Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Не-Самота

... И се събуждам отново с мисълта, че днес ще е поредният ден на Самота, ще крача по улиците сам, ще завия по ъгъла на “Денкооглу”, ще видя как Трамвай 5 и 10 завиват и ще видя мрачните лица на хората рано сутрин…
Но тогава си спомних - до мен се бе сгушила Госпожица By-the-way…
Дамата с Камилите и ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-02T16:51:21+03:00 992

100 Сресвания Преди Лягане

(Massive Attack - Protection)
Загубили сме свойството си да се лъжем един друг преди лягане. Обикновено не роптая срещу Общите Очевидности. Там е Проблемът - Очевидни за Всички, но не и за мен…
Когато затварям едното си око, го виждам по-близо, когато - другото - по-далече. Ако затворя и двете, го в ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-02T16:45:47+03:00 2.2K 2

Бурканче сълзи

Израснах на една малка улица, в единия край на която, в двор, потънал в дивно ухаещи храсти, живееха двете подивели от безлюбовие стари моми - сестрите Ружа и Марийка. Понякога едната се обличаше в стара и вече дрипава черна жоржетена рокля, слагаше една прашасала малка шапка с воалетка, проядена от ...

drop_of_water

Проза

2007-05-02T16:42:26+03:00 1.8K 2

Един милион от що ти хрумне

(или да раждаш идеи без да се предадеш в продължение на цяла вечност, а те мигом да се превръщат в милион истини, стоварени връз теб без милост и пощада)
Който не е бил сам -
без никой и без нищо,
той не знае какво е пропуснал,
не е и предполагал, ...

selsal

Проза

2007-05-02T16:04:59+03:00 1K

Подаръци ще има за всички от сърце... ама друг път

Дъбовата врата се отвори с гръмовен трясък. После с леко скърцане свенливо се върна с педя и се откачи от едната панта. На зейналата черна дупка сред вихрушка от сняг и мраз пристъпи едно грозно същество.
Подпря се с две ръце на рамката и зае леко разкрачена позиция тип "внимавай гащите ми са пълни" ...

The6SiC6Ness6

Проза

2007-05-02T09:11:40+03:00 1.8K 5

По-далеч от сивото ежедневие!

Стоя в очакване, поседнал на тревата...
Изчаквам полъха в лицето ми да се позасили.
Зад мен тихо шумоли крилото ми...
Надигам се и нагласям коланите и управленията в ръцете си.
Оглеждам се за останалите пилоти пръснати по склона, отправям поглед към синевата пред мен и поемам към нея... ...

atanas_dvk

Проза

2007-05-01T23:20:09+03:00 1.4K 3

Дъщерята на Милосърдието

Вдъхновено от Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)
Бог създаде Небето и Земята, и красиви бяха те. Като невеста и младоженец те заживяха щастливо - и зарадва се Всевишният. Но, едно им тежеше - разделени бяха и все не можеха да се стигнат. Далеч бяха един от друг Небесният хляб и водата на Ж ...

radislav

Проза

2007-05-01T22:32:51+03:00 1.4K

На самотния плаж

Добре ми е с теб. След онази наша първа и единствена среща, на която се запознахме лично. Познавахме се отдавна. В интернет. Кю-то беше нашия посредник. Докато не се срещнахме. То и там не успяхме да си поговорим като хората. Но на живо беше страшно красива. Не, че на снимката не си, но в действител ...

Романтик

Проза

2007-05-01T20:06:37+03:00 2.7K 20

Черният ангел

Още 1 ден и идваше уикенда. Единствено тази мисъл успя да го накара да се изправи в леглото. Тъпата болка в главата отново го прониза. Беше се появила преди седмици когато 3 дни почти не спа, за да свършат навреме един от проектите на фирмата. Надяваше се, че след като се наспи ще му мине, но не.
Сл ...

Charlie

Проза

2007-05-01T17:12:29+03:00 1.4K

Очите му

Бяхме стигнали до входната врата на блока. Не исках са го пусна да си иде... не го бях виждала цяла седмица и исках да прекарам още няколко мига с него, двамата сами, около нас само тишината на вечерта.
Целунах го, пожелах му лека нощ и както винаги му заръчах като се прибере да ми звънне,за да съм ...

