Стихове и поезия от съвременни български автори
Беата
Искаш ли по кафе?
Като ти гледам краката -
нямаш право на "не"!
Като ти гледам очите... ...
Душата ме боли
щом погледна твоя снимка тъй боли.сърцето...
2Дали при теб е същото, ми кажи..?
Навън вали и все така е пусто в моята душа.
3Душата моя се е свила сега тежи, ...
По залез
нека си почива светлината.
Една история да е във рими -
поезия докосваща душата.
Нека да е пъстра като есента, ...
Пустота
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига, ...
Пристъпвам в мокри пролетни треви
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, ...
Развенчаване на митове
дефакто,само един реално го притежава,
деюре много други са си го присвоили,
но те участват само епизодично в романа.
А този роман-единствен е по рода си, ...
Поетите
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...
Ти си
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...
Прав ти път, Валерий!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма! ...
Световен ден на поезията
дели
думите
подобно дялан камък
или въздух ...
Самотен блус
Самотен блус.
Във стария,
квартален автобус.
А той се мята ...
Искам
но не с треперещите си ръце.
Да рисувам, докато сънувам
усмихнатото ти лице.
Искам скулптура да ти направя, ...
Не мога да те стигна
което не видях в друга?
В очите ти потъвам,
а в думите разлагам.
С погледа си оставяш ...
Към Валерката
Ще си наруша аз терка
и ще ти задам въпрос,
тъй, набързо, със откос-
Как тъй често все успяваш ...
Ще си отида, но ще остана в сърцето ти
Не оставяй сълза да се пролее.
Не се вини, че младостта ми изтича,
Ще си отида, но ще остана в сърцето ти.
В сънищата ще се срещаме, ...
Нишка
Защо е полезно и необходимо,да се четат книги?
Много важен,фундаментален,реторичен въпрос,
свързан с най-дълбокото,тънко намигане,
заредено с информация от всичкото време Оно. ...
Спомен
сърдечен. Една любов,
тъй искрена и красива.
Спомен истински, спомен
за теб, любими, който ти ...
Битие
Невинно мълчим.
Да лъжем умеем,
дори и да спим.
В живот нереален, ...
Чик-чи-рик!
... какво да си поискам от света, освен да ме опази Бог за утре –
и стихчето си пак да ви чета във windows-а на вашите компютри,
да ви налея чаша топъл чай – от мащерка, от лайкучка и риган,
и да река на всекиго: – Сполай! – че негов бях във сетната си книга, ...
Годините
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки, ...
Новата механа на Странджата
Ха наляво, хем надясно, мили драги, сестри и братя!
В механата вече е тясно! "Не щем пари и богатство!"
Пак хайдушки песни пеем: бързо виното налейте!
Лъкатушим – неизтрезнели със римувани куплети... ...
Когато слънцето е бавно...
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват ...