Стихове и поезия от съвременни български автори
Колекция
Криейки Истини автентични от другите,
явно събираш колекция от "шедьоври",
способни да ти компрометират името
с темите си идиотски и отвеяно оксиморонни. ...
Черна пантера
Селата се жалват от страшни апаши...
Кое е причина да бием тревога?
Животно и хора са все в изнемога.
Глад се лекува с нарочена жертва. ...
Счупено сърце
Мечти напразни тъй недей да храниш!
Парче подир парче да късаш.
Тъй само вярата ми във доброто палиш!
Не те познавам, но едва ли, ...
Сън ли беше
Сън ли беше всеки ден!
Щом живях с любов и радост
в свят добър и вдъхновен.
Че сърцето ми за полет ...
В доброто сме вечни
сме разпнати в залеза бледен.
Тук Слънцето вече е морно,
дъхът на надеждата – леден.
Остана ни вяра безмълвна, ...
Лятото в камъша се капична
Лятото в камъша се капична – старче за масаж във център SPA.
И мелтемът с песничка лирична на коляно благо го приспа.
Старите спасители на плажа спретнаха каре за бридж-белот.
Сетният турист събра багажа – в Нищото пое на собствен ход. ...
До теб
и всяка рана в мен се превръща в дъх.
Ръцете ти са моето начало,
усмивката ти — моят път.
До теб сърцето бие по-различно, ...
Такава е играта!
Спомен.
Край
и рай!
Самотност. ...
Божественост, проклятие или предизвикателство
ИЛИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Единствената възможност
за постигане на дълголетие,
освен, ако Бог предварително ...
Един мъж на 55
Родил съм се отдава в столицата,
един мъж на петдесет и пет лета!
За да пиша стихове, да редя слова
виновна е единствено Тя, Любовта! ...
Поклон, Маестро
Поезията всъщност е значение
и изказ на един сакрален свят.
Не се влияе тя от умножение,
но се дели на липса и на глад. ...
Новите радости
погълнати от картинки пълни с емоции,
които се сменят провокиращо бързо
и превземат съзнанието на бебето,
когато липсва отговорността ...
Аз съм аз
не съм този който искаш ти
не си това за да ме върнеш
и няма моят дух да изгасиш
"оставете ме на мира ...
За болката (ретроспективно)
векът ни, започнал с кървави нощи и дни,
ще зъвърши отново с разруха и смърт.
За сто лета човекът не можа
да загаси у себе си враждата ...
Краят на лятото
гасне с умиращия ден.
Самотна чайка на кърмата
изпраща и този летен спомен.
А там, далеч, на хоризонта, ...
Завет
тежки сватби вдигнаха внуците.
И загубих приятели,
и зарових предани кучета.
Знам ли броя на плочите... ...
През прозореца наднича лъч светлина
Плахо се протяга, още е сънлив
Но веднъж роден, той има свобода
Да създава чудеса, макар да е свенлив
Промъква се тихо край зелени листа ...
Стоян войвода
Майка си на млад Стоян думаше,
думаше, още и му хортуваше:
- Где бре, сине, ходиш, Стоене,
дом да се върнеш не доде ли време? ...
Затишие преди буря
бях сам удовлетворен
може би но тя първа към мен пристъпи
не съм го знал и мислил
без да нищичко да кажем ...