказваща различна приказка, отдавна забравена и поняког ...

Seether_Fan_f

Проза

2007-05-05T14:30:45+03:00 2.5K 1

Алексис и едно смахнато лято - част 1

Глава I
„Съседката е вещица"
Голямата жега бе пресушила много реки и езера. По синия небосклон не се мяркаше нито едно облаче, а слънцето безмилостно хвърляше своите огнени лъчи към земята. Нивите бяха позлатени с жита, но горещината щеше да умъртви всичко. Птиците се криеха в клоните на раззеленени ...

dracula88

Проза

2007-05-05T14:10:55+03:00 1.1K

Само

Само
Ако
Можех
Да
Те ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-04T15:28:48+03:00 1.1K 5

Необратимо

Опитвам да проумея, трябва да проумея тези порутени стари кооперации, изпъстрените с дупки улици, думите, които напират да излязат и облаците, най-вече облаците…
Нима допуснах това?
Да бъда част от това…
Да бъда част от себе си…
От деня си… ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-04T15:22:29+03:00 1.1K 2

Господин Арогант и Котката

Часът е седем без десет и все още не знам къде се намирам, какво правя и защо изобщо се возя в това метро, пуша, вярвам на приятелите си и закъснявам за срещи… Все още не знам…
Всъщност часът е десет без една минута, но Часовникът в онази закусвалня, покрай която минавам всяка сутрин на път за метро ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-04T14:42:13+03:00 1.3K 2

На Ръба

На Ръба
От парка лъхаше някаква отблъскваща студенина по това време на годината. Може би това се дължеше на факта, че беше напълно безлюден, а и красивите разноцветни багри на пролетта се бяха превърнали в синьо-бели монотонни ледници. Дърветата бяха голи, необлечени в своите красиви, бални премени. ...

night_spy

Проза

2007-05-04T13:21:49+03:00 1.4K 1

Романтични небивалици от Красно градище - 02

Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...

perperikon

Проза

2007-05-04T12:23:04+03:00 1.5K 1 2

Романтични небивалици от Красно градище - 01

Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...

perperikon

Проза

2007-05-04T12:17:02+03:00 1.5K 1 3

Романтични небивалици от Красно градище - Увод

Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...

perperikon

Проза

2007-05-04T12:12:12+03:00 1.9K 2

Живей,Обичай,Гори,Умри...

От тези последни думи всичката любов и нежност се изпари като с магична дума, празнотата нямаше да бъде запълнена... ха... не бе възможно нищо, смисълът във всичко това му се губеше. Сълзите го заслепиха, а после и болката дойде, но той я понесе, както бе понесъл всички несгоди на изморения си гръб, ...

Gabriel

Проза

2007-05-04T10:35:52+03:00 1.7K 2

* * *

Реших да разпусна един ден и под звуците на старата школа в метъла сътворих това :
Събудих се с болки в гърба, ден като ден,,красиво беше небето,,по-красиво от друг път. Замислих се за живота си преди, не си го спомнях, странно, не ми и пукаше. Навлякох черните дънки и овехтялата тениска "Within Tem ...

Gabriel

Проза

2007-05-04T10:21:36+03:00 1.1K 2

How Easy Lamb Lose / Прав в Ъгъла Когато Ъгълът Лежи

Събуди се от нечовешка болка в гърдите и спазъм, който го превиваше на две на земята. Кашляйки неумолимо, той се удряше с юмруци в гърдите. Повърна както никога преди, при което пое дълбоко въздух на пресекулки. След 15 минути агонизиращи хрипове, сега можеше да помирише острата миризма на сяра. Със ...

The6SiC6Ness6

Проза

2007-05-04T03:42:38+03:00 1K 4

Pain

Гневът нарастваше в душата й... Искаше и се да крещи, да вика, да чупи. Мразеше го, никога не можеше да бъде щастлива около него. Той я задушаваше, заради него пропусна най-хубавите си години от живота. Толкова я болеше заради това. Искаше да се разплаче като малко дете, на което са спукали балона с ...

xakima

Проза

2007-05-04T00:40:27+03:00 1.6K 1 6

Приказките на баща ми 11

САМА САМИЧКА, БЪРЗА БЪРЗИЧКА
Гледал Господ от небето и се любувал на произведението си. Колко е красива земята. Планини, реки, езера, гори.
- Я да видя, как живеят хората. А, ето тук един мъж оре нивата си с дървено рало. Ама, какво прави той? Започва от единия край на нивата, изкарва една бразда до ...

