Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Моята мечта

Ще докосна синевата,
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...

M1234567891

Поезия » За деца, Акростихове

880 8 25

Да отговорим с „Да!”

Има ли стойностно приятелство ?
„Да!”- ще отговорят всички, но тогава,
защо завършва то често с предателство,
от което вкус горчив единствено остава ?
Съществува ли истинско доверие ? ...

NovelaDenarova

Поезия » Гражданска

527

Кучешка мечта

Аз съм помияр и нямам дом. Всеки ме подритва.
Съчувствие към мен никой не изпитва.
Но, имам си душа и една мечта.
Някой на врата ми каишка да сложи.
"Ти си мой", някой с любов да ми каже! ...

goblenka

Поезия

635 5

Десет изречения под водата

Бездна спотаена със свян в обикновена мерителна чаша. Топло течение, галещо ласкаво, озаптило хищните актинии..
Плува се спокойно, с отчасти наивно доверие във вълните. Дете с любимия си шнорхел коляно в корал може да одраска..
Тризъбецът на Посейдон в дълбоки пясъци патина прегръща. Няма власт тук, ...

chesyncho

Поезия » Пейзажна, Философска, Друга

422

Европейски съюз

"Обещаваме ви рая, там елате!" -
казаха лидерите ни "блестящи"!
"Няколко атомни блока спрете,
бъдете кротки, хрисими, спящи!
Ето - сбъдна се на нас мечтата - ...

hcs

Поезия » Хумористична, Гражданска

865

Софийска нощ

Софийска нощ и всичко в мен тече
през някаква измислена България,
която как ли ще се нарече,
когато всичко дращи, плаче, пари и
животът ми прилича на геврек ...

zelenaradost

Поезия

485 2

Слънце и Кал

Слънце и Кал
Ние хората сме много различни,
някои ярки, скромни, безлични.
От слънце и кал сме направени ние,
уж сме добри хора, а лошите сте вие. ...

valcanyon

Поезия

432 2

Клада от премълчаното

КЛАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНОТО
Голямата измама, че зад ъгъла
ме чака по-добър, красив живот,
остава сетивата ми излъгани
и дългото ми лутане без брод. ...

yotovava

Поезия

417 2 7

Остана ми само писането

Остана ми само писането...
Не съм родена, не заслужавам,
не притежавам тази сила
да позволя на някой друг да ме закриля.
Не мога сама да предрека съдбата, ...

kompanska

Поезия » Друга

479 1

Обич

Толкова си непредвидима,че ме изненада неведнъж.
Цъфваш в изтерзана зима,плачеш с пролетния дъжд.
Пееш с цветовете на есен.Страдаш в лятната тишина.
Носталгичната ти песен живее в мъжки сън за жена.
Хаоса на чувствата витае всеки божи миг на твоя път. ...

Ranrozar

Поезия

474 7 19

Пазител

Мъжът жената трябва да цени
и всяка глътка с нея да преглъща.
Ръцете й в прегръдка да държи
и винаги с усмивка да се връща.
Мъжът с жената трябва да лети ...

natiii

Поезия

465 1

Ще дойде пролетта

Ще дойде пролетта
Ще дойде пролетта като магия,
сърцето ти на мен ще подари.
Във цветовете тебе ще открия
с усмивката на твоите очи. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

560 1 4

Като в песен стара

Живея като в песен стара.
Макар... на вид да не личи.
Душата ми – самотна гара.
Посреща бури и лъчи.
Там влаковете кротко дишат. ...

Violet_86

Поезия » Авторска песен

742 6 11

Обичливо

Отворило очите дъгоцветни,
протегнало ръчица топла, жълта,
в душата ми премръзнала да светне,
сред стаята ми слънцето нахълта.
Избяга мракът, скри се по ъглите, ...

Patrizzia

Поезия

369 2 6

Вечер

В умиращите светлини на залеза,
навярно раждат се поеми.
Но тези мигове тъй кратки са,
да стоплят някой нямат време.
В очите ти гори животът ...

Сенд

Поезия » Любовна

698 2 5

Комети и свещи

Навън студът разкърши рамене,
а колоните внезапно побеляха.
Нощта забрави май да спомене-
звездите тихомълком се прибраха.
На топло и таванът е небе, ...

ДетелинаСтефанова

Поезия » Любовна

526 2 2

Ч Р Д на irji - Ирина

Ч Р Д - Ирка!
Гоним ветрове, жънем урагани и бури,
трупаме дни с безкрай много нули,
и гърбът се превива, колене натежават,
а очите с ден на ден по-жадни стават - ...

palenka

Поезия » Друга

593 2 12

Господи, така се наживях!

ГОСПОДИ, ТАКА СЕ НАЖИВЯХ!
Как да събера в едничък стих
ей това, що нивга не умира –
лозенцето, дето го садих
някога със тати на баира, ...

Валери_Станков

Поезия

486 3 2

На Твореца

благословена
на кокиченцата
белотата - зародила се
от на Твореца добротата

rhymefan

Поезия

408

Софийска нощ

СОФИЙСКА НОЩ
Дълбока нощ накрай света.
Жълт светофар на пресекулки.
Град със затръшнати врата.
Таксита две. И три патрулки. ...

