2 733 резултата
Веднага след пристигането на кораба в Холанар моряците побързаха да го напуснат, подобно на мишки, бягащи от потъващ плавателен съд. Не бяха виждали суша от месеци и сега жадуваха да опитат от всяко едно нещо, което цивилизацията можеше да им предложи – от прах по обувките до посещение в истински хр ...
788
Някъде далеч от високите сгради и лъскавите магазини, някъде сред гората, се намираше тайнствената къща на семейство „Карлови”. Те имаха син на име Данте. Той беше малко дванайсетгодишно момче с тъмна черна коса и искрящи сини очи. Къщата на Данте не бе като другите - тя бе като някаква приkaзка за ...
989
Двете пълзящи фигури стигнаха до почернялата от загниващ мъх ограда и се свиха до нея. Онзи, който беше по-висок, се надигна и огледа полето напред. В полумрака не се виждаше почти нищо, затова той затвори за миг очи и се ослуша. Другия чакаше търпеливо, затаил дъх и не откъсваше очи от пътя, по кой ...
674
1
1
Сребристи, златисти, червени и пъстри рибките плуваха в аквариума, гмуркаха се между камъчета и водорасли, хранеха се с късчетата специална храна, която Христо беше им пуснал, ритмично отваряха и затваряха хриле, за да дишат – живееха своя собствен рибешки живот и не се интересуваха от нищо страничн ...
782
1
В трюма на кораба беше задушно и вонеше на развалена риба. Вече седмица Инари не беше виждала небето и започваше да губи представа за времето. Знаеше, че за да стигне до Холанар, щеше да ù е необходим поне месец, а това бе много време на затворено. За щастие пристъпите на морска болест бяха приключи ...
778
Една къща, пронизана от писъци. Една майка, коленичила в кръвта на рожбите си. Тази нощ Енеш се беше явил в къщата на воина Ашибари Шанг, най-смелият от всички, най-силният боец и доблестен мъж вече не беше същият. В очите му горяха пламъци, а ръката му уверено стискаше кинжала, с който беше пробол ...
757
1
За знанието и безсмъртието
Там на високата скала, където елфите напускаха дома си, един млад мъж се сбогуваше с любимата си. Огромна пъстра птица силно размахваше криле и надаваше оглушителния си крясък, подготвяйки се за полет.
- Ако искаш, можеш да дойдеш с мен, Алора. – Каза той, галейки нежно ко ...
Там на високата скала, където елфите напускаха дома си, един млад мъж се сбогуваше с любимата си. Огромна пъстра птица силно размахваше криле и надаваше оглушителния си крясък, подготвяйки се за полет.
- Ако искаш, можеш да дойдеш с мен, Алора. – Каза той, галейки нежно ко ...
725
Откровенията на Наой, запечатани в непресъхващата Вселенска памет
“Светът е безкрайна сфера,чийто
център е навсякъде, а окръжността -
никъде”
Хермес ...
“Светът е безкрайна сфера,чийто
център е навсякъде, а окръжността -
никъде”
Хермес ...
1176
2
Всеки за себе си
Гардия бе пренаселена – неоспорим факт. Когато крепостта бе създадена от онези братя Ибис и Малек Таус, извадили подземните изчадия на повърхността, размерите й бяха напълно достатъчни, за да поберат всички, но сега расата се състоеше от десеторно повече демони, тъй като старите ряд ...
Гардия бе пренаселена – неоспорим факт. Когато крепостта бе създадена от онези братя Ибис и Малек Таус, извадили подземните изчадия на повърхността, размерите й бяха напълно достатъчни, за да поберат всички, но сега расата се състоеше от десеторно повече демони, тъй като старите ряд ...
712
Руническа енергия
Дълбоко, някъде много навътре в считаната за опасна от хората гора имаше поляна. За нея се носеха легенди, че там младите върколаци претърпяват първата си трансформация. Дали това беше вярно? Върколаци в истинския смисъл съществуваха единствено във въображенията на вечно страхуващи ...
