40 986 резултата
Летяла пеперудата из въздуха. Изведнъж се смрачило и завалял дъжд. Пеперудата се впуснала като луда да се скрие от дъжда.
- Ела да се скриеш в паяжината ми. - казал паякът, щом я видял.
Без да се замисли и за миг, пеперудата полетяла към паяжината и се оплела в нея.
- Не се бой. Нищо няма да ти стор ...
- Ела да се скриеш в паяжината ми. - казал паякът, щом я видял.
Без да се замисли и за миг, пеперудата полетяла към паяжината и се оплела в нея.
- Не се бой. Нищо няма да ти стор ...
3501
11
ГЛАВА 2
Вглеждах се в отражението си и размишлявах. Нима през цялото време не усещах, че съм... елф? Постоянно си мислих, че от дрехите ми струи някаква магия. Всичко беше изработено, толкова прецизно. Толкова фино и елегантно. Пасваха ми идеално.
Може би от въодушевление или от нещо друго, но си сп ...
Вглеждах се в отражението си и размишлявах. Нима през цялото време не усещах, че съм... елф? Постоянно си мислих, че от дрехите ми струи някаква магия. Всичко беше изработено, толкова прецизно. Толкова фино и елегантно. Пасваха ми идеално.
Може би от въодушевление или от нещо друго, но си сп ...
1201
5
ГЛАВА 1
Колко време беше минало – час, може би два, а дали не беше изминал цял ден или дори седмица. Нямах представа. Усещах само, че лежа по гръб, а главата ме болеше ужасно. Не знаех колко време съм била в безсъзнание и едва ли някога щях да узная.
Премигнах няколко пъти с очи, но всичко ми беше з ...
Колко време беше минало – час, може би два, а дали не беше изминал цял ден или дори седмица. Нямах представа. Усещах само, че лежа по гръб, а главата ме болеше ужасно. Не знаех колко време съм била в безсъзнание и едва ли някога щях да узная.
Премигнах няколко пъти с очи, но всичко ми беше з ...
1269
2
Едно скромно семейство, което едва преживява с малкото пари, които получава, се чуди как да изкара и тази Коледа. Но болката им не е тази, тях ги боли, че няма кой да тича около тях. Няма на кой да дадат обичта си, която събираха толкова много години. И тази Коледа за тях щеше да бъде както всички д ...
1595
3
Ето, че отново се връщам. Малко помъдряла, леко променена... но все същата. Нищо, че вече и блог си направих, където да си пиша глупостите. Пак имам нужда от това място тук, дълбоко в сърцето ми, едно единствено, недостъпно. Моята крепост, моят личен свят на мечти и разочарования, където съм сама и ...
1525
3
Влюбих се!!!
Влюбих се така, че сега не зная къде се намирам... Не зная какво се случва... И, да ти призная ли?!Така е по-сладко. Влюбих се...
Обичам, когато стоя до теб, сякаш с теб времето лети... И всичко е по-прекрасно. Ти... ти успя да ме накараш да гледам на живота
по-истински. Сякаш до момент ...
Влюбих се така, че сега не зная къде се намирам... Не зная какво се случва... И, да ти призная ли?!Така е по-сладко. Влюбих се...
Обичам, когато стоя до теб, сякаш с теб времето лети... И всичко е по-прекрасно. Ти... ти успя да ме накараш да гледам на живота
по-истински. Сякаш до момент ...
7809
1
12
Роден отново
Вера Хинчева
Стоеше с ръце върху парапета на моста над мътната градска река, приличаща повече на вада, особено след дъждове като снощния. Челото му бе свъсено, в очите святкаха гръмотевици, устните трепереха, а мислите се въртяха само около безсмислието на живота и неговият логичен, мъч ...
Вера Хинчева
Стоеше с ръце върху парапета на моста над мътната градска река, приличаща повече на вада, особено след дъждове като снощния. Челото му бе свъсено, в очите святкаха гръмотевици, устните трепереха, а мислите се въртяха само около безсмислието на живота и неговият логичен, мъч ...
893
Сделката
И ето все пак пред него беше застанал един огромен орк. Дали пътуването във времето не му се беше отразило зле на психиката…
- Дано не ме нападне… - каза по-скоро на себе си, отколкото на чудовището пред него.
