Стихове и поезия от съвременни български автори
Спомен за морето
припявайки ми вятърен солфеж,
и с обич ми целуна стъпките,
оставени по пясъка горещ.
И думи подреди за времето, ...
Гайатри мантра
За вас, читателите мои,
Искам да направя - скромен.
Гайатри, мантрата природна
И ведична искам да ...
Вината още нощите ми пали
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полу усмивка на живота... Кратък
за мене бе, за мама – много труден. ...
Тишина
и чувствам се сам.
Когато съм длъжен,
а не искам да знам.
Когато не чувам ...
Алеи на самотата
лудо влюбени няма в парка сега.
Дали за това е толкова тягостно?
Или защото ме докосва самота.
Пейката - сянка на нечие минало, ...
Никоя
думи, в които някога вярвах без страх.
А вчера бях цяла - жива и силна,
без броня, стени - само аз.
Обичах те — въпреки раните, мрака, ...
Черешница
земята благосклонна
ви отпуска.
Във тази ранна утрин
вин̀̀о се лее ...
Голямата черешова Задушница
... дали ни помнят мъртвите с добро, или за нас не споменават нищо? –
във гробището с дъх на колендро вървя – и сякаш стъпвам във огнища,
в печал, в благоговейни тишини, потънали сред бурен, трън и троскот,
навярно смислят земните си дни ...
От пепелта
Балканът бди, безмълвен и велик.
А вятърът художник даровит,
рисува бръчките по грубият му лик.
Аз бродя в своя спомен тих и сънен, ...
Не стига!
със всичките ти рими на живот!
Да има кой да те чете,... но вече
да твориш не е така модерно!
Да мислиш, вярваш, да си себе си, ...
Задушница
Градушката помете всеки цвят –
би яростно, свирепо, ненаситно.
Черешата остана без деца.
Сиротна плаче нощем под звездите. ...
Червената шапчица. По Джек Лондон и Йосиф Перец
И в тази връзка имаме си вълк,
Червена шапка яхнала метлата,
достойна дъщеря на свойта кръв.
Той бе уверен, даже и нахакан – ...
В късна нощ
тичат капки по стъклата.
А на мен не ми се спи,
мисли гонят се в тъмата.
Ний със времето вървим ...
Виждаш ли ме...
на някогашното ми аз.
Виждаш ли ме, в сияние осветен
с нови сили във запас.
Друг, но същият, на принципите верен, ...
Размишление по време на демокрация
хищните станаха риби,
хората бяха излишни,
смислите станаха фиби,
смислите бяха предмети, ...
Колко е важно да бъдеш сериозен
в този свят тъжен, мрачен и грозен?
Веднъж се запитах с присвити очи,
защо ли хиляди пъти ме той огорчи!
Денят ми минава из улици прашни, ...
Колизия
додето двоумяхме се за среща.
Неверие, принуда, компромати –
спестихме си евентуална грешка.
При другите надзърнахме за опит – ...
Призрак съм пред криво огледало
на това, което някога си, бях.
Едно момче, тогава, си мечтало,
да изживее всеки ден без страх,
да устоява своите позиции, ...
Христо Ботев
ти загина в редовете на борбата!
Събуди ти родните ни раи заспали,
след буря силна изгря светлината!
Балканът пееше бунтовна песен - ...
Един знак само
търся светлината.
В тъмното като прилеп
опипвам стената.
Тук някъде трябва да е. ...