Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

По „Всичко тече, всичко се изменя.“

По
„Всичко тече,
всичко се изменя.“
са̀мо
Любовта не ...
411 1

Две очи

Две очи се срещат с още две,
очите на жена или пък дете?
Две очи гледащи в душата,
какво ли казват? Кой да разбере?
Очите си говорят, но защо? ...
437 2

И - свѝше

на любовта е
човекът - носител - и -
свѝше - обител
430

Беата

Добра среща, Беата!
Искаш ли по кафе?
Като ти гледам краката -
нямаш право на "не"!
Като ти гледам очите... ...
627 2 8

Душата ме боли

1Душата ме боли и за теб си мисля, а навън вали.
щом погледна твоя снимка тъй боли.сърцето...
2Дали при теб е същото, ми кажи..?
Навън вали и все така е пусто в моята душа.
3Душата моя се е свила сега тежи, ...
460 1

По залез

История по залез разкажи ми,
нека си почива светлината.
Една история да е във рими -
поезия докосваща душата.
Нека да е пъстра като есента, ...
406 1

Пустота

По следите от твоите стъпки
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига, ...
565 6 4

Следи недовършени – Кочани

Безкрайна шир – звезди недостижими.
И път от стъпки – в грешки незабравени.
Руини в прах, опушени килими.
В неясен брод сълзите са удавени.
В тъгата на нощта звезди угасват ...
648 4 9

Пристъпвам в мокри пролетни треви

ПРИСТЪПВАМ В МОКРИ ПРОЛЕТНИ ТРЕВИ
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, ...
443 1

Развенчаване на митове

Свидетелство за управление на идентичности-
дефакто,само един реално го притежава,
деюре много други са си го присвоили,
но те участват само епизодично в романа.
А този роман-единствен е по рода си, ...
346

Последен патрон 2009

Вероятно съм твоят последен патрон.
Или съм цял резервен пълнител.
Може би неоткрит природен закон.
Или зареден за бой изтребител.
Аз съм клавишът ти, F1, хелп. ...
474

Поетите

Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...
526 1 2

Tу си ангел, ту дявол... човек

И се питам: Все в пети сезон,
в измерение някакво пето
ли живеят поетите, щом
всяка болка е белег в сърцето?
И дали (реторичен въпрос) ...
377 4 4

Стига вече 2025

Тези клюки, интригите и глупостите всякакви....
Аз се чудя, не му ли на някого писват?
Тези приказки, простащини, а и подмятания -
докога все със това ще ни залисват?
Тези трикове селски - да, това ми е познато. ...
520

Ти си

Ти си тук, в тишината край мене,
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...
561 8 22

Двадесет и първи март - световен ден на Поезията

За кой ли път,
Поезийо,
празнувай! -
Днес Твой е ден
и го ...
438 3

Прав ти път, Валерий!

ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма! ...
402 2 1

След

След като умря сина ми
вкъщи всичко бе наред.
Опитвам се да търся рими,
но аз не съм добър поет.
След като умря сина ми ...
541 4 3

Световен ден на поезията

това което ни събира и
дели
думите
подобно дялан камък
или въздух ...
440

Летни ухания

ЛЕТНИ УХАНИЯ
Някой хвърли по залеза шепа сусам
и зрънцата припламнаха – рой от светулки.
Безнадежден ли пътник се лута насам,
здрачината ли прашните щрихи целува? ...
431 2 11

Искам

Искам да те нарисувам,
но не с треперещите си ръце.
Да рисувам, докато сънувам
усмихнатото ти лице.
Искам скулптура да ти направя, ...
376 1

Към Музата

Да знаеш – няма да те гоня.
Не съм приготвила и клетка
нито от злато, ни от клони –
не влизаш, зная, сред решетки.
Ще се престоря на заспала, ...
597 4 10

Към Валерката

Извинявай, бай Валерка!
Ще си наруша аз терка
и ще ти задам въпрос,
тъй, набързо, със откос-
Как тъй често все успяваш ...
541 1

Ще си отида, но ще остана в сърцето ти

Когато си отида, не плачи,
Не оставяй сълза да се пролее.
Не се вини, че младостта ми изтича,
Ще си отида, но ще остана в сърцето ти.
В сънищата ще се срещаме, ...
339

Нишка

Н И Ш К А
Защо е полезно и необходимо,да се четат книги?
Много важен,фундаментален,реторичен въпрос,
свързан с най-дълбокото,тънко намигане,
заредено с информация от всичкото време Оно. ...
313

Пиянството на една пролет

Забивам пръсти в сухата земя,
усещам как пулсира, тръпне, стене.
Навред е разпиляна тишина
и лепкав мрак душата ми обзема.
Сега е пролет /казват че било/, ...
500 2 3

Спомен

Спомен вечен, спомен
сърдечен. Една любов,
тъй искрена и красива.
Спомен истински, спомен
за теб, любими, който ти ...
435

Недовършена птича къща

Сигурно направих нещо,
нещо глупаво и грешно.
Може би изпуснах дума
като змеица помежду ни.
Може би бях непристойна ...
418 1 1

Когато

Когато времето е спряло,
когато правиш ритуал,
когато усещам твойто тяло,
когато буден съм заспал.
Тогава събужда се магия, ...
410 2

Чик-чи-рик!

ЧИК-ЧИ-РИК!
... какво да си поискам от света, освен да ме опази Бог за утре –
и стихчето си пак да ви чета във windows-а на вашите компютри,
да ви налея чаша топъл чай – от мащерка, от лайкучка и риган,
и да река на всекиго: – Сполай! – че негов бях във сетната си книга, ...
386 1 1

Мертвые 1983 🇷🇺

Не знали, что им завтра умирать.
Не знали, что их кончилась дорога.
Что будут в землю-матушку лежать,
и бабки будут слезы лить у гроба.
Но вот - березка гордая шумит.... ...
507

Годините

Като снежинки топят се годините,
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки, ...
576 7 19

Новата механа на Странджата

на новите хъшове
Ха наляво, хем надясно, мили драги, сестри и братя!
В механата вече е тясно! "Не щем пари и богатство!"
Пак хайдушки песни пеем: бързо виното налейте!
Лъкатушим – неизтрезнели със римувани куплети... ...
459 3 11

Пролет е

Пролет е! Цъфнаха сливите!
Тревица зелена набоде отвред.
Пролет е! Синигерът пее ли пее!
Диша земята напъпила с пъпки безчет.
Пролет е! Слънце сгрява душите! ...
707 3 3

Тя

Толкова много заслужава! И никой си няма представа колко много тя ще получи. Защото животът я обича! Да, обича я!
Обича кафявите ѝ очи!
Обича младежката ѝ жизнена усмивка!
Обича тялото ѝ!
Обича характера ѝ! ...
522 1

Небето си разпори козирката

Откакто Залезът потъна във Марица.
И мъртвите – играят ръченица!…
Небето си разпори козирката –
преди да цъфне Месецът в гората!
Денят от хълма, бавно се прибира, ...
461 1

Когато слънцето е бавно...

Когато слънцето е бавно,
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват ...
568 4 8