Слънчицето

Проза

2007-05-01T16:52:47+03:00 1.8K 1

Едно така дълго лято -продължение

Питам се , можех ли да проумея всичко това?Все още не.Какво отреди съдбата, как я разбрах?.Сбърках ли или не?.Не чувствам никаква вина.Защото друга съм жена.Но оставих там едно сърце за мене да тъжи
А тук е болката за приятелите и за отминалите дни.
Аз все пак съм силната страна, защото имам моя люб ...

donika

Проза

2007-05-01T15:56:27+03:00 1.1K

Едно така дълго лято

Едно така дълго лято или моето друто Аз
Сутринта настъпи и с първите лъчи на есенното слънце
в стаята влезе самотата.Отваряйки очи една жена усети сълзите и парещата болка в сърцето си.Сънят прекрасен отлетя и я върна в действителността.в нейната стая и широкото легло,което беше празно и студено, ка ...

donika

Проза

2007-05-01T15:56:17+03:00 1.2K

Случайна среща 1част

Сред комините на модерния свят и пушека от новите технологии имаше едно нещо, което винаги оставаше универсално и неподправено - това беше новината.Всеки искаше да бъде информиран и навътре в нещата около съществуването ни.Тази тежка задача бяха поели медиите във всичките си форми и размери, но колк ...

delta_f

Проза

2007-05-01T15:55:02+03:00 987 1

Разговор преди да се родя

Първо внимание!!! Разговор преди да се родя
Август. През този месец могат да се случат най-невероятни неща. Раждат се лъвове, в джунглата се появява нов претендент за власт и само най-силните ще оцелеят. Ако това го беше предсказала някоя вълшебница, пак нямаше как да се внимава. Планетите са вече п ...

danilotos

Проза

2007-05-01T15:53:25+03:00 1.3K

Четиринадесетият войн 2

Висок младеж с кестенява коса и очи прекрачи прага на балната зала. Беше облечен в черен смокинг и с дълъг шлифер. С един поглед огледа цялата зала и продължи към края на помещението. Междувременно мнfжество погледи го следяха. От една отрана бяха млади любопитни момичета, а от друга - завистливи съ ...

delta_f

Проза

2007-05-01T15:52:58+03:00 881 1

Приказките на баща ми 10

ГЪРНЕТО С ЖЪЛТИЦИ
Имало едно време един дядо и една баба. Имали те двама сина и две снахи. Докато били по-млади и имали пари, помогнали на синовете си, построили им високи къщи. Докато била жива бабичката и все още имали малко пари, снахите ги навестявали носели им храна, интересували се от тях. Баб ...

SARNE42

Проза

2007-05-01T15:52:09+03:00 1.4K 4

Театър

Театър
Някъде в дъното на дългите коридори, украсени с пищна позлата, настойчиво иззвъня вторият звънец. Той подканяше малцината закъснели зрители да побързат и да заемат местата си. Високият мъж с поддържана няколкодневна брада бързо съблече палтото си, подаде го в движение на гардеробиерката, смиг ...

perperikon

Проза

2007-05-01T12:05:59+03:00 1.7K 11

Понеделник-IIчаст

II глава
Понеделник.
Часовникът удари 2 и 30 следобед. Той се обу и понечи да излезе, но се сети, че е забравил да си вземе телефона, повърна се, видя го на малката поставка пред голямото огледало, протегна се да го вземе, но изведнъж през главата му, със скоростта на светлината премина една единств ...

besos_de_chocolate

Проза

2007-05-01T12:05:21+03:00 1.3K

Понеделник-Iчаст

I глава
Понеделник.
Часът беше 3 и 15 следобяд.
Момичето беше изпълнено с объркани чувства. Тя искаше да го види и да са заедно, но незнайно защо нещо и тежеше. Пристъпи уверено и натисна звънеца на входната врата. Нямаше никаква реакция. Тънките и пръстчета събраха смелост и натиснаха бутона отново ...

besos_de_chocolate

Проза

2007-05-01T12:00:05+03:00 1.3K

Кратък многолог

Кратък многолог !
Не знам от къде да започна, толкова много неща имам да казвам, а съм отвикнал да чукам по клавиатурата. Днес с Веси (съпругата ми) решихме да изчистим при кофите, където се беше образувало бунище. Всеки ден минаваме от там и адски ни дразни, но чак сега решихме, че ако не го изчист ...

