39 941 резултата
Исках само да ти кажа какво става с мен...как любовта ме изгаря и как не мога нито миг да спра да мисля все за нея. Исках, но не можах. Късно осъзнах какво си ти за мен. Късно осъзнах как мога да обичам. Исках да изгледам с теб залеза красив , но не можах. Исках да те даря с най-красивата любов. Иск ...
1808
1
2054
2
***
- Нека започнем със списъка на гостите на това парти. Може би, някой ще ни направи впечатление. Освен това сигурно е имало и видеокамери...
- Напълно си прав, не може да няма. – съгласи се Станев
- Как ще стане?
- Ирена ...
- Нека започнем със списъка на гостите на това парти. Може би, някой ще ни направи впечатление. Освен това сигурно е имало и видеокамери...
- Напълно си прав, не може да няма. – съгласи се Станев
- Как ще стане?
- Ирена ...
1181
1
(НА ИВО - заради НИКИ )
Независимо колко хубави неща ще ти се случат днес, знам, че за теб това е ден, в който болката (онази, която едва ли някога ще те напусне) те сграбчва с нова сила.
Ден, в който неразрешените мъжки сълзи са позволени и простени…
Ден, в който ти се струва невъзможно да продължи ...
Независимо колко хубави неща ще ти се случат днес, знам, че за теб това е ден, в който болката (онази, която едва ли някога ще те напусне) те сграбчва с нова сила.
Ден, в който неразрешените мъжки сълзи са позволени и простени…
Ден, в който ти се струва невъзможно да продължи ...
2221
4
1793
1
Имало едно време едно момче, което обичало едно момиче, но не намерило начин да й го покаже... Той не бил голям красавец, но в очите му това момиче било просто прелестно. Мислел си, че никога няма да види по - красиво момиче в целия си съзнателен живот, дори бил сигурен. Те се обичали и нещата между ...
2036
4
Сълза .. сълза стичаща се по бузата и …поредната която се търкулваше по нейното лице… тя не помнеше кога за последно бе денят, в който на лицето и сияеше усмивка…Погледна през прозореца … времето беше прекрасно, но все пак мрачно и някак си зловещо …беше пусто както в нейната душа ..Слънцето? То гре ...
1788
2
Някаква нежна, тиха стихия беше обхванала Конниците тази нощ. Танцуваща в нашите сърца, подклаждана от меката светлина на празничната луна, тя беше завладяла всички ни. Надигаше бутилките ни, зараждаше смеха ни и нежно го избутваше навън през устите, заедно с неспирните думи, вече несвързани помежду ...
1824
4
Тя отвори стреснато очи...
- Добре. Значи как се почувствахте в онзи момент?
- Кой си ти, по дяволите?
- Вашия психоаналитик. Що за въпрос?
Не си спомняше да има психоаналитик. Не помнеше даже къде живее... ...
- Добре. Значи как се почувствахте в онзи момент?
- Кой си ти, по дяволите?
- Вашия психоаналитик. Що за въпрос?
Не си спомняше да има психоаналитик. Не помнеше даже къде живее... ...
2108
5
Стъпка в непознатото
(продължение на разказа Шепот)
Всичко на земята бе толкова тихо, толкова спокойно. Никой не бе забелязал празнотата. Ехх, почти никой. Елка седеше на един стол на малката тераска но своя малък апартамент. Навън валеше дъжд. Не! Това не беше дъжд, това бяха сълзите на Елка. Тя ре ...
(продължение на разказа Шепот)
Всичко на земята бе толкова тихо, толкова спокойно. Никой не бе забелязал празнотата. Ехх, почти никой. Елка седеше на един стол на малката тераска но своя малък апартамент. Навън валеше дъжд. Не! Това не беше дъжд, това бяха сълзите на Елка. Тя ре ...
