Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Сега съм зов най-искрено изгрял

При всяко тръгване до теб оставям
частица от душевният си звън.
Това е само миг - и избледнявам,
че звук след звук изчезва като сън.
Блуждаещи мечти в пустинни дюни ...

agferdousi65

Поезия » Любовна, Строги форми

699 8 6

Молитва

О, Господи, защо е старостта
и болестите, и тъгата?
О, моля те, прати ми младостта
и вечно лято на земята!
Във вятърничавата ми глава ...

MariaMustakerska

Поезия

519 1 2

Светът е Бездна!

Безмълвно и безследно, като в Бездна,
годините - една след друга чезнат.
Зад мен е Мрак - дълбока Безнадеждност.
Пред мене Мрак Душата ми съглежда.
И нито Зрак от Спомен, сам, унило, ...

Вълшук

Поезия

496 2

жената, която изряза бръчките по лицето ми

На улицата кучета скитат сами,
Без любов, те страдат в тъма.
Ако ги нахраниш, те ще са добри,
Но сила нужна, за да те ухапят те.
На улицата кучета скитат сами, ...

BiberceMuharemi

Поезия

412

Пак от същото 2017

Знай, не слушам лукавия.....
Но за това си мечтаех.
Пак си купих "Октавия" -
пък макар и на старо.
В друг не съм се превърнал. ...

stivi797

Поезия

389

Казармено вълнение /1961г./

В тъга и смут поел съм път-
далечен и незнаен,
а тук довел ме е Дългът,
като човек случаен.
А първите ми дни Светът ...

Вълшук

Поезия

313

Възкръснѝ!

Възкръснѝ и дръзка поведи ме,
над лъжи и хорска лошотия!
Дала си ми светлото си име,
път сред мрака с него да открия.
Лутам се. Ела и подари ми ...

Patrizzia

Поезия

474 4 7

Неделно утро

НЕДЕЛНО УТРО
Аз не знам дали мойта вселена
плод е на произволна игра.
Пожелах си да бъда смирена –
случи ми се да бъда добра. ...

yotovava

Поезия

465 5 13

Горделивият Жабун

Жабче малко с цвят зелен
скокна в локвата пред мен,
глас наперен извиси
с ококорени очи.
- Ква-ка, ква-ка, вижте как ...

tanq_mezeva

Поезия » За деца

834 4 12

Креват

В моята малка стая пак седя,
пак пред екрана светещ,
отново мислите си редя,
и мисля, че ще си легнеш.
Ще си легнеш в кревата лош, ...

АникП.

Поезия » Любовна

513

Снизхождане към Светлината*

В очакване на светлина живеем.
И расне семето на добротата.
С Божията милост душите пеят.
И любовта пак дарява святост.
Боли предателството на Кръста: ...

Ranrozar

Поезия

411 6 8

Изгрев

Ти си в зората на всеки мой ден,
в лъчите, които ме галят,
в любовта, която дълбоко във мен,
като пепел в огнище изгаря.
Всеки изгрев – сияйна зеница, ...

M1234567891

Поезия

575 8 16

Открит урок

Днес на горската поляна
готви се открит урок.
Зайко пръв от всички стана,
тръгна весел: скок-подскок.
Публиката – все отбрана, ...

BoBoteva

Поезия » За деца

1.4K 9 43

Жестоко е, че няма да си моя

ЖЕСТОКО Е, ЧЕ НЯМА ДА СИ МОЯ
Едва ли някой ден ще бъдеш моя, но аз до сетен дъх ще бъда твой –
печален стопаджия на завоя! – забравен, стар лирически герой,
не знам ще спреш ли своята "Toyota", или и ти от мен ще отлетиш,
и – както често случва се в живота, ще те сънувам в залеза ми риж, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

571 10 3

*Спонтанно 27.05.2010

Ножът, хубаво наточен,
уцели ме в сърцето.
Отново случаят порочен
шамар удари ми в лицето.
Всъщност отстрани е смешно. ...

krvelkov

Поезия » Друга

468 1

Подай ръка

Подавам ти ръка –
хвани я само!
Можеш ли така,
като в кино нямо,
ръката ми да хванеш, ...

