Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Потъвам в тишината на малките моменти...

Потъвам в тишината на малките моменти.
Това е времето, когато забавям ход.
И даже спирам.
Търся внимателно тези акценти,
които ми помагат в себе си да се побирам. ...

Alef

Поезия » Философска, Свободен стих

415

Вече грях не ѐ...

да лъжеш - вече
грях не ѐ - а грях е - да
се доверяваш

rhymefan

Поезия

432

Есен край морето

Напътства фарът есента
как през скали да се промуши
и как да стигне до брега
с товара си от златни мушмули.
Ще пусне котва, такелаж ...

Яна_Славянска

Поезия » Пейзажна

888 5

Навигацонна книга за рогати

Потънаха ми няколко фрегати,
инат овенски ме измъкна. Сам.
Навигацонна книга за рогати,
спокойно вече мога да издам.
Уж бяха ветроходни, екипажът, ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

531 2 2

Историите на баба

Ние с моята баба много си приличахме,
правихме си сладки и да ги хапваме обичахме.
Баба можеше да сготви, моята любима супа
и ми сипваше от нея, в шарена, дълбока купа.
Щом помолех с кротък глас “Бабо, разкажи ми!“ ...

Лютиче

Поезия

788 1 9

Сега съм снежинка

Аз сега съм снежинка, прашинка от зимно небе,
във окото на Господ бяла, невинна искрица.
И валя над сърцето ти, а в твоето тъжно сърце
всички пътища спират в око на разплакана птица.
Приюти ме, ще стана на топла голяма сълза, ...

rummis

Поезия » Любовна, Философска

578 2 2

Кой ще ни върне

Старите песни кой ще ни върне?
Приятелите единствени, кой ще завърне?
На нашето място в малкото кафене,
където се срещаха сърцата по две!
Кой ще ни върне сезонните мисли ...

Лютиче

Поезия

477

Износени думи

ИЗНОСЕНИ ДУМИ
Не виждаш смисъл да останеш –
това е повече от знак.
Уж болката зачеркнах рано –
но връща се, щом падне мрак. ...

yotovava

Поезия

490 4 3

Ще грохна в светла изнемога

ЩЕ ГРОХНА В СВЕТЛА ИЗНЕМОГА
... понеже лятото си тръгна, а подир него аз не съм,
въртя се под луната кръгла – безсънен като таласъм,
скиторя цяла нощ по плажа и първа радост е за мен
със плажно масло да намажа гърба на миналия ден, ...

Валери_Станков

Поезия

449 3 1

О, не! Пак ли?

Пак студът ми заповядва
да се скрия в куб от пак*,
светлината ми ограбва
и твърди, че зъл съм мрак.
Сам приятел е на мрака – ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Друга

446

Дете на улицата

Нямам майка, татко! Аз съм сам!
И не знам защо съм се родил!
Раснах сред бездушната тълпа.
Залъка си с други съм делил!
Всеки изгрев срещах със сълзи. ...

gogata622

Поезия » Гражданска

553 1 1

Кръговрат

Черната кутия боядисана
във флуоресцентно оранжево,
записва постоянно жълтите глупости,
щедро ръсени във всички посоки
от егоцентричните,луднали лидери, ...

krasio0109

Поезия

404

Реакция

Реакцията на нещата,
Лоши и добри, тя не
Действие е само, не жест,
Тя е чувство, настроение.
Реакцията, или ...

Лесничея

Поезия

554 1 3

Езико друже

Езико роден, другарю, друже мой!
Какви ги вършиш, дялаш си гредата ...
От страх прехапан, лелееш за покой.
Говориш ли - копаеш трап с широката лопата.
Сам знаеш - красиво е, достойно да мълчиш. ...

KrasimirJekov

Поезия » Любовна

563

Слънце

Обичам утрините нежни
със светлината на небето
и с ярките лъчи на слънцето,
което весело наднича зад завесите.
Събуждат ме, погалват ме и хукват ...

Краса_Теофила

Поезия » Свободен стих

468

Na ringišpilu pesnikinja plače

A ringišpil je iznenadno stao,
izmedju neba, tla i pakla. Visi.
Umirajučeg leta mi je žao
taj osečaj, kad' živ si, ali ni si.
Umesto ljubav - bol i sitne laži. ...

Patrizzia

Поезия

452 7

Изгрев в шепите на вятъра

Изгрев в шепите на вятъра
Когато даваш всичко,
а то бъде отречено,
почувстваш болка,
но някак отнесена, ...

limeruna

Поезия

601 3 2

От ехото на времето съдбата...

От ехото на времето съдбата
попива спомени неразгадани.
По хълмовете бременни лозята
за гроздобер очакват нежни длани.
Оракули от бъдно обладани ...

agferdousi65

Поезия » Строги форми, Друга

746 4 3

I miss you 🇬🇧

Without you, the world feels muted —
as if all the colors have faded into black
and white. But when I think of you,
everything comes alive again.
Your smile is like sunlight breaking through the clouds, ...

lion_07

Поезия » Любовна

647 1

Ти – знак на голото ми рамо

Вървя и сбирам шепи злато,
красиви есенни листа.
Сега е времето, когато,
да кътам трябва, да пестя.
Та зимен вятър засвисти ли, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

508 2 2

Прочит на листопада

ПРОЧИТ НА ЛИСТОПАДА
... а есента с проскубана перука из парка яхна дрипава метла –
в брезенти листопада от боклука отнесе боклукчийската кола,
във залива морето си разлашка в мелтемите разпърцано сетре,
и чайката – разперила опашка – изграчи върху плажа горно ре, ...

