Стихове и поезия от съвременни български автори
Една Жена във моя сън върви
По-бяла от планинското поточе,
по-мека от росистите треви,
една Жена в съня ми непорочен
към мен на пръсти тихичко върви, ...
Следи
остави ми във всемира
преизпълнен с чудеса.
Ще я открия аз и отнеса,
където чистото извира, ...
Себеоб(р)ичане
ей я там, над върха бял виси,
озарява небето безоко –
не мислѝ, неин съдник че си!
Не мислѝ – само ти си безгрешник, ...
Знаеше, че планът е никога да не се връщаш.
Душата ми търси, мечти да открие.
Вълните на времето в сърцето ми бият,
Търся своя път, в безкрайността летя.
Любовта е светлина, която не угасва, ...
Случка
съседи са във този блок,
весели са, само дето,
имат котка със порок.
Дядо Пешо пийва бира, ...
Спешен случай
Душно е в аптеката,
въпреки климатиците-
опашката е голяма,
а един млад,притеснен господин в края й ...
Да се опазим от слугите на народа
се готви пак по пътя на войната да поеме,
да жертва милиони чужди съдбини
за да спаси наследството от миналото време.
У нас във половината страна чешмите ни пресъхват ...
Новичка порода
Повтарям всеки ден с охота.
"Засукана и хубавела,
макар обрулил я живота."
Ще турна грим. Ще лъсна нокти. ...
Бягство
да пробвам и тази история
без никой кого ли ми трябва
егоист съм за самотен бряг
Затънал в плаващ пясък от вас ...
Отров(е)на красота
червило слагам, скубя вежди.
Залепвам мигли като четки –
от малка все съм си кокетка.
Но някак си без чар, безлична, ...
Падение по Георги Изворски
малко си загубил-не тъжи!
Ако загубиш приятелство и братство
голяма загуба за тебе е, помни!
Но съвест да загубиш е най- тежкото ...
Жена
Да не възседнеш ветровете -
това не е ли грях?
Да се спотайваш в мрака -
това не е ли страх? ...
Проблясъци
да искам,
да съм прав.
Живота, като
криво огледало, ...
Корида
пречупил гръбнак, той е в яростен скок.
Бездомното слънце готов е да срита,
да стъпче надеждата, сякаш е смок.
Развързвам въжетата – слепи забрани – ...
18+ Семейно - дълбокомислено
но няма да ни навреди,
ако запалим страстен огън
отново в нашите гърди,
и пак започнем да се търсим ...
Omnia mea mecum porto
тъй славно като на Седемте срещу Тива,
нито книга пълна с мъдрост- засега.
Не.
Говори се, че рекъл: Omnia mea mecum porto*, ...
Този свят е чужд
Мрачни човеци, нещастни деца
Фалшиви усмивки, прикрита тъга
Бурни вълни преминават брега
Този свят е моя, изкупен от удоволствия ...
Последно соло
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...
Априлски ден
но с пролетна поезия се носи,
възторжен и априлски, нежно луд
без никакви измислени въпроси,
без никакви измислени борби, ...
Огледало в два гласа
в ръце държеше тишина.
Лицето му не молеше, не плачеше —
беше лице, а не душа.
А в мен — душата кърви без име, ...
"Предопределението"
Когато искрата на Духът
отрано успее, да запали
огъня на любопитството
към съдбовните, житейски сценарии ...
Сън? Днес, да!
Усмихваш се
Усмихвам се
По онзи...
наш начин ...