42 242 резултата
Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила!
Ако съм птица с огнени крила ...
  612  13  25 
Когато бях, не се очакваше да пазя тихо.
Избирах грешките и си проправях път през тях.
Бях глупава и неразумно много исках,
Да боря истини във мрачен и гротестен свят.
Не се измарях от обидата, от болката, от разтрошените мечтания. ...
  239 
Безмислено е времето, в което
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...
  523  14 
Дъжд.
Цяло ято от капки
ромолят... ромолят...
Уморен от слушане джаз,
съдира паяжините ...
  434 
Брегове
Най-стръмни
са онези брегове,
които
сме издигнали ...
  275 
На прага на осезанието /Телешко в глинен съд/
Бих искала да имам предвид
цялата любов около себе си.
Да бъда релационен сбор,
който носи неизменно смисъл, ...
  394 
Ще си отида,
ще си тръгна тих
в сърцето с мъничка обида,
от тука със прощален стих.
Присъствието ми, явно, е дразнител, ...
  576  13 
Животът
Животът е любов
в безкрайна смърт;
откопчиш ли се,
връщат те вълните ...
  284 
Сънувах я във полусянка
лице така и не видях
Една забулена вакханка
символ на самия грях
Ръцете си тя бе обвила ...
  207 
На Гери
Когато намериш квартира,
която топлината запазва,
полет крилата прибира,
слънцето бавно залязва, ...
  227 
20 АВГУСТ
Точно като Диоген -
сам със себе си на среща -
днес празнувам ден рожден
с къшей хляб и малко леща!... ...
  413 
Среднощен дъжд окъпа тишината
и приласка душата неспокойна.
Поисках от Вселената да прати
щастие и здраве в дози тройни.
Но не за мене само, а за всеки ...
  526 
Алармата ми звъни ,
време да се събудя .
Още един празен ден
и ден на заблуди .
Още един ден без теб , ...
  275 
Не мога да забравя ръцете ти от моето тяло,
нито мога да забравя онези мрачни чувства,
обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.
Нима това е едрата сума,
която трябва да платя, ...
  345 
Август е изпълнен с доброта,
ала защо сърцето ми се пълни с тъга?
Казаха ми - август е изпълнен с радост,
прошка, мир, любов,
но аз не усещам този зов. ...
  185 
Виж, синьото е малката магия,
в очите ми - копринено море.
И роклята ми в синьо е, не крия,
син вятър милва голите ми рамене.
Щурчетата и те във синьо пеят, ...
  656  10  22 
Нарисувах тъга,
нарисувах (със думи) сълзица.
Теб те няма, те няма, сега -
14 години, сестрице.
Кога минаха? Аз побелях, ...
  502 
КАКВО ЛИ Е ДА СИ МОРЕ
Какво ли е да си море –
да нямаш край, дори посока.
От майка да не си роден,
сред бездни тъмни и дълбоки. ...
  382 
Времето ме затяга,
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично, ...
  364 
По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща, ...
  457  11 
Лятна вечер. Слънцето уморено притваря очи
и ляга ребром зад хребета. С теб го изпращаме
от скалата, то ни целува с последни лъчи,
гората притихва, синкав мрак бавно припада.
Танцуват искрите на огъня, проблясват за миг ...
  478 
Треви мои буйни и зелени
по обширните поляни небрежно разстелени
сутрешнаната роса със свежест ви е напоила
цветята с палитрата си от цветове ви е дарила.
Този мой ден с вас искам да споделя ...
  156 
Брадата на пуйета побеляла
по листа стеле се, подобно от кандило
кат' пушекът се носи, дух без тяло,
белязана със капки от мастило.
Акълът му я следва в редовете ...
  376  11 
На З. Л.
В земята той меча зарови,
свърши за него войната.
Не плуг изкова, а подкови,
с вятъра литна в зората. ...
  313 
Сън ли е? Не зная
Тъмният прозорец В празната си стая
свети пак отворен… дъното дълбая
в черната ми стая. с нокти на ваятел.
В пълното на мрака В пълното на мрака ...
  285 
Аз съм
Аз съм книгите, що чета,
в светове безброй летя.
Аз съм цветята в градината на село,
с рози, маргаритки, нарциси, зюмбюли. ...
  253 
От нищото започнахме -
наивни, нежни и добри.
Без корен и без почва.
Все още вярвам - птици сме.
(Нали?!) ...
  517 
В памет
на Девас
И след поредната гадост,
и след последната разлъка,
остава само пустота ...
  345 
"Колко съм си смел ти ме виж -
жена кавалерски "победих" аз!
Пред целия свят и пред Париж
добре я разкатавах с пълна газ!"
  348 
* Дъхът й спираше
като на диво животно - докато наблюдава жертвата си.
Сенките се преплитаха
като паяжина ... и я преследваха.
Стените задушаваха спомени.
  169 
Затворен в тясна, златна клетка
подсвирва шарен папагал,
красивите криле размахва
и прави се на клоун сега.
Разхожда се по дървената летва, ...
  241 
Свири, цигуларю! Светът усмирен,
в нозете ти ляга полека.
Магия от звуци създаваш за мен...
Зад гения виждам човека.
Усмивка сияйна... Красив и чевръст, ...
  208 
Дон Жуан навсякъде се среща,
мъже прелъсти Месалина нова!
Плътта, жадна за кеф и гореща,
за още и още наслади е готова!
Как този разврат да спрем, ...
  279 
Не си мисли, че за тебе си спомням
само на рождения ти ден;
Обичта ми още е огромна;
все още раната кърви във мен.
Все още ликът ти ми е пред очите. ...
  246 
По здрач те призовах с последна мощ.
Пейо Яворов
Ти кажи на скръбта да си ходи
и на хладния есенен плач
през дъждовните епизоди ...
  359  12 
Истина древна, дреме на рафта
прашна и застаряла сумти…
скрита зад пожълтели анали
протяга се, но търпеливо мълчи.
Наблюдателна, пряма и дръзка ...
  370 
Може ли по детски да се смеем?
да играем… ей така като деца.
Липсва ми по детски да живея…
Да обичам и да вярвам в чудеса.
Липсва ми градинката на баба…. ...
  269 
(На Александър)
Мое малко момче, мое чудо голямо,
мое мъничко чувство за вечност,
моето щастие да бъда твоята майка,
моята сбъдната голяма човечност. ...
  281 
Боже, върни в нас светлината,
децата ни от пороците пази!
Премахни култа към парата,
пречисти ни от злоба и омраза!
Нека всеки днес свободно да диша тука, ...
  329 
Е Д И Н С Т В Е Н
Истинската поезия е занаят превърнат в Изкуство,
Изкуството е Дъх Неповторим, Отминаващ...,
за кратък миг само потопен в Емоцията и Чувството,
същината на Вечността можеш,да хванеш. ...
  203 
Предложения
: ??:??