1312
4
Всяка вечер чувствам диханието ти. Нежно дразни ухото ми с леки, почти еротични напеви, докосва игривите кичури коса с кадифяна милувка, прекарва ръка по гърба ми, докато целия настръхна от желание... Тогава се събуждам, паля цигара и дълго издишвам дима в такт с пулса на сърцето ти. Ледените въздиш ...
1765
2
Обичам разходките нощем. Обожавам красотата на града по това време, наслаждавам се на спокойствието му и се чувствам сам, което често ми е необходимо. Звездите със своята яркост засенчват всички лоши помисли, а луната сякаш се отразява в очите ми, съобщавайки по този начин на самата себе си, че я гл ...
1433
6
Преди да ти кажа как се събрахме трябва да знаеш едно. Когата бяхме заедно с нея имахме един обичай, така да се каже. Винаги, каквото и щеше да става, независимо къде си ,какво правиш, можеш ли, не можеш ли, винаги си прозвънявахме точно в 00:00 часа полунощ на GSM-ите. Някак си с това символично си ...
2371
18
Сън за пролетта
В горчивината на живота си аз се сънувах в красиво някак лъчисто цвете. То разтвори чашката си и ме приюти...
"Само съм от както съществувам..."
"В мен се бият две сили, от както съм...."
"Обичам живота - не го познавам!" ...
В горчивината на живота си аз се сънувах в красиво някак лъчисто цвете. То разтвори чашката си и ме приюти...
"Само съм от както съществувам..."
"В мен се бият две сили, от както съм...."
"Обичам живота - не го познавам!" ...
1505
1
Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло №3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди.
- Защо ме викате?
- Боли ме, сестричке.
Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз.
- Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! ...
- Защо ме викате?
- Боли ме, сестричке.
Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз.
- Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! ...
1454
1
МАЙОРЪТ
Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По ...
Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По ...
1080
Тази нощ сънувах много странен сън. Някой ме открадна бясно, тъй внезапно в тъмното навън.
Демон страшен беше! С две големи,парещи ръце. Гласът ужасен беше, глас разцепваш синьото небе.
Щом съвзех се - бях във ада. Плувах аз във езеро от кръв. Над мен седеше и кама голяма, отнемаща животи с голям и ...
Демон страшен беше! С две големи,парещи ръце. Гласът ужасен беше, глас разцепваш синьото небе.
Щом съвзех се - бях във ада. Плувах аз във езеро от кръв. Над мен седеше и кама голяма, отнемаща животи с голям и ...
1148
8
Трак....трак...трак. Какъв е този шум?...трак..Къде съм?...Така, таван, доста голям, черен и празен, крушка, която се мята насам - натам, прозорец, аха в стая съм.
Чувствам се странно, като след дълго пробуждане... Уффф и тая светлина...ще ослепея.
То явно сега се събуждам, ама нищо не помня,...нищо ...
Чувствам се странно, като след дълго пробуждане... Уффф и тая светлина...ще ослепея.
То явно сега се събуждам, ама нищо не помня,...нищо ...
1410
1
И така внезапно в полет неумел, завчаска хвръкнахме нагоре към луната. И в миг забравих всичко лошо в този ден,усетих нова тръпка непозната. Затворих аз очи и истински се впуснах в един безкраен лунен ден. И бях щастлива,чувствах те до мен,усещах близост и любов във този ден. В едната си ръка държах ...
1148
Той вървеше по улицата, като се беше устремил към спирката, която беше на не
повече от 50 метра от мястото, на което се намираше в момента. Беше се зачел в
днешния вестник и крачеше към крайната си цел абсолютно механично, без да обръща
внимание на нищо около себе си. Но пък, всъщност нямаше какво д ...
повече от 50 метра от мястото, на което се намираше в момента. Беше се зачел в
днешния вестник и крачеше към крайната си цел абсолютно механично, без да обръща
внимание на нищо около себе си. Но пък, всъщност нямаше какво д ...