Miro_Кrastev

Поезия

422

Спомените ме убиха снощи.

В тишината на нощта, където мечтите са изчезнали,
Спомените остават, душата ми е наранена.
Преминавам през времето, но болката не спира,
Светлината от миналото вече е само сянка.
Нося в сърцето си любов, която избледнява, ...

BiberceMuharemi

Поезия » Свободен стих

496

Не гледай Горгона Медуза в очите

Не слушай Горгона Медуза, когато
зове те с гласа си от двори незнайни.
Тя казва " Ще бъдеш дарен най-богато! " ,
но в думите раждат се мрачните тайни.
Не сливай с Горгона Медуза мечтите, ...

agferdousi65

Поезия » Друга

505 4 5

Ти измислѝ ми свят

Дъждът е пес – подгизнал, недохранен
и скита, като мен недраг, немил.
Умилква ми се, иска да остане,
в очите му – най-тъжния април,
прелива тихо, в локвите сияе ...

Patrizzia

Поезия

431 4 3

Живот

Мъгла гъста пада над града.
Неясно време стана.
Сутрешна роса
и пойна песен в тишината.
Ту облаци излизат, ...

Veneraa

Поезия

416 1 2

Независимост

Н Е З А В И С И М О С Т
Много пъти дума отварям
за същността на социалните мрежи,
Сега ми се иска,по-дълбоко да поразсъждаваме
и да се опитаме,да разгадаем ...

krasio0109

Поезия

308

Космическа любов

Срещам те
в онова място
на сурова дълбочина.
Уязвими сърца, отворени,
готови отново да бъдат разбити — ...

ТинаРай

Поезия » Любовна, Свободен стих

644 1 6

Лалетата

Лалетата
Красивите цветя идват с пролетта,
със стъбла зелени и с цветни чашки.
Пробиват и израстват на майката земя,
с цветове различни, една голяма красота! ...

valcanyon

Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска, Гражданска

595 1

Жажда за чуждо

Те имат всичко
пари, коли, любов
а аз съм просто тук
с цигара в ръка
с поглед към тях ...

фасове_и_абсурд

Поезия

418 3

Неизказани думи

Като дърво, навело се надолу
чака то да падне, но не е готово.
Дни и нощи, часове, секунди
търпи дъжда отново.
Дали е дъжд, дали слънце ...

Veslava

Поезия

428 1 1

Грешник си. И влюбен. Неизбежно

Чувството, че сте непогрешими
лъже. Още как. И ви приспива.
Грешна, с недоучените рими
на стиха си чувствам се щастлива.
Гълъбите гукат. Любовта ми, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

410 2

Сделка с дявола

Направи сделка с дявола веднъж,
условията бяха много ясни -
сърцето да поискаш на обичан мъж,
с всичките последствия опасни.
Душата ти поиска той в замяна, ...

Miro_Кrastev

Поезия

660 4 5

Последната Жена

ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА
... когато някой ден се съберем – ако се случи някога изобщо,
ще бъда старец, побелял съвсем, негоден за съпружеската общност,
край рокличката твоя от жарсе – и вихрите в косицата ти руса,
Алцхаймер паметта ми ще тресе и Паркинсонът яко ще ме друса, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

577 3 1

Духът ми в хода си необратим

Не бих могъл да бъда херувим,
но бди над тебе моята любов.
Духът ми в хода си необратим
обича те пламтящо чистослов.
През бурите прелитам като миг ...

agferdousi65

Поезия » Любовна, Строги форми

647 6 10

***

Дори небето наранено,в мълчаливо съпричастие
ръси любовно смирение...И дъждът е прекрасен
опит на Господ:да прелее своята Божия святост
върху земята!Днес Синът Му страда на Разпятие...
Разпети петък ...

