40 985 резултата
За първи път щастлива
Вярваш ли ,че съществува истинска любов?!... Истинската любов не е да намериш човек, с който да живееш, а човек, без който не можеш да живееш...
Имало едно момиче, но то познавало само болката, тъгата, ...
Вярваш ли ,че съществува истинска любов?!... Истинската любов не е да намериш човек, с който да живееш, а човек, без който не можеш да живееш...
Имало едно момиче, но то познавало само болката, тъгата, ...
1054
1
Стоях на тротоара, очаквайки светофара да превключи и да пресека улицата. Бях много отнесена и с вид, че мисля за нещо много важно, но всъщност се стремях да не чувам мислите си. И тогава се случи, видях зелената светлина, но не помръднах. В онзи момент осъзнах своята самота и усетих силата, с която ...
887
2
Времето беше спряло.
Те стояха под дъжда и се целуваха...
Зад тях, на пейката, децата от отсрещния блок мълчаливо се спогледаха, пошушнаха си нещо и се засмяха...
Един старец разхождаше по алеята палавата си болонка!
Земята тръпнеше в очакване на милувката на дъжда и жадно поглъщаше водните капки. М ...
Те стояха под дъжда и се целуваха...
Зад тях, на пейката, децата от отсрещния блок мълчаливо се спогледаха, пошушнаха си нещо и се засмяха...
Един старец разхождаше по алеята палавата си болонка!
Земята тръпнеше в очакване на милувката на дъжда и жадно поглъщаше водните капки. М ...
1394
6
Знаете ли какво беше фантастично за мен? – Моите родители от нерви се превърнаха в домашни любимци! Тази история започва така.
Един ден, когато се прибрах вкъщи разбрах, че госпожата беше казала на мама за изкараната от мен двойка. Мама много се ядоса и се превърна в куче – Цербер, а татко – в риба ...
Един ден, когато се прибрах вкъщи разбрах, че госпожата беше казала на мама за изкараната от мен двойка. Мама много се ядоса и се превърна в куче – Цербер, а татко – в риба ...
877
1
Беше около два след полунощ, когато на вратата се позвъни. Марая стана от леглото почти бодра – беше вече свикнала всяка нощ да я събуждат по този начин. Отвори вратата и инстинктивно погледна надолу. На изтривалката отново я чакаше поредната черна роза, на която беше завързана бележка, написана със ...
1337
6
Тя
вървеше в мрачната утрин по мокрите от валящия сняг улици, сгушена в палтото си, потънала в размисли и мечти. Дългото палто, черната шапка и шал имаха за цел не само да я предпазят от обграждащия я студ, но и да я скрият ... да я скрият от останалия свят и цялата мръсотия, с която той заплашваше ...
вървеше в мрачната утрин по мокрите от валящия сняг улици, сгушена в палтото си, потънала в размисли и мечти. Дългото палто, черната шапка и шал имаха за цел не само да я предпазят от обграждащия я студ, но и да я скрият ... да я скрият от останалия свят и цялата мръсотия, с която той заплашваше ...
1639
4
Отворих очи. Беше тъмно. Единствените неща, които виждах бяха петна. Бели петна около мен... Навсякъде... Бяха безброй... Бяха зловещи... Бяха зайци! Бели зайци с червени очи. Станах, огледах се! Нямаше нищо! Но тези зайци... Гледаха ме... Не спираха! Знаех, че искаха да ме убият, искаха ме при себе ...
1185
3
Чавдар ми се чини да бе честен човек. Често, като че ли чавка му бе изпила акъла, но инак, Чочо си беше читав и чевръст. Като малко чадо, челно се бе чалнал в чекръка на чинка си, беше му изхвръкнала чивията и дълго време червени чакри му се чинеше, че вижда.
С времето обаче Чочо се оправи, спря да ...
С времето обаче Чочо се оправи, спря да ...
1324
5
Небето е сиво, покрито с облаци. Ни един слънчев лъч не може да премине през тази плътна покривка, сякаш скриваща и надеждите на хората заедно със слънчевата светлина. А моята коса е заплетена както винаги по това време – рано сутринта, едва станала и облякла първия пуловер, изпречил се пред очите м ...