SARNE42

Проза

2007-05-03T23:35:08+03:00 1.3K 4

Тъмно бъдеще I

Всичко започна с една война... Някой я наричат 3-та световна, други Апокалипсисът. Това найстина няма значение вече, бяха останали само спомените за отминалия свят.
Годината е 2023 , мястото - България... град София. Наоколо нямаше много движение. Оцелелите от атомните експлозии се укриваха в бункер ...

Bullfroger

Проза

2007-05-03T21:03:59+03:00 1.5K 1

* * *

Ива
Приятелка добра, умна и красива - казваше се Ива. С нея всеки ден и час седяхме, чакахме във мрака да не става часът, в който ще се разделим. Плакахме и се молех някога да я видя, плакахме и се молех да не заминава. Ала корабат потъна заедно с мечтите. Всичко стана в мрак. Пред очите ми беше сам ...

iliqna_mechkova

Проза

2007-05-03T17:38:29+03:00 978

* * *

В тъмното
В тъмното вървях сама. Плашех се от своите следи. Чух незнаен глас - викаше ме в пропаста. Зад мен се чуха стъпки. Ива там стоеше. Шепнеше незнайни думи, сякаш викаше: "Ела." Сякаш викаше за помощ, но сянка на незнаен мъж проблясна в лънната светлина. Чудех се кой беше той? Какво искаше да ...

iliqna_mechkova

Проза

2007-05-03T17:36:08+03:00 924

Fuck me hard in the rain

А бе да, и то беше един секс, един дъжд, едни емоции, едни такива...
Първо бяха онези гадните, опиятите, онези, дето, като си ги гледал по филмите и си ги чел в книгите, и веднага си ги намразил, но на мен ми хареса... не, не ми хареса, беше ми интересно, странно, ново... не беше приятно, но те държ ...

Myxomorka

Проза

2007-05-03T15:12:39+03:00 2.1K 6

Изморена

Изморена пак се чувствам, на моменти дори и победена, но на пук на тебе, нa света и на всички, които говорят зад гърба, аз в себе си събирам сили, падам, ставам, но никога на колене не оставам. В прахта аз дълго не ще лежа, че жарко слънце ще ме пари, след тебе дълго аз не ще вървя, че моя път със т ...

migli4ka

Проза

2007-05-03T14:18:34+03:00 1.5K 2

любов

- Измина толкова време,а ти още ме обичаш.
- Това никак не е странно. Любовта е извън времето. Тя съществува винаги.
- Но аз не мога да ти дам нищо, в моя живот няма място за теб.
- Любовта не може да изчезне заради подобен довод. Тя не е свързана със вземането и даването.
- Но ти се чувстваш нещаст ...

qhve

Проза

2007-05-03T12:44:33+03:00 1.6K 2

22 Кълбета

(Из града на Тепетата се лутаха млади времеубийци…)
1…
Аз съм човекът, който може да те излъже за двадесет и две стотинки. А мога да те излъжа и напълно безплатно… Искаш ли?
2…
Излизам от Трамвая… Колко много багаж нося със себе си! В главата ми като делва се изляха толкова много спомени и всичките ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-03T11:19:36+03:00 911

Рано Сутрин

Рано Сутрин съм най-естествен… Най-неподправен… През остатъка от Деня манипулативно прикривам себе си… Рано Сутрин… Няма време, за да се Страхувам…
Колебая…
Гневя…
Смея…
Влюбвам, прескачайки Прага на своята Заспалост… ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-03T11:08:59+03:00 912 1

Тихата Лудост

Март месец е и очакванията, които удуших наесен отново покълват. (Къщата отсреща – помня я от малък… Свързвам я с шепа неизказаности, непобедимата Разсеяност на Ума ми.) Реших. Ще изляза навън, защото Небето е така добре нарисувано, така добре нарисувано, че за малко повярвах… В какво повярвах? В Св ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-03T11:05:40+03:00 1.1K

Любов и нещо повече

И срещнах погледа ти, беше усмихнат и ведър, искаше ми се този миг никога да не свършва. И бях влюбена, но не просто така, а за цял живот. И всеки миг прекаран с теб, беше най-щастливият. Всяко докосване, всичко което сме правили заедно, всеки споделен поглед, всичко пораждаше в мен изпепеляващи чув ...

