Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Омръзна ми

Омръзна ми да чакам да се появи човекът, който ще ме направи щастлива. Омръзна ми да го търся и да не го намирам. Омръзна ми никой да не оправдава надеждите ми, никой да не отстранява страховете ми. Омръзна ми след всяко поражение да падам и със сетни сили да ставам, за да посрещна следващото. Омръз ...

SweetDimples

Проза

2007-05-25T08:01:28+03:00 1.5K 3

В онези дни

В онези дни, когато се свиваш на кълбо в един ъгъл и не искаш да слушаш нищо друго, освен капките, полепнали по прозорците, тези мънички капки и плъзгането им, едва доловимо… Едва…
В онези дни, когато искаш да си разбиеш главата в стената и когато ходиш по улиците, не усещаш краката си, а и не искаш ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-25T07:52:20+03:00 1K 5

Една история

Сега ще ви разкажа една, може би стара, може би нова история, предназначена и за всички и само за един. Може би вече се сещате, че става дума за любов.
Всъщност ми е неописуемо трудно да ви опиша каква щастлива любов имали главните герои в историята. Толкова била красива, че даже била малко нереална ...

H1rMi

Проза

2007-05-25T07:48:13+03:00 1.2K 1

Химията на С.

ХИМИЯТА НА C.
И стигаме до тук. Стигаме до сряда вечер. Това е вечер, която сме разрешили: намерили сме мястото, където да седнем и където спонтанно да изпием по една бира – и дори марката на бирата не предизвиква колебание у нас със С.
Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, ...

Ладида

Проза » Разкази

2007-05-25T07:42:49+03:00 1.5K

НА ВЪРХА

На върха е друго. Чувстваш, че имаш власт. Всичко онова, което е долу - толкова е много, а е в краката ти. Усилията си струват - суровата подготовка, изстискването на всяка сила от ума и тялото, до последно...За да впрегнеш целия си наличен ресурс и да стигнеш мечтания връх. Физическата болка е афро ...

катеринарина

Проза

2007-05-24T11:57:39+03:00 940 2

Коледна история

Коледна история
Студът щипеше скулите му. Той намести изкуствената брада и мустаци по-нагоре. Малко или много топлеха лицето му. Надолу широкият червен плюшен костюм върху топлия му пуловер вършеше същата работа. По опустелите софийски улици рядко се мяркаха закъснели минувачи. Свити в топлите си зи ...

perperikon

Проза

2007-05-24T11:57:10+03:00 3.4K 8

Щастлив

Огледай се! Да ти, огледай се добре! Не виждаш ли всичката тази красота,
всичката тази прекрасна и жива глъчка. Животът е в разгара си, толкова буен
и интересен, а ти си седнал и самосъжаляваш всичките тези мрачни минали
спомени. Не се връшай назад, недей да мислиш дали си постъпил правилно.
Вдигни ...

strais

Проза

2007-05-24T11:00:43+03:00 1.3K 1

Театър.

В главните роли сме ти и аз. Но главните роли са много субективни. Постановката започна неотдавна... Актьорите са прасета, но ние не се въргаляме в калта! Ние сме от чистоплътните бозайници. Умеем да се разсмиваме! Умеем и други неща... Тях ще си ги припомним в някоя друга пиеса, защото сега изпълне ...

chocolate

Проза

2007-05-24T08:19:24+03:00 1.1K 3

Шофьорът

ШОФЬОРЪТ
/По действителен случай/
Като всяко дете и Васко мечтаеше да стане шофьор. Беше на пет години, когато стиснал здраво в ръце въображаем волан бръмчеше из кварталната градинка, натискаше от време на време въображаем клаксон и издаваше досущ същите звуци като на истински такъв. Естествено от в ...

perperikon

Проза

2007-05-23T12:06:47+03:00 1.4K 8

Любовтта е смисъл на живота,а поезията е начин тя да се сподели

Какво е поезията, мили хора?
Какво е любовта? Как ги разбирам аз, сега с вас ще споделя! Дали за мен са просто понятия без смисъл или са свързани с дълбоки, искрени, истински и пламенни чувства? Ако сгреша, поправете ме! Скарайте ми се дори, аз не казвам, че на сто процента ще успея да изразя всичко ...

lunna_sianka

Проза

2007-05-23T08:58:19+03:00 2.4K 9

Среща за сбогом

Затварям очи и сякаш ти си там.
Поглеждаш ме и приковаваш погледа ми така, както всички предишни пъти. Не си се променил въобще - черна, стърчаща на всички възможни посоки коса, тъмни чисти очи, лишени от всякакъв порок и най-невероятната усмивка, която някога съм виждала или ще видя. Само са се поя ...