1130
1
Седем еделвайса викаха скромния човек обратно, а той седеше разперил ръце и погледа му се рееше към напукания таван на старата къща. Хиляди малки прашинки играеха в неговото полезрение, но той не им обръщаше внимание сега. Искаше нея - Различната, с червените (като почти узрели за втори път ягоди) л ...
1191
1
ТРЯССС!!!! - чу се звук на падащ предмет
- НЕЕЕЕ!!!Ами сега,какво ще правим???Мама ще ни убие!!! - изпищя уплашено Гергана
- Спокойно,успокой се и мисли! - до нея,не по-малко стресната стоеше Рали и припряно тропаше с крак
- Това беше любимата ваза на мама,а ние я счупихме...
Гери изхлипа и почна да ...
- НЕЕЕЕ!!!Ами сега,какво ще правим???Мама ще ни убие!!! - изпищя уплашено Гергана
- Спокойно,успокой се и мисли! - до нея,не по-малко стресната стоеше Рали и припряно тропаше с крак
- Това беше любимата ваза на мама,а ние я счупихме...
Гери изхлипа и почна да ...
1126
1
3
Бургас сега е мрачен и тъжен. Дъжда грижовен уми улиците- пътеките свои по които иска чистичък да крачи. А те сиви и сякаш са се свили от прегрътката на кишата . Спокойствие, тишина. Въздух морски над града се стели. Вървя по улиците. Детско любопитство, ме кара да поглеждам сгради закачливи. Взирам ...
995
Беше студена зимна сутрин.Навън се стелеше дълбока снежна покривка и придаваше бяла невинност на иначе греховният град.Дърветата сякаш облечени в красива,снежна премяна,стърчаха безмълвно и тъжно по замръзналия тротоар.Тук там се мяркаха премръзнали минувачи,бързащи да заемат топлото си работно мяст ...
1240
3
Днес отново вали...в душата ми също...Чувствам се сама и незнам защо...Имам прекрасни родители, които ме обичат, добри приятели, които ме подкрепят и все пак се чувствам сама. Защо става така? Животът ми не е розов, на никой не е, но има много по-зле от мен. Тогава защо се самосъжалявам? Защо всички ...
1371
3
Боли от самотата, самотата, която в последно време не ме изоставя, сякаш се е вкопчила в мен и не желае да ме остави да бъда щастлива. Причината самотата да е моята най-добра приятелка си ТИ! Ти, който си игра толкова време с мен и моите чувства, знаеше че бях готова на всичко за теб, знаеше също, ч ...
1447
1
Нежни, меки устни и капка сладост върху тях, търкулнала се от очите ми, докато гледах как спиш. Спокойствието на малкия ми рай, побран между четирите стени на моята спалня. Точно там, където, недокоснато от хорската злоба и суета, можеше да разпери пръсти и да ме обвие в топлината си. Нежни устни и ...
2003
5
Помислих си, че с времето всичко ще отмине и спомена дори ще заличи, но сбърках, сега лицето ти ме гледа и мълчи. А с времето любовта ми стана по-голяма и това, че не ме обичаш вече ме раздира и отваря яма. Мислех си, че времето лекува, но не е вярно с времето сърцето боледува. Знаех, че времето отм ...
962
Прибирам се вкъщи у дома и вървя по заглъхналата улица. Нощта бавно се спуска.
В далечината паднала сякаш звезда, малко огънче трепти. Малко момченце скача и се смей, играе си с огъня опасен. Вървя по пътя сякаш безкраен. До мен долита детски смях и разговори на възрастни седнали навън да изпратят д ...
В далечината паднала сякаш звезда, малко огънче трепти. Малко момченце скача и се смей, играе си с огъня опасен. Вървя по пътя сякаш безкраен. До мен долита детски смях и разговори на възрастни седнали навън да изпратят д ...
883
1
Веднъж ми зададоха въпрос, ако трябва да опиша любовта с една дума каква ще бъде тя. Веднъж ми зададоха въпрос, ако трябва да опиша любовта с една дума каква ще бъде тя.
Не ми трябваше много и само след 2 секунди отвърнах „Магия”.
Някои ме погледнаха недоумяващо, а други само се усмихнаха.
