Стихове и поезия от съвременни български автори
Две прашинки в безкрая
аз към теб, без да спирам, вървя…
Ти къде си, не зная,
но те търся от много лета.
Във пространството синьо ...
Билково равновесие
В очите ти лятото притихва: магичнострастно вещество,
което тихо душата ми привлича със топлите ти устни!
Може да не те познавам,но обичам истина без лустро.
На Еньовден уханни билки сияят накапани от росата. ...
Мечта
щом помисля си за теб… ❤️
Чувствам се като луна –
докосната от твоята светлина.
Всичко в мен трепти… ...
Сърдечна билка
на хорото се задява.
Хем с усмивка, хем с играта,
надиграва на хората.
Ситни, ситни и подскача, ...
Ще дойде време
когато капката
ще ни се струва
дъжд.
Мракът-светлина, ...
С черната пантера
от подвига на черната пантера.
Преследвана от… цялата държава
пантерата от Шумен, продължава
ден и нощ в горите да се крие, ...
До летен морски смях
а пясъкът любим,
в мен лятото – свободно
и заедно летим.
Вълните ни обичат ...
Писмо от Рая
... добре живях на Синята планета –
знам как се кара с двеста – и със две.
Събрах пари – и купих колелета
на моите прекрасни синове. ...
Мъж в дъжда
Покривите облакът облиза.
Вятър ги омете с три метли.
Витоша надяна сива риза.
Тихичко дъждът си рохоли. ...
Одисея за двама
за двамата... за него и за нея.
С пастели шарени го оцветих,
да не боли. Красива одисея.
======================= ...
Светът да бъде място за Любов
... понякога си спомням как се диша в лишен от злоба, по-добричък свят,
отключвам си писателската ниша – и всеки друмник срещам като брат,
и – щом постеля привечер му стелна, наливам във чашлето му мерло –
и е прекрасна утринта неделна! – над цялото край нас световно зло! ...
Навярно ви изглеждам луда, странна
Приглася ми разрошеното лято
и смеем се за дреболии когато
тъгата се промъква между нас.
Рисуват ни и в профил, и в анфас ...
"Свобода"
ала е една утопия е тя всъщност.
В света днешен, човеко, ти си унизен и скован, в плен на тая пуста Свобода,
умираш всеки ден като птица без крила.
Повторения безброй от всички страни чуват се навред: ...
Огърлица на съдбата- Лилит ( част шеста)
21.
Събрала разпиляното си его-
приседнала Лилит очи склопи.
Сърцето й забързано заби, ...
Светулки в мрака
едни мънички звездички, те летят.
И сякаш ни показват пътя, те са знака,
а после на други ще показват ще отлетят.
Като светулките поетите пишем слова, ...
Рисувам те
очите и душата ти бълбука
на листа, с четка дълго те целувам
и влюбен си на листа, грееш тука,
и вихриш цветовете с чувство тихо, ...
Ноктюрно за летящите Жени
Не знам защо душата ми се рови
в отдавна отлетелите ми дни –
във всички мои минали Любови,
печално срутени на съсипни. ...
Ах, тази моя баба!
и с хиляди въпроси обсипваше баща си:
- Ама наистина ли баба ще лети?
И не се страхува? А знае ли английски да говори?…
Вълнуваше се много от срещата си с баба. ...
Той…
Копнея да те видя… Да видя твоите очи, а за усмивката ти, ах усмивката ти…
Поглеждам те и си казвам надежда има… Прегръщам те и си казвам ето го моят дом… Да те целуна не мога, но с очи ти казвам:.. Любов❤️
Смирение
към утре, към нови мечти.
Замръкват край него смирено
в сумрака потънали дни.
Търкулва се слънчева пита, ...