Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Като си няма късмет човек, на мен ще налети

Като си няма късмет човек на мен ще налети
Работя през ден от 11 до 23 часа. След работа сядаме с колежките в градинката пред театър „Иван Вазов" да изпушим по една цяла цигара и се прибираме. Винаги има още какво да си кажем. Живея наблизо и вървя бавно към нас. Вечерна разходка преди сън един вид. ...

svetlanal

Проза

1.4K 19

За малките неща...

Чувствам се щастлива! Просто защото - Щастлива съм!
Ти може да се държиш супер гадно понякога, да си показваш чувствата адски рядко и да се държиш като безчувствен, но съм щастлива, че не си идеален, не си от онези "свалячи на звезди", които ти свалят всичките звезди, а след това най- коварно те зам ...

Miska_Kumaliska

Проза

1.1K 1

Сънувам

СЪНУВАМ
... Ти още търсиш пролука към слънцето... Не питай от къде знам. Сънувам...
... Пазиш мига, в който осъзна присъствието на светлината, като откраднат амулет.
Попадна в девствена гора и намери далекоглед, но щом го замени с окото си, се изплаши от непремерения риск да бъдеш ТАМ. Адамов страх! ...

bydy

Проза

1.3K 1

Среднощните въпроси

Нощта дойде със похлупак от мисли. Стъклата на прозорците заприличаха на лилави огледала. Самата аз станах някак лилава и стъклена...
В стаята около мене крачеха бавно и отмерено няколко престарели въпроса, скръстили сухите си ръце пред гърдите. Какво искат от мене? Не ми оставят и минута спокойстви ...

i2na

Проза

914 2

Симулатор на живота

Обърна се за последно. Там, където беше единственият й истински грях, единственият истински спомен и най-голямото колебание, и страх... вече нямаше нищо...
Издигаше се гъст облак безмирисна пушилка, а малките остатъци от пламъци изгълтваха безжалостно последните молекули естествен кислород, отгледан ...

катеринарина

Проза

1.2K 4

За човека, който винаги ще обичам и мразя

Мисля, че дойде време да опиша нашата история в разказ. Преди да се запозная с теб, аз бях едно спокойно и добро, щастливо от живота си момиче. В началото, когато се запознахме, също бях такава, но дойде денят, в който ти ми показа истинската си страна. Страна, изпълнена с гордост, омраза и презрени ...

angel{P}kiss

Проза

3.5K 1

ТИ, ДЯВОЛЪТ И АЗ

Връщаш се с наведена глава! Какво - да не би да не ти провървя? Да не би вечер да гледаш стената и да се молиш да звънна на вратата? Видях твоите приятели - те казват ми: ”била съм „изяла” твоите мечти и теб дори”? А те знаят ли, че ти каза: "Край!", че ти се обърна и трясна вратата. А аз крещях от ...

Наталинчето

Проза

2.2K 1

15 минути проклятие

Седя в кафето - беше към 22:00, съединили сме три маси и с теб сме седнали диагонално, музиката гърми, а душата ми лети. Всичко беше много хубаво, докато не влезе ТЯ! Ти стана и отиде на бара, а тя седна на празния стол, на който ти преди малко седя. Всички ме гледаха със съжаление. Дойдох до теб, п ...

Наталинчето

Проза

1.3K

Гадателката

Крещеше! Крещеше, а крясъкът замираше миг преди да се изтръгне от дробовете й. Кървеше. Да. Виждаше. Усещаше желязото в тялото си. Студенината. Преди я болеше, сега дори това престана да я държи в този свят. Една от последните нишки живот, която бе сграбчила отчаяно, се скъса. Умираше... още малко.. ...

ddarkness

Проза

1.3K 2

Човешка трагедия

Полицаят вървеше отегчен. Поредната нощна смяна. Искаше му се да е до жена си в този момент.
Сигурно сега лежеше и плачеше. Трудно й бе да понесе смъртта на сина им. Болката бе още твърде силна.
Изведнъж той настъпи нещо и се взря в земята пред себе си. Пред него се разкри покъртителна гледка. Момче ...

сТеЛчЕ

Проза

1.5K 1

Демон

Живял някога, на края на света, самотен демон. Живял той сам, сам-самичък в своята пещера, там, накрая на света, из ледената пустош, сам, в тъмната ледена пещера. Всяка нощ излизал той, летял по света и от всеки щастлив човек крадял по някоя мечта, мечта, която поддържа щастието на този човек. Но не ...