След като чу тези думи, Крас реши, че не би трябвало да го е страх от човека пред ...
И ето все пак пред него беше застанал един огромен орк. Дали пътуването във времето не му се беше отразило зле на психиката…
- Дано не ме нападне… - каза по-скоро на себе си, отколкото на чудовището пред него.
След като чу тези думи, Крас реши, че не би трябвало да го е страх от човека пред ...
1311
4
...Това е само първата частица
от пъзела, наречен Сълзата на Иссар.
Подарък за всички поклонници на Толкин
и написано за онези дръзки Сърца, познаващи
магията и вярващи все още в нея. ...
от пъзела, наречен Сълзата на Иссар.
Подарък за всички поклонници на Толкин
и написано за онези дръзки Сърца, познаващи
магията и вярващи все още в нея. ...
1080
2
Разходката
Беше тъмно. Крас бродеше сам из прашните пътеки, мислейки за своята принцеса. Представяше си, че тя е пред него. Лицето и беше толкова близо, че сякаш само да протегне ръце и щеше да я докосне. Но защо мислеше за нея?! Той е чудовище и не би трябвало да изпитва чувства, а ето, че само мис ...
Беше тъмно. Крас бродеше сам из прашните пътеки, мислейки за своята принцеса. Представяше си, че тя е пред него. Лицето и беше толкова близо, че сякаш само да протегне ръце и щеше да я докосне. Но защо мислеше за нея?! Той е чудовище и не би трябвало да изпитва чувства, а ето, че само мис ...
1135
“Red Dragon”
Ронин обичаше да е с нея. Те бродеха прегърнати из Тропическа джунгла. Говореха си за миналото, за първата им( и последна) среща. Тъкмо стигнаха до момента, където Ронин се качваше на автобуса, когато изведнъж Верееса започна да се отдалечава носена от вятъра, сякаш беше сянка. Едва тог ...
Ронин обичаше да е с нея. Те бродеха прегърнати из Тропическа джунгла. Говореха си за миналото, за първата им( и последна) среща. Тъкмо стигнаха до момента, където Ронин се качваше на автобуса, когато изведнъж Верееса започна да се отдалечава носена от вятъра, сякаш беше сянка. Едва тог ...
1297
ПУСТИНЯТА
Отвори очи,светлината го заслепи и той примигна някоилко пъти докато свикне с нея.Стана и тръгна по горещия пясък,изгарящ босите му ходила.Една мисъл мъчително си проби път към мозъка му - той незнаеше кой е,не помнеше нищо!Продължи да крачи опитвайки се да си припомни миналото си.След мин ...
Отвори очи,светлината го заслепи и той примигна някоилко пъти докато свикне с нея.Стана и тръгна по горещия пясък,изгарящ босите му ходила.Една мисъл мъчително си проби път към мозъка му - той незнаеше кой е,не помнеше нищо!Продължи да крачи опитвайки се да си припомни миналото си.След мин ...
1508
1
Нямаше много време, разполагаше с не повече от 15 мин. За да успее да стигне от кв. Западен Парк до НДК. Където се провеждаше концерта на Диди Иванова, абсолютна звезда в момента, единствената, която можеше да си позволи самостоятелен концерт в България. Това, заради което бързаше толкова не беше пр ...
1149
1
Зима ли е?
Едва ли!
С това напичащо Слънце, овошките се излъгаха и пуснаха нови филизи, разлистиха се, а някои дори цъфнаха...
Зимата ще дойде... на пролет!
Отправям се с бодра крачка към склоновете на Средна Гора. ...
Едва ли!
С това напичащо Слънце, овошките се излъгаха и пуснаха нови филизи, разлистиха се, а някои дори цъфнаха...
Зимата ще дойде... на пролет!
Отправям се с бодра крачка към склоновете на Средна Гора. ...
877
3
ХВЪРЧИЛА ...(2)
(продължение на първата приказка за възрастни ... и край)))
…Вратите се отвориха със скърцане. Като стискаше здраво желязното перило на стъпалата тя бавно и внимателно, придържайки дългия си шлифер, сложи крак на асфалта. Пусна перилото едва след като се увери, че е стъпила здраво на ...
