39 939 резултата
Жената очаква от първата среща вечеря на свещи.
Той нежно да я гледа. Да премигват свещите от нежния допир на погледите. Ефирен шепот да гали ушенцата. Леки докосвания с върха на пръстчета. По нежни части. Настръхващи косъмчетата. Малко цуни-муни. Може и с езичето - но, малко!
И никакъв секс! На пър ...
Той нежно да я гледа. Да премигват свещите от нежния допир на погледите. Ефирен шепот да гали ушенцата. Леки докосвания с върха на пръстчета. По нежни части. Настръхващи косъмчетата. Малко цуни-муни. Може и с езичето - но, малко!
И никакъв секс! На пър ...
1443
Беше октомври и този месец беше много топъл както всички месеци, през които бяхме заедно ти и аз. Всичко беше като в приказка - бяхме заедно само ти и аз, но ,както във всяка една приказка, идва и лошата част - един ден се появи ТЯ, невинно карасива ! Ти се влюби в нея още в мига, в който я видя, а ...
1636
1
Този разказ искам да го посвета на моята много добра приятелка Пепи, която много обичам и искам с всичко възможно да и помогна в този труден за нея момент.
С красиво лице е и с добро сърце е. Но върху лицето и има безброй белези от сълзи, мъка и страдание,а в сърцето и огромна и неописуема болка. В ...
С красиво лице е и с добро сърце е. Но върху лицето и има безброй белези от сълзи, мъка и страдание,а в сърцето и огромна и неописуема болка. В ...
2041
2
Пътят на една самотна душа
Ани вървеше по самотната тъмна улица на нощен Бургас. Беше около 23 часа през декември. Главната улица, макар и през лятото в този час да е изпълнена с хиляди хора - шумна и весела, сега беше напъ ...
Ани вървеше по самотната тъмна улица на нощен Бургас. Беше около 23 часа през декември. Главната улица, макар и през лятото в този час да е изпълнена с хиляди хора - шумна и весела, сега беше напъ ...
1901
2
"I've got a ticket to the moon but I'd better see the sunshine in your eyes"-"Ticket To The Moon"-E.L.O
"Аm Ende Stehen Wir Zwei"-Lacrimosa
Поредната изпита чаша. Поредната порция алкохол за пресъхналите ми чувства. Поредното стигане до дъното. Поредната бутилка "Трите мечки" лишена от своето съдърж ...
"Аm Ende Stehen Wir Zwei"-Lacrimosa
Поредната изпита чаша. Поредната порция алкохол за пресъхналите ми чувства. Поредното стигане до дъното. Поредната бутилка "Трите мечки" лишена от своето съдърж ...
1153
2
Хората обичат да си разказват истории, чиито поуки не винаги достигат до разума им, а аз искам да разкажа една история, видяна през моите очи. Човекът се мисли за най-интелигентното и чувствително творение, но това е така, защото замаян от гордост, не проумява, че и други живи същества разбират свет ...
2721
1
Имаше някога едно красиво, но много самотно цвете. Беше се попречупило от ударите на живота, но не беше загубило вярата си в неговата красота. В краткия си живот цветето беше видяло много мъка, но въпреки това вярваше, че след всяко злощастно събитие винаги идва нещо по - добро и по - красиво и че с ...
2120
3
Сънено отварям очи. Клепачите лепнат. Това е сигурно от целувките. Все още усещам топлината на тялото ти. Обичам те. Споменът ме заля като гореща вълна. И въпреки, че виждах голото ти мокро тяло под душа, все още напрежението растеше. Обичам те. Само при мисълта за теб, земното притегляне губеше сил ...
4873
7
Една нощ превърна пълнолунието в пролетен вятър, който заблъска прозорците. Сгушени в малката стая, не знаеха дали този дим от цигари, плуващ на слоеве между тях прави разговора им толкова откровен или чашата шампанско, която споделяха заедно. Спомени и моменти изплуваха един след друг. Не беше стра ...
1695
1
Някога в страната на дъждовете, където все валяло и дъждът никога, ама никога не спирал, живеело едно мишленце със чипо носленце. Имало дълги мустаци и големи бели зъбки, защото обичало да си похапва сирене.Всичко жители на тази страна почти не излизали, защото дъждът не спирал, а на кой му се ходи ...
1374
На планетата Итора се водеше война от 244 години. Съществата, живеещи там, бяха наричани иторианци. Иторианците бяха кротки по природа, но откакто крактикулите бяха нападнали планетата им, те воюваха за свободата си. Не искаха да бъдат роби на пришълците и воюваха от много години за възвръщане на он ...
1353
Не улица, а бунище. Това си мисли, докато пресича улицата. Светофара го е погледнал със широко отворено зелено око и той засилва своя ход защото знае, че всеки миг ще блесне кървавото му око и автомобилите ще зафучат, като разярени дракони. Един просяк, точно на самия мост е подал измършавялата си р ...