GoldenRose

Проза

1.2K

Приказката на мама

Майката седна до дъщеричката си.
- Коя приказка ще ми разкажеш, мамо? - попита детето.
- Една, която много ще ти хареса.
"Живяло преди години, в едно село, малко момиче на име Мария. То било единствено дете и родителите му много го обичали. Искали да му осигурят богат и спокоен живот.
Пораснало моми ...

сТеЛчЕ

Проза

1.7K 7

Къщата

Небето – пусто и празно. Няма кой да налее в него живот, няма кой да го разсъни... Снегът тепърва ще се натрупва...
Още...
И още...
До края на Времето, макар да казват, Времето нямало край или пък начало, а значи и среда няма, имало само преминаване от един миг в друг... От една приказка в друга...
...

cheshire_cat

Проза

1.2K 5

Най-прекрасното чувство на света е да си влюбен! :(

Най-прекрасното чувство на света - да си влюбен! Събира всичко на едно място... щастието, настроението и всичко, от което имаш нужда, за да се почувстваш жив! ОБИЧАМ ТЕ... толкова много те обичам! Всичко, което правиш или казваш... всичко свързано с теб! Обичам очите ти, обичам устните ти... обожава ...

GoldenRose

Проза

17.7K 1 5

Постнарцистично ( Из "Откровено за лудостта")

***
Желанието ми е цвят, безсрамно разтворил погубващи устни към похотта на ветровете. В пространството струи от музика се разбиват с дисонанс в скалите от бездушие. Слънцето препича разпуканите вече съзнания и пирува с разтопената воля... Скрила в шепи тягостни терзания, захвърлила в небитието угро ...

beti

Проза

1.1K 4

усещане за празнота

Трябва да си призная, поне пред себе си - липсваш ми ужасно много. Не, че е нещо ново за мен. От толкова време те обичам, че всяка секунда, прекарана без теб... ми носи само болка... и празнота... Преди ти го пишех лично - липсваш ми... сега не искам да ти го пиша - ти го знаеш много добре... Някъде ...

Mili4ka

Проза

1.4K 2

Мечтана среща

Ах, как искам да върна времето назад... Знам, от горчивият си опит всеки се учи. Но от толкова неприятни случайности взе да ми идва до гуша... Не, не се предавам, просто ми се иска да по-малко... Но кой ли не иска това?
Случайност ли е, че съм се родила? Случайност ли е, че родителите ми са точно те ...

lunna_sianka

Проза

1.3K 13

Кой за какво си мисли

Кой за какво си мисли
Всеки петък заминаваме на село, но не само за да копаме, както му се иска на свекърчо. А защото там си имаме две компании. В петък се виждаме с пет семейства на нашите години в селската кръчма, а в събота с шест семейства в другото село. В другото село са с десетина години по-м ...

svetlanal

Проза

2.1K 35

Какво ли е имал предвид Андерсен... ( Из "Откровено за лудостта")

***
В среднощен унес впрягам мисли, непрестанно лутащи се в дъното на малка кибритена кутийка. Четири стени - черни като дробовете на издъхващ пушач. В стаята е тъмно. Навън се стеле призрачна тайнственост, разкъсвана от грозни помисли, а в локвите калта мечтае за плясъка на вълните. Порочни съзнани ...

beti

Проза

1.3K 4

Не-умряла супергероиня

Аз съм супергероиня.
Да... мога да летя.
Но не само това трябва да знаете за мен... Още съм малка, а вече знам също, че съм много красива.
Очите ми са като горещи, тъкмо изпечени кестени, а косите ми са с цвят на мед...
Красива съм. Но това не е важно. ...

HighHanged

Проза

1.4K 3

Любов по задължение... Дали?

Любов по задължение... Дали? 1-ва част
И тази сутрин беше топла, както през последните седмици. Тя отново беше в банята (като по обичай) и старателно приготвяше сутрешния си тоалет, обзета от странни мисли за отдавна отминалото време когато бе толкова безгрижна и наивна. Да, сега тя стоеше пред тоал ...

