Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Чашата

Алиса седеше на ръба на пианото, ръцете скриваха лицето й, това не беше тя... Не, това не беше тя, това беше Другата Алиса... Защото тази Алиса, която всички знаят, е винаги усмихната, ентусиазирана, жизнена, готова да поведе армията на хлебарките подир себе си... Но тази Алиса?! Каква е тази измамн ...

cheshire_cat

Проза

2K 1 5

За Поета, Барда и Изкуството

ЗА ПОЕТА, БАРДА И ИЗКУСТВОТО
Поетът написа Стихотворение. Стихотворение с главно С. Предложи го на един вестник. То се хареса на редакторите и беше публикувано. Читателите на вестника също го харесаха и го показаха на близките си. Те от своя страна осведомиха други хора за него. Така постепенно Стих ...

Svetozar

Проза

1.3K 3

Влюбена двойка

Влюбена двойка
- Мило, искаш ли да ходим на море?
- Хм... да.
- И да тичаме голи по плажа...
- Хм... ...

Mimi1001

Проза

1.7K 12

Той бе сам

Той бе само
Той бе сам. Около младия германски войник нямаше нищо друго, освен пустош. Той бе забравен от целия свят, загубен в пустинята. И макар да бе млад, красив, с къса руса коса и очи по-сини и от най-синьото море, бе видял повече отколкото всички други. Но очите, същите тези красиви очи, бяха ...

шанара

Проза

1K

Без дъх...

Виждам те... така различен от всички. Светът спира да се върти... Мисли за мен. Виждам очите ти... Не знам името ти. Не знам кой си... Магия! Бавно, леко искам да се доближа до теб... Искам да не казваш кой си... Ще наведа глава... ще погаля устните ти.
Отметни косата от лицето ми, сложи я зад ушите ...

Adelinka

Проза

1.5K

Следващия път ще бъда искрен

Снощи се прибрах безчувствен. Седнах на леглото, усмихнах се, защото те има. После се разплаках, защото няма да те имам. Проумяваш ли какво направи с мен? Едва ли? Взе най-крехките ми чувства, най-милите, отнесе ги в рая, а после от там с трясък аз ги хвърлих в краката ти. Но ти не ги видя. А можеше ...

chyenne

Проза

1.4K 1

03:47

03:13
Не виждам смисъл да стоя толкова дълго на ръба на леглото, след като така или иначе ще падна... Не виждам смисъл да стоя толкова дълго, заключен вътре в себе си. Все пак толкова простичко е – да скоча и да падна. Да потъна в синия под на синята си стая... Този под всъщност е море, да, море е.. ...

cheshire_cat

Проза

1.6K 7

Как искам никога да не те е имало

Как искам никога да не те е имало
Как искам да те забравя. Как искам да не помня вече скъпите черти и очите ти. Как искам само да забравя гласа и думите. Искам да изчезнеш и никога да не те видя повече. Как искам да те мразя и как искам да си тръгнеш.
А не да очаквам да те видя на всеки ъгъл, на вся ...

lady_rose

Проза » Разкази

2K 5

Дъждът...

Дъждът. . .
Защо толкова мразя дъжда? Нима той ми е довлякъл всички беди и проблеми? Нима той е виновен за това, което изгубих? Не, разбира се, че не! Просто си търся виновник за проваления следобед. Исках още само час с него, но нима щях да променя нещо? Едва ли... Той беше вече взел решението си, ...

lady_rose

Проза » Разкази

1.4K 2

Рожденик

И тази година Детелинчо е рожденик. Още в ранни зори цялата му рода от катуна до сметището край село Уригнипетльово се е събрала край спящото още чедо. По стар обичай то бива изнесено внимателно, за да не се събуди до върха на най-високата купчина в сметището, хвърлено от сърце и докато се търкаля п ...

popolo

Проза

1.5K 3

"Изненади!"

