Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Кървава отрова

Кърваво вино в кристален бокал,
розата алена вехне сама.
Някой нехайно мечтите приспал,
в спомен се дави надежда една.
Шепне безгласно угаснала страст, ...
368

Ти ме обичаш по своя представа

Ти ме обичаш по своя представа
Ти ме обичаш по своя представа,
друга съм аз, разбери!
Маска за мен си измислил,
маска със твои черти. ...
408

Сто години почит и уважение

Парцалев не знаеше,
че народът и днес ще го помни.
Той човешки играеше
и обичаше своите роли...
Не актьорстваше, ...
409

Труден момент с теб 🌐

Когато всичко докрай изгубя
умишлено към внезапно няма да приема
че нямам нищо толкова лесно и необятно
осъзнах че тогава имам всичко
малко и безразлично мисълта ми да завземе ...
433

Той

Той целуна я сякаш беше за последно,
сякаш слънцето нямаше повече да изгрее,
сякаш зимата нямаше никога да си тръгне,
сякаш звездите ще спрат да блестят,
защото очите ѝ вече за тебе не горят. ...
362

Гледане на света

Гледане на света
Погледът е връзка
Със света. С живата
Природа. Погледът
Поражда мисли, ...
509

Дивѝ животът

дивѝ животът -
кѝма и усмихва - сиреч
обич ѝма
343

Бикини на цветя

БИКИНИ НА ЦВЕТЯ
... Жена с красиво лятно пеньоарче, под него – знам, бекинче на цветя.
Щом зърна го – и ставам на глухарче! – на пухчета по цял ден си летя.
Дори не предполага? – как красива във моя мъжки сън потъва – вдън! –
и как под русолявата ѝ грива – изгубил ум! – се срутвам – древен пън. ...
409 1 1

Оцеляла

Издънка изникна от стария корен,
огледа се плахо сред бурната нощ.
Снагата ѝ хилава, с дух непокорен,
животът ѝ млад – ни добър, нито лош.
Дървото за нея нехаеше сякаш, ...
425 1 2

След края на сезона

СЛЕД КРАЯ НА СЕЗОНА
В подобен огън вече съм горяла.
Наивно мислех, че е потушен.
И усетът за бъдеща раздяла
се врязва като остър клин у мен. ...
451 3 9

Утро във Варна

УТРО ВЪВ ВАРНА
Слънцето нанейде изфиряса.
Гларусът във плажа клюн заби.
Над морето – кипнала меласа,
облаците мъкнеха торби. ...
473 4 4

Летен стаж

Изгревът е на морето,
а морето е пред мен
и копнежът е преплетен
с бриза тих и укротен.
Колко много ми се иска, ...
674 1 5

И по всичките минни полета...

И по всичките минни полета –
слънчогледи, сама ги засях.
А душата – добра и проклета,
не признава ни болка, ни страх.
Тя плашило е дрипаво, дето ...
327

Морето се усмихва като тебе

Морето се усмихва като тебе.
Усещам непривична сладост.
Нали си моята голяма слабост
и моето нестигнато наднебие.
Умът ли замъглява сетивата, ...
502 8 9

Я кажи ми, облаче ле бяло

Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
... Господи, от облачето бяло като гледаш грешното ми тяло,
я, кажи ми колко още има? – отлетя Вълшебникът с килима.
Нито тати в бащини ми двори, нито мама вечер с мен говори.
Паля в храма златното кандило и си смислям чедото си мило. ...
381 2

Точно ти, приятелю, здравей!

Точно ти, приятелю, здравей!
До теб изпращам гълъб бял.
Погали го нежно, песен му изпей
какво боли те, в какво не си успял.
Тогава може той да ти разкаже, ...
630 3 3

Рапсодия в синьо

Рапсодия в синьо
Небето слива се с морето, красота,
те сякаш се допълват заедно, синева.
Луната очертава една пътека сребърна,
бавно над морето спусна се отново ноща. ...
462 1

18+ Мъжете (Истински) сме от изчезващ вид

Ако ти липсва Истинският аромат на мъж
и отвратена си от мачовци-контета,
търси такъв, кат мен, хвани го, дръж,
че от вида изчезващ съм, на селските момчета...
Дали ги знаеш, дето тичаха на воля, ...
449 1 6

Светъл ден - желан ...

