Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

А жив ли е той?

Щастливи – мъртвите не помнят.
Щастливи – мъртвите мълчат..
Николай Искъров
Там, храстите са вече пусти,
а самодивите са мит. ...

valiordanov

Поезия

594 3 2

Гола душа

Когато е гола душата,
а егото силно крещи,
тъгува самотна съдбата,
че пристана сам се руши.
Повяхва за миг красотата, ...

natiii

Поезия

435 3 1

Понякога

Понякога пак виждам самолети,
прелитащи далече там над мен
и чувствам огънче да свети,
от тази мисъл запленен.
Понякога се връщам пак на старта, ...

tosho26

Поезия » Гражданска

612

Златна есен

Птиците не пеят вече
скриха се на завет.
Есента дойде привечер,
злато ще раздава.
Златни падат и листата, ...

АниИванова-стихове

Поезия » Друга

501 1 1

Жена – мечта!

Нескромно е самичка да се хваля,
но съм страхотна домакиня.
От нищо – нещо знам да правя!
За всичко, казват, че ме бива!
Между судоку-две и интересна книга ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Хумористична

575 3 9

Към Рим

връщам се
само се връщаме
по избледнелите улици
с имена
(на неродени деца на поети) ...

bogpan

Поезия » Гражданска

485 1

Един напълно непознат

Един напълно непознат.
Седи като на изповед край пътя.
Ела до мене, брат!
Домат върху салфетката наряза.
Извади и шише с ракия. ...

Селева

Поезия

400

Врачуване по залък хляб

– Животът е за теб филия
с нещастия и сол поръсена.
Медът за друг е. Пресолил я,
„готвачът“ловко я накъсва.
Подава залък с дъх отровен, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

516 4 6

Днес главният герой от стара драма...

Днес главният герой от стара драма
не ще изпълни своя монолог.
На сцената отдавна просто няма
актьорско изпълнение - възбог.
Завеси прашни взират се до шок ...

agferdousi65

Поезия » Строги форми, Друга

618 1

След залез

Заслушан в гънките на топъл залез,
дочувам свише светлошепнещ глас.
И мигличка от розовеещ облак лази
божествения образ твой в анфас.
Единствена си, ненагледна моя. ...

vega666

Поезия

621 15 11

Песента на барда

Там, където не смее смъртта да припари
и се спуска нощта като ято от гарвани,
още пеят, прегърнали свойте китари,
на живота износен последните варвари.
Със раздрани от скитане ризи кихоти, ...

argonyk

Поезия

938 5 17

Само понякога

Поезията,музиката,изобразителното изкуство
не могат,да бъдат обяснени,
а само трябва да бъдат възприемани
като дарове от Висшите Измерения.
Понякога на сън,друг път наяве ...

krasio0109

Поезия

326

Някъде из мрака

Празни думи изпълниха бездънната ми вяра,
вяра вечна и искрена, но нежелана.
Една врата със златна ключалка
се отвори и затвори с престорена милувка.
Заключих я, но не бе само врата, а съкровена мечта ...

unreadlettersandotheroldstuff

Поезия » Любовна, Свободен стих

456

Седем вечности както не пях...

И защото вали, взех веселие (само под наем)
в разни смешни истории и в ироничния стих,
крия болка, любов... с музикантите само го знаем,
да мълчат и да свирят със шепа звезди им платих.
И защото мълчи, или леден пронизва ме вятър, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

347

Додето чакам Третите петли

ДОДЕТО ЧАКАМ ТРЕТИТЕ ПЕТЛИ
... по колибката на Шаро цял ден дъжд барабани,
грохна слънцето от старост и дойдоха други дни,
капе дюлята на двора покрай моя вехт галош,
черна дрипла – кикимора, ляга над селцето нощ, ...

Валери_Станков

Поезия

401 2 1

Онова лято

Беше лято. Като всяко лято.
Всеки някъде пътува.
Бях с прелитащото ято.
Следвах пълната луна.
Бях с изгряващото слънце. ...

Селева

Поезия

581 3 8

Пътуване

Пътуваме в живота без билет.
Създаваме си сцена и спектакъл.
Животът е свръхзвуков самолет -
качил си се и неусетно кацаш.
27.09.2025, ...

Жулли

Поезия » Философска

490

Не искам да говоря с есента...

Не искам да говоря с есента,
не иска моят взор да я поглежда,
но както винаги нахално тя
в театър листопаден ме отвежда.
Картините си пъстри пак подрежда ...

agferdousi65

Поезия » Строги форми, Друга

766 4 7

На крачка от гората

Откакто дядо Тричко се гътна във Марица.
И само Листопада се прави на певица…
Земята спря да ражда. Небето абортира,
но въпреки регреса, животът прогресира!
Направо през гората и стръмните чукари, ...

Ревов

Поезия » Пародии

575

Kюфте

Ще дойде знам по тъмна доба
октомври. Вече застудя
и неохотно в гардероба
дебели дрехи пак редя.
Прибирам рокличките тънки ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

534 8

Вълшебница

Една Вълшебница чудата
живее тайно из гората.
За нея само баба знае,
че роклята ѝ на цветя ухае.
Тя върши чудесата нощем, ...

