6 392 резултата
СТАРИЯТ КАПИТАН
Беше топъл, приятен есенен ден. Дървета и храсти, като че ли се намираха на огромен моден подиум и се надпреварваха да демонстрират новите си, сякаш извезани от вълшебни краски, нови премени. Само вечният вятър видял какво ли не по света, с мълчалива насмешка гледаше тези контета и с ...
Беше топъл, приятен есенен ден. Дървета и храсти, като че ли се намираха на огромен моден подиум и се надпреварваха да демонстрират новите си, сякаш извезани от вълшебни краски, нови премени. Само вечният вятър видял какво ли не по света, с мълчалива насмешка гледаше тези контета и с ...
1234
5
Лети, гълъбче бяло, лети.
Лети в милостиво небе.
Не казвай на Mира довиждане.
Не позволявай мечтите ни да умират.
Под сянката на тъгата. ...
Лети в милостиво небе.
Не казвай на Mира довиждане.
Не позволявай мечтите ни да умират.
Под сянката на тъгата. ...
607
И така се върнахме в дома на Емчо носейки каймата и имайки много неща за размисъл. Баща му се беше върнал, което беше добра новина. Отвори ни се възможност за обяд, каквато не бяхме имали навън. Разказахме всичко. Баща му одобри, майка му – не чак толкова. След като свършихме с яденето, разчистихме ...
675
3
Дали си струва да се замислиш защо разведените, все още добре изглеждащи жени, така натрапчиво се устремяват към поредната разочароваща връзка? Какъв им е проблемът на тези същества?
Не е трудно да бъдат разпознати на улицата. Гледат някак странно... Извръщат глави, когато се разминават с влюбени дв ...
Не е трудно да бъдат разпознати на улицата. Гледат някак странно... Извръщат глави, когато се разминават с влюбени дв ...
1010
1
Емчо погледна продавачката право в очите. Последвах примера му. Чудя се дали тогава е изпитала някакво притеснение. Започнах първи:
- 27 пакета ‘за скара’ – това е много!
- 27 е 3 на 3-та степен.
Понякога се случва приятелят ми да подмята такива неща. Много е взискателен, когато има случай. Продължи ...
- 27 пакета ‘за скара’ – това е много!
- 27 е 3 на 3-та степен.
Понякога се случва приятелят ми да подмята такива неща. Много е взискателен, когато има случай. Продължи ...
739
2
Будя се окрилена. И дълго се моля. На себе си. Да не губя крилата. А късчетата светлина през нишата на вратата обещават. И протягат пръсти към онзи копнеж, който съм пратила на дъното. Не смея да го погледна. Да не би да го изсуша с очи.
... А симфонията на пеперудите е все същата. На моменти се уси ...
... А симфонията на пеперудите е все същата. На моменти се уси ...
892
5
Благодаря ти, Господи, за зората на всеки нов ден.
За слънцето, което ни грее и топли, за дара на Любовта.
Благодаря ти, Господи, за обядa и за храната, която ядем.
За красотата, която се намира пред очите ни.
И за всички хора, които срещаме. ...
За слънцето, което ни грее и топли, за дара на Любовта.
Благодаря ти, Господи, за обядa и за храната, която ядем.
За красотата, която се намира пред очите ни.
И за всички хора, които срещаме. ...
810
1
“Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защитаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не е възхвалявал повече страданието…”
Томас Ман
Из “Философията на Ницше в светлината на нашия опит”
1947 г.
Болката го настървява ...
Томас Ман
Из “Философията на Ницше в светлината на нашия опит”
1947 г.
Болката го настървява ...
735
11
Още една мистерия от мен - този път без убийство, но пък много заплетена. След тази предстоят още две части, изпълнени с много хумор и загадки. Забавлявайте се.
Емчо, Митето и кюфтаците
Емчо ми е приятел. Познаваме се от много време. Това е добре, понеже всеки път като се съберем, намираме нещо ново ...
Емчо, Митето и кюфтаците
Емчо ми е приятел. Познаваме се от много време. Това е добре, понеже всеки път като се съберем, намираме нещо ново ...
655
3
За тези, които не можаха да ме обичат.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше да зная за истинската любов.
