247 111 резултата
Първично е. До болка. И сълза.
До ада, в който с теб се свличам.
До усета, че мога да летя
чрез теб… И на живот приличат
ръцете ти по топлата ми плът. ...
  821  15 
Морето как ликува,
играе си и се преструва,
че сезонът все такъв ще си остане,
че по-хубав няма да настане.
Вълните плискат се в прибоя, ...
  549 
ЗЛАТНА СВАТБА
Колко бури преминахме с тебе.
(Бях понякога бурята аз.)
Вечни разпри – излишни и дребни,
за прането, за точния час. ...
  630 
Понякога събирам сънища!
В които лудо ме прегръщаш...
В които боса и по риза,
пия от очите ти, опиващи.
Събирам ги! ...
  548 
Веднъж учителката амбициозна
реши да покаже на децата,
че науката позната
по - въздесъща е от Бога!
И каза им във час така : ...
  325 
Аз не помня от колко години,
януари все сив и самотен е.
Умориха се старите зими,
също както мори ни живота.
И копнея със нова надежда, ...
  230 
Приятели много,
в цифри статични,
присъстват, отсъстват...,
трием от лични...
Лайкват картинки, ...
  199 
Бях някога – зъби и нокти.
Бях някога диво зверче,
омагьосано от реката.
И от нейните брегове…
Но изтекоха ...
  248 
Готова за разстрел - получих рози.
А чакайки венец - един куршум.
В мен е вече час, боли на дози.
Под небцето.. смуча го... като локум.
Той навярно някога ще ме отрови. ...
  293 
ЕДИН ЩАСТЛИВ ДЕН
... и днес небето сипна благодат, изпрати меко слънчице на всеки,
и ти – щастливец в лудналия свят, вървя по праведните си пътеки,
във Фейсбук ръсна рими на кило, с тесла отеса троскота на двора,
на кръст преля шише менте мерло – за упокой на вечните си хора, ...
  462 
Той ме обожава – каза ми го снощи,
много се уплаших… Минах на диета,
за да го поканя по бельо на гости.
С този целулит? Каква ти Жулиета…
Той ме обожава – сигурно ще иска ...
  631  14 
Разкъса огърлицата си зимата.
Разпръснаха се перличките студ.
Седя сама. На топло край камината.
Плета. На онемелия синигер звук,
на оголелите дървета пищни роби, ...
  411  11 
Реално днес
Клептоманка броди из ефира!
Неуморна е, за миг не спира!
И по първа, БТВ и НОВА
винаги за снимки е готова! ...
  283 
*****
Между
земята и сянката
има известно разстояние.
Там живее ...
  169 
Лунна приказка
Лунна приказка ще ти разкажа
за любов от лунна светлина –
странна, чудна и далечна,
по-красива от мечта. ...
  176 
Сънувам те!
Преследваш ме на яве!
Жадувам те!
А такова си магаре!
Сам съм! Тебе чакам! ...
  397 
Щъркелите се завърнаха,
ала теб те няма, мила!
В кръчмата вече повърнаха-
ти къде си се покрила?
Сьомгата-и тя назад ...
  525 
България
Ще поговоря малко за България.
С нея, родната страна, свързана е
Моята съдба.
С книгите що чел съм в свойто ...
  340 
Не ти искам небето, щом подаръкът му е метафора.
Стадо пасе на полето и дири в треволяка автора.
Не те искам и тебе, щом търсиш в чувствата ми причини.
Подари ми поне вятър- да ме одуха и да ми мине.
Не ти ща и картините, щом болят като спринцовка. ...
  205 
Тя си спинка, тя си спинка,
под завивчицата мека.
Сладка е, като картинка,
цункам си я по нослето.
И оставям я да нанка, ...
  247 
Taнцувaм бaвнo, или бъpзo,
a pитъмa гo oпpeдeляш ти.
He мe ocтaвяй дa зaмpъзнa
пoд пoглeдa нa твoитe oчи.
B живoтa cи aз иcкaм дa oткpия ...
  241 
СНЕЖИНКА
Лъгах ви! Безочливо ви лъгах!
Изглеждах весел, пиех, пях!
И, мисля си, завиждахте ми даже,
щом чувахте безгрижния ми смях. ...
  267 
"На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.
"На вятъра ми косовете кацат, ...
  348  15 
Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа, ...
  459 
Ще си купя цигари и билети за влака,
20 лв. червило – той все пак ще ме чака,
ще платя и хотела, ще му купя кафето.
Ако звънне жена му – дано дава „заето“.
После много безплатно ще се любим три часа, ...
  386  11 
(Онази тъмна дума, която не мога да изрека на глас)
* * *
Докато някъде тук
някой
преяжда с егоизъм, ...
  584 
... И виждам я, сякаш беше вчера,
една орлица в гнездото да седи.
Тя гордо пази, отвисоко гледа
как всичко около ѝ се мени...
Щастлива е, познала и радости, и болка, и тъга. ...
  167 
- Ти беше всичко,
на което се надявах:
пулса на звездите,
биле омайно,
крилете на пеперуда, ...
  302 
Какво от туй, че дъжд вали.
Какво от туй, че небето плаче.
Какво, че душата ме боли?
И светът е жесток и мрачен...
Ще дойдат пак светли дни; ...
  235 
Има бури, които помитат.
Треперещ, мокър до кости вървиш
И сам изтощен ти се питаш
ще можеш ли докрай да издържиш.
И гъсти мъгли те обгръщат ...
  225 
НА ВРЕМЕТО ПО ГЪРБАВИЯ ХРЕБЕТ
– диптих –
ЦЕЛУНАТ ОТ СВЕТУЛКИ
... от светлите селения на Август какво ли за изпът отвъд си взех? –
от изгрева жарава си откраднах, от залезите – винце в кози мех, ...
  282 
Оригами
Избледнява по малко душата ми
от всеки миг пропукал и дъното.
Но тече като кръвта ми по вените
на душата и радост и мъката... ...
  175 
Работят всички, както могат.
Труда заплащат им с пари.
Дали са малко или много,
сам нека всеки прецени.
С пари да купиш можеш всичко: ...
  455 
Ще минат дни, ще се търкулнат нощи,
без нежен допир, толкова потребен,
животът ни – останал шепа още,
ще си тече безсмислено без тебе.
Ще се сменят размитите сезони, ...
  229 
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака, ...
  292 
Далече от пещери със богатства
и всякакви хорски съблазни,
как искам Господи, да избягам,
без никой и нищо да ме подразни.
Сам да си стана – и баща и майка. ...
  178 
Разпозна ли вече своята душа?
Откри ли слоевете вечни
на мечтателност и мъдростта
потекла от потоците всевечни?
Не те поправя докато грешиш... ...
  150 
***
Покълнаха отровите и в мене.
Покълнаха. Появиха се листата.
И вече няма дни. И няма време.
Залюшка се отровена земята.
Завиха като псета ветровете. ...
  193 
Имаме малко време на Земята,
що ни е дадено от Господ Бог!
Ще дойде ли нявга светлината,
или по принцип светът е жесток!?
Съществува ли въобще душата, ...
  350 
КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош. ...
  240 
Предложения
: ??:??