Дълбоко, някъде много навътре в считаната за опасна от хората гора имаше поляна. За нея се носеха легенди, че там младите върколаци претърпяват първата си трансформация. Дали това беше вярно? Върколаци в истинския смисъл съществуваха единствено във въображенията на вечно страхуващи ...
653
Създаден бе от камък, а сърцето му беше стоманено.
Ръцете му, огромни, груби и страховито жестоки с бляскавите стоманени шипове, бяха набраздени от дълбоки пукнатини – живи рани в безчувствения камък. От вътрешната страна на лактите му имаше изписани четири руни. Четирите заедно означаваха „Живот”. ...
Ръцете му, огромни, груби и страховито жестоки с бляскавите стоманени шипове, бяха набраздени от дълбоки пукнатини – живи рани в безчувствения камък. От вътрешната страна на лактите му имаше изписани четири руни. Четирите заедно означаваха „Живот”. ...
772
1
Това беше краят. Краят на света. Краят на всичко. Истинският и окончателен Край. След който нямаше да има нищо. Абсолютно нищо. Само празнота и пустота.
Не можеше да повярва. Не искаше да повярва. Това не можеше да се случи!
Но те бяха тук. Бяха пристигнали преди повече от месец с техните два космич ...
Не можеше да повярва. Не искаше да повярва. Това не можеше да се случи!
Но те бяха тук. Бяха пристигнали преди повече от месец с техните два космич ...
641
Дезертьорите на Фредрас
Голяма стая с голяма маса по средата и много хора около нея – военен съвет. По традиция такива се провеждаха в Дурнас веднъж месечно. На тях се събираха генерали от всичките краища на кралството, за да обсъдят най-новите стратегии срещу вечния враг – Сантиния, въпреки че реал ...
Голяма стая с голяма маса по средата и много хора около нея – военен съвет. По традиция такива се провеждаха в Дурнас веднъж месечно. На тях се събираха генерали от всичките краища на кралството, за да обсъдят най-новите стратегии срещу вечния враг – Сантиния, въпреки че реал ...
832
Сантиния отвъд мъдростта
- Шейн, не знам дали някой ти го е казвал, но си изключително глупав. Уби още един без да го разпиташ като хората. Не оставяй гнева ти да те води напред. Осъзнай се! От колко време не си бил истински спокоен?
В мрачното подземие двама мъже с тъмносини роби сваляха един труп ...
- Шейн, не знам дали някой ти го е казвал, но си изключително глупав. Уби още един без да го разпиташ като хората. Не оставяй гнева ти да те води напред. Осъзнай се! От колко време не си бил истински спокоен?
В мрачното подземие двама мъже с тъмносини роби сваляха един труп ...
750
Внезапно, в бързотечащия цифров поток на световната мрежа, една малко по-сложна програма, се осъзна като нещо различно, придобило собствен облик, сред хаоса на милиардите бита информация. Сякаш прогледна и разбра, че е отделна и различна форма на съществуване, и в електронния, и в обвиващия го външе ...
811
1
2
Вървеше по тъмната улица с ръце в джобовете. Бързаше след убийствения ден към уютната мекота на дълбокото кресло в дома си. Жадуваше да избяга от мислите за бизнес, сделки, проценти и печалби.
Ниско прелитаща птица го накара да погледне с копнеж небето и да завие бързо към сградата. Поздрави разсеян ...
Ниско прелитаща птица го накара да погледне с копнеж небето и да завие бързо към сградата. Поздрави разсеян ...
1453
19
- Който не е виждал младата Азра, не е виждал нищо – спокойните ръце на мъжа я уловиха за лактите и я придърпаха към себе си.
- А когато Азра остарее? – повдигна вежди жената.
Мъжът се приведе над нея.
- Тогава тия, които сме виждали младата Азра, ще тъгуваме за онези, които така и няма да могат да ...
- А когато Азра остарее? – повдигна вежди жената.
Мъжът се приведе над нея.