За тези, които нараниха чувствата ми.
Аз им благодаря! ...
Аз им благодаря!
Без тях нямаше да зная за истинската любов.
За тези, които нараниха чувствата ми.
Аз им благодаря! ...
760
1
Не съм лицемер, не съм лицемер, не съм лицемер... Мога да го повтарям до изтощение. Не се гордея с това, че наранявам хората, казвайки им истината в очите. Но пък от друга страна, каква е ползата да живеят в илюзия? Когато тя се пръсне на хиляди въздушни парчета, се отчайват, стават неконтролируеми ...
766
Пълната луна закачливо се усмихна в прозореца ми. Помахах ù с ръка да не ме безпокои, но този мой жест остана напразен. Надничаше и ме гъделичкаше, подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ...
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ...
793
2
"Защо ти, сиви вълчо,
отхвърли топла стряха
и смени я ти за песента на ветровете
и шепота на дъждовете?"
"Защото, мила моя, ...
отхвърли топла стряха
и смени я ти за песента на ветровете
и шепота на дъждовете?"
"Защото, мила моя, ...
794
1
Идва един момент в живота ти, когато спираш да чувстваш болка. Дали е защото изпитваш огромно щастие, или защото просто си свикнал със нея? Дали е само заблуда на твоето въображение, или наистина се случва?
Когато дойде този момент, част от въпросите, които си си задавал сам на себе си толкова дълго ...
Когато дойде този момент, част от въпросите, които си си задавал сам на себе си толкова дълго ...
913
2
Някога дали сте се заглеждали в звездите, дали сте се замисляли
колко безкрайно е небето, колко прелестно е морето и вълните?
Някога дали сте се замисляли колко очарователно е слънцето
и как блести то, колко пъстра е дъгата и как тя променя небесния фон,
как сияят очите на майка ви и колко красиви с ...
колко безкрайно е небето, колко прелестно е морето и вълните?
Някога дали сте се замисляли колко очарователно е слънцето
и как блести то, колко пъстра е дъгата и как тя променя небесния фон,
как сияят очите на майка ви и колко красиви с ...
826
4
И те видях... и всичко в мене грееше в червено. Сложих си чесън в хладилника, плюх си в пазвата три пъти против уроки, прекръстих се с лявата ръка и си казах „Влизай в боя, кръв да се лее!”
Признавам, адреналина го харча на едро, да мога с кеф да заспивам. Мислех, корава съм много, щом утре за други ...
Признавам, адреналина го харча на едро, да мога с кеф да заспивам. Мислех, корава съм много, щом утре за други ...
789
1
Никога не съм била добра в разбирането на хората. Те са понякога искрени, понякога измамни, държат те за ръка, говорят ти за живота, за приятелството, а после… изчезват. И аз изпускам влак, тръгвам сама по релсите, плача, после вдигам глава и вървя гордо, наперено, но пред мен пак камъни и желязо, и ...
855
4
Какъвто е животът, такъв е и човекът, а той експлоатира не само всичко, до което се докосне, но и всеки друг човек. Любовта ни е вид експлоатация на чувствата, бягство от болката при другия, моментно спасение, опиум, последван от абстиненция и още по силна болка, в този момент идва изневярата, там, ...
1035
1
Катя ми казва: – Опиши София. Аз я гледам в недоумение. Катя Ерменкова пак ми повтаря: - Опиши София, ти си талантлива. Коя София, Кате? – я питам аз. - София, в която 7 години мия чинии и чистя тоалетни. Тази София?!
Вулкан от мъка, жал, мизерия изригва в мен. Хиляди, хиляди, безброй, милиони измит ...
Вулкан от мъка, жал, мизерия изригва в мен. Хиляди, хиляди, безброй, милиони измит ...
1703
16
Хората са глупаци!
Защо, когато човек поиска нещо, никога не го получава? Защо, когато човек поиска нещо хубаво да се случи, никога не се случва? Защо, когато аз поискам нещо, другите го получават? Защо, когато искаш да живееш, нещо все те спира? Защо, когато искаш спокойствие, някой го нарушава? За ...
