Стихове и поезия от съвременни български автори
За буквите благодаря!
кухненски стол сред тревата зелена.
С мо̀ливи цветни и рисувателно блокче,
и мъничко столче точно пред него.
Буквите ще научиш, ти си умница – ...
От любов не се умира
И Господарят, тих и недостижим,
съзерцаващ от вечните селения,
проговори към всичко във живота —
човеци, зверове, дървета, демони: ...
Върви, народе обеднели
към нов хоризонт ти върви,
с надежда, вяра хора умели,
съдбата си смело промени!
Върви, народе обеднели, ...
Отварям очи
светът не личи.
Пред мен е разлят
само миг в един цвят.
Затварям очи - ...
Греховете
защото исках друг да бъда.
Смених душата си, нали
реших другите да съдя.
Наредих живота като стих, ...
Любовник на повикване
е в света на насекомите, това разбрах.
Време той не губи в голи стихове,
носи си и къщичка... за грях...
Във квартирата му вихрят се купони ...
Красива си в припадащата вечер
... седя си във припадащата вечер – и си мечтая хубави неща –
с експреса да пристигнеш отдалече, Жена, която иде с пролетта,
стайчето ми край теб да грейне в бяло – и да нароша твоите коси,
пред спуканото мое огледало дано те зърне Бог! – и ме спаси, ...
Вулканът
Дава им – колко? – по шепичка празни мечти.
Стегнал е подигравателно черния възел,
гърчи се въздухът, в опита да отлети.
Някой отваря житейската бонбониера ...
Водопад
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.
- ,,Ней” - Христо Ботев ...
Не съм Поет
... невям додето погледът ми стига, потъвам в по-добрите светове,
седя – и пиша светлата си книга – и Господ Бог по име ме зове,
приличаме си с лудите в Наречен – но аз не пия вечер аналгин,
защото, ако този свят е вечен, във него съм дошъл за миг един, ...
За любовта
къде отидохте далече с мама,
живот, какво да правиш – той краде,
а ветровете няма да измамим.
Преляхме там, каквото е – това ...
Луда съм по тебе, мили
все над тебе ще кръжа,
Ако аз съм слънце златно,
все за тебе ще тъжа.
Ако аз съм чудна песен, ...
,,Повест"(Стихотворение, вдъхновено от ,,Крадецът на праскови")
Ръце на жена.
Протягат се с
треперещи пръсти.
Със жар, ...
Реката - небесна невеста
В очакване небето да я приласкае.
След миг, оловносиво и с озонен дъх,
ще слезе ниско, ще я обладае.
Ще я обгърне и от страст ще пламнат ...
В един детски дом
като птици затворени в клетка.
По очите им сухи сълзи,
а в душите - неразписана сметка.
Светлината им беше мечта, ...
Любов последна
а да останеш и да си последна.
Не искам вече срещи и раздели,
а искам само теб в делници и недели.
Ти идваше и си отиваше пак от мен, ...
Нестинарка
Опасен вихър върху светъл път.
Понякога е огнена. Стихийна.
/Дори обречена на някой друг/.
Повярвай! Тя, жаравата, мълчи, ...
Веки залез
за слънчицето, което от тъга –
със него се безнадеждно сбогува,
преди да го плени без жал нощта.
Раздялата им винаги е болка, ...
Любовта си отиде
И, нали по характер съм хрисим, и не съм на скандалите фен,
ако нявга ти кажа върви си, значи просто – тръгни си от мен,
в седем тръгва ти влакът за Враца – и след твоите топли поли
над чашлето с прощална "Lavazza" ще изпуша една-две лули, ...
За доброто
И как да го започна, не, не знам.
Доброто искат много да го смажат.
Но то от памтивека си е там.
При Бога и от него се раздава, ...
18+ От (мъжки) змей мома се не плаши
звяр събуждат, звяр събуждат, в мъжките потури...
Звяр събуждат, змей събуждат, но тýй не та плаши,
с змейовете си свикнала, с тез от мъжки гащи...
Само да са здрави, сакаш, те у раменете, ...
Всеки наш ден от съдбата харизан е
а ги пилеем съвсем безразсъдно.
Здраво заключил вратата на влизане
все ни залъгва там с някакво бъдно,
този живот. И в безкрайното скитане, ...
За Караджата
който гледа с надежда към утре.
В незададен въпрос
все мълчи във хладните сутрини.
Мечтите са птици, ...