- Тогава тия, които сме виждали младата Азра, ще тъгуваме за онези, които така и няма да могат да ...
891
„Няма да умреш!!!”
В едни по-различни времена, когато имало безкрайни гори и поля – изпълнени с магически създания и хора, живял Келвин – младеж едва прехвърлил двадесет години, с огромен потенциал за воин и още по-голям – за магьосник.
Той имал мечта – да влезе в битка с боен рев – равняващ се по с ...
В едни по-различни времена, когато имало безкрайни гори и поля – изпълнени с магически създания и хора, живял Келвин – младеж едва прехвърлил двадесет години, с огромен потенциал за воин и още по-голям – за магьосник.
Той имал мечта – да влезе в битка с боен рев – равняващ се по с ...
828
2
Адреналинът бумтеше във вените му в неясен ритъм, напомнящ ударите на градушка посред лятна гръмотевична буря. Очите му изпепеляваха всичко, до което тялото му не можеше да достигне. Той скочи високо във въздуха след което си запробива път към земята, поразявайки всички, които се изпречеха на пътя м ...
872
2
Беше странен, но скучен ден. Онзи момент преди бурята, която сякаш чака само да открехнеш външната си врата,за да започне. Все пак това й е работата, да се изтъква колко е силна, колко е разрушителна. Това никога нямаше да се промени.
Вече бяха изминали часове, в които с кръстени ръце през един мъте ...
Вече бяха изминали часове, в които с кръстени ръце през един мъте ...
822
Мирогледът на Х-епохата гласи: невъзможно е съревнованието с Харизмата.
Всеки, опитал да победи Харизмата, остава изненадан от органичната си склонност да се поддава на обаянието ù. В тоя ред на мисли, да разсъждаваш Х-епохално означава да отхвърлиш смисъла от конкуренцията, защото конкуренцията е п ...
Всеки, опитал да победи Харизмата, остава изненадан от органичната си склонност да се поддава на обаянието ù. В тоя ред на мисли, да разсъждаваш Х-епохално означава да отхвърлиш смисъла от конкуренцията, защото конкуренцията е п ...
895
Приказка за лека нощ
- Ела! – заповядах ù аз.
За пореден път се намирах в любимото си заведение за храна, „Dark”. На това място винаги можех да намеря много и различна за мен храна. В изобилие бяха леките момичета, които си търсеха белята без в действителност да го осъзнават.
Движещите се тела на да ...
- Ела! – заповядах ù аз.
За пореден път се намирах в любимото си заведение за храна, „Dark”. На това място винаги можех да намеря много и различна за мен храна. В изобилие бяха леките момичета, които си търсеха белята без в действителност да го осъзнават.
Движещите се тела на да ...
2088
2
Лили си вървеше из нейния град - ''Градът на митичните същества'' в Естони, нейната страна. Тя била с много светла червена коса и прекрасни бели очи. Градът ù се казвал: ''Градът на митичните същества'' защото в него било пълно с митични чудовища: Дракула, Беззименният, влечугото-извънземно и т.н. Л ...
1061
1
Още при появата на първите съвсем бегли слухове сърцето му се сви в смъртно предчувствие. Надяваше се да не са верни, да са просто някаква измислица или преувеличените страхове на някой беден и измъчен жител от покрайнините на огромното кралство, но нещо отвътре, някакво необяснимо чувство му подска ...
949
1
Глава 2
Сделка
Тъмнина, тъмнина и пак тъмнина. Имах усещането, че всичко около мен е потънало в бездънен мрак. Не усещах нищо, не можех да чуя каквото и да е, а относно зрението ми, сякаш бях сляпа.
Не разбирах, как толкова бързо успях да загубя съзнание. Нали бях вампир, нали бях безсмъртна, тогава ...
Сделка
Тъмнина, тъмнина и пак тъмнина. Имах усещането, че всичко около мен е потънало в бездънен мрак. Не усещах нищо, не можех да чуя каквото и да е, а относно зрението ми, сякаш бях сляпа.