Защо, когато човек поиска нещо, никога не го получава? Защо, когато човек поиска нещо хубаво да се случи, никога не се случва? Защо, когато аз поискам нещо, другите го получават? Защо, когато искаш да живееш, нещо все те спира? Защо, когато искаш спокойствие, някой го нарушава? За ...
739
2
Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...
... ...
... ...
9047
2
Живях в нереален свят. Свят на мечти и надежди, тапициран свят. Свят, в който смятах да живея. Изведнъж някой ме събуди, изрита ме от топлото легло, от топлия и приветлив измислен свят.
Озовах се на трамвайна спирка, държаща червено червило в дясната си ръка. Валеше сняг, а хората наоколо се бяха св ...
Озовах се на трамвайна спирка, държаща червено червило в дясната си ръка. Валеше сняг, а хората наоколо се бяха св ...
714
1
не искам
не мога
не знам как
покажи ми
обясни ми ...
не мога
не знам как
покажи ми
обясни ми ...
2419
13
А ти чу ли гласа?!
Гласът на сърцето си. Гласът, който винаги е с теб. Подкрепя те, знае кой си и какво искаш. Моят глас ми разказа за теб. Разказа ми за твоя глас. За това как искаш да бъдеш силен, обичан и единствен. Да бъдеш щастлив, но да не бъдеш нараняван. Да изживееш живота на мечтите си - зн ...
Гласът на сърцето си. Гласът, който винаги е с теб. Подкрепя те, знае кой си и какво искаш. Моят глас ми разказа за теб. Разказа ми за твоя глас. За това как искаш да бъдеш силен, обичан и единствен. Да бъдеш щастлив, но да не бъдеш нараняван. Да изживееш живота на мечтите си - зн ...
476
Представи си залез. Миг на контрасти, триумф на цветовете, отпразнуващ със своето великолепие края на деня. И нощта крие някакво привличащо обаяние, отприщвайки два от основните човешки инстинкти - нуждата от сън и по-острата нужда от размножаване.Тя непременно се свързва с мистика и тайнственост, н ...
833
2
В изблик на нерви и ярост,
избивам всичко покрай мен.
Господ ме моли за жалост,
аз отблъсквам, ще отблъсквам и занапред.
Като призрак в мъглата ...
избивам всичко покрай мен.
Господ ме моли за жалост,
аз отблъсквам, ще отблъсквам и занапред.
Като призрак в мъглата ...
511
Последната илюзия
Крачиш бавно към единствената останала илюзия. Вятърът отдавна е донесъл парфюма на пролетта, забил се е в грапавата мазилка на сградите. Знам, че искаш да се скриеш сред чупливите сенки на деня. Промъкваш изгладнелите си надежди до витрините на поредния подреден свят. Свеждаш погл ...
Крачиш бавно към единствената останала илюзия. Вятърът отдавна е донесъл парфюма на пролетта, забил се е в грапавата мазилка на сградите. Знам, че искаш да се скриеш сред чупливите сенки на деня. Промъкваш изгладнелите си надежди до витрините на поредния подреден свят. Свеждаш погл ...
803
4
Берта Бенц! Гледайки нейни снимки, без да знае, че това е Берта Бенц, кой би предположил, че тя е първата жена-автомобилист.
Кой би предположил, че тази нежна и крехка жена от пожълтелите снимки е дръзнала през 1888 г. да измине 180 километра - разстояние, което дори за един съвременен автомобил не ...
Кой би предположил, че тази нежна и крехка жена от пожълтелите снимки е дръзнала през 1888 г. да измине 180 километра - разстояние, което дори за един съвременен автомобил не ...
727
2
ЕПОПЕЯ ПО ИЗГРАЖДАНЕ НА ЖИЛИЩЕ
Това съм го написал за себе си и наистина понякога си го препрочитам. А че сега го публикувам, то е предимно за тези, които са свикнали да хленчат и се оплакват колко било тежко, когато те ...А другите могат и да не го четат, въпреки че и те биха могли да разберат, че ...
Това съм го написал за себе си и наистина понякога си го препрочитам. А че сега го публикувам, то е предимно за тези, които са свикнали да хленчат и се оплакват колко било тежко, когато те ...А другите могат и да не го четат, въпреки че и те биха могли да разберат, че ...