Ranrozar

Поезия

584 8 16

Завръщане на белите птици

Отново е пролет…
от цвят дръвчетата побеляха
и аз като прелетна птица
се завърнах под родната стряха.
Тиха е в утрото, онемяла. ...

Скитницa

Поезия » Друга

701 7 21

Танцът на душата

Щом притихне в мрак тишината,
душата се плъзва, без тяло и звук,
пленена на звездите от светлината,
се слива с вълните на вятъра глух.
По ръб на въздишка омайно танцува, ...

M1234567891

Поезия

680 9 24

Не ми е проблем...

Не ми е проблем... Че с мен не общуваш.
"Говорим си"... тихо, небрежно наум.
Злословиш ефирно... Случайно дочувам,
че кръстове слагаш... да зъзна навън.
Не ми е проблем... Не ме и харесвай. ...

Violet_86

Поезия » Авторска песен

928 6 16

Защо танцуват самодивите

Тревата е покрита със роса,
която свети диамантено красиво,
и само в дрехите си от коса
танцува под звездите самодива.
Плътта й е гореща и привлича ...

mislitel

Поезия » Друга

522 8 16

Не казвай, че съжаляваш.

В тишината на нощта,
Сърцето ми плаче,
Спомени от миналото,
Които не мога да забравя.
Звездите горе тъжно светят, ...

BiberceMuharemi

Поезия

393

Взидана душа

Майсторът храма градеше;
Бяло девойче - му слънце,
сянка душата му беше,
ден подир ден я зазижда.
Тя на момчето е либе, ...

DID77

Поезия » Философска

524 2 5

Затихващи стъпки

Колко нещастни съдби
са започвали печалното си начало след факта
на внезапната или закономерна тъга
в душите на потомците след смъртта на бащата?
След церемонията на траурен ритуал ...

krasio0109

Поезия

339

Скръб

Когато сълзите не спират и страдат самотни.
И сърцето тъне във мрак... евкалипти!?
Самотата не е сбъднат бряг. Овации.
Някой звездите брой от мъгливия бряг.
Котешки ритми, умилкване, тихо, мяу... ...

aap

Поезия

438 2 4

Първоаприлска

Ех, този пуст мой късмет.
Ожених се..
И се врекох вече..
Скъпа моя, днес в деня на
смеха и доброто ...

Shika

Поезия » Хумористична

555

И понеже по нищо сега на тъга не приличам

И изпратих тъгата сама по пътеката лунна,
да откупя душата си всички звезди ѝ дарих.
Всяка дума на тръгване тихо и нежно целуна
и припламна – светулчица в мрака красивият стих.
А в сърцето ми сви се луната и цялата светя, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

475 3 8

Стихове и поезия от съвременни български автори

Сега съм зов най-искрено изгрял

Молитва

Светът е Бездна!

жената, която изряза бръчките по лицето ми

Пак от същото 2017

Казармено вълнение /1961г./

Възкръснѝ!

Неделно утро

Горделивият Жабун

Креват

Снизхождане към Светлината*

Изгрев

Открит урок

Жестоко е, че няма да си моя

*Спонтанно 27.05.2010

Подай ръка

Спомените ме убиха снощи.

Не гледай Горгона Медуза в очите

Ти измислѝ ми свят

Живот

Независимост

Космическа любов

Лалетата

Жажда за чуждо

Неизказани думи

Грешник си. И влюбен. Неизбежно

Сделка с дявола

Последната Жена

Духът ми в хода си необратим

***

Завръщане на белите птици

Танцът на душата

Не ми е проблем...

Защо танцуват самодивите

Не казвай, че съжаляваш.

Взидана душа

Затихващи стъпки

Скръб

Първоаприлска

И понеже по нищо сега на тъга не приличам

Опашка