Мислено рисувам идеи и пейзажи. Обичам от всички възможни страни да погледна всяка вероятност и да преценя възможните последствия... Но има неща, за които много е трудно човек да "си направи сметката". От тези необичайни случайности най-много ме е страх... Иначе то в живота изненади и "изненадки" се ...

lunna_sianka

Проза

1.1K 16

Една приумица на любовта... или просто - Искам

Искам... искам да се промъкна тихо в съня ти. Искам да видя какво се случва с теб когато си спокоен... Искам да те гледам как спиш. Искам да съм до теб, когато се събуждаш. Искам да се разхождаме по огромна зелена поляна. Искам да се разхождаме сред много цветя. Искам да съм с теб някъде далече. Иск ...

Adelinka

Проза

1.4K 2

Алексис и едно смахнато лято - част2

Глава II
Върколак
- Мисля, че им се изплъзнахме! - въздъхна Алексис. - Но дядо каза да не идвам тук.
- Защо? - попита Стилиян.
- Не знам! ...

dracula88

Проза

993

Бащата

Бащата
- Бихте ли разкрили мотива си да извършит престъплението, в което сте обвинен?
Обвиняемият е навел глава, но жестът му съвсем не показва самообвинение. Гледа единствено в скръстените си ръце.Мълчи минута-две, след което силно се изкашля. Отваря уста, сякаш за да започне да говори, но леко се ...

Аликс

Проза

1.5K 4

Това, което не знаеш

1. Мислех си за разговора, който проведох с онази особена жена. Май се казваше Ана. Разбира се фактът, че запознанството ни се състоя в местната психиатрия би обезсмислило съдържанието на разказа й. Това беше и моята причина да опитвам да пренебрегвам нея и думите й всеки път, щом се опитваха да про ...

Аликс

Проза

1.8K 4

На гости

На гости
На гости сме в приятелката ми Надето. Сашко е в пети клас и ние го молиме да се занимава с малката Боби, дъщерята на Надя. Обръщаме коша с играчки и сядаме в хола да пиеме по кафе. След половин час Сашо влита в хола при нас и казва:
- Не мога повече да издържам.
Боби застава на вратата и ка ...

svetlanal

Проза

1.4K 24

Перманентни репортажи от Бургаския плаж - 4

Перманентни репортажи от Бургаския плаж 4
Още "репортирам", мили хора
следва гледката от Старата Загора.
Сега с кмета Желев: няма какво да се прави,
родили са се праскови здрави. ...

Меричка

Проза

951 2

Педро и Шльосиндра

Седеше си Дон Педро де Пърцуца, де го карат със каруца, като се нажгмуца в новата кръчма на старата хасиента и си пиеше пърцуцата на бара. Пиеше и въздишаше:
"Шльосиндра... Ех, Шльосиндра! Къде си, мила, ти?"
Наоколо тегнеше полумрак. Миришеше на застояло, на алкохол и на цигари. Цигареният дим беше ...

Sorbus

Проза

1.9K 8

Перманентни репортажи от Бургаския плаж - 3

Перманентни репортажи от Бургаския плаж 3
Тарададам... Ауууу, докато слушам...
Стоян (не мога да разбера що потрепвам при това име) и Елица...
... Звънят ми... поглеждам дисплея
дажеее... от радио Ереван, ...

Меричка

Проза

1K 5

Разказ за незадоволени душици

Писна ми от невзрачни хорица. Незадоволени душици. Някои са безобидни, търпеливи, не се месят и не пречат на никого... А другите... Вземащи се толкова насериозно, че считат, че целия свят трябва да жадува тяхното мнение. Осъзнавайки собствената си посредственост и безсилие, отглеждат в душата си ман ...

Mili4ka

Проза

2.3K 11

Откровено

5:00. Навън все още беше мрачно, нощта все още прегръщаше града в приспивен воал. Песента от будилника започна да свири и очите ми трудно се отвориха. Нежната и музика бавно проникваше в мен, а думите и се забиваха като малки карфици в сърцето ми. ... I will never never make you cry, I will always b ...

nvx

Проза

1.5K 4

Объркана

Онзи ден отново те видях. Разминахме се, сякаш бяхме непознати. Тя вървеше до теб, не знаеше коя съм... а ти не искаш и да знае. И аз не искам. Държах го за ръката... минута по-рано го бях излъгала, че е най-важния, най-специалния човек в моя живот. Вчера отново бях с него, нещата стават все по-сери ...