2590
11
Какво ми даваш, хайде, кажи?! Защо искаш да влезеш в света ми, даваш ли си сметка?! Не съм идеалната жена, не мога да бъда. Виждам в очите ти, огледално мислите ти. Знам как си ме представяш, знам как ме искаш, знам какво очакваш от мен. Мога да ти го дам, но няма да го направя. Защо ли?! Защото не ...
944
1
Ще хвана самотния старец за пепеливата ръка. Той ще потрепери. Ще му заговоря, а той ще ме слуша. Ще закрачим заедно из френските спретнати улички. Ще скачаме в локви; ще се измокрим. Вали. Мокри сме и сме щастливи. Старецът ме слуша. Не задава въпроси. Аз го дърпам за ръката, без да казвам къде го ...
1146
1
В. беше дете на улицата. Един истински Хъкълбери Фин. С баща пияница и майка, която беше избягала с друг мъж. В. нямаше живот - имаше оцеляване. И някъде там, между живота и оцеляването, беше неговото трудно хъкълберифинско детство. Детство, изживяно по улиците - по уличните футболни мачове...
На те ...
На те ...
764
1
Талантът беше скромен – съзнаваше, че е само един проводник. Беше си настроил антените, за да приема и предава по-добре. Просто си вършеше работата и толкова. Винаги се чувстваше някак неудобно, когато хората го хвалеха и му благодаряха, че храни душите им. Знаеше много добре - човеците все още не с ...
1458
44
Когато преди година, след катастрофата, лежеше в болничната стая и целият свят за нея бе концентриран в късчето небе, скъпернически процеждащо се през прозореца, Елена копнееше за дълго пътешествие, за още малко щастие някъде по белия свят. Беше ли най-зле, все си представяше как върви през поле с ц ...
833
18
Сутринта слушах радио. Както всяка сутрин, докато си пия кафето. "Честит вторник" - казаха водещите на сутрешното предаване "кофеин" Тони и Сашо. Честит вторник. От известно време го правеха всеки ден - "честит четвъртък, честит петък". Не им обръщах внимание, струваше ми се смешно. До момента, в ко ...
769
Виенските балове
В първата половина на 19 век настъпва ерата на валса, на неговите създатели, интерпретатори и ценители.От първи януари до края на Великденските празници, всяка вечер (!) във Виена е имало балове, като понякога се е стигало до 250 бала на вечер. Танцувала е не само аристократичната в ...
В първата половина на 19 век настъпва ерата на валса, на неговите създатели, интерпретатори и ценители.От първи януари до края на Великденските празници, всяка вечер (!) във Виена е имало балове, като понякога се е стигало до 250 бала на вечер. Танцувала е не само аристократичната в ...
1185
9
НЕКАНЕНИЯТ ГОСТЕНИН
Това e един наистина невероятен, може би по-скоро паранормален случай. Постарах се да запиша това, което все още помнех от него, без да прибавям каквото и да било. Направих го не за някого, а за себе си. Просто реших да запазя малката част от него, останала в паметта ми, преди и ...
Това e един наистина невероятен, може би по-скоро паранормален случай. Постарах се да запиша това, което все още помнех от него, без да прибавям каквото и да било. Направих го не за някого, а за себе си. Просто реших да запазя малката част от него, останала в паметта ми, преди и ...
1316
Обичам те, но малко по малко времето си казва думата. Може би след време ще говоря само - ''Обичах го''. Тази мисъл ме облекчава до известна степен, защото на този етап ми е още трудно. По-скоро се чувствам обидена. Обидена, но още обичаща. Ще ми е по-лесно, ако спреш да ме търсиш. Така не слагаш со ...
530
Ще ти разкажа тихо, но на себе си...
Обичам те, защото се усмихваш.
И ето ден и ето тъмнина е.
Къде си?
Думите ти, погледа ти, твоята усмивка? ...
Обичам те, защото се усмихваш.
И ето ден и ето тъмнина е.
Къде си?
Думите ти, погледа ти, твоята усмивка? ...
1226
15
Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата пос ...
615
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
