МЪЖЪТ МИРАЖ
... понеже сръбнах 200 грама водка,
с това поне натрупах трудов стаж,
се смъкнах край морето на разходка –
да ми се радва варненския плаж, ...
Виж, кристалночиста е росата,
онази, дето от дивото е събрала
силата, от розата е попила аромата,
а необятното, от космоса е взела.
Живей, но като росата остани чист ...
Елате, приседнете, да говорите
отново как ще мине. А не мина.
Без дъх и без душа съм от година,
из драките я следвам и понорите.
Елате, но носете си заблудите, ...
по заповед на Жени! 😊
В такава нощ - от хубавото уиски,
душата ми с тъга ще прокърви:
Ще си припомня много скъпа близка:
една блондинка, с къдрави коси. ...
НАВЯРНО В МЕН ЖИВЕЕ НЯКОЙ ДРУГ
... отдавна във казаните с боклук изхвърлих безпогрешното си минало,
навярно в мен живял е някой друг, човече – като паметник застинало,
тогава – мислех си, светът е мой – със Антарктида, пампите и тундрите,
и с моя тъп лирически герой хвърчахме безметежно през секунди ...
Простира изгрева на пролетното утро длан!
Със зеници замечтани. И в молитвен ритуал:
дочувам полета звънлив на птичите крила...
От колко дни и нощи душата ми жажда това?!
Пролетта още носи в паметта си зимния дъх. ...
Следи под вежди, кат' калпака рунтав
на турист със дестинация Сибир,
какво се случва и чете, готов
да въдвори със меча праведен свой... мир...
Професор е по празнодумие и суета, ...
Оставих си сърцето преди време,
там, в шкафчето да дреме.
В свят жесток е безполезно то.
И захвърлих трепета на тленното.
Забравих даже, че е още там. ...
В тишината на нощта, сълзите текат,
В сърцето мрак, болката дълбоко свързва.
Две змии в тъмнината, съдбата грешка,
Женската змия ухапва, сърцето мъжкото се пука.
В празнотата на нощта, тъгата се разпростира, ...
Която всъщност си ще ти припомня
с душевните си, живи откровения.
Без себе си далече и бездомна
чаровността е в снежни измерения.
Изящните лъчи на нежността ...
З А В Р Ъ Щ А Н Е
Когато осъзнаеш,че си тръгнал
към собственото си опознаване
и в себе си бавно,релаксиран потъваш-
с преминаването край съответните знаци ...
Не съм от тези...дето търсят Слава!
Не искам даже да ме възхваляват.
Обичам да съм,прям,човечен,
такъв какъвто се познавам.
Не за мен ,боли ме ...толкоз много. ...
И падналият ангел има шанс
крилете си да върне, своя полет,
че вярата е вечен ренесанс -
след дълга зима идва нова пролет.
След векове на леден, грешен транс ...
Желаното предчувствие за край
ще легне там, където му постелят,
април ще е. Дъждовно. И неделя,
и ще сънува люляци през май.
Ще донесат коливо и кравай, ...
Така се сецнах лошо онзи ден,
гърбът ми каза: "щтрак" и ме предаде.
А докторът отсече - слушай мен:
пий туй, онуй, мажи и тез помади.
Опитай се поне за седем дни ...
Съвсем не е забравено, среща се не рядко, дори... Уви! За предателството е, този кратичък мой стих... Подлост, измяна, коварство, знаем - още го наричат... Днес, Света Велика сряда, Юда предава Божи Син - с целувка издайническа... А в спор, често и безсмислен, в излишна битка, с приятел, или, с близ ...
Един натрапчив, сложен ребус…
Дали е истина или сънувам?
Лутам се… Все търся път до себе си.
Намирам го и… пак се губя.
Нагоре стръмно е, надолу - тъмно. ...
Такава нощ… не помня ти ли беше,
възможно е да бе и нечий сън.
От чашата с уиски ли кървеше
ръката ти… а после чух и звън
от струните на плачеща китара ...
ВИНО ЗА МОИТЕ МЪРТВИ ПРИЯТЕЛИ
... приятели, които отлетяха далеч от мен във Божия Безкрай,
намериха навярно топла стряха да делнат там солчица и кравай,
по чаша каберне да си налеят, да хвърлят табла – или бридж белот,
и още да се радват, че живея – ако това изобщо е живот! ...
На партия шах аз Господ Бог поканих
да мерим сили заедно сега
Той съгласи се, пешките постави
с усмивка на игралната дъска
и каза: Ти високо да залагаш ...
По-добре е да си с дявола, когото познаваш, отколкото с този, когото не познаваш.
С времето вървят дните, тежки и мрачни,
Самотата в сърцето, тъга безкрайна.
Светът се върти, но аз съм тук,
В спомени потопен, в миналото с дъх.
Светлината изчезва, но надеждата гори, ...
Събужда ли звъна камбанен... глухите!?
Не тези дето нямат слух! А непукистите.
И чуват ли молитвите на тихите...
хората със благодат, бедни, но с душа.
Във тъмното спят ли страховете... ...
Вятърът, с обувки от хвърчило,
рехавите облаци преброди,
влюбен ли е, шантав, не личи си,
в люспици от дъжд разсажда пролет
и му трябва спешно нежно бяло ...