Стихове и поезия от съвременни български автори

255.6K резултата

Кукувича песен

Не ти ли омръзна да бъдеш добра?Опитваш пак да смениш похвата?
Доказана роля в библейската игра:често крак върху крак премяташ!
В очите ти-(по навик)нов романс.И го разпяваш.Някак си дебютно...
Имаш маниер-летиш в каданс.За да намериш на гнездото ми уюта,
което с любовни чувства ти дарих!Пролетта в ...
423 5 10

Потапяне, подводни герои 1982

В лицето ми духа вятър студен,
и няма аз да те видя.
Прости ми резките думи на мен,
прости ми всички обиди.
Последните къси секунди текат. ...
425

Теменужeна нощ

Нощта разпуска черните си къдри,
потъва всичко в тишина мрак,
звездите като очите мъдри,
бдят над утихналия град.
А някъде шуми Марица ...
652 3 9

Художнико, рисувай ми начало

Отключих сто заключени врати,
не ги броих. Дори да са хиляда
и все зад мене сянката се пада,
и все под мен Земята се върти.
Опитах тихо да умра. Кой аз? ...
306 1

А някой

Сега, нощта когато тъмнината я обвзела...
Когато сърцето търси светлина!
Надеждата копнее да намери път...
Път, от който може любов да оцелее.
Гълъб Бял, скрит във клони голи... ...
411 2 3

Губя се

Губя се. Изгубих се
Не ще се намеря
Губя се. Търся се
Ще се намеря ли.
Губя се. Търсят ли ме ...
543 1 1

В съня

Мисля те.
Не е проблем, нали?
Сънувах те.
В съня ми беше ти!
Огън. Страст. ...
550 3 1

Да пролет

седя и бавно се зачитам
понеже погледът ми се пилее
така е рано и така е късно за
изумрудени пожари да пролет
сияят нечии зеници дори сега ...
648 1 9

Ела при мен!

Ела при мен! Приканвам те да си
дойдеш и в моите ръце изморена
да паднеш, да легнеш.
Ще дочакам да чуя звънливия ти
глас и да усетиш как без дъх ...
575 1 1

На загиналата Сияна

Облак плаче над цвете,
натъжен от една драма!
Отиде си невинно дете,
в сърца ни - тежка рана!
Нека душата и пази Бог, ...
618 1

Революция

Острие от еднопосочни профили,
едногледи:
Маркс, Енгелс, Ленин, Сталъ-ин...
Когато критичната маса профани
повдигнат секирата, ...
359

На поезията по нивата неизбродна

Поетеса една самородна,
от малък планински градец,
дипли римички скромни
за своя поетичен кръжец.
От думи, изпрани прилежно, ...
487 1

Стига ми

Знаеш единствено, Господи ти,
кое начало е, къде е края.
Аз съм безмерно щастлив да съм жив
и да обичам, ми стига да зная.
Глътка водица със залъка хляб, ...
527 4 2

Момичето, което ме изглади

МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ИЗГЛАДИ
Тя стопли на жарта една ютия.
Тя ризите ми пръсна с три води.
Тя ми застла постелите – ония,
в които никой друг не се вреди. ...
432 4 2

Честно

Питаш ли се често как ли оцелявам,
или е въпросът на живот и чест?
С моето достойнство нищо не признавам,
честно ще ти кажа: оживях и днес:
вятър ме повдига, люшкат ме вулкани, ...
529

Днес те има

Днес те има. Не измислена във мисълта ми.
Днес те има. Истинска си срещу мен,
красива си, неповторима. Днес те има...
Днес те има. И светът ми се обърна,
там не е за трима. Но пък теб те има. ...
546 2 4

Там

Там където телефоните млъкват.
Там където тишината звъни.
Там въздухът, е чист до полуда.
А от небето се сипят звезди.
Сред нечути потоци се леят ...
570 3 4

Буря в душата

Вали. Светът е мрачен и студен,
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето, ...
588 8 19