Adelinka

Проза

2.1K 1

Синята луна III - Съюзникът

Да изграждаш съюзи е от изключително значение. Да се доверяваш на съюзниците си е въпрос на върховна сила. Онзи, който възлага на собствената си мощ и пренебрегва учението за изграждане на съюзи, съвсем скоро ще бъде надвит. Този, който проявява мнителност, когато се наложи да изпита своите съюзи, н ...

selsal

Проза

1K 1

Спомен за хвърчилото

Били ли сте деца? Разбира се, всички сме били. А обичахте ли да пускате хвърчила? Като дете аз много обичах тази игра. Моят баща отделяше от своето време, за да ми помогне да ги направим заедно, за което съм му много благодарен. Освен това често ходехме заедно да пускахме хвърчилата. Той се радваше ...

vesben

Проза

2.4K

18+ Aлкохол

Лед, бавно топи се в чаша пълна... гласове ехтят... тела бавно нагряват въздуха... смисълът се губи вече... кой за какво излязал, само хормона вече остава... светлина червена следва бясно тяло... на пилон качено... струйки пот се стичат, смесени в шотче на екстаз... поглед замъглен жертва търси, да ...

waitshark

Проза

1K

Приказка за Палечка Малечка от съседния блок

Приказка за Палечка Малечка от съседния блок
Приказката за Малечка Палечка, която се родила в чашката на лале вече е написана. Аз ще ви разкажа една приказка за момиче с името Палечка Малечка, но съвсем истинска и съвсем неродена от чашката на лале.
Тази Палечка Малечка се родила в една Софийска бол ...

dara33

Проза » Приказки и произведения за деца

4.1K 2

...

Бях заключена в света ти и успя да изсмучеш всяка капка от мен.
Когато се изскубнах от скованата ти прегръдка, осъзнах, че дори болката от самотата е поносима. Сравнена с времето, в което ти беше близо до мен.
Гордея се с теб. Успя да бъдеш егоистичен дори в самосъжалението си, дори в собственото ми ...

Vilet

Проза

1.3K 1

Проклятието

Огорчена от суровия живот, огорчена от всички лъжи, огорчена от своята кръв, сега в ъгъла седи. И шепнеше тихо в мрака, и все тъй тихо проплака. Умът й не знаеше къде да дири образ пръв, свещен, къде да го намери в този тъжен ден. Сърцето й притихнало не трепваше дори, потънало в бездната на безкори ...

delta_f

Проза

1.1K 1

За една истински изпепеляваща любов.

За една истински изпепеляваща любов.
Бях на 15 години, когато го видях за първи път. Точно тогава и се влюбих в него от пръв поглед. Правех всичко възможно да съм около него, да го виждам по-често, да чувам смеха му.
Но всичко между нас започна чак след година и половина. Една вечер той - баткото, д ...

istinskata

Проза

2.8K 2

Клонирах се

Клонирах се.
Кажи „Здравей!” на
Аз 1,
Аз 2,
Аз 3, ...

cheshire_cat

Проза

975 3

Пуснете ме да се сбогувам с него

Бях на 26 години, когато успешно завърших висшето си образование и като награда татко реши да ме изненада с екскурзия в която част на света пожелая. Определено бях негова любимка и цял живот получавах всичко, което пожелая. Понякога виждах как сестра ми негодуваше от това, но пък тя се стараеше да б ...

florr

Проза

2.1K 8

Диамантен Свят

Диамантен свят
Неделя 9:45 сутринта. Ранните слънчеви лъчи леко навлизаха в спалнята, през малък процеп в дебелите тъмни завеси и се спускаха по леглото и килима. Стаята беше не много голяма с висок таван, който създаваше усещането за простор. Обзаведена в меки мебели и кафяви цветове, които се прел ...