Samion

Проза

2007-05-22T21:05:44+03:00 1.3K 2

вобюл антсащен

Мечовете проблясваха и се удряха със звън. Въпреки че времето беше хладно, те бяха с половин брони, които прикриваха само торса и главата им. Но въпреки всичко те се потяха и пуфтяха.
- Кажи ми, Хенри, още ли се занимаваш с онези глупави магии? Честно да ти кажа, хората почват да те смятат за луд, а ...

pavel07

Проза

2007-05-22T20:25:23+03:00 1K 2

Обецата

ОБЕЦАТА
Старата дървена врата протяжено изскърца. Едрият мъж влезе и бързо я затвори преди виелицата да нахлуе в хана. Потропвайки от крак на крак да изтръска снега от ботушите си той припряно свали калпака си.
- Помози Бог, бай Василе!
- О, Гоце, влизай, влизай - ханджията се надигна от тезгяха, от ...

perperikon

Проза

2007-05-22T16:59:34+03:00 1.9K 12

Какво направи, пуста сестрице...

Мислех, че съм силна след онази безсърдечна жестокост от твоя страна, приятелко... Ранена, измъчена, изтерзана от болки, от мъка, от гняв, от тъга, от нестихващата агония, четяща се в погледа ми... от сълзите, от кръвта, от живота... Предаде ме... защо?!? Нима го заслужавах с предаността си, разбира ...

vampire_blood_kiss

Проза

2007-05-22T15:58:31+03:00 1.1K 5

Последна песен

Сред четири стени аз седя. Ето да тук съм и очите ми търсят светлина уморени да гледат мрака и сивотата на деня. Опитвам се да намеря изхода, тук някъде трябва да има нещо, което да ми даде сили да промени моя живот. И с очи копнеещи и търсещи, откривам само черното небе, надвиснало над мен като пел ...

bagunko

Проза

2007-05-22T15:14:17+03:00 1.3K 1

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 4

КАК ПРИБРАХ ЕДНА КОТКА
През 1986 г. ни бутнаха къщите и през 1987 г. се настанихме в новопостроените апартаменти.
Улисани в пренасянето и всекидневните ангажименти, дните минаваха. Може би бяха изминали две години, когато забелязахме една котка, която спеше на черджето, поставено пред вратата на сре ...

SARNE42

Проза

2007-05-22T14:55:06+03:00 1.3K 5

* * *

Aз се влюбих в него напълно случайно. Няколко пъти бях попадала на неговата снимка в някакъв измислен сайт за запознанства. Но интересното е, че преди онази вечер той никога не бе ми правил впечетление. Не се познавахме лично, а само си писахме от време на време и то само "здрасти", "как си?" и т.н. ...

GeRiNcEtYy

Проза

2007-05-22T14:01:55+03:00 939 1

Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!

Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!
Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
Вярно е, че н ...

svetlanal

Проза

2007-05-22T09:32:19+03:00 2.3K 29

Холивудски филмови саги в наш вариант

Холивудски филмови саги в наш вариант
Наближава полунощ. Седя срещу часовника и потропвам нервно с пръсти по масата. Моята половинка все още не се е прибрала. Кой е измислил това определение? Лично аз се дистанцирам от него. Или например „съпружеско тяло". Пфу! Тоя плешив дебелак с криви крака и под ...

svetlanal

Проза

2007-05-22T08:53:58+03:00 1.5K 20

Три

Три… три.. Ще преброя само до три…
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…
…
Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тез ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-21T23:19:01+03:00 1.1K 2

