Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Триединно

Преситен от думи глух тътен се носи,
онемели презират ме наболели въпроси.
Здраво вперила поглед към небесния взор
не прозирам навътре своя стъклен затвор.
И укривам си болки в полумрака на здрача, ...
688 1 3

Йордан Йовков

За бялата лястовица ще те питам,
дали я още има и още ли помага тя.
За бедните селяни аз ще те запитам,
за тяхната радост, за мъката им и тъга.
Ти пак ще ни разказваш истории значими, ...
635 3

Завръщане към корените

/на бесарабско - българския славей – Лиляна Семкова/
От чудни бесарабски степи златни,
където хоризонтът няма край,
едно момиче с мисъл благодатна
пое към най-бленувания Рай. ...
607 6 6

При пълнолуние лъч ако хванете

Млъкнат ли думите, песните стихнат ли,
близкото стане далечно,
моите лудости - болка усмихнали,
вече звезди са. За вечност.
И лунатичката в мене излъгала ...
356 1 2

Бездомна песен

БЕЗДОМНА ПЕСЕН
Не трябваше да спирам в твоя град.
Сега не мога вече да си ида.
Вълната тръска бичия си врат.
Брегът настръхва като пред корида. ...
614 5 5

Тази моя любов

Тази моя любов все седи недописана
търся думи на прага да й сложа финал.
Но за тебе изглежда съм вечно орисана,
моят свят – тих и нежен, ти дали си разбрал…
Вчера имахме среща. Последна ли? ...
1.9K 13 19

Думи в тишината

Думи в тишината
Във тишината думите говорят…
Една любов се ражда и умира…
Във тишината рими нежно спорят,
а ритъмът в сърцето ми не спира. ...
863 2

Спи, любима!

Спи в ръцете ми любима,
събуждайки във мене сила!
Спи, сънувай своите мечти,
напред със мен върви!
Ще ти бъда аз подкрепа, ...
444 1

Жената-Муза

Нозете ти, колони от мечти,
пиедистал на съвършено тяло.
Магия ли неземна те роди,
или видение си в сънищата само?
Копнежите на мъжки поколения ...
410

Галопиращ психолог

Мъгла и хаос в мен витаят,
очаквам слънчев лъч да уловя,
а може звезди в нощ да ме омаят
и рими в стих да сътворя.
Очаквам в тишината ясно ...
727 1

Тя

Боли
боли ме да си в съзнанието ми
боли ме да мисля за очите ти
боли ме да си спомням думите ти
> мога ли да те целуна? ...
542

Градско чедо

Градско чедо – село няма,
само двечките сме с мама.
Баби дядовци и лели,
все в града ни са живели.
Кравичка, овца, козарче, ...
949 3 14

Любов в хаоса

Сто пъти пъзела редих. Не става.
Луна добавих. Обич. Топли есени...
Съдбата мине, бръсне го с ръкава,
като листенца златни в танц понесени,
от масата проядена и крива, ...
285 1

Лист от варненската есен

ЛИСТ ОТ ВАРНЕНСКАТА ЕСЕН
... листопадът мъкне шума,
мръзне пустият площад,
гларус до комина клюма,
цял ден премалял от глад, ...
419 1 4

Тишина

Тишина. И в тишината думи,
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...
558 7 6

Може би прощавам, може би лекувам

Създаден съм безумно романтичен.
До толкова безумно, че когато
отхвърлят ме, и счупен пак обичам
със тихата усмивка на тъгата.
С венец от рози Господ ме окичи, ...
477 2 2

По изборите в Пазарджик

Бате Бойко, не се давай
на оная корпулентна гад!
С властта не се прощавай,
инак за калинките ти глад!
Мале, коалицията се клати ...
869

Отдавна не мисля....