1475
2
Днес баба Мария се събуди както обикновено, точно преди първото кукуригане на петлите. Облече старата си изтъркана рокля с кръпки от време оно и запретна ръкави. Днес бе особен ден. Внука и щеше да си дойде и да отседне при нея за ден, два. Поне така подметна като се обади по телефона в къщата на съ ...
1289
2
В една дълбока и тъмна гора живееше един мечок. Името му беше странно за мечок, но някога майка му реши, че то е най -подходящо за нейното мече.
Медунчо? Не. Кръсти го Сънливко, защото най - много обичаше да спи.
Всяко утро едвам, едвам го изкарваше от леглото.
- Хайде, сине слънцето изгря.
- Добрее ...
Медунчо? Не. Кръсти го Сънливко, защото най - много обичаше да спи.
Всяко утро едвам, едвам го изкарваше от леглото.
- Хайде, сине слънцето изгря.
- Добрее ...
1594
На Симонка с обич и на обичащите приказки)
Живеело едно момиченце, което имало големи маслинени очи, в които се гонели слънчевите лъчи и греели пъстри мечти. То обичало да играе, пее и танцува. Детето имало много желания, но най-силно желаело да има вълшебна пръчица с която да прави вълшебства. Дори ...
Живеело едно момиченце, което имало големи маслинени очи, в които се гонели слънчевите лъчи и греели пъстри мечти. То обичало да играе, пее и танцува. Детето имало много желания, но най-силно желаело да има вълшебна пръчица с която да прави вълшебства. Дори ...
2974
7
Застана на върха на планината. Погледна надолу...бая стръмничко си беше, припомни си малкото хубави неща в живота си. Изправи си сноуборда, огледа го - бял, чист, като снега наоколо, недокосван от никого. Ръбовете по - остри от бръснач. Постави го на земята, сложи краката си в автоматите и ги затвор ...
1769
2
Сред морета и океани, там на края на света, където се раждал един нов свят, далече, далече от хората на чуден остров живеела една принцеса.
Тя била красива, бяла и нежна.
На острова имало много красиви гори, зелени и дълбоки, цветя с вълшебни сили, които говорели и разбирали езика на хората, та дори ...
Тя била красива, бяла и нежна.
На острова имало много красиви гори, зелени и дълбоки, цветя с вълшебни сили, които говорели и разбирали езика на хората, та дори ...
1887
6
Бачкам в завода от тъмно до тъмно. Сутрин ставам по тъмно разбираш ли. Вечер пак по тъмно се прибирам. Шибаният завод - целия в сиво. А на мен пич, ми е черно пред очите.
Открадвам си пет минути - да дръпна една цигара. И т ...
Открадвам си пет минути - да дръпна една цигара. И т ...
1660
4
Колко е трудно да поставиш едно ново начало. Както ми е трудно и сега да напиша първите редове от моята история. Откъде да започна?...Не знам. Питам се и не достигам до отговора. Но знам едно – всяко начало е трудно. Както е трудно да започнеш да говориш за първи път, да започнеш да се храниш сам, д ...
2769
2
Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществувала Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Стефания. Красива била тя и имала нежно сърце. Помагала на всеки изпаднал в беда без да се замисли дори. Имала дълги тъмни коси, чипо носленце, което издавало нейния весел нрав ...
1730
2
Тази вечер тя се прибра рано. Чувстваше се смазана от всичко и някак обезверена. Рядко изпадаше в подобни състояния, но когато това се случеше песимизмът се наместваше трайно в съзнанието й и го обгръщаше с хилядите си черни лепкави ръце.
Задушаваше го бавно, наслаждавайки се на агонията му с презри ...
Задушаваше го бавно, наслаждавайки се на агонията му с презри ...
1424
8
На дъщеря ми и всичките деца, които обичат приказки
Понякога след дъжд на небето се появява дъга. Тя е плетеница от цветове, които носят красота и радост в сърцата на децата. Дъгата е скрила чудни приказки в своите цветове. Сега ще Ви разкажа някои от тях.
Мечтата на розата
В една градина се родила ...
Понякога след дъжд на небето се появява дъга. Тя е плетеница от цветове, които носят красота и радост в сърцата на децата. Дъгата е скрила чудни приказки в своите цветове. Сега ще Ви разкажа някои от тях.
Мечтата на розата
В една градина се родила ...
7770
4
Секирата ми почти бе готова. Още най-много десетина движения и острието й щеше да бъде в състояние да среже на четири слънчев лъч, като слънцето щеше да разбере за това едва след залеза. Въпреки че знаех, че няма смисъл да се престаравам кой знае колко, по навик продължих леко и с чувство да гладя о ...
1282
Гледах жената срещу себе си. Сплъстената й коса, бръчките около очите, умората в тях и цялата отпуснатост на тялото й говореха едно: ”Не съм доволна от живота си” и неудовлетворението, което виждах ме караше да изтръпвам от страх.
Тя гледаше в една точка някъде пред себе си и дори не ме забелязваше. ...
Тя гледаше в една точка някъде пред себе си и дори не ме забелязваше. ...
1517
Кафенето беше много хубаво. Така де, ако може да е хубаво едно кафене въобще. Беше не с обичайните масички и столове, а с мека мебел. В интериора преобладаваха светли, слънчеви тонове. Сиреч – жълто, оранжево, светло синьо...
