Стихове и поезия от съвременни български автори
Сезонно невероятно
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...
Жена без адрес
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк, ...
Ако много ме обичаш
във букет от светлина
и на тебе ще изпратя
чудната им светлина.
Ще те питам тихо, тихо ...
Като детска въртележка
с жонгльори, клоуни, еквилибристи.
Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.
Безспорно, имаме добри артисти!
Аплаузи жънат кукловодите. ...
Възмездие
Почувствай гнева, който ме изпълва
Аз съм псувня за твоята душа
Играчка в ръцете ми, аз съм твоята съдба
Издигни се с мен, виждам целта ...
Монолог на кроткия камък
камъка върху нея“ – Евангелие на Йоан, гл. 8, ст. 7
Безгрешният (в себе си тъй се нарича)
ме хвърли към този, що сторил е грях.
Да съдя кой крив и кой прав – неприлично ...
Жената, която сънувам
Сънувам те в гори и през дъбрави, и тъй е светъл мъжкият ми сън! –
и моля Бог при мен да те забрави, тъй хубава! – като елха до пън,
стрък риган, мак и бабина душица да ти нареждам в светлите коси,
в душата ми забравената птица за обич! – с песен, да ме възкреси, ...
Житно зърно
и във земята то поставено,
после като израсте взимат го събират го в Хамбари,
а от него и брашно се прави.
Слагат го във пещ, и излизат хубавички питки, ...
Гларус-хулиган в Средната Земя
Спусна се изведнъж и с улова си доволен хвръкна.
Присви очи хобит смел, вдигна заканително юмрук:
- Да се знае, казвам го само сега, веднъж и само тук!
Ти, черноморски разбойник сребристо-сив! И с бяло. ...
История с един домашен любимец
но нищо за породата не знаех...
Просто исках сладка животинка
да си гушкам и до мен да спинка.
А той оказа се със апетит голям - ...
Звярът от машината
древна на незнаен храм.
Кралят Марко ме запрати –
над гори, морета – сам.
Там, където ме държеше – ...
Защо избираш си да бъдеш лош?
избрали са да бъдат лоши,
загърбили в сърцето любовта,
мрака в пътя им ги носи!
И те били са нечии деца, ...
Така, че спестете си ада и рая
не исках и аз да ги къса.
С копривена риза до днес ме намята.
Завижда ми явно. На хъса.
Издигах ли къща, все нямаше стряха ...
Любопитко
го каза мама, как да го позная,
какво ли е, защо ли съм вселена -
щом тате рече, как се скрива в мене,
щом буквите са 30, се повтарят ...
Печат
на нашите животи
остави празни редове
и част от неговата четка,
и неразпечатани боички. ...
Спомен за тихия мъж
… понякога сънувам, че съм млад, че всички бъдни пътища са мои,
и всеки срещнат ще ми бъде брат! – из пролети – и в есенни порои,
щом разжигари залезът кладни – и вечната Денница затрепери,
пак ще се вихря с шеметни Жени, ще пия винце с верните авери, ...
Безадресни домове
Съседът кошерите зазими.
Пчелите спят – цветенца ли сънуват?
Брезички три, сред нивата сами –
видение в мъглата, плуват. ...
Буквар за влюбени
Темане ли ти сторих, че Господ изсипа над мене река?
Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?
С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,
аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот. ...
Сън с гола Жена
Щях направо да падна от стола,
пък нали съм си в силата мъж,
тя излезе от банята – гола! –
просто Джени във мократа ръж, ...