*****
Отдавна не мисля за нея…
Тя има си нежен съпруг.
Детенце. И работа- като фея.
Аз често съм ръбесто груб. ...
374

Чудесата на града

Хайде Симо, ставай вече,
отдавна съмна се навън,
сложи си новото елече
приятели те чакат вън...
В парка всичко е красиво, ...
887 6 29

Обещах си

Обещах си твърдостта на диаманта
дойде ли буря и трудност непозната,
от яркостта му да заслепявам фалша,
та завистта чак да се стегне в ханша.
Обещах си естествеността на перла, ...
390 1

Концерт в есента

Нито знам откъде, нито зная защо,
в час потаен дочух аз щуреца-солист.
Изненадан, дори вятър спря на место́,
поприседна смирен върху жълтия лист
с мисълта да викне поне три пъти „Бис!“. ...
372

Мъжка молитва

МЪЖКА МОЛИТВА
Нали на думите съм лесен,
и снощи се заклех в това –
да спра цигарите за месец
и бирата – за ден, за два, ...
537 3 1

18+ Многооргазмено си възхитена

Голотелесно и влажнотесно
пред мен отново си игрива,
а както е мъжеизвестно,
това направо ни разбива...
Невиннострастно ме поглеждаш ...
660 1 14

Есенна импресия

Есенното е красиво,
грее даже, без да иска,
цветовете се разливат
и се кипрят, и се плискат.
Времето е приказливо ...
403 1

Не се отмятам

Ще рухна днес — без капка жал,
ако в деня със тебе не пристъпя.
И нека ме замерят те с кал —
на дрехата си цвете ще закърпя.
Щом зърнах те, си казах — ще те имам. ...
543 1 4

Под лозниците

Под лозниците, в злато потопени,
във стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
под залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен, ...
698 2 6

Спомени от младостта

Няма да забравя
старите момчета,
няма да оставя
спомени в несрета.
Имаше и грешки, ...
430 1 3

Страст

Мъка, мъка. Все едно ми е в главата –
има ли отговор на самотата.
За нея отварям вратата
и се хващам за главата,
не ми стигат даже словата. ...
398

Здрач зад стъклото

Здрач зад стъклото
( Последна любов)
Това ми е последната любов,
натрошеното стъкло слепила,
изплюла самотата с апостроф, ...
481 1 2

Кой пише книгата, в която живеем

Усмивката му, белег от сатър.
Обноските, игра в театър.
Пред името му винаги е Сър -
Богат на чувства... колкото вибратор...
Очите, лед във чаша със уиски. ...
393 2 5

... с една обичлива тъга...

Прелива пак кротко във вечер
денят ми. Мирише на дим.
Отнякъде много далече,
го носи ноември. Незрим.
Прозорци блещукат, блещукат ...
343 3

Това, което крие тишината

ТОВА, КОЕТО КРИЕ ТИШИНАТА
Какво ли повече да ти река?
Не съм дочакала водата златна.
И сякаш тиха есенна река
животът ми изтече безвъзвратно. ...
402 3 6

Не ме чети

Не ме чети. Припада есента,
замръзна красотата на луната.
Хладнее в моя поглед топлината,
изплъзва се бездушна утринта.
Издърпва я кафето от ръба, ...
592 3 4

Край гроба на Висоцки

КРАЙ ГРОБА НА ВИСОЦКИ
... преминала градините на май, в купето влезе тя – Марина Влади,
коси разпусна, сви се на кравай, но томче на Висоцки не извади,
погледна ме със бялото веднъж – направо с баданарка ме вароса,
и сякаш че сибирският камъш ме изплющя на руски с два въпроса: ...
504 3 2

Така каза Заратустра

Така ми липсват нежните ти думи.
Навярно твърде дълго вярвах в тях.
Или пък беше блясък от безумие
и в чуждо щастие се разпилях.
Потайнице на мисли неизречени, ...
445 13 10

Нали?

Замлъкнаха ли всичките поети,
та ти, любов, така осиротя?
И дрипите, от сметището взети,
прикрила си с изкуствени цветя.
Забравиха те всички музиканти ...
456 3 3

Memento mori

MEMENTO MORI
... когато те посочат с пръст, мисли какво добро си сторил –
дали било е честен кръст пред властното "Memento mori!",
дали добър си бил човек? – сред глутници от злобни хора,
дали – през погледа ти мек? – не е летял лъжовен кораб, ...
571 2 1