mefkata

Проза

2007-05-01T11:40:21+03:00 1.3K 3

* * *

- Не искам да плачеш.
- И аз не искам. - каза тя плачейки и си тръгна. Сърцето и отмерваше последните секунди до потеглянето на влака, който щеше да я раздели от него. Той чакаше. Чакаше, чакаше кошмарния си живот без нея. Та тя беше толкова истинска, неговото широко сърце не успя да я опази, в тази ...

iskrena

Проза

2007-05-01T08:39:27+03:00 1.1K

Приказките на баща ми 9

БИЕ СЕ СТАРИЯ ВОЛ
Когато някое от момичетата в къщи направеше някаква беля баща ми казваше:
- Трябва да се наказва майката.
След малко продължаваше:
- На село, когато впрягаха стар и млад вол да орат заедно и браздата не ставаше права, биеха стария вол. ...

SARNE42

Проза

2007-05-01T08:38:58+03:00 1.5K 2

Едносказ

Здравейте - това е мой метод за съставяне на разказ чрез единични думи - останалото е вашето въображение: ето и първият пример :)
Глас.Сняг.Дървета.Къща.Вятър.Стон.Стъпки.Зло.Красота.
Тишина.Шепот.Сърна.Мирис.Гръм.Агония.Убиец.
Глас в гората.Снегът е навалял равномерно.Там са крайните дървета на гор ...

X-real

Проза

2007-04-30T12:03:42+03:00 946

Заливът

Заливът
Слънцето срамежливо се криеше зад хълмовете на запад. Старият Транспортер излезе от тясното асфалтово пътче и не без усилие пое към морето право през острите камъни и прахоляка. Шофьорът - едър мъж около петдесетте едва-едва настъпваше педала на газта, но въпреки това друсането беше ужасно. ...

perperikon

Проза

2007-04-29T14:11:21+03:00 1.3K 4

Моята изповед - част 3

My Confession - част 3
Няколко месеца по-късно смътно си спомнях тази случка, а и вече не мислех за това. Свещената война срещу върколаците бе спечелена благодарение на мен и Лестат. Но платихме твърде висока цена. Всички вампири от Западния съюз бяха избити, а Лестат - безследно изчезнал. С Източни ...

dracula88

Проза

2007-04-29T10:43:54+03:00 1K 1

Митът и легендата

Преди време, не много отдавна, живеехме в приказен свят - разкошни дворци и величествени приеми. Нашата империя беше най-голямата в целия свят и здраво беше стъпила на краката си, благодарение на нашият господар. Макар и млад, той успя да седне на престола и да поеме на плещите си тежестта на корона ...

delta_f

Проза

2007-04-28T23:40:38+03:00 1.1K 1

Четиринадесетият войн 1

Беше омайно утро и летните слънчеви лъчи нежно галеха завесите на прозорците. Небето бе кристално чисто и необикновено синьо. Слънцето се къпеше в морето, а то блестеше. Лек прохладен ветрец полюшваше клоните на заспалите дървета. Тук-там се виждаха капчици утринна роса. Птичките напускаха нощните с ...

delta_f

Проза

2007-04-28T22:36:24+03:00 1.1K 1

Грешка ли беше?

Защо не слушах хората, когато ми казваха: "Не е за теб, остави го, той само ще те нарани..."??
Защо сега плача с кървави сълзи от болка... той още е до мен, но не мога да го приема такъв...
Защо не се замислих по-рано, когато чувствата ми все още пускаха корени?
Защо сега, когато го обичам с цялото ...

Miska_Kumaliska

Проза

2007-04-28T22:23:30+03:00 1.5K 2

Истина ли е?

Истина ли е, че свещта угасва, когато вятърът посегне да я целуне?
Истина ли е, че ледът се стопява, когато Слънцето се усмихне?
Истина ли е, че грешките приспиват Щастието под воала на вулгарна заблуда?
Истина ли е, че пепелта остава вечна за опустошените мечти и уморената надежда?
Истина ли е, че ...

Katence_to

Проза

2007-04-28T22:09:42+03:00 2.1K 1 6

Приказките на баща ми 8

ВСИЧКИ ЖЕНИ ТИЧАТ СЛЕД МЕНЕ
Баща ми пък разказваше за един много уважаван в селото мъж, как обичал да се шегува. Когато свършвала службата в църквата, първо пущали да излязат жените, а след това мъжете. Та нашият герой гледал да излезе от църквата преди да пуснат жените, подтичвал пред тях и викал:
...

SARNE42

Проза

2007-04-28T11:03:38+03:00 1.3K 4

Aз и британските учени...