Безсезоние

„Но Устата заших си…”
… Защото имам малко многоточия… Виж… Многоточия за мен и за теб. Аз зная – думите ми са твърде празни, за да си заслужава да запълваме себе си с тях… Не ме гледай с ОНЗИ поглед, знаеш за какво говоря… Нима не го усещаш? А може би винаги си го знаел, мили мой Човек с големи Обещ ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-21T23:18:11+03:00 996

Липси

- Сега криволичим по правата..
- Не. Това е крива.
- Праволичим по кривата…
Из Една-От-Многото-Истории-На-Алиса
Отивам да ме хване Липсата…?! ...

cheshire_cat

Проза

2007-05-21T23:16:23+03:00 982 1

Тупа-лупа

За непознатите, които си остават непознати. За тези, които се разхождат безцелно. За обектите, които не могат да се разплачат. За истините, които не се споделят. За внезапните туптежи, които умират. За болките, които спират понякога. За хората, които се борят със самотата. За онези, които я заобикал ...

chocolate

Проза

2007-05-21T15:46:00+03:00 1.2K 1

В автобуса (Част Втора)

В автобуса
(Част Втора)
- Ау-у-у, колко е пълно! Ами сега как ще влезем? Я, ако обичате, влезте по-навътре, че да могат и другите да се качат!
- Няма място.
- Как да няма? Я вижте колко място има навътре, но всички стоят на вратата. ...

Mimi1001

Проза

2007-05-21T13:37:03+03:00 1K 6

На спирката (Част Първа)

На спирката
(Част Първа)
По идея на Ведрин.
Ведрин благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че те познавам!
- Извинете, Вие кой рейс чакате? ...

Mimi1001

Проза

2007-05-21T13:34:55+03:00 932 6

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 3

СЛЕД ГОДИНИ
След гимназията завърших за учителка по математика в Пловдивския университет. Няколко години бях учителка в различни градове. През 1973 г. станах преподавател по математика във ВИХВП - гр. Пловдив. Бях винаги заета. Четях много. Подготвях си упражненията. Задължаваха ни да стоим в инстит ...

SARNE42

Проза

2007-05-21T13:16:23+03:00 1.9K 3

Памет

Памет
Сребристият джип БМВ спря пред олющената сграда на кметството. „Сграда" беше силно казано. Просто една сглобяема талашитена барака с националния трибагреник и табела, на която пишеше „Кметски наместник" и приемните му часове. Шофьорът на джипа изскочи пъргаво, без да гаси двигателя и се втурна ...

perperikon

Проза

2007-05-21T12:54:38+03:00 1.4K 11

Тя

Тя вървеше бавно... без да се оглежда. Хората я заобикаляха и я гледаха с интерес. Тялото и се извиваше грациозно, сякаш искаше да полети. Беше "забила" поглед в земята и нищо не я интересуваше. Времето беше топло. Тя стигна до градинката и седна на една пейка. Никой не и обръщаше внимание. Изведнъж ...

expert

Проза

2007-05-21T12:50:21+03:00 1.3K 4

СРЕЩА В БЪДЕЩЕТО

Среща в бъдещето
Там, където светлината и мракът се сливат! Там, където времето тече ирационално, там, където пространството и времето променят своя закономерен ритъм и законите престават да се подчиняват на познатите ни взаимозависимости! Там, където няма утро, няма ден, няма нощ, където сънищата с ...

феникс

Проза

2007-05-21T12:47:48+03:00 1.5K 5

Къде съм ?

"Усещаш ли,ти сега това. Къжи ми усещаш ли го?
"Как би могъл та ти дори не вярваш.
Ирония, смях, веселие.
В това вярваш ти нали?"
Думи блуждаещи в мисълта и. Думи изречени, но не чути. Седнала , там, тя под дървото, мечтае, плаче, смее се. И в неяснотата на своите чувства, тя изгаря. ...