Валери_Станков

Поезия

547 2 4

Без заглавие

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Зад всяка тишина навярно дреме
пресипнала от завист суета.
Не знае никой, че е тук до време
и скоро ще си иде от света. ...

yotovava

Поезия

455 6 12

Горчи

Устните сами ли търсят устните на други...
сърцето тръпне ли за грехове!?
Човека сам наказва се защото...,
по лесно търси чужди грехове.
По-лесно можем да преглътнем ...

aap

Поезия

394 2 4

Търкулнатия миг

ТЪРКУЛНАТИЯТ МИГ
... от ден на ден превръщам се в реликва, затворена като в обран музей,
и всяка нощ небето ме привиква – отваря ми вратите със: – Здравей! –
добре си знам какво Отвъд ме чака! – не ми се тръгва скоро за натам,
кодирана – Държавата на Мрака е безгранична! – в светлата ми RAM, ...

Валери_Станков

Поезия

370 2 1

Зад миглите гримирани със сиви дни

Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин.
И моите хронични блянове те ваят, ...

vega666

Поезия

513 11 9

Самореклама

Един продава обувки,
друг предлага чорапи....
Аз, съвсем без преструвки
пиша стихове - всякакви.
И събирам ги в книги, ...

valiordanov

Поезия

478 1

Завръщане

Земята-тепсия с гръд зелена нагоре,
молитва благодарно във мен зазвуча.
Замълчаха гласове, във душата ми спорещи -
съзерцателно, тихо сърцето примря.
Излетяха със устрем ято патици диви, ...

АлисЛарк

Поезия » Философска

585 3

Участ

Дори, когато казват, че са хубави
очите ми, с едното примижавам.
Това е опит да не се изгубя
в ласкателствата. Да ги надживявам.
А сигурно е правилно да бъда ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Хумористична, Философска, Гражданска

595 1 6

Вечерна проверка

Месецът е строил Звездите като войници!
И прави своята Вечерна проверка:
- Всички Звезди са налице! – рапортува
Месецът със изпънати пръсти и гордо
вирната глава!... Рапорт приет – ...

Ревов

Поезия

564

***

Аз знам стихът от болка как замлъква,
между да си любов и да не си.
Душата ми - свещица в грешна църква
и дъх на птица ще я угаси.
Аз знам сама научих го да проси ...

Patrizzia

Поезия

320 1 1

Кокиче

Само кокичето знае
от студеното семе
как да пробие снега,
нетърпеливо
да цъфне без време. ...

Селева

Поезия » Пейзажна

537 1

Кръводарител

Кръводарител
Един човек, мъж с добра душа,
дари част от себе си, от кръвта.
Да спаси нечий живот, съдба,
давайки и пример на своите деца! ...

valcanyon

Поезия

536 4

В нишката на пясък

Денят прощава се с нощта
и тихо спуска светлината.
Изгасва в гърчене свещта
и се разлиства синевата.
Пулсира изгревът с любов ...

natiii

Поезия

522 1

Роб на вещите

Човек не трябва
да е роб на вещите
да е погълнат от дългове
да работи, за да изплаща
и да се лишава, за да няма. ...

dianaxse

Поезия

474

Изповед пред свещеник без расо

Като псувня през плет стихът ми гръмна,
разпердушинил евтината слава.
Аз утре сутрин трезвен ще осъмна,
но ти, глупако, глупав си оставаш!
Една жена ще наругая грубо ...

argonyk

Поезия

529 3 3

Синя целувка

Където небето
целува морето...
се раждат вълни.
Устите им сини
се сливат красиво. ...

Violet_86

Поезия » Авторска песен

968 6 17

Демографски парадокс

Все по-натам, фатално,
Нещата отвеждат
и тоз парадокс пораждат:
Не жените, а децата деца да раждат,
сиреч, - да се ...

Вълшук

Поезия

444

Мазата с отлетялото ми детство

МАЗАТА С ОТЛЕТЯЛОТО МИ ДЕТСТВО
... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –
с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,
с перодръжката ми черна с месинговото перце –
сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце, ...

Валери_Станков

Поезия

412 1 2

Долината на мрачните сенки 2009

Сякаш чупя невидими клетки -
там душата се мъчи сама.
Имам аз за уреждане сметки -
с тази безпощадна тъма.
И прозрението стигам, вървейки. ...

stivi797

Поезия

368 1

Безвъзвратно

Правя всичко – без остатък,
без да искам и без дълг.
Приемам те такава – крехка,
буря, пламък, светъл лъч.
Показвам ти – с очи, с ръцете, ...

ВЕСЕЛИН-АЛЕКСИЕВ

Поезия » Любовна, Друга

596

Самураят

Тръгнал да ме гони в парижката кула,
на конят качен да ме очаква,
между храстите в гората да притичва,
към небето очите да издига.
Самураят на моята душа ...

dianaxse

Поезия » Свободен стих

505

Стихове и поезия от съвременни български автори

Моята мечта

Да отговорим с „Да!”

Кучешка мечта

Десет изречения под водата

Европейски съюз

Софийска нощ

Слънце и Кал

Клада от премълчаното

Остана ми само писането

Обич

Пазител

Ще дойде пролетта

Като в песен стара

Обичливо

Вечер

Комети и свещи

Ч Р Д на irji - Ирина

Господи, така се наживях!

На Твореца

Софийска нощ

Без заглавие

Горчи

Търкулнатия миг

Зад миглите гримирани със сиви дни

Самореклама

Завръщане

Участ

Вечерна проверка

***

Кокиче

Кръводарител

В нишката на пясък

Роб на вещите

Изповед пред свещеник без расо

Синя целувка

Демографски парадокс

Мазата с отлетялото ми детство

Долината на мрачните сенки 2009

Безвъзвратно

Самураят

Опашка