247 111 резултата
През тръни към звездите аз вървя.
Вървя...?! Не - пълзя!
Длани окървавени и нозе - олово
молят за покой. И тежко слово
на език ми тегне... Но мълчи уста! ...
  387 
Влакът тръгна. А такааа...
Познайте... Кой ли се успа?
Все го гоня и не стигам.
Що така не се побирам?!
Май ми пречи потеклото. ...
  301  10 
Накрая се отдръпваше и лятото,
като вълна прибра се към морето.
Машините прибираха посятото.
Децата тичаха след него: Ехооо! Ехо…
Застинали на кея те го викаха, ...
  328 
Частица от света
Вървя по стъпките на красотата,
картината е бяла от снега,
цигулка само плаче в тишината,
откраднала частица от света. ...
  204 
Подари ми небе, щом морето е само през лятото.
Подари ми сърце, ако има надежда и вяра.
Подари ми и себе си, ако може и без отмятане.
Подари ми всичко, което не става на пара.
Нарисувай ми утро, което усмихва душата. ...
  427  20 
КАМАСУТРА ВЪВ ФЕЙСБУК
Понеже друго нищичко не мога,
вместо за фитнес да троша пари,
реших да се захвана с хата-йога! –
и почнах още днеска – нейде в три. ...
  201 
Сънувах, че пониква ми брада.
Жена суетна съм и що да сторя?
Kак с мъжки атрибути из града?
Pеших със всички сили да се боря.
С пинceтa се въоръжих ...
  257 
Безпосочно се носите,
а уж имате планове.
Гоните блянове,
а ви бягат посоките...
Вечно нямате време, ...
  610 
Бездуховни в земната плътност,
забравили основното си сетиво...
криволичим към своята същност
отново с въпросът:"Що е любов?"
И не е чудно, че в сенки кръжим... ...
  120 
По стъклата сянка полунощна
се прокрадна в бързия ми стих.
Тайния си сън ѝ посветих –
заблестя пленително разкошна.
Възцари се помежду ни странна ...
  342  12 
Език на огън побеснял от мъка
и демонският дъх на суховей
ме близват с ярост и перфидна тръпка
без глас пълзи… плътта ми е трофей.
И в този ад, разливащ се горещо ...
  587  14 
Боли ме за хората без зрение,
отнасяйте се по-човешки с тях,
не се дръжте към тях с презрение,
защото слепотата на духа е грях!
Защото тези хора нямат вина ...
  569 
МЪЖКИ СЪНИЩА
… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –
и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!
Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.
А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде. ...
  172 
Катранена нощ е и вихрите вият
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...
  470 
Не кръст, подарък е споделеният пламък.
Да можеш да се усмихнеш. Да трепнеш. Да стоплиш.
Да чуеш, че усмивката ти стопля.
Не огън, живец е съзвучието на мисли.
Да можеш да прегърнеш. Да затаиш дъх. Да притихнеш. ...
  157 
***
нека душата -
сърцата и свята -
и любвебогата
  197 
Ръката на мама държеше моята малка ръчичка.
Тя правеше крачка, аз - две.
И тъй стъпка по стъпка мама ме учеше
да не падам в калта и да вървя напред.
Тя пееше песни с глас ангелски, меден, ...
  714  14 
Която те създадох или ти мен
чуваш ли ме драга, кой те замъгли
и кои ветровете те носят понякога далече от мене
И къде ме чакаш на безлюден остров
Мили мой, съвестта си ти ...
  203 
Не искам никога да се събудя.
Щастлив съм в тази белота.
Танцува снежна пеперуда.
Сънят на приказна мечта.
Видях те, толкова красива. ...
  499 
Караулът на зимата вече е тъй уморен,
че му иде да легне връз чергата току до прага.
Аз му хвърлям трошици, макар да се чувствам във плен
и дъхът му безизразен често за гърлото стяга.
За неспирния грохот в ума си кого да виниш? ...
  749  17 
Исках да стана аз голяма!
Слагах роклята на мама
и от нейното червило,
ах, бях дете наивнно.
Толкоз много бързах, ...
  251 
Дали щом сложа на чудовищата брекети,
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните ...
  215 
Пак ни лъжат мужици червени.
Заразени с червена боя!
Под - червеното знаме родени!
Със червена звезда на тила.
Те ни хвалят - червивото време ...
  291  16 
ГРАДЧЕТО, ВЪВ КОЕТО АЗ ЖИВЕЯ
Жените вече тръгнаха с ботуши.
Морето почна черги да тъче.
И тук-таме коминче взе да пуши
в мъглата над заспалото градче. ...
  150 
невъзможни мисли
невъзможно леки
отдавна таени
бързо забравени
бавно намерени ...
  183 
Влюбен съм-въпрос ли е това?
Или е отговор-защо не зная само аз?
На мен се падна пак късмета-
баница в гърло да заседне!
Влюбен-това е въпроса, но не от Шекспирова пиеса. ...
  235 
Няма еднакви пристанища.
Няма еднакви брегове.
Има – еднакви параходи.
Има – еднакви дъждове.
Иначе дните си приличат ...
  172 
Чувства изливам съкровени
пред някакви овце заблени.
То май и аз съм си такъв...
Явно, много съм си глъф!
Да, търся някаква изява, ...
  250 
Новото
Ние чакаме какво?
Ново нещо - интересно.
А интересното е плод узрял.
"Круша" жълта, ароматна. ...
  608 
А след концерта – викове, аплодисменти!
И залата - на път да експлодира!
В салона полугласно във момента
„капацитет“ със тежест коментира:
„Каква снага, осанка! Цяла Нефертити! ...
  153 
Човекът, от който не зависи
летенето на прилепи във тъмното,
бе в отпуск. Затова
висяха те с главите си надолу,
а лудият им смях смрази ...
  152 
Седнах днес напук на всичките лъжи
да разкажа що на съвестта тежи
на тоз платен драскател Омир,
за един ахейски обир
как във Троя войната свърши ...
  246 
Такъв съм, като мъртвите цветя,
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали, ...
  247  10 
Подаръци, желани от децата,
Добрият Дядко бе оставил под елхата -
за братчето ми вертолет,
за мене лъскав звездолет.
Когато денят се изтъркули ...
  387 
Учителко мила, със мисия свята,
как сълзи в очите изгарят душата?
Звънецът последен кънти във ушите,
сърцето се свива, изгаря тъгата.
Желания, страсти, емоции властни, ...
  213 
Не разголвам душата си вече.
Била съм много наивна.
Но най-накрая се очовечих,
преди тотално да кривна.
На никого сега не досаждам, ...
  301  10 
Срещнах те случайно,
заради прищявка на Съдбата!
Беше красиво момиче,
лъчезарно, омайно...
Грабна ми сърцето отведнъж... ...
  293 
Като вехто, избеляло палто,
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...
  253 
Вътре в мен сърце тупти,
но самотно е, страшно.
Душата ми и тя гори,
но пак е мрачно!
Копнея за любов-страстна, ...
  260 
Нима мислиш, че ме боли?
Май нещо жестоко сгреши …
Не съм материалист…
Какво като толкова ми отне?
Аз няма да падна сломена, ...
  164 
Предложения
: ??:??