Стихове и поезия от съвременни български автори
Сложна колаборация
Ако настъпваш често
читателя по мазола,
там,дето го най-много боли,
по теми актуални,злочести, ...
Девойчиците връщат се от плаж
... ще ми завидят всичките поети,
натрупали из римичките стаж –
девойчици по летни сандалети
край мен привечер връщат се от плаж, ...
Убийци на мечти
зад лустрото на черепен хилеш.
Фалшивото от тях на гнус смърди,
помагат колкото на мъртъв, свещ.
Но някак си успяват във началото ...
Любов и доброта
във твоите очи,
живее добротата
във земните ми дни.
Погледна ли доброто, ...
Ако искрата все гори
дали от онемял, самотен ден?
Във стаята тревожни мисли разни
побутват ме към бездната пред мен...
А слънцето със лъч при мене влиза ...
Пенсионери безделници
остават градинките празни,
като в каменни мелници
превъртат се хората разни.
Пенсионери показват се бавно, ...
Пантомима
синтез между две сърца,
отдадени на любов неутешима -
поезия, изписана с тела.
И всеки стон във себе си са впили, ...
Равносметка
Ще се вслушаме в нежния ромон на ручея чист.
Всеки миг е неземна наслада, божествено свързване,
дом на ангели земни, на обич, на изгрев лъчист.
От молитва на старец, от детския сън запленени, ...
Спомен за Баба и Дядо
… облаците чепкат мокра вълна вредом върху сурото небе,
дядо Станко мъкне откъм хълма диви круши в пътното торбе,
баба Лена чака под сачака – подир миг дъждът ще завали,
и ще грейне къщицата в мрака, сгушена край селските къшли, ...
Доброто надживява и смъртта !
но ти дарявай, с чисти мисли, със сърце!
Докрай, каквото имаш го раздавай,
осмисляй дните си,
Човек бъди! ...
Фон
на практика една страхотна идея,
е необходимо доста време,
тя спокойно да отлежи
в дебрите на вековната тишина- ...
Сърце от стомана
сърцето му не винаги здраво остава...
И колкото повече Го бъхтят, горкото,
То свиква със злото, не чака Доброто...
Сърце от желязо, от здрава стомана ...
Доброто не се мери
попита клетият страдалец в нищета.
— Не ме залъгвай, момко — продължи,
— за возенето колко ти дължа?
Брей, старче, туй от мене научи: ...
Трансцедентното завръщане
и мислено от тялото си се деля,
подобно на птиците в полет,
вися далеч от земната си плът.
На граница полягам в тишината ...
Аман от Мона Лиза
направо ми додея.
Едва ли всичко произлиза
в изкуството от нея.
Усмивката й вяла ...
Любов
така живея и това избирам,
животът ми блести, цъфти, ухае,
и в тебе искам, и ще се позная,
и къдрава съм, мила и щастлива, ...
Дълго горещо лято
от месеци не капва капка дъжд,
жълтеят сухите треви в полята,
искра им стига за да пламнат отведнъж.
Цигара, хвърлена от лъскава кола ...
Видовден
Видовден винаги идва
за всички,без изключение
и вади на показ кирливите ризи-
глупаците в тях пременени, ...