(продължение на първата приказка за възрастни ... и край)))
…Вратите се отвориха със скърцане. Като стискаше здраво желязното перило на стъпалата тя бавно и внимателно, придържайки дългия си шлифер, сложи крак на асфалта. Пусна перилото едва след като се увери, че е стъпила здраво на ...
991
8
Пътуваше из времето и пространството в търсене на подходящи случки с подходящи хора. Обикаляше съзнанията на много, но винаги си отиваше разочарован. Търсеше и чакаше един ден да намери идеалното съзнание, където да разгърне своя лагер и да установи базата си. Обикаляше като скитник без подслон и де ...
1164
2
Запознанство, имащо за цел нищо друго освен безгранична приятелска обич. Той не можеше да й предложи нищо друго, не можеше дори да се откаже от миналото си и да започне ново начало. Защо го направи тогава? Нима искаше да нарани себе си и нея? Нима можеше да причинява болка? Защо се бе случило така?
...
...
1298
2
Вървеше по пътя на забравата. Път, осеян с гняв, болка и тъга. Път, попил болката на хиляди пътници. Път, заобиколен от кърваво червена трева. Земят бе попила кръвта на предците и се бе напоила с грях.
Пътя водеше до греховния град.
Град на греха.
Там отиваше всеки грешен. Натам се беше запътил и то ...
Пътя водеше до греховния град.
Град на греха.
Там отиваше всеки грешен. Натам се беше запътил и то ...
1439
3
Музиката звучи така нежно.Тялото е отпуснато на безмълвния стол.Очите са навлажнени...сякаш са утрото,което изгрява с нови надежди.Стоя
неподвижна,нецеляща разбирателство,а просто обнадеждена,че ще се отрека от всичко вътрешно,измъчващо точно тялото,което стои така отпуснато,така безпомощно.А музика ...
неподвижна,нецеляща разбирателство,а просто обнадеждена,че ще се отрека от всичко вътрешно,измъчващо точно тялото,което стои така отпуснато,така безпомощно.А музика ...
1230
1
Стоях... Не, по-скоро седях на първото стъпало на изгнилата веранда.
Беше една от ония вечери, когато човек може да надникне дълбоко в Космоса. Духаше слаб, топъл вятър. Но аз го усещах като безброй нагорещени карфици. Отдавна беше минало полунощ, но на мен не ми се спеше. Все още усещах вкуса на ст ...
Беше една от ония вечери, когато човек може да надникне дълбоко в Космоса. Духаше слаб, топъл вятър. Но аз го усещах като безброй нагорещени карфици. Отдавна беше минало полунощ, но на мен не ми се спеше. Все още усещах вкуса на ст ...
1240
2
Ако отворите един тълковен речник или енциклопедия срещу думата микроб най-вероятно ще откриете, че
“микроб” означава “миниатюрна форма на живот, микроорганизъм”. Човешкото тяло е дом на хиляди микроби. Те живеят по кожата ни, в устата ни, в цялата ни храносмилателна система.
Според учените в човешк ...
“микроб” означава “миниатюрна форма на живот, микроорганизъм”. Човешкото тяло е дом на хиляди микроби. Те живеят по кожата ни, в устата ни, в цялата ни храносмилателна система.
Според учените в човешк ...
2159
5
Дъмбо се потъркалваше на малките си колелеца и като нямаше какво да прави се усмихваше дружелюбно на току що поникналите пролетни цветя. Между другото, Дъмбо вечно беше усмихнат, неговата усмивка не можеше да се махне дори в моментите, когато му се плачеше, пък дори и ревеше. Просто така беше устрое ...
1662
4
Нощ е. Мъгла изпълва света. Мъгла влажна и гъста, студена и задушаваща. Тази мъгла е някак жива, тя пълзи по улиците, провира се между дърветата и чака. Чака да срещне някой човек, да го погали с вледеняващата си ласка, да се шмугне през ноздрите му, да го види такъв какъвто е, да го види отвътре.
С ...
С ...