Първите б ...
Не ми трябваше много и само след 2 секунди отвърнах „Магия”.
Някои ме погледнаха недоумяващо, а други само се усмихнаха.
Първите б ...
1518
2
стоеше пак сама,беше в стаята си,слушаше песните от които душата и се късаше....в ръката си държеше снимка,снимка на човека,който тя толкова обича,дори повече от самата себе си....човекът който и беше донесъл толкова сълзи,болка и тъга.....втренчила поглед в снимката и слушайки песента разкъсваща ду ...
1234
3
Спомням си как започна всичко... сякаш беше вчера. А мина толкова време от тогава - почти две години. Още помня онази сутрин... Гласях си багажа, тръпнеща в очакване на нови преживявания. Бях си приготвила онзи, големият сак... винаги съм така като тръгвам на някъде, взимам много неща дори и да отив ...
1631
4
Ботушки за дама
Запрянка Делчева омота дебелия шал около врата си, сложи си новата пухкава шапка, дето си я плете лятоска, провери още веднъж добре ли са скрити парите в чантата, че с тия джебчии знае ли човек и излезе,като ...
Запрянка Делчева омота дебелия шал около врата си, сложи си новата пухкава шапка, дето си я плете лятоска, провери още веднъж добре ли са скрити парите в чантата, че с тия джебчии знае ли човек и излезе,като ...
1513
8
Май имаш всичко, само не мечта
Разказ
К. беше един от ония безработни самотници, които изкарваха парите си като пишеха есета или разкази за нискотиражния вестник на малкото си градче в най-нечетените страници. Напоследък и сам не си вярваше, че някога ще стане велик писател, но не се и замисляше мно ...
Разказ
К. беше един от ония безработни самотници, които изкарваха парите си като пишеха есета или разкази за нискотиражния вестник на малкото си градче в най-нечетените страници. Напоследък и сам не си вярваше, че някога ще стане велик писател, но не се и замисляше мно ...
1466
13
Много хора си взимат котки, защото им носят късмет. Ако това е вярно ние ще имаме много голям късмет. Защото в нашата къща са цели три котки. Първата и най-голяма е Мишо. Малко е нахален, но пък е много умен. Още от малък се научи какво се прави вътре и какво навън. Освен това не е капризен и се хра ...
1424
5
Смърта се отрази в очите ми. Това смъртта ли беше или сълзите, които напираха да излезнат.
Седях в колата и си мислех: "Защо хората умират, защо точно този човек си отиде?"
Когато го видях, беше просто заспал, а те бяха побързали да сложат свещичка в ръцете му. Лежеше със затворени очи в дървено лег ...
Седях в колата и си мислех: "Защо хората умират, защо точно този човек си отиде?"
Когато го видях, беше просто заспал, а те бяха побързали да сложат свещичка в ръцете му. Лежеше със затворени очи в дървено лег ...
1492
Спиро живееше в скромна къщица в края на селото, но не можеше да се похвали със скромен и безгрешен живот. На никой не бе казвал, но веднъж не издържа и като оня цар изкопа дупка в дъбовата горичка и произнесе думите, които отдавна го мъчеха: "В главата ми говорят гласове, какво да направя, за да сп ...
974
6
Виждам как я гледаш. Колко прехласнато, с благоговение. Не можеш да се отърсиш дори за миг от мислите за нея... а и да можеше, не би го направил. Взираш се в погледа й. Поглеждаш в душата й. Отваряш чекмеджето с надпис "Сърце" и там виждаш навсвякъде написано твоето име. Поглеждаш в най-малкото и за ...
1864
1
3
В клоните на една горичка живеела малка птичка. Подскачала безгрижно от клонче на клонче и се радвала на слънцето. Но случайно дочула, че в голямата гора имало и непознато щастие. Тайната му знаели само хората. Част от тях, когато пораснели, винаги носели със себе си вълшебни капки. В мига, когато г ...
1662
7
Той вървеше по пътека осеяна с мъгли. Тишината поглъщаше звука на стъпките му. Пътеката беше безкрайна осеяна тук таме със студено-зелени храсти. Оловно-сиви плочи затискаха небето над него. Той вървеше... Сърцето му биеше монотонно... не чустваше умора а само желание да върви и да се отдалечи от по ...