Самира

Проза

1.5K 1

Приказка

ПРИКАЗКА
На всички, които не се усмихват
толкова често, колкото трябва...
Има една звездичка - третата от ляво на дясно и четвъртата отгоре надолу. Тя свети малко по-различно от другите - синьо, когато е щастлива; зелено, когато е нещастна; лилаво, когато знае някаква тайна и иска да я сподели. Кога ...

aichelq

Проза

1.3K 1

Помощ

Объркан свят! Побъркан на моменти! Понякога ми е толкова трудно да се смея, че и за да заплача нямам сили. Всеки си има слабите моменти и часовете, прекарани сред "нищото".
- Ненужно ми е разбирането ти наужким. Как да ти обясня, че грешиш? Знам, с инат има хора, дето прогресират, но има и такива, к ...

lunna_sianka

Проза

1K 10

ХАРТИЕН ДИАЛОГ

Бележка на автора:
Пристрастена съм към тефтерите и може да забравя да си сложа бижута, но тефтер в чантата ми винаги има. Благодарение на което, в петъчно-съботното безвремие миналата седмица, размислите на мен и моите приятелки бяха омастилени...
Моника: В нощта, когато непълнолунието не упражнява ...

without_a_definition

Проза

974 1

Промяна в стаята - живот

Животът ми отново придоби вид на далечна празна стая. Колкото и мебели различни да имаше в нея, те все не си пасваха. Затова аз ги изхвърлих през входната врата. Сега отново пак е чисто, подредено. Някак изящно в тази празнота. Оцветих стените в морално бели цветове. От ъглите й свети някаква странн ...

figaro

Проза » Разкази

1.9K 1

A дали ще чака някой?!

Този разказ започнахме с BellKayo. Надявам се да се получи интересно... Тя ще пише в черно, написаното от мен(Сонядор) е в синьо. :)
Седиш до мен на пейката и мълчиш. Погледът ми шари в пространството. Седя странично, защото не мога да те гледам в очите. Не смея. Душата ми беснее. Дразня се от цялат ...

Sonador

Проза

1.9K 3

Домакин – един път!

Домакин - един път!
Всичко правим сам. Сам съм в живота. Нема кой да ми помага. Е, само жената, ама тя, колко е... Всичко аз... Сега ще ви покажа какво можем да правим... Като се почне от домакинската - женската работа, та до мъжката - тежката работа. Ето, сега ще ви кажа, понеже е сезона на компоти ...

Mimi1001

Проза

1.6K 11

Спа Център

Спа Център
Нямам никакви вълнения, осакатена съм от към развлечения. Крайно време е да разширя житейския си периметър, отиваме на Спа Център! Вземам мъжа и децата и се озовавам на басейна на Спа Центъра във водата. И какво? Естествено се хващам за главата! До мене седи в басейна един педал, хубостта ...

Mimi1001

Проза

1.5K 5

Кои са Мама и Татко?

Беше горещо лято. Ваканция, море, време за игри и хубави емоции.
Геновева щеше да започва четвърти клас. За лятната ваканция си беше отишла на село при баба и дядо. По цял ден тя играеше с децата навън и се наслаждаваше на детството си. Но един ден, докато играеше с тях, при тях дойде едно комшийско ...

lunna_sianka

Проза

1.4K 15

Аз и времето до мен

Изчезна музата ми, т.е. ТОЙ или ТОВА.
Не се получи да го задържа. Не зная как да го намеря, остави от себе си тъй малко, само част от име и думите, с които ме накара да последвам своето въображение. А следата е така чуплива, едва пристъпвам по нея, защото се страхувам, че ще се пръсне, ще разпилее о ...

inaMay

Проза

1.1K 1

Наркотиците - не толкова банално

Той бавно се изкачи по старите, влажни и почернели стъпала на къщата, която някога наричаше свой дом. Бе отпаднал, нямаше пари, а абстиненцията се обаждаше все по-силно и все по-често. Усещаше малкото пликче в десния джоб на дънките си... Бе двойна доза... Малкото воля, която му бе останала, успя да ...

Меллисса

Проза

2.2K 3

Stranger in the night

"Имало едно време"... колко банално начало за разказ... твърде приказно, никой не вярва в тези неща вече. Имало една планета, съвсем различна планета. Имам предвид, че факторите за живот били на лице, но имало нещо особено, никой не можел да каже всъщност какво. Жителите на тази планета били огранич ...