nvx

Проза

1.5K 2

Живот

Хванал бирата, той седеше отпуснат и малко отнесен някак, с поглед,
реещ се свободно, когато очите му видяха нещо на стената. А там една съвсем обикновена картина си
седеше самотно и някак отстранена от неоновия ад наоколо, на която една двойка се целуваше.
Самата сцена му заприлича на една нормална ...

waitshark

Проза

991

Чувства

Утрото настъпваше бавно и малко лениво, не бързаше, животът наоколо все още спеше. Първите лъчи докосваха вече високите дървета, водата в реката започна да хвърля игриви отблясъци по вековните дънери наоколо, някъде се обади ранобуден папагал, когато внезапно се разнесе мощен рев. Рев, от който всич ...

waitshark

Проза

1.1K

Изповед

Ето, причерня, бурята идва жестока и коварна,
но толкова, толкова страстна - като твоя нрав.
Дървета падат, покосени от буреносен вятър, животните пищят,
така пищи и моето сърце, разкъсано като от диви зверове.
И дъжд се появи и всичко покри, удави, така и моите сълзи ...

waitshark

Проза

1.2K

Рожден ден

Беше една от онези нощи, осеяни със звезди. Градът беше мълчалив и сега спеше и навярно сънуваше от онези сънища, в които той ставаше величествен.
Две от звездите на нощното небе се редуваха да намигат на детето, сгушило се до кофите със смет.
Едната звезда прошепна на другата:
- Ярка, знаеш ли кой ...

f_soul

Проза

1.8K

Звездите над мен

Кафето изстива в ръката ми... дали е така, защото му беше време да изстине... или моят лед се е просмукал в него през ръката ми, която държи чашата... безвкусно е... блудкаво... но какво в този живот не е... Надигам пак чашата и правя физиономия... хубаво е да си мъж... можеш да се държиш като дете. ...

waitshark

Проза

1.3K

Понякога забравяме...

Понякога забравяме кои сме... понякога забравяме от къде сме тръгнали, за да станем такива каквито сме. Понякога забравяме
близки, приятели... Понякога забравяме за важните неща, понякога забравяме и за не чак толкова важните. Но най-страшно е,
когато забравим да чувстваме, когато забравим да обичам ...

Adelinka

Проза

1.7K 4

Свят

Вървях си по пътека, изникнала от нищото и се чудех накъде ли ще ме отведе, гледах гората, гледах живота толкова потаен, толкова могъщ и толкова слаб. С всяка крачка нещо ме караше да мисля за света, за моя свят, за
моята душа, за моите дела. В един прекрасен миг пред мен се появи вълк, времето спря ...

waitshark

Проза

950

Урок

Урок
Течеше едно от безкрайните и досадни изложения във фоайетата на НДК. Навън мартенският вятър завихряше ситни снежинки от Витоша, а широко отворените врати на сградата канеха студа до към третия етаж. В ранната мразовита утрин посетители почти не се мяркаха, изложителите - познати от години физи ...

perperikon

Проза

1.4K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Чашата

За Поета, Барда и Изкуството

Влюбена двойка

Той бе сам

Без дъх...

Следващия път ще бъда искрен

03:47

Как искам никога да не те е имало

Дъждът...

Рожденик

"Изненади!"

Една приумица на любовта... или просто - Искам

Алексис и едно смахнато лято - част2

Бащата

Това, което не знаеш

На гости

Перманентни репортажи от Бургаския плаж - 4

Педро и Шльосиндра

Перманентни репортажи от Бургаския плаж - 3

Разказ за незадоволени душици

Откровено

Объркана

Синята луна III - Съюзникът

Спомен за хвърчилото

18+ Aлкохол

Приказка за Палечка Малечка от съседния блок

...

Проклятието

За една истински изпепеляваща любов.

Клонирах се

Пуснете ме да се сбогувам с него

Диамантен Свят

Живот

Чувства

Изповед

Рожден ден

Звездите над мен

Понякога забравяме...

Свят

Урок

Опашка