SYu

Проза

2007-05-20T22:58:08+03:00 914

Любов.Огън.Забрава

Чудни и вълшебни приказки разказват хората. Предават се от поколение на поколение и от уста на уста. Обикалят целия свят, за да разкажат за голямата любов, за щастието и богатството на чудни принцове и принцеси от чудни страни. И за да бъде докрай вълшебна тази приказка, просто трябва да погледнеш к ...

bagunko

Проза

2007-05-20T22:56:13+03:00 1.3K 1

Eксkурзия в чужбина

Eксkурзия в чужбина
Писна ми да пестя пари, както казва баба ми, за черни дни! Писна ми все в същата мизерия да живея, искам на нещичко и аз да се засмея! Затова отивам на екскурзия в чужбина, веднъж и аз през граница да мина! Избрах за тази цел аз Джалма Пур и най-скъпата почивка в Истанбул. Автобу ...

Mimi1001

Проза

2007-05-20T22:52:18+03:00 1.1K 4

Случайна среща

Седя и чакам вече час на спирката. Пусто е. Студено. Снежинките падат и образуват бяла покривка около мен. Покрай мен притичва разплакано момиче, сигурно на не повече от 12 години. Въпреки това животът вече се е отнесъл несправедливо към нея... както и към всички нас. Най-накрая автобусът идва... ви ...

SweetDimples

Проза

2007-05-20T22:47:25+03:00 1.2K 1

Онези

... Беше поредната безсънна вечер ... изключих си компютъра , загасих телевизора ,
чух как баща ми излиза от спалнята ... легнах си в леглото и се отпуснах.
Бях уморена , но все още в будно състояние.
В един момент тялото ми се обездвижи ,
чух силни удари по вратата ,сякаш ме предопреждаваха , че ид ...

Kalista

Проза

2007-05-20T22:45:45+03:00 858

Любовта побеждава всичко дори и смъртта

Тя беше обикновенно момиче,непознаващо щастието и любовта.
Нейното ежедневие минаваше по един и същ начин,обичаше с часове да се взира в луната
и звездите,и да мечтае,че някой ден ще открие любовта.
Мечтите й се простираха извън реалното и навлизаха в света на смелите фантазии.
Името на тази мечтате ...

JoinMeInDeath`F

Проза

2007-05-20T22:40:27+03:00 3K 7

Театър...

Днес присъствах на една погача...на погачата на моята малка и красива племенница.Това толкова красиво създание само стоеше
мирно и послушно,гледаше всички онези непознати жени и се опитваше да не заплаче...А толкова му бе интересно!Виждаше нови
неща и в малките й очи се криеше едно огромно любопитст ...

Adelinka

Проза

2007-05-20T22:40:09+03:00 1.2K

МАНЕКЕНЪТ

МАНЕКЕНЪТ
-Този човек, когото видях тогава на пейката в 5 и нещо сутринта на Славейков, този човек, който беше прегърнал гол манекен на жена и плачеше над него, та този човек така успя да ме закове на място, че всичкия погълнат алкохол и никотинов дим от през нощта, сякаш се изпариха от самосебе си ...

сиа

Проза

2007-05-20T22:38:34+03:00 1.1K 3

...

Мрак. Тишина. Дъждът ромоли по затворените прозорци на къщите. Сякаш небето плаче, а черният асфалт поглъща жадно горчивите му сълзи. Всичко спи. Дори вятърът, побутващ мързеливо клоните на дърветата, изпитва умора... Всичко...
Но не! Под единствената светеща лампа на улицата седи момиче... Това съм ...

My`OwN

Проза » Разкази

2007-05-20T13:03:48+03:00 1.6K 6

Лъжеш ме

Седиш срещу мен. Нервен, неспокоен... личи ти, че си притеснен от нещо. Палиш цигара. Досега не те бях виждала да пушиш... Не говориш много, срам те е дори да ме погледнеш... Отпиваш бавно от чашата си. Оставяйки я, тя полита надолу и се разбива на каменния под. Малките кристални стъкълца се разпръс ...

SweetDimples

Проза

2007-05-20T12:51:28+03:00 2.3K 1 3

Ноември

Усещам две топли ръце, които обгръщат тялото ми и една тежка въздишка. Ти и аз. Пак стоим и гледаме как водата изтича в неясна посока, точно както дните ни. Ти и аз отново сме откраднали малко от времето, измамили сме го, за да бъдем няколко дни заедно, преди отново самолетът да отлети и животът да ...

gabo_morto

Проза

2007-05-20T11:45:29+03:00 1.8K 3