Прекрасен ден е днешният,
слънчев, по-светъл от вчера ...
Скоро е денят ми, рожден -
вярвам, ако Господ рече,
ще е ден, още по-светъл ... ...
436 4 8

Преди да хване влака

Какво като си няма маршалски еполети?
Той ходи до звездите, обсипан със конфети!
И прави от мухата, не слон, а динозавър,
след всяка своя дума, въздишка или кавър!
Готов е да воюва – дори със Великани – ...
487 1 2

Прегръщам те

Сега те прегръщам и не зная
къде завършвам и къде започваш ти.
Прегръщам те аз чак до безкрая
и в тази прегръдка вечност шепти.
В тази прегръдка света се разтваря - ...
487

Нищо

В нищетата на нещата
там крие се и тя – Суетата.
В нищетата понякога и нищото е нещо,
а суетата иронично се подсмива, пак тормози мнозина.
В нещата често намира утеха нищетата, ...
509 1 2

Утро е

Птичи песни,като пролет!
Росата наднича от тревата,
слънцето над хребета поглежда,
мислите ми до тебе ме отвеждат.
Усмивката ти - лято! ...
529 1

Сълза върху Божествената глина

СЪЛЗА ВЪРХУ БОЖЕСТВЕНАТА ГЛИНА
... едно разбрах за толкова лета,
додето мъдрост и печали трупах –
че колкото и книги да чета,
и аз ще си отида адски глупав, ...
402 5 2

***

Защо си толкова тъжна,
защо се ядосваш. Недей
плачи, а изкрещи, и ще
видиш, как болката си
тръгва. ...
439

Сътворение

Сътворен е светът от обичане,
в полет летен на чайките бели,
в кратък миг, в себеотричане,
в кичур тих от коси посребрели.
Сътворен е светът от сърдечност - ...
600 4 8

Плахи надежди

Вървя по друмища незнайни.
В една огромна тишина!
По път осеян с тайни -
в гора от сенки на луна.
Звезди усмихват се безгрижни - ...
466

Лица

На сигурно, зад маските
лицата си ще скрием
усмивките и блясъкът
сълзите ще убият.
“Еднаквите”- привличат се ...
391 2 6

Морето е усещане за вечност

Морето е усещане за ласка...
Жадува нашите сърдечни стъпки!
Вълните са негово причастие.
Брегът е полъх и топла прегръдка.
Навлизаме с паметта за лято, ...
445 3 8

Видяхте ли го? Луд... И мой...

С крилата си прикрива кръста
и носи си го ден след ден,
понякога в мъглата гъста
се губи пътят затъмнен,
отваря се и зло и сиво, ...
380 6

Как мъдрост на столетник беше чута

Младо журналистче съм. Но аз
интервю „Случайни срещи“ правя.
Сресвам алаброс, прокашлям глас,
афтършейв накрая си поставям.
Ще записвам с моя телефон, ...
602 3 13

Знанието е капитал

Свежест знанието е,
Веселие и капитал.
Светлина е то.
Обичай го и го почитай.
Човек ли друг е казал ...
490

По „Бог е Любов“

на Любовта е
смисълът - човек чрез Бог
да възсияе
..............................................
друга подредба ...
373

Може би знаеш какво е тъга

Може би знаеш какво е тъга?
Как тя стиска здраво душата?
Може би плачеш без сълзи сега?
Мрачна ти изглежда земята!
Ти може би не виждаш верен ход. ...
449 1

Връща

на
проклетѝя е -
да се крадѐ
и връща на злодеи
376

Жив

Когато разкъсан си от болка,
с лице окъпано в сълзи,
когато дори от въздуха
в гърдите ти боли —
не се отчайвай, а помни. ...
498 1 2