Myxomorka

Проза

1.4K 1

* * *

Нощта спусна черната си пелерина над града, но вместо да заспи, у Ник се породи неистово желание да отиде някъде, където никой не го познава и да прави каквото му дойде на ум. Просто той имаше нужда да се забавлява, защото вече бе започнал да забравя какво значи това. Като студент Ник беше душата на ...

IVETO_tattoo

Проза

920

Справедливост за всички (роман) част 2, епизпод 1

Двете морско сини плажни чанти стояха на леглото, плътно прилепени една до друга. Разтворените им ципове приличаха на широки усмивки, сякаш чантите се радваха, че отиват на море. Даниела беше ужасно неорганизирана, когато подреждаше багаж и губеше много време в излишни действия. Слагаше една дреха, ...

asktisho

Проза

2.1K 1

Желана глътка

Усещаш я в себе си, да тя е навсякъде в теб! Така изпълва цялото ти вътрешно
усещане... Така, както ти никога не би искал да се отделя от теб. Знаеш, че тя те
притежава, знаеш, че тя е нещо повече от всичко важно на земята... А земята...
толкова безпомощна без нея, толкова нуждаеща се от нея, за да ...

strais

Проза

1.6K 1

Да се почувстваш жив

Влизам в тихата стая на пръсти и веднага усещам миризмата... миризмата на нещо нежно, мило, изпълнено с невинност и доброта. В кушетката се вижда малко бяло вързопче. Отивам до него и виждам малкото бебешко личице... спокойно и изпълнено с живот! Седя и го гледам... не мога да откъсна очите си от то ...

SweetDimples

Проза

1.2K

Приказка за Златко, Златка и ракийка

(мини-приказка)
Имало едно време Златко и Златка с много златни косички...
И те живеели до реката с майка си. Нейната приятелка добра взела кошницата, сложила ги в нея и ги пуснала в реката.
И плували, плували и стигнали до една къщичка, в която живеели баба и дядо. Те ги извадили и ги пуснали да пъ ...

mallkaslladka

Проза

1.5K 6

?!

Студ гали лицето ми. Мрак прегръща душата ми.
Студ... Тъмнина. В далечината - светлина. Треперя.
Потъвам в нощта... Студ. Напомня ми. Усещам.
Мисля. Желая. Усмихвам се. Знам, че мислиш за мен.
Усещам присъствието ти. Нощта е дълга. Денят - далеч. ...

alina

Проза

1.1K

ЩЕ БЪДА...

Ще бъда вече силна, ще живея ден за ден. От днес променям личността си, ще бъда друга, непозната за пред хората и мен. Ще правя всичко, което чувствам, без да мисля за след това. Имах учител един, за това. В твоя образ го открих, пред себе си се кланям, а други унищожих. Даде ми дар безценен и аз го ...

Наталинчето

Проза

1.5K 1

За звяра и неговия побратим...

Там, сред тъмнината на листака, две страшни очи просветваха зловещо в своята самота и глад. Но единственият, който ги видя, бе той. Стоеше си там, покрит със своето тъмно наметало и обут в кожените си ботуши - застаналият на скалата Скитник. Наблюдаваше недружелюбните пламъчета в погледа на звяра, и ...

ddarkness

Проза

1.1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Като си няма късмет човек, на мен ще налети

За малките неща...

Сънувам

Среднощните въпроси

Симулатор на живота

За човека, който винаги ще обичам и мразя

ТИ, ДЯВОЛЪТ И АЗ

15 минути проклятие

Гадателката

Човешка трагедия

Демон

Приказката на мама

Къщата

Най-прекрасното чувство на света е да си влюбен! :(

Постнарцистично ( Из "Откровено за лудостта")

усещане за празнота

Мечтана среща

Кой за какво си мисли

Какво ли е имал предвид Андерсен... ( Из "Откровено за лудостта")

Не-умряла супергероиня

Любов по задължение... Дали?

Приказка

Помощ

ХАРТИЕН ДИАЛОГ

Промяна в стаята - живот

A дали ще чака някой?!

Домакин – един път!

Спа Център

Кои са Мама и Татко?

Аз и времето до мен

Наркотиците - не толкова банално

Stranger in the night

* * *

Справедливост за всички (роман) част 2, епизпод 1

Желана глътка

Да се почувстваш жив

Приказка за Златко, Златка и ракийка

?!

ЩЕ БЪДА...

За звяра и неговия побратим...

Опашка