1540
2
Усещали ли сте как понякога сърцето се задъхва и прави опит да ви задуши някъде в гърлото? Пред погледа светът избледнява и се превръща в сянка на страха... Гледам на страха си откъм веселата страна, за да не ми поставят диагноза - страхова невроза. Не знам дали е наследствен, но откакто се помня то ...
1171
2
Слънцето се скриваше зад големите черни облаци. Птици прелитаха на ята, духаше силен вятър. Навсякъде тичаха уплашени хора. По улиците се стичаха реки от кал. Писъци на ужас пронизваха натежалия въздух. В един миг небето притъмня, цялата светлина изчезна, сякаш бе нощ. Започна да вали леденостуден д ...
1490
4
Тя се будеше всеки ден с ясно съзнание за това, което я очаква - отново тази тъпа, съсипваща болка… Дали заради есента, която бе настъпила като зловещ повей, носещ усещане за край, или заради наближаващата зима, която сякаш идваше да каже - “След мен нищо вече няма да е същото…“. Но то отдавна не бе ...
1404
3
Шосето се гърчеше неукротимо, правейки болезнени опити да понесе стоварващата се върху него сила от плющенето на едрите капки дъжд, завалял през нощта като из ведро. Тъмносивият му цвят се изгубваше бавно, сливайки се постепенно с цвета на плисналата се върху него бяла дъждовна пяна. Цветовете се пр ...
1175
2
( След дълги вътрешни борби така и не се осмелих да нарека това произведение "ЛЮБОВ"... )
Кое е по-грешно? Това, че аз те искам или това, че ти ме искаш дори по-силно? Искам те изцяло и напълно, реален и ... мой. И всъщност най-боли от факта, че би могъл да бъдеш. Но други две очи ме даряват с безкр ...
Кое е по-грешно? Това, че аз те искам или това, че ти ме искаш дори по-силно? Искам те изцяло и напълно, реален и ... мой. И всъщност най-боли от факта, че би могъл да бъдеш. Но други две очи ме даряват с безкр ...
2356
3
17май, `91
Беше прекрасен слънчев ден, сравнително топло и
приятно за дълги разходки. С Андрей бяхме излезли малко да
походим из парка, преди да отидем на партито по случай
рождения ден на наш близък приятел Мишо. ...
Беше прекрасен слънчев ден, сравнително топло и
приятно за дълги разходки. С Андрей бяхме излезли малко да
походим из парка, преди да отидем на партито по случай
рождения ден на наш близък приятел Мишо. ...
1728
5
(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” – неизвестно вече кой номер :)
Когато влязох, балната зала още не бе започнала да се пълни. Тук-там разни навлеци се оглеждаха лакомо в търсене на поредната титулувана особа, към която да ...
Когато влязох, балната зала още не бе започнала да се пълни. Тук-там разни навлеци се оглеждаха лакомо в търсене на поредната титулувана особа, към която да ...
1999
2
Бора
Силата на положителното мислене е силата на човешките възможности. Премесена е с много оптимизъм, вяра, че нещата просто трябва да станат. Мисля, че и доза лудост е нужна за всяка голяма победа. Субстанциите са много. С ...
Силата на положителното мислене е силата на човешките възможности. Премесена е с много оптимизъм, вяра, че нещата просто трябва да станат. Мисля, че и доза лудост е нужна за всяка голяма победа. Субстанциите са много. С ...
1391
1
Имам чувството, че съм била тук и преди. Чувствам се вкъщи, а не на чуждо място. Музиката ми харесва, природата ми харесва, вятърът ми харесва. Хората тук ме харесват. Египет е красива страна. Много цветове има в дрехите на жените, в музиката им, в морето им, но хората тук са бедни, а това означава ...
2029
2
Има толкова различни усмивки на този свят.
Всяка от тях носи своята специфична форма, цвят и излъчване и по своему дава облика на душата, побрала се до последния дъх в самата нея. Придава на лицето игрива живинка, по която ...