1229
4
В тихия летен следобед се чуваше единствено пеенето на птиците. Повя южнякът. Една узряла круша тупна на земята. Изведнъж се разнесе тропот на копита и кресливи гласове. До дървото спря една каруца и от нея слязоха няколко цигани. Покатериха се на него и започнаха да късат плодовете и да ги хвърлят ...
985
8
Двама сме, а плача сама под малките капчици есенен дъжд. Слънцето е забравило отдавна лъчите си така, както ти си забравил колко много озарявах дните ти преди...когато беше лятото.
Сама съм, още усещам мириса на тялото ти по ...
Сама съм, още усещам мириса на тялото ти по ...
1150
Пътуване
В онази тиха утрин, в която слънцето едва доловимо погали клепачите ми една далечна тревога нежно отхвърли съня ми. Още не разбирах какво така стаено мълчеше в първите мигове на това утро...
С първия поглед към часовника през тялото ми премина усещането, че съм изминал половината път към не ...
В онази тиха утрин, в която слънцето едва доловимо погали клепачите ми една далечна тревога нежно отхвърли съня ми. Още не разбирах какво така стаено мълчеше в първите мигове на това утро...
С първия поглед към часовника през тялото ми премина усещането, че съм изминал половината път към не ...
880
4
Последните дни на септември
У хората по най-странен начин са заложени различни страхове и желания – някои имат алергии от определени храни, други не понасят насекоми, трети страх от тъмно. Аз не обичам да пътувам на запад - така винаги първото нещо, с което те посреща всяко населено място е гробище. ...
У хората по най-странен начин са заложени различни страхове и желания – някои имат алергии от определени храни, други не понасят насекоми, трети страх от тъмно. Аз не обичам да пътувам на запад - така винаги първото нещо, с което те посреща всяко населено място е гробище. ...
911
2
Понякога така става - обичаш някого, а той не може да отвърне на чувствата ти.
Бориш се с всички сили да го спечелиш, да се докоснеш до сърцето му, но
той не ти позволява. Иска да останете приятели, каквито сте били преди това.
След признанията в любов вече и приятелските ви отношения не са вече так ...
Бориш се с всички сили да го спечелиш, да се докоснеш до сърцето му, но
той не ти позволява. Иска да останете приятели, каквито сте били преди това.
След признанията в любов вече и приятелските ви отношения не са вече так ...
903
тази нощ на дивана стоя, тази нощ пак по лицето се стича сълза... и тази вечер пак съм сама и тази вечер плача със снимка в ръка... отново се стичат сълзите, и спомням си ни във дните, в който бяхме тъй щастливи...
но, ето, сълзата бавно се стича по лицето, нежно прави следа, за да могат другите да ...
но, ето, сълзата бавно се стича по лицето, нежно прави следа, за да могат другите да ...
1126
Лунният човек ме срещна и ме покани на пътешествие до луната, но не беше лунен човек, а вещица - суха, със сини очи, с разкривена, безсмислена, изпиваща усмивка, а в очите й се отразяваше смъртта... „Ела с мен... в нашето пътешествие можеш да ме питаш всичко, ще получиш и отговор на всичко... но с ц ...
1157
- Eeeтааа...
- Тук съм!- извика уплашено момичето.
- Ееетааа...
Гласът я обгръщаше и праввеше сякаш част от безплътната си същност. Ета тичаше към него, искаше да го стигне, да види чий е. Тичаше, а под краката й се срутваше сякаш цялата Земя. Мъглата се стелеше около нея и притискаше гърдите й.
- Е ...
- Тук съм!- извика уплашено момичето.
- Ееетааа...
Гласът я обгръщаше и праввеше сякаш част от безплътната си същност. Ета тичаше към него, искаше да го стигне, да види чий е. Тичаше, а под краката й се срутваше сякаш цялата Земя. Мъглата се стелеше около нея и притискаше гърдите й.
- Е ...
984
2
Спомням си, когато бях на 10 години... Толкова беше хубаво тогава – светът беше идеален, можех само да играя и не знаех какво е това истински, належащ проблем. За мен тогава това беше да изгубя на дама или да не мога да нагбягам някого. Не знаех какво е болка, не и душевна, не знаех какво е мъка... ...
926
Стените в стария триетажен пансион бяха олющени, подът скърцаше, а светлината в коридора, по който крачех не достигаше. Стая 113 изникна точно срещу мен.
