Стихове и поезия от съвременни български автори
Невидими нишки
заплитат в нежна канава
човешките души, сърца.
Събират и раздалечават,
влюбват ги и вдъхновяват. ...
Магистрала
пътувам от толкова дълго сама!
Понякога спирам в крайпътен локал
за кратка почивка и малко храна!
Накъде бях тръгнала?... ...
Спънка
колите ли някога овен,
ще помоля, дайте ми главата,
вече не издържам! Трети ден,
съм с мигрена. Вече не се трае! ...
Лудница "България"
... грохнах вече да сея надежди! – да се гърча в напразни мечти,
да се гледам с живота под вежди, вместо братски да минем на "Ти!",
да съм праведен, нежен и хрисим – а светът срещу мен да е зъл,
и в световни безброй летописи някой луд да реши, че съм вълк, ...
Косите на Земята
С тревога по челата,
с прошарени коси,
с поолисели бради!
Ти видя ли я с очи? ...
Моят личен ад
Моят личен ад!
Въгленът, който ме гори,
дебнещият психопат,
петното криещо светлината, ...
Разочарован
Куплет: 1
Колко пъти оставах сам,
самичък насред света.
И се чувствах като в капан, ...
Безвъзвратно
чувам те във всеки стих.
Не си отиваш от ума ми,
ти остави вечен щрих.
Щрих ли? Какво пък казах! ...
Пробуждане
на птиците волна сестра съм.
Днес полетях над поляните,
за да срещна него незнайния –
вятъра есенен, буйния, ...
Пясък между зъбите
Думите на другите минават покрай мен —
влакове-експрес в сляпа мъгла.
Стоя на перона сам,
с тиктакащо сърце — ...
Откъде ли влиза
вдъхновение голямо -
Муза секси съм издирил,
стих ще пиша с тази дама...
Аз го пиша, тя държи ...
Благословена Сила
Да устоиш вървейки
срещу течението на реката.
И да се възвисиш
на Любовта ...
В края на лятото
денят отдавна затвори очи,
небето звезден кош разтваря,
прощална песен на щурче звучи.
Полет спира плахата светулка ...
Безшумно заличена
Не с надежда — а със зъби.
Огризвам лъскавата повърхност
на кадри, където сме застинали —
смешни, неподвижни, ...
На прага ми се спри, любов...
На прага ми се спри, любов…
Почукай тихо! Аз ще ти отворя.
С дъха си прасковен ме обгърни…
После, дълго остани…! Нали е лято и е юли…?! ...
Фатална перманентност
Смъртта лекува всички болести,
самата Тя продукт на всички тях,
на Земята смъкна Бог и ни показа,
как се мре за всеки земен грях. ...
Прашинка
и студена сол от раните ми бликна,
не вехнаха и кървищата в стигмите,
съчките в нозете ми мечти гориха.
За хилядите изгреви несбъднати ...
Небесни йероглифи
мирише на бебе,
пропълзява зад облака
лъч невинност към мен.
Тази утрин с красивото ...
Обичам те
бонсай, лечебен за душата ми безплътна.
И мир изпитвам всеки ден със мисълта,
че мой си – както вчера кротко ми изтъкна.
А днес, заспивайки под хиляди звезди, ...
I define myself as a mere bolt — with stripped threads.
Useless. Not fit for a dowel, let alone (God forbid) a flute… or a violin.
Worthless. Dust. A leftover shard.
The Creator: ...
Ева и Адам: размисли от Райската градина (Susan Essex /mislitelqt)
Не мразя аз мъжете, а обичам ги.
Те яхнали са цялата вселена.
Мощта им стене, адски разярена,
но виждат пътя към божествена арена. ...