Всяка от тях носи своята специфична форма, цвят и излъчване и по своему дава облика на душата, побрала се до последния дъх в самата нея. Придава на лицето игрива живинка, по която ...
1371
3
И както всяка година, този март нещата се повториха.
Отново беше сама. И отново всички тези неща да и се струпат. Винаги месец март. Понягока се питаше, дали не е прокълната. Не, че вярваше в такива неща... Но по какъв начин ...
Отново беше сама. И отново всички тези неща да и се струпат. Винаги месец март. Понягока се питаше, дали не е прокълната. Не, че вярваше в такива неща... Но по какъв начин ...
1397
1
Часът е 11, нещо в мен трепти. Някаква странна празнота ме изпълва и кара да се
оглеждам стреснато. Да, наистина е 11 и все пак нещо не е както трябва, нещо
липсва, нещо .... "Час като час", говори логиката и разумът в мен. Да, но все
пак, нещо не е както трябва, погледът ми инстинктивно търси телеф ...
оглеждам стреснато. Да, наистина е 11 и все пак нещо не е както трябва, нещо
липсва, нещо .... "Час като час", говори логиката и разумът в мен. Да, но все
пак, нещо не е както трябва, погледът ми инстинктивно търси телеф ...
960
Юда отвори вратата на кафенето, пристъпи плахо и огледа недоверчиво хората вътре. Имаше точно една свободна маса. Той се настани и зачака. Все още изпитваше колебание относно тази среща, но любопитството го измъчваше. От друга страна си задаваше и въпроса, дали цената не беше твърде висока? Струваше ...
1474
6
- Някога не си ли помислял, че между нас може да се получи нещо? – каза Надя, облегната на парапета на терасата, огряна от меката светлина на луната.
- Ами то вече се е получило – отвърна Тони твърдо – едно чудесно приятелст ...
- Ами то вече се е получило – отвърна Тони твърдо – едно чудесно приятелст ...
1544
3
Приказка за мартеницата
Някога, много отдавна, край морския бряг имало селце. Винаги, когато мъжете излизали с лодките си за риба, едно момче седяло на пясъка и ги изпращало със замислен поглед. Те не знаели нищо за него. Изглеждало на не повече от шестнадесет години и сякаш никога не напускало своя ...
Някога, много отдавна, край морския бряг имало селце. Винаги, когато мъжете излизали с лодките си за риба, едно момче седяло на пясъка и ги изпращало със замислен поглед. Те не знаели нищо за него. Изглеждало на не повече от шестнадесет години и сякаш никога не напускало своя ...
2839
Чудя се. Чудя се, ядосан ли съм тази вечер, та да псувам? Тъжен ли, та да плача? . Или пък романтичен?...
Реших! Ядосан съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, ...
Реших! Ядосан съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, ...
2600
8
Ръцете и – тъй нежни. Очите и изпълнени със сълзи, бляскащи на слънчевата светлина, озарявайки полето в небесно син цвят. Пухкавите и устни, които трепереха заради риданията и. Сълзите се стичаха по бузите и и скигаха до устните и. Тя болезнено преглътна и нежно докосна лицето му. Искаше да говори, ...
1380
1
Момчето погледна останките от огромния небостъргач, разрушен до основи. Огледа боклуците и останките от хора, които се въргаляха около него. След това продължи пътя си.
Дълго време войни раздираха света из основи. Докато не дойде деня, в който бомбите се изсипаха от облаците право върху хората, разд ...
Дълго време войни раздираха света из основи. Докато не дойде деня, в който бомбите се изсипаха от облаците право върху хората, разд ...
1377
1638
1
Наближаваше девет. Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, а редките, разхвърляни тук-там по небето облаци, бяха станали ярко червени и сякаш изгаряха във въздуха. Лекият вечерен вятър подухваше и правеше лятната жега малко по-поносима.
1011
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