1712
4
1607
10
1561
3
(От цикъла „Кръчма „Зелената котка” – 10)
Скърцането на веслата и плясъкът на водата явно бяха успели да ме приспят, понеже когато лодкарят каза „Пристигнахме” се сепнах и доста време се чудих къде съм. След няколко дълги секунди обаче съзнанието ми възприе студа, влагата и отвратителното количество ...
Скърцането на веслата и плясъкът на водата явно бяха успели да ме приспят, понеже когато лодкарят каза „Пристигнахме” се сепнах и доста време се чудих къде съм. След няколко дълги секунди обаче съзнанието ми възприе студа, влагата и отвратителното количество ...
1200
1
В далечното минало или в близкото бъдеще имало едно момче. Седяло си то една вечер пред компютъра и решило да влезне в Интернет и там се запознало с едно момиче.
Той не предполагал какво ще се случи междо двамата и те останали приятели. Даже се и срещали,. В един прекрасен момент той изпитал непозна ...
Той не предполагал какво ще се случи междо двамата и те останали приятели. Даже се и срещали,. В един прекрасен момент той изпитал непозна ...
1892
3
Един спомен ме боде като остра брада по кожата. Подсеща ме непрестанно колко е важна вярата в човешкото сърце. Спомен от една история, в която има безверие и вяра. Още усещам уханието на бели рози...
Всъщност всичко започна в градчето Н., където хората живееха по каноните на църквата и бяха добри хр ...
Всъщност всичко започна в градчето Н., където хората живееха по каноните на църквата и бяха добри хр ...
1308
5
Те си живееха чудесно. Никога не се бяха замисляли върху вероятността, някъде около тях да съществува друг свят. Имаха строги закони и порядки. Изпълняваха задълженията си педантично и стриктно. И всичко щеше да си продължи в посоката, в която бяха свикнали да вървят, ако...
Един летен ден, когато т ...
Един летен ден, когато т ...
1105
Седи си Барашев на стълбите пред кралския дворец в центъра на Ботаническата градина и сърцезава нощното небе, което без усилие хранеше звездите. "Ех, да можех и аз" - проехтя в съзнанието му, което в първият момент го шокира. Превратностите на съдбата му обаче бяха оставили своя диря и той реагира м ...
1128
ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН ОТ ХIА
За него необятната прерия се заместваше от панелната джунгла, наречена "Младост". Наистина, между крайните блокове и околовръстния път съществуваше известно пространство поляни и нивици, но то непре ...
За него необятната прерия се заместваше от панелната джунгла, наречена "Младост". Наистина, между крайните блокове и околовръстния път съществуваше известно пространство поляни и нивици, но то непре ...
1116
3
Пред витрината стоеше дребно момченце и по луничавата му муцунка личеше, че е от онези деца, които винаги питат нещо, а, ако се вгледаш внимателно в очите му, ще видиш, че зениците му приличат на въпросителни. След като си тръгна, на стъклото остана отпечатъкът на изцапаната му с шоколад длан. Вече ...
1819
9
(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” - 9)
Една сутрин, още преди да съм седнал пред камината, за да изпуша първата си лула за деня на вратата ми се почука. В името на Мрака, как мразех да ме безпокоят по това време! В крайна ...
Една сутрин, още преди да съм седнал пред камината, за да изпуша първата си лула за деня на вратата ми се почука. В името на Мрака, как мразех да ме безпокоят по това време! В крайна ...
1561
3
В покрайнините на този град имаше нещо зловещо. По ъглите на тъмните улици се криеше зловещото усещане за неизбежно зло. Тънещите в сивота улици засилваха тегобата в душите на хората, които закъснели се прибираха към домовете си.
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...
1184
7
Косите на момичето се спускаха, като тежко злато. Спеше. Сънят й не беше спокоен. Личеше си по трепкането на миглите и стиснатото юмруче готово за отбрана. Сякаш тази крехка ръка можеше да я спаси...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...
1444
12
Тихи стъпки оттекваха в огромната пещерна зала. Ехото им се разнасяше наоколо и плашеше прилепите, които бяха накацали по тавана. Огромните сталактити и сталагмити учудваха странника, влязъл в пещерата. Наоколо блестяха кристали, които примамваха погледа му и го караха да спира уверената си стъпка о ...
1645
1
Затворен кръг
Отново от дъха му се носеше онова зловоние, за което нямаше лек. Така характерно, сякаш е роден с него. Беше пиян. Както винаги. А в началото все обещаваше и се кълнеше да не ходи в онази дупка, превърнала се в дом за него и такива като него. "Отрепки"- биха казали хората, минаващи пок ...
Отново от дъха му се носеше онова зловоние, за което нямаше лек. Така характерно, сякаш е роден с него. Беше пиян. Както винаги. А в началото все обещаваше и се кълнеше да не ходи в онази дупка, превърнала се в дом за него и такива като него. "Отрепки"- биха казали хората, минаващи пок ...
1475
5
1531
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