Не разбирах, как толкова бързо успях да загубя съзнание. Нали бях вампир, нали бях безсмъртна, тогава ...
762
Отчаяно приятелство
Е няма как утре да не замина! Откога чакам този ден, в който ще кажа чао на г-н Пери, ще стегна куфара с дрипите за плажа и ще отпраша там, където никой няма да ме намери. Този път ще ми се отвори парашутът, всички разрешителни са в джоба ми и единственото, което ми остава, е да ...
Е няма как утре да не замина! Откога чакам този ден, в който ще кажа чао на г-н Пери, ще стегна куфара с дрипите за плажа и ще отпраша там, където никой няма да ме намери. Този път ще ми се отвори парашутът, всички разрешителни са в джоба ми и единственото, което ми остава, е да ...
839
Глава 1
Свободна
Времето минаваше неусетно. За мен то бе бавно и мъчително.
Цяла една година прекарах в болка и самота. Тогава тези чувства бяха моите приятели, които щяха да бъдат с мен и в бъдеще, без да ме предадат.
Ръцете ми постоянно бяха оковани с вериги, които ме контролираха, за да не полуде ...
Свободна
Времето минаваше неусетно. За мен то бе бавно и мъчително.
Цяла една година прекарах в болка и самота. Тогава тези чувства бяха моите приятели, които щяха да бъдат с мен и в бъдеще, без да ме предадат.
Ръцете ми постоянно бяха оковани с вериги, които ме контролираха, за да не полуде ...
1141
2
Чувствах, че минутите отлитат като секунди. Сега времето беше полудяло и като че ли искаше да изпревари само себе си. Давах всичко от себе си, но то като че ли бързаше с цялата си жестокост. В този момент почти бях сигурен, че времето е някакво живо същество и неистово желае да ми попречи. Да ми поп ...
1891
1
Събуди се. Скякаш от дълъг сън. Едва отвори уморените си клепачи.
Не можеше да осъзнае къде се намира. Бе в нещо като стая. Празна стая, без нито една мебел, освен стола, на който бе заспала. Стените на тази стая бяха черни, подът също. Когато погледна през прозореца, ужасяваща гледка събуди сетиват ...
Не можеше да осъзнае къде се намира. Бе в нещо като стая. Празна стая, без нито една мебел, освен стола, на който бе заспала. Стените на тази стая бяха черни, подът също. Когато погледна през прозореца, ужасяваща гледка събуди сетиват ...
1034
1
Трябваше да върви. Просто да продължава да върви. Не можеше да спре. Спреше ли - това означаваше сигурна смърт. Трябваше да се махне оттук. Колкото се може по-бързо и на всяка цена. Но тялото му трудно го слушаше. Умората натежаваше. А имаше още толкова много път. Времето се разваляше. Слънчевите лъ ...
828
3
42.
Изпаднах от съня си с рязко вдишване и с неясно, но твърде силно тревожно чувство. После въздъхнах тежко. “Ден последен”. Това обясняваше всичко. И звучеше като присъда. Бях се събудила в девет, като по часовник. Явно регулярно повтарящите се аларми от предните дни бяха реанимирали някакво подоб ...
Изпаднах от съня си с рязко вдишване и с неясно, но твърде силно тревожно чувство. После въздъхнах тежко. “Ден последен”. Това обясняваше всичко. И звучеше като присъда. Бях се събудила в девет, като по часовник. Явно регулярно повтарящите се аларми от предните дни бяха реанимирали някакво подоб ...
653
1
Соня Мартъл се бе надвесила страховито над 12-годишния си син. Каза:
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...
1062
5
1.
Гробът се намираше под някакво дърво.
Или поне ми прилича на дърво в сумрака – си помисли приближаващия се Гриб.
Оказа се, че все пак е дърво. Могилата на гроба под него се виждаше смътно, но нямаше съмнение, че е там.
През последните петдесетина крачки повърхността бе някакво подобие на пясъчна ...