ExSiTrA

Проза

2007-05-03T01:28:15+03:00 2.3K 3

Kнигата е мой приятел

"Книгата е мой приятел"
/разказ/
Пак стоя сама, загледана в далечината. Навън дъждът тихо вали и се разнася приятното ухание на идващата пролет. Всичко се събужда за нов живот. Птички, свили се в мъничките си гнезда, пеят своята песен и приветстват топлото време. Цветята гордо надигат глави, за да п ...

cindy

Проза

2007-05-03T01:23:36+03:00 862

КУЛАКЪТ ( Първите години след воината, 2 )

- Подписвай, твойта мамка! - кметът удари с юмрук по масата. - Не разбираш ли, говедо такова! Докато не подпишеш, няма да излезеш от участъка!
- Нищо не подписвам! - отсече Спас. - Коли ме, беси ме, бий ме - не подписвам! Тая земя съм я наследил от баща ми, а той от своя баща. Тя се предава от покол ...

siromah

Проза

2007-05-03T00:20:29+03:00 1K

Мостът на Въздишките. ( Страната на Пепеляшка, 6 )

Беше студена зимна сутрин. Възрастната жена погледна през прозореца си. Отсреща от другата страна на улицата, където Кент авеню минаваше по Уилсборо Бридж, стояха група бедно облечени мъже. Сред тях имаше няколко черни и испанци, но болшинството беше от Източния блок - поляци, руснаци и югославяни. ...

siromah

Проза

2007-05-03T00:01:57+03:00 1.2K

Бабини деветини или приказка от 1002 нощи- 1 част

Някога, преди много години, живял в едно далечно царство - господарство могъщ цар. Войската му била по-многочислена от всички мравки в мравуняците на царството му, в хазната му имало повече жълтици отколкото риби в морето, а в палата му имало невиждана под слънцето красавица, чиято хубост дори засле ...

siromah

Проза

2007-05-02T23:39:10+03:00 1.5K

Новият живот

Новият живот
Още в майчината утроба сетивата на детето се срещат с усещането на лекота и препятствията по пътя си. Около 50-тия ден от пренаталното си развитие в ембрионалното възникват мозъчни импулси, първият етап от формирането на зрението е приключил и детето е способно да възприема зрителни кар ...

danilotos

Проза

2007-05-02T22:41:03+03:00 1.3K

Начало

Начало
Човекът принадлежи към онези видове живи същества, които не могат да оцелеят сами и да живеят в самотност и изолация. Общуването със себеподобни, обединението в социални групи и структури за него е изначална потребност и неизбежна необходимост за запазване на съществуването му, което започва ...

danilotos

Проза

2007-05-02T22:38:55+03:00 1.1K

Път на Живота

Път на Живота
Съдбата избира времето, когато си готов за нещо ново и точно тогава те подкрепя да следваш пътя на живота си. Дойде моят ден, когато започнах да събирам мислите си за опита, който съм натрупала и за начина, по който го превърнах в път, водещ по-бързо и по-лесно до целта. Този път нарек ...

danilotos

Проза

2007-05-02T22:23:14+03:00 1.6K

Лудата с ключовете

Безскрупулните скрупули или когато лудата държеше ключовете и не искаше да ги използва. Отваряше си вратите с фиби за коса, шперцове или всякакво други видове подръчни материали. Е да, ключовете бяха у нея, но това е защото беше просто клептоманка, а истинската и мания бяха ключовете.
Джени живееше ...

Myxomorka

Проза

2007-05-02T17:14:38+03:00 2K 3