Неуморните британски учени ни зарадваха с поредното си сензационно откритие. Те определиха какви автомобили се струват на жените „най-сексуални". Изследването е по поръчка на застрахователната компания Churchill и са били анкетирани 4000 представителки на нежния пол. Три четвърти от тях са заявили, ...

svetlanal

Проза

2007-04-28T10:24:28+03:00 1.3K 23

Рошав късмет

Преди време колежките ми ми надуха главата с тоя Бойко Борисов - колко бил готин, колко бил не знам си какво. Какво толкова му харесваха не знам. Обаче откакто стана кмет го загледах, не е лош. И взех, че се влюбих, ама не как да е, ами истински. И даже започнах да си мечтая да се омъжа за него. Лел ...

svetlanal

Проза

2007-04-28T02:10:15+03:00 1.3K 16

По принцип мразя клюките

Много мразя клюките, но колежките ме принуждават насила да се занимавам с глупости. Ето например миналата седмица моята колежка Цецка ми каза, че съм много мързелива. Не си стоя на работното място, кога и да ме потърсят, все съм била на кафе. Аз какво съм виновна, че тя не пие кафе. Имала била кръвн ...

svetlanal

Проза

2007-04-28T02:05:04+03:00 2.1K 17

Бебешки сън

Бебешки сън
Някога виждал ли си как спи едно бебе? Спокойно, върху топлите тела на своите родители. Без притеснение за минало, бъдеще или настояще! Чувстващо се в безопастност, неосъзнаващо заплахата, която може да го сполети! Ехх, защо не мога и аз да спя така, спокойно. Вместо това, всяко мое засп ...

ForsakenSoul

Проза

2007-04-28T00:39:33+03:00 2K 4

Щастие

Той беше щастлив. Все още виждаше красивото и лице и не спираше да мисли за нея. Дали наистина ще излезе нещо истинско от тяхната връзка - той още не искаше да мисли за това. Достатъчно му бе това щастие, тази свобода на духа, която чувстваше и която караше света около него да изглежда прекрасен, а ...

Charlie

Проза

2007-04-27T23:56:38+03:00 1.8K 6

Кръстоносецът

Жълтият цвят на пустинята сякаш преливаше постепенно в засенченото от слънцето бледосиньо небе. Той продължаваше да върви. Щеше да върви още дълго, докато и последните сили го напуснат. Не съжаляваше за нищо. Беше живял дълъг и красив живот. Бе осигурил добра основа на своите синове и дъщери, за да ...

Charlie

Проза » Разкази

2007-04-27T22:57:07+03:00 1.7K 1

До края на света

Седя и мисля. Нима това наистина беше любов? Нима това, което изпитах с теб и към теб е чувството, което поетите възпяват, и за което хората бленуват?
Откакто се появи живея в кошмар. Ти си всичко, което някога съм мразила, от което съм се бояла и което съм презирала. Всяко твоя дума изразяваше омра ...

ReasonToBelieve

Проза

2007-04-27T22:48:55+03:00 1.4K

Semper Idem, Semper Fidelis

Не знаеше къде се намира, знаеше само, че вярата в чудеса я беше довела да тази голяма оранжево-зелена врата и тя примижа, защото се страхуваше да не би да отвори очи и илюзията да изчезне... да изчезне всичко, което имаше за свой образ и подобие и да остане само една пустота. А пустотата нямаше душ ...

angel555

Проза

2007-04-27T22:43:10+03:00 2.7K

Нещо като дух, нещо като принцеса, нещо като нищо друго на света

Преди всичко трябва да призная, че стана по моя вина. Въобще не предполагах, че лампата, която онзи стар мошеник Аладин, собственика на антикварното магазинче ми пробута, е родния дом на Акбал-Ес-Салех де Велаяти, известен още и под псевдонима Велик Дух Лъжец на лампата и че по този начин негодника ...

angel555

Проза

2007-04-27T22:27:53+03:00 1.4K 1

Легионер

Нещо го събуди. Чувстваше се някак си неспокоен. Облече набързо червената роба и отиде до кладенеца да се освежи. Все още бе прекалено рано, слънцето още не си бе пробило път, но явно се очертаваше още един топъл ден.
Врагът бе близо. Въпреки че не виждаше много, заобиколен от своите братя по оръжие ...

Charlie

Проза

2007-04-27T21:21:06+03:00 1.2K