Стихове и поезия от съвременни български автори
Майка
ала в очите ѝ същия блясък проблясва,
раница със спомени на гърба си нося
и тази раница на нейния гръб предавам.
Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я, ...
Промяна на парадигмата
а пропуснахме важни уроци,
породени от безумни условности,
комерсиалност и човешки пороци.
Пленници сме на вятър безпътен, ...
Житие грешнаго автора
Но наивно му се струва, че идат добрини в простора...
Добрина и благи вести, май само слънцето подарява!
За другото-няма лесно, щом смъртта е жива забрава.
Илюзиите на съдбата: още живеят във вехто време. ...
Между редовете
за да напишем една история,
споделяме какво сме преживели,
не оставяме място за теория.
В ума ни картините са необятни, ...
Вечната парадигма
Зъбатите кучета на Господ от всички породи
приветливо махат с опашка към своя стопанин,
за човека са опасни всичките кучета-болести,
докато той не прозре същността на тяхното назидание. ...
Обици от пепел
Почти четвърт век измина.
Заминаха си седемте деца.
Нощта спусна пелерина.
"Дървото на живота" там стои. ...
. Все е нещо...
Стотици църкви - все са без адреси.
На долната земя ме прекатуря
скучаещ Бог. Усмихва се: Добре си.
А всъщност знам от вечност не Му пука, ...
Нестинарка
И не с очи, то беше във кръвта ми.
Поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
Месене на небесен хляб
Премъдра беше мойта баба –
останала сама-самичка.
Човекът се измерва с хляба –
и по самун, и по трохичка. ...
Помнете от мене каквото си искате
... и каквото е речено свише от Бога за мен,
ще го мисля из нощи, в които летя из Всемира,
ако Господ реши да ме стори сибирски елен,
ще рева през тайгата и небето над мен ще вибрира, ...
Мъжка святост
Ние бяхме сериозни мъже.
Ние бяхме мъже с яки плещи.
Не изглеждахме зле – неглиже,
във съня на Жените горещи. ...
Пътешествия из бъдещето
Кой би смутил тази страст безпощадно лирична?
Срамно съм бяла, безцветна съм даже, признай
цветното тегли те искрено, твърде и лично.
Чиста случайност е, че те обграждат в зори ...
Орисия
на фили и фоби.
И днес си мислим,
свободни сме,
а всъщност сме роби. ...
Чакалнята на ЖП-гара София
... последният трамвай ще ме изхвърли
на ЖП-гара София в среднощ,
където проститутките кахърни
вървят в комплект и струват две за грош, ...
Рамо до рамо
разцъфват пъстри цветя.
Поникват бисер и здравец
в свенливи крехки стебла.
Когато се ражда приятелство, ...
Думите тежат 🇷🇺
отмерващ ме с поглед мръсен,
чупи пръсти нервно и припряно,
сякаш ще засвири на пиано.
Било му трудно да се удържи ...
Ангели... и дяволи
винаги в моменти на упадък
и дяволите с удар раняват точно там,
където била е зашита раната.
Защо ти трябваше, за бога, ...
Така се раждат легенди
въртиш и сучеш, готино и смело.
Кефиш мъжете, чупиш бариери,
ясно е обаче, че си за милионери.
Палаво показваш повече от бута, ...
Неделно-щастливо
през март като щастлива орхидея,
животът беше сънен, още спеше,
но всичко вече светеше през нея.
Помислих си, дали не фантазирам, ...
Спор
Трима студенти разгорещено,нахъсано спорят
пред аулата на медицинския факултет
за евентуалната,незавидна,сполетяла го горест
на от далеч накуцващия към тях екс вече кадет. ...