Три мои потропвания бяха оставени без отговор. Ослушах се, вече не чувах дори похъркването на портиера два етажа по-долу. Самотно място с не повеч ...
Три мои потропвания бяха оставени без отговор. Ослушах се, вече не чувах дори похъркването на портиера два етажа по-долу. Самотно място с не повеч ...
919
1
ИЗНЕВЯРАТА
Силен вътър се разнесе и дъждовни капки започнаха да се стичат по улицата, когато последвалият шум от влизането на Сибил в бара, не се отрази добре на Едуард.
Протягайки ръка към чашата си, той изпи обещаващо малкото питие, останало в нея и с неприязън погледна към жена си.
Предните някол ...
Силен вътър се разнесе и дъждовни капки започнаха да се стичат по улицата, когато последвалият шум от влизането на Сибил в бара, не се отрази добре на Едуард.
Протягайки ръка към чашата си, той изпи обещаващо малкото питие, останало в нея и с неприязън погледна към жена си.
Предните някол ...
1115
7
От всичко, от всеки
Помниш ли, че ми обеща да гледаме заедно залеза. Да, така беше... Ти беше моето слънце, а аз - твоя залез. Да, така беше...
Огледах се. Всички около мен оживено обсъждаха нещо. Само аз мълчах. Това беше удобният момент да се отклоня от пътеката. Така и направих. Поизостанах малко ...
Помниш ли, че ми обеща да гледаме заедно залеза. Да, така беше... Ти беше моето слънце, а аз - твоя залез. Да, така беше...
Огледах се. Всички около мен оживено обсъждаха нещо. Само аз мълчах. Това беше удобният момент да се отклоня от пътеката. Така и направих. Поизостанах малко ...
1155
1
Виж го там на бара стои и чака поредната си жертва... Поредната единствена, на която да дари единствената реална нощ във живота й... Стои сам и чака...но тази нощ чака мен... да ида ли? Да се обрека ли на сладкото мъчение, което ме гори вече толкова нощти... Да ида ли? Да се поддам ли на греха... По ...
1994
1
Малкия финал
(хроника на една друга история)
Има истории, защото има хора. А хората най-често, без да искат създават истории, които ги надживяват. Забъркват се в нещо, предзвикват го наужким и така се раждат хартиените скулптури за памет на героите им. И както хората, така и историите са различни. П ...
(хроника на една друга история)
Има истории, защото има хора. А хората най-често, без да искат създават истории, които ги надживяват. Забъркват се в нещо, предзвикват го наужким и така се раждат хартиените скулптури за памет на героите им. И както хората, така и историите са различни. П ...
1022
3
Х В Ъ Р Ч И Л А ... (1)
(приказка за възрастни )
1.
Таткото блъсна вратата и закопча колана си.
- Тръгваме, - каза той - готови ли сте, сложихте ли си коланите?- и потегли, без да дочака отговор. Още не беше направил завоя к ...
(приказка за възрастни )
1.
Таткото блъсна вратата и закопча колана си.
- Тръгваме, - каза той - готови ли сте, сложихте ли си коланите?- и потегли, без да дочака отговор. Още не беше направил завоя к ...
1384
8
... Мрачно време. Буреносни облаци ... Кани се да вали или, може
би, Слънцето е умряло. Той и Тя (героите в този филм) .. Той и Тя с небрежна ,
отпусната походка отиват по една пътечка към брега на пуст плаж. Сякаш имат
много да си говорят, а не продумват и думичка … Отиват там, където знаят, че им
...
би, Слънцето е умряло. Той и Тя (героите в този филм) .. Той и Тя с небрежна ,
отпусната походка отиват по една пътечка към брега на пуст плаж. Сякаш имат
много да си говорят, а не продумват и думичка … Отиват там, където знаят, че им
...
1489
1
Всичко започна откакто си купих компютър и си вкарах Интернет. До този момент животът ми си вървеше еднообразен, монотонен. Работа, след нея срещи с приятели. Купони, запознанства с момичета. Но се промени след като и аз се вписах в армията на потребителите. Един мой познат ми показа кое как е и с т ...
2426
17
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