Стихотворение за сбогом

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СБОГОМ
Подуенската гара бе в мъгла.
Машината ни цръкна две кафета.
Една метачка суркаше метла,
сподиряна от тумба циганета. ...
506 1 3

Признание

Обичам те. Каква красива дума.
И цялото море ще побере.
Копнежът ми щастлив е и безшумен,
при твоя идва, ще го избере.
И после ще заплуват към безкрая – ...
420 1 3

Провидението

Всички"случайности" ни сполетяват закономерно,
само от нас зависи,какво от тях можем да хванем,
те са предизвикателства към нашите проблеми
и важен кръстопът за много точки отправни.
Провидението постоянно ни отваря очите ...
445 1

И на кал ще станем...

От кал били сме. И на кал ще станем…
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
надежди и мечти, лица и време...
Все мънички неща, които галят ...
660 3 10

Няма смисъл лесен

Красиво като песен
Любовта е тайнствена есен,
която играе с нашите души,
бях влюбена, а ти всичко разруши
То разби всичко ...
446

Римски път

По римски път прехвърлям планината
и право през препятствия вървя,
не се оплаквам, давам си душата
във миговете кратки да творя.
Отмина времето на страшните завои, ...
494 1 4

Ничия и своя

Родена съм за теб - да бъда твоя,
каквато искаш ти и както кажеш.
Ако не разрешиш, не дишам даже,
боли ме да съм ничия и своя.
Да бъда жива е да си отсреща, ...
573 3 4

Кръвна картина

Предадохме Левски!Убихме Ботев...Но кръвта им задължава!
Този,който падне в бой за земята--той ще стори пак държава!
Има ли нещо по кървави хълмове?!Само небо и птици знаят.
Връщане няма!Робски гърбове мълчат и прилежно си траят...
Дните отново са пролетни.На Костина костите вече ги няма. ...
424 5 11

Зимни светкавици

Зимни светкавици някъде тътнат.
Бял змей докарва ни снеговалеж.
Селото някак е призрачно-плътно,
можеш ли в него с шейната да спреш?
Кръг се извива хей там, на мегдана. ...
450 2 4

Неочаквано

Когато неочаквано ти подадат ръка,
спри - не приемай я веднага.
Лесно в мрежата ще се оплетеш,
а накрая - сълзи в море не ще побереш.
Ще си казваш: “Ах, какво нещо е това - ...
381

Щастливите хора

Щастливите хора обичат
без корист и галят късмет.
Те боси по билото тичат
и носят от мъдрост сюжет.
Щастливите хора живеят ...
466 2 1

В края на непозната уличка

В КРАЯ НА НЕПОЗНАТА УЛИЧКА
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...
478 3 8

Балада за вечните книги

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИТЕ КНИГИ
Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел –
да съм чист на тяло, дух и мисъл. ...
448 2 2

Дъждовно-слънчево

Дъждовно е, но слънчевото грее
в най-вътрешните кътчета в душата,
дъждът си е усмихнат, чудодеен,
душата от лъчите е залята.
Дъждовно е и слънчево, и чисто, ...
409 1 2

Идва ми да изкрещя

В тъмнината на нощта,
Сълзите ми се леят.
Спомени за теб горят,
Сърцето ми не спи.
Любовта, която беше, ...
473 3 1

Начало

светът оглежда
се в речта - защото тя
не го подвежда
и нали начало ѐ -
любвезарѐжда ...
372

Най-нежният (ми) стих за нея

Какво е по-нежно от тази жена,
която те гледа свенливо, с Обичане,
която зове те копнежно с бедра,
която е твоя в заветното сливане
не само на голи тела... ...
719 1 8

Просветлението

П Р О С В Е Т Л Е Н И Е Т О
Цял живот човекът се литка
между крайностите на свойта природа-
не докоснал се на паметта до Духовните свитъци,
не проумял смисъла на мотото"Свинец или Свобода". ...
336

Пролетно

Заваля.
Попивам съдбата на непознати.
Напомнят за себе си старите болки.
За три нощувки настаняват се -
в мъглата на пролетното ми настроение. ...
475 1 1