BoBoteva

Поезия » За деца

900 10 28

Опитът

О П И Т Ъ Т
Никога не се напъвай,да обясняваш
нещо,от което си нямаш хабер,
дали е позната Истина адекватна
или е подло привидение на Лъжата. ...

krasio0109

Поезия

320

Есенно

Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А в дома ни ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

1.3K 6 15

По нотите на Добротата

ПО НОТИТЕ НА ДОБРОТАТА
... дано светът се подреди по нотите на добротата –
Жена при мен да загнезди, да найда работа и плата,
най-сетне да си изплатя до шушка данъците в НАП-а,
във парка с есенни цветя да мятам светлата си капа, ...

Валери_Станков

Поезия

430 4 3

Рубинено вино 🇷🇺

Две чаши с рубинено вино
прозвънват в ръцете ни.
Аленее кристалът красиво,
сладките глътки опиват ни,
топлината залива ни. ...

Краса_Теофила

Поезия » Любовна

512

Sweet passion 🇬🇧

Like a lustful ivy,
it has wrapped itself around our bodies,
my hands like an alchemist...
your meanders explore!
The wise starry sky ...

gurhito

Поезия » Любовна

685

Една врата

Стените ни обграждат в кръг,
поставят форма и предел.
Те пазят нашия уютен кът,
самотен свят, без път, без цел.
И блъскаме с юмрук и длан ...

Varahiil

Поезия » Философска

486 1

Относно водопада на премиера

Хора, няма вода за цял един град,
ала пък намери се тя за водопад!
Директор, пардон, собственик има той,
още пет мандата за този свръхгерой!

hcs

Поезия » Хумористична

772

Дрескод

Е, вече със сигурност
опитахме от бокала със есен,
с нотка приветливост
размаха пръста си есенен.
Напълни кошниците с плод, ...

Лютиче

Поезия

557 2

Взлом

Това е родният дом.
Но вече съм сам.
Забит като стар вълнолом.
Това е познатият бряг.
Далече намигва ми фар. ...

Селева

Поезия

412

Ненаситна мечта

Сами се раждаме с вик,
сами живеем в света.
Търсим все - обърнатия пик,
мечтаем все - със суета.
Изглежда винаги блестяща, ...

KrasimirJekov

Поезия » Свободен стих

564

Две и двеста

ДВЕ И ДВЕСТА
Когато си посветен Свише,
няма значение какво и къде си завършил
или дали изобщо имаш някакво образование-
ти просто си вътре,в центъра на играта ...

krasio0109

Поезия

386

Таласъми

Взех да не вярвам в писания, дето...
дори не вярва сърцето... А те мой са!?
Съкровени, измъчени, преживени.
Защо тогава горчат ми, злобни.
На кого да вярвам... щом на себе си не мога. ...

aap

Поезия

392 2 2

Трактат за влюбения глупак

Влюбения глупак от зодия Рак е най-големия си враг
влюбения глупак и Богу не е драг
сляп да види всеки знак
шест вида дъвки и "Тик-Так"
няма да се стигне до целувка, брат ...

Bad_religion77

Поезия » Любовна

374

Леопард

музика народна
Леопард ме гони, мамо
леопард ме гони
Иска да разбрида, мамо
мойте панталони. ...

йеромонах

Поезия » Еротична

574

Есенен лист

Вятърът носи есенен лист,
в себе си събрал пъстротата
на един живот, светъл и чист,
но вече устремен към земята.
Ветре, ти, магьоснико млад, ...

Miro_Кrastev

Поезия

489

Тъжнопад

Венчана за плача на небесата
воала си повдигна над света,
че ложето ѝ брачно е земята,
постлана със цветя на вечността.
Златистите огньове минзухари ...

Marialla

Поезия » Пейзажна

433

Съизтезания

Сутрин се чудиш,
ли да се будиш -
не всеки път ако захванеш,
човек морален ще останеш.
. . . ...

Стефанин

Поезия » Епиграми

606

18+ Мъже(н)ствен мъж

Прическата ми винаги е топ,
тъй както и със маникюра.
На модните тенденции съм роб
и някак тук излишен ми е... чадъра...
Не е във тон с обувките ми с ток, ...

mislitel

Поезия » Пародии

498

Цигулка за щурчета

И без любов Земята се върти,
но тихичко оста ѝ се измества,
наивнико поет май само ти,
все още вярваш в приказни вълшебства.
Ако ги няма сътворяваш сам ...

Patrizzia

Поезия

408 3 6

Стихове и поезия от съвременни български автори

А жив ли е той?

Гола душа

Понякога

Златна есен

Жена – мечта!

Към Рим

Един напълно непознат

Врачуване по залък хляб

Днес главният герой от стара драма...

След залез

Песента на барда

Само понякога

Някъде из мрака

Седем вечности както не пях...

Додето чакам Третите петли

Онова лято

Пътуване

Не искам да говоря с есента...

На крачка от гората

Kюфте

Вълшебница

Опитът

Есенно

По нотите на Добротата

Рубинено вино 🇷🇺

Sweet passion 🇬🇧

Една врата

Относно водопада на премиера

Дрескод

Взлом

Ненаситна мечта

Две и двеста

Таласъми

Трактат за влюбения глупак

Леопард

Есенен лист

Тъжнопад

Съизтезания

18+ Мъже(н)ствен мъж

Цигулка за щурчета

Опашка