Гробът се намираше под някакво дърво.
Или поне ми прилича на дърво в сумрака – си помисли приближаващия се Гриб.
Оказа се, че все пак е дърво. Могилата на гроба под него се виждаше смътно, но нямаше съмнение, че е там.
През последните петдесетина крачки повърхността бе някакво подобие на пясъчна ...
829
1.
Със здрача дойдоха и светлините. Така хората наричаха онези цветни газове, които се появяваха в небето, обикновено след залез. Приличаха на ивици пара, но във всички възможни цветове. Някой бе изчислил, че се намират само във въздушния слой между двеста и двеста и петдесет метра от повърхността. ...
Със здрача дойдоха и светлините. Така хората наричаха онези цветни газове, които се появяваха в небето, обикновено след залез. Приличаха на ивици пара, но във всички възможни цветове. Някой бе изчислил, че се намират само във въздушния слой между двеста и двеста и петдесет метра от повърхността. ...
653
Линк към първа част от предисторията:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205662
Още предистория
Десетото измерение. Новониколаевск (Новосибирск), Русия. Зимата на 1894 година. Бе изминала едва година от официалното създаване на селището. Все още то нямаше статут на град и неговите жители ...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205662
Още предистория
Десетото измерение. Новониколаевск (Новосибирск), Русия. Зимата на 1894 година. Бе изминала едва година от официалното създаване на селището. Все още то нямаше статут на град и неговите жители ...
747
1.
Повечето от дървета бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали.
Валери Алис спря до едно и протегна ръка. Между шуплестата кора долови съвсем слаб и умиращ пулс. Тя погали кората така, както се докосва смъртно ранен – със знанието, че мъждукащата искра ско ...
Повечето от дървета бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали.
Валери Алис спря до едно и протегна ръка. Между шуплестата кора долови съвсем слаб и умиращ пулс. Тя погали кората така, както се докосва смъртно ранен – със знанието, че мъждукащата искра ско ...
781
2
1.
Мощна светкавица разсече цялото небе и покри с призрачност голотата на равнината, ширеща се чак до хоризонта. Секунда след това се чу и взрива от тежък гръм, разтресъл тишината и топка светлинен отблясък избухна в далечината насреща.
„Светкавицата е изпепелила нещо, върху което е паднала” – каза ...
Мощна светкавица разсече цялото небе и покри с призрачност голотата на равнината, ширеща се чак до хоризонта. Секунда след това се чу и взрива от тежък гръм, разтресъл тишината и топка светлинен отблясък избухна в далечината насреща.
„Светкавицата е изпепелила нещо, върху което е паднала” – каза ...
705
Денят си отиваше над червените пясъци на Енра. Огромното слънце скоро щеше да залезе зад океана, а на небето да изгрее голямата Бяла Звезда. Дея повдигна с мъка своето огромно туловище и се понесе бавно към скалата. Наближаваше часът на бурята и тя трябваше да бъде там навреме за поредната си порция ...
1265
3
1.
Черната птица се рееше над боклука от довяни купища листа, останали да гният тук забравени от вятъра да ги раздигне. Беше студено, кално и морко, тук-там пръстта образуваше тъжни локви, заливащи лепкавата каша, събрала отломената на люспи мръсотия от света. Често в тези вонящи на мърша езера се д ...
Черната птица се рееше над боклука от довяни купища листа, останали да гният тук забравени от вятъра да ги раздигне. Беше студено, кално и морко, тук-там пръстта образуваше тъжни локви, заливащи лепкавата каша, събрала отломената на люспи мръсотия от света. Често в тези вонящи на мърша езера се д ...
928
3
За какво иде реч. Не съм добър писател, даже и писател не съм; по-скоро любител. Наскоро завърших една трилогия, която я бях писал няколко години. Не крия, че я писах под силното въздействие на Толкиновия свят, но не се и вземам много на сериозно, та да бъда прекалено оригинален или нещо...
След кат ...
След кат ...
1026
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