823
..болката преминаваше като електричество през всяка клетка на тялото.Умът отказваше да асимилира такова голямо количество болка на куп...в очите пробляснаха милион светкавици и след това се потопиха в червена мъгла.Внезапно конвулсиите прерастнаха в гърч..
Майчината милувка толкова нежна и красива.П ...
Майчината милувка толкова нежна и красива.П ...
949
За тебе, сине...
(разказ)
– Свърши се!
– Кое се свърши бе, Страхиле? – запита учудено баба Злата.
– Пу, че сии... Войната ма, Злато, войната свърши! ...
(разказ)
– Свърши се!
– Кое се свърши бе, Страхиле? – запита учудено баба Злата.
– Пу, че сии... Войната ма, Злато, войната свърши! ...
2293
20
Навън бе есен. Дъждовни капки се спускаха тихо в нощта. Едно момиче пишеше за свойта песен, наранено от измамите на любовта. В очите мъничка сълза блестеше, а сърчицето крехко потънало бе във тъга. И вятърът все тъй безмилостно свистеше, на фона на жестоката тъма. Момче бе взело детското сърце, огра ...
929
2
1347
17
-Тате, тате, купи ми бус...
-Какво да ти купя, тате? - камион ми бе понятно да иска, ама автобус...
-Купиш бус...- настоява малчуганът ми.
-Добре!
-Хайде ходим, мазин... ...
-Какво да ти купя, тате? - камион ми бе понятно да иска, ама автобус...
-Купиш бус...- настоява малчуганът ми.
-Добре!
-Хайде ходим, мазин... ...
981
1
Пукани ма Борко, мени и жинатъ Стойна у градо на купон. Викам му:
- Брей, Борко, какво йе туй купон? Що ша прайм там?
- Ни са бой, Ваньо, ша са иде и пие саму. Зимай жинатъ и айде на рейса.
Отидох у дома и викам на Стойна:
- ...
- Брей, Борко, какво йе туй купон? Що ша прайм там?
- Ни са бой, Ваньо, ша са иде и пие саму. Зимай жинатъ и айде на рейса.
Отидох у дома и викам на Стойна:
- ...
1395
15
...Нещата не са нито добри, нито лоши, но мозъкът ги прави такива...
- Хайде, не е толкова недостижимо, колкото изглежда в мечтите! – му бях казала преди време.
Тогава той се беше усмихнал на думите ми с доброта и търпение, ...
- Хайде, не е толкова недостижимо, колкото изглежда в мечтите! – му бях казала преди време.
Тогава той се беше усмихнал на думите ми с доброта и търпение, ...
1706
15
Кръв
Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата - тя и баща й. Говореха с кратки и безлични изречения; тя се опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. ...
Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата - тя и баща й. Говореха с кратки и безлични изречения; тя се опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. ...
1612
8
ПЪТУВАНЕ ДО БЯЛОТО НИЩО
Част Първа
Отдавна чаках това пътуване. Повода не беше толкова приятен, но все пак се радвах на възможността да избягам от сивото си ежедневие. Гъделичкаше ме мисълта, че ще видя свят различен от моя. ...
Част Първа
Отдавна чаках това пътуване. Повода не беше толкова приятен, но все пак се радвах на възможността да избягам от сивото си ежедневие. Гъделичкаше ме мисълта, че ще видя свят различен от моя. ...
2046
4
Погледът ми се спусна надолу по отсрещната сграда. Низините не се виждаха от мъглата и тесния поток аеромобили. Погледнах нагоре - никой не може да различи дали е ден или нощ. Мегаполът излъчва толкова много топлина, светлина и енергия, че естествените лъчи на слънцето почти никога на достигат гражд ...
1258
1
Понесена в синьото утро, погледнах през прозореца. Бях стъпила на най-прекрасния бяло-син облак и пътувах през морето от слънчеви лъчи и въздух, който за пръв път от много време вдишвах свободно. Можех да отида навсякъде. Но дали исках? Миналото ми предизвикваше болка и тъга по изгубените дни. Насто ...
1089
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