Валери_Станков

Поезия

406 1 1

Закачка

Дори отвъд аз рими ще редя!
Ще пия вино, стихове ще пиша.
И ще мечтая както до сега!
Човек и там не спира да обича!
Любов! Ала какво е любовта? ...

gogata622

Поезия » Любовна

484 1

To my parents 🇬🇧

I know that I'm your second best
My conscience slowly bleeds
You always make me second-guess
My goals, my dreams and needs
I never felt like I'm enough ...

Idontknowme

Поезия

585

Шантав ден

Навън небето се намръщи,
Помислих, "искам да съм вкъщи"
И както мръщех си се тихо
Внезапно някой се изкиха.
Погледнах кисело до мен ...

Aphrodite

Поезия » Хумористична, Друга

614

Тази история няма край

Не знам някой
да се е поучил от историята.
Виждам само предразсъдъци,
илюзии и аргументи,
дадени от политиците пред аудиторията ...

Селева

Поезия » Гражданска

330 1

Земята ни

Ползвана и бранена...
тачена и осквернявана...
тайнствена и изучавана
от близки и врагове ранявана.
Тази наша земя с борове горди, ...

Лютиче

Поезия

440 3 7

Из тефтерите на баба

Из тефтерите на баба
Помолих баба нещо да разкаже
и тя отвори стария тефтер
с герои Лиса, Зайко, Бухльо даже
и Вълчо с неговия облик чер: ...

BoBoteva

Поезия

1.7K 12 51

Потопът в очите ми стана на лед

Защо ли пренебрегва ме дъгата
и черно-бяла съм – кристал,
небрежно хвърлен на земята,
покрит с листа и рядка кал?
И в себе си се вглеждам и потъвам ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Друга

563 1 12

Болест

В полунощ тя яви се като черна кралица,
увенчана от плам и оглозгани кости,
Взорът гибелен – бездна, помътняла зеница,
в шепи стиска бокал. Болестта е на гости.
Сухи устни трептят, тя им сипва отрова, ...

Marialla

Поезия » Пейзажна

465 4

Незавършено

Черни мисли редуват се с красиви мечти,
розови пътеки с остри назъбени камъни.
Всякакви птици чуруликащи и грачещи,
кръстопътища със задънени улици.
Паркове с майки и деца тичащи, ...

Петяя

Поезия

404 1

Премълчано наум

ПРЕМЪЛЧАНО НАУМ
Какво ли крие тишината,
преди звукът да я взриви?
Искра ли – тлееща, която
е щрих от есенни треви? ...

yotovava

Поезия

371 1 2

Eскизи от софийското метро

ЕСКИЗИ ОТ СОФИЙСКОТО МЕТРО
... в метрото книги никой не чете,
летят безизразните километри,
не го е еня никой – въобще! –
дори да пукнеш нейде в „Младост 4”, ...

Валери_Станков

Поезия

372 3 1

Бяла смърт в ранни есени

Виж душата ми мръзне, за слънчице жадна,
дай ми жълто и охра, и златно... Чуй, моля те!
Небесата смалил си - миг два и ще паднат,
и се цупиш, септември... Високо в тополите.
Ранна зима вилнее и чувстваш я. Ледна. ...

Patrizzia

Поезия

334 1

Ела

Животът се измерва за мнозина
единствено със слава и със пачки,
но в чашата с червеното ми вино,
в еротиката на последните ти крачки,
преди мига на първата целувка, ...

mislitel

Поезия » Еротична, Философска

652 2 4

Преди да падне козирката

П Р Е Д И Д А П А Д Н Е К О З И Р К А Т А
Всеки миг е единствен и уникален
и никога вече няма да се повтори,
а Умът немее "мъдро" застанал
пред всички минали,настоящи и Бъдни истории. ...

krasio0109

Поезия

376

Ремонт

Не знам какво се случва в тази къща,
прегърбена от рухващи стени.
Вратите на излизане ме връщат;
а прагът непрескочен си стои.
И само мисълта, че ми е време ...

lorsa

Поезия » Любовна

1K 11 13

Писмо до втората ми майка

Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Гражданска

785 3 12

Есен, есен...

Есен, есен...
Като песен си красива,
И макар че си чудесна,
Ти ми носиш само жал...
А под облаците сиви ...

Aphrodite

Поезия » Пейзажна, Друга

529 1 2

Било е отдавна

Било е отдавна
Било е отдавна във златната есен.
Летели са цветни листа.
И приказка стара разказва ми песен
за много любов и тъга. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

629 1 4

Замина лятото, замина

Замина лятото, замина
Замина лятото с усмивка
и падат шарени листа,
замина с топлата въздишка,
за да повика есента. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

697

Стихове и поезия от съвременни български автори

Потъвам в тишината на малките моменти...

Вече грях не ѐ...

Есен край морето

Навигацонна книга за рогати

Историите на баба

Сега съм снежинка

Кой ще ни върне

Износени думи

Ще грохна в светла изнемога

О, не! Пак ли?

Дете на улицата

Кръговрат

Реакция

Езико друже

Слънце

Na ringišpilu pesnikinja plače

Изгрев в шепите на вятъра

От ехото на времето съдбата...

I miss you 🇬🇧

Ти – знак на голото ми рамо

Прочит на листопада

Закачка

To my parents 🇬🇧

Шантав ден

Тази история няма край

Земята ни

Из тефтерите на баба

Потопът в очите ми стана на лед

Болест

Незавършено

Премълчано наум

Eскизи от софийското метро

Бяла смърт в ранни есени

Ела

Преди да падне козирката

Ремонт

Писмо до втората ми майка

Есен, есен...

Било е отдавна

Замина лятото, замина

Опашка