Стихове и поезия от съвременни български автори
Бабо, разкажи ми
ти била ли си дете?
Има ли такава сила,
да те видя аз добре?
Как си станала голяма? ...
Смъртта от огън жребий, знам благословен е
света на малко пръстче тихичко въртиш,
магия знаеш бяла, хващаща дикиш.
Сърцето си поетът кърпи с нежна рима.
Злословят: Няма те. Аз зная, че те има! ...
Песен за премълчаното минало
... додето всички други спят, тръгни във себе си, човече,
и ти ли своя слънчев свят ще го напуснеш? – неизречен,
откъм далечните звезди баща ти с обич в теб се вглежда,
и низ смълчани прадеди към теб протягат стрък надежда, ...
Призрак
е мемориал на геноцида - на кошмара
на хиляди угнетените евреи.
На изтерзаните от вечна прокоба -
от утробата още, чак до гроба, ...
След после
човешкият труп изглежда много по-здрав
от креативната,крехка чупливост
на критичните мигове,фатални за живото тяло.
Всички болести далеч са избягали ...
Квартални парцалани
а пък мозъка
е леш.
Който я обича-
скучен, ...
Есен
спуска шарен воал над земята.
Златни жълтеят на двора листата,
падат безспирно – кротки и леки.
Сякаш сън, прелетяло е лятото, ...
Далече от земята по- близо до косата
с таланти пълни. За красивост.
Със обич нивата зася
и се оттегли да почива…
Подир дъждеца щом изгря ...
Честит да си
си оставаш, ти, свидно дете,
с две принцеси – дарът небесен,
разпърхали нежно криле.
Желая ти дълги пътеки, ...
Бялата стая
на стаята мълчалива и бяла,
когато залезът ръка протяга
и нощта в прозорците е спряла.
И всяка вещ за теб да ми говори ...
Рай за двама
… следобедът бе топъл, а вечерта бе хладна,
край тебе във Созопол направо щях да падна! –
бе шик, бе тъй прекрасна ефирната ти блузка,
чак фасът ми угасна! – пък бе цигарка вкусна, ...
Суша
отколкото състояние на тялото".
По-добрата алтернатива винаги е била
свежата,позитивна,напориста инициатива,
отколкото "анонса" на пасивно изчакване- ...
Вярвам в детството единствено
приятели защитаваме своите права
с бодли на таралежи
дори и да нашамарят ни
братя и сестри си имаме ...
Жената от моите мечти
... ще ти ушия шалче от листа
и цяла зима нека да те топли,
а сетне стихче ще ти прочета
от Димчо-Дебеляновите вопли. ...
Есенен рефрен
Разгъна залезът покрай града
пламтящото си алено платнище.
В леярната край врящите недра
короната си кестенът разнищи. ...
Маратонецът
Живея – ненатрапчиво и тъжно.
В куплетите снова като чекрък.
Ако животът е една окръжност,
въртя се цял ден в омагьосан кръг. ...
Толкова сиво
На мястото между мрака и светлината,
Където сиво сивее мъглата...
Пронизващ екот свисти
Под стон от копнеещи звезди... ...
Зачеркната молитва
Аз вече съм наясно с този свят.
Приех го – и отказвам да му вярвам.
Реди ми хляб, две риби за обяд! –
и ги краде! – по-хищен и от гарван. ...
Промяна
престанах да препускам.
Тя, жаждата за галопиращи
нозе,
отдавна ме напусна. ...
През края на дните
посрещни ме с душата,
нека да те погледам,
нека обич ти дам.
Приюти ме в сърцето – ...
Социално тристишие
Криптовалути и пирамиди...
Фалшив нетуъркинг...