Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Като пясък между пръстите

Времето вече не е мой съюзник,
сипе се като пясък между пръстите ми.
Не успявам да го задържа, изплъзва се.
Опитвам се да го догоня, да го спра, уви …
Осъзнавам, че силата е вече в точността ...

Краса_Теофила

Поезия » Свободен стих

508

Сърца

Не тръгвай отново, любима!
Щастлива навярно си с мен.
В живота е яростна зима -
безчувствен е чуждият ден.
Не тръгвай по пътя незнаен - ...

Шопов

Поезия » Любовна

370

В търсене

Загубих се, а толкова се търсих.
Паяче ми шиеше следа.
От слънчевите мигове замръзвах,
а вечер се пречиствах със сълза.
Всичко, дето някога научих, ...

valiordanov

Поезия

451

И пак ще обичам

И когато ви няма,
аз пак ще обичам,
и с безброй имена
ще зова и наричам.
И след мен неотлъчно ...

Селева

Поезия » Авторска песен

561 3

Моята улица

Това е моята улица -
къса като живота ми,
тясна като съдбата ми.
Винаги тичах по нея
и не свършваше тя под краката ми. ...

Селева

Поезия » Авторска песен

583 2

Роди се в дъжд

Роди се в дъжд,
израсна в яма —
тъй болката ми
никога не е била голяма.
Изписана с кръв, ...

zaikobaikokukuraiko

Поезия » Свободен стих

580 1

Равносметка

Какво ли знам за истинските загуби?
какво ли претендирам аз, че знам...
и подозирам ли,
че могат те да бъдат пагубни,
когато сред житейска глъчка ...

Ма_Ро_Ка

Поезия » Философска

391

В приказния свят

Във детството обичах да чета
от книжки чудни и вълшебни,
със тях да бродя по света
да срещам приказни герои.
Веднъж попаднах на джудже, ...

MariaMustakerska

Поезия » За деца

636 1 6

Простотия

Тя простотията човешка край няма,
глупостта човешка понякога е голяма!
Родена е от злоба и от малодушие голямо
,към истинските чувства тя е. няма.
Тя свързана е с човешкото възпитание ...

valcanyon

Поезия

433 1

Трагичната реалност в България

Под масата ти не шумят пари,
когато ти не си, не си овластен*
и селата са пустинно тихи,
когато държавността я няма.
*хипербола ...

hcs

Поезия » Пародии

899

Oт съдбата ми път отреден

И мълчи, и мълчи, и мълчи,
и до кръв е прехапала устна
и проклиня сърце и очи:
Ослепели сълза ако пуснат!
Тази клетва пелин е. Горчи, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

447 1

Есенно

Аз падам вече с жълтите листа,
с онази неспокойна есен,
в която с нежната мъгла
се чува приглушена песен.
Дали ще мога да допея ...

Селева

Поезия » Авторска песен

570 2 4

Довери се на зората

Отива ли си залезът завинаги,
когато последният лъч се скрие?
Оставяме ли тези, дето няма ги,
щом сами ще чакаме зората ние?
Гледаме ли в счупеното огледало, ...

Miro_Кrastev

Поезия

384

Табуретка за моята съседка

ТАБУРЕТКА ЗА МОЯТА СЪСЕДКА
Купих си на сметка табуретка в нашия квартален магазин.
И поканих моята съседка! – че да не живея тъй самин.
Тя пък взе, че седна – и не стана! – черпих я със бира и кафе.
Три пъти я викнах на дивана, стар диван с дамаска – кадифе. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

422 1 4

Броим се като пилци... Оцелели

Уж всичко си е същото, а не е.
Двулично ни е времето, двулично,
уж дишаме, работим, уж живеем,
уж пишем, а какво ли значи личност?
Отриха бронебойните патрони, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

450 3 6

Със вълшебна тротинетка

След като си дадох сметка,
че съм вече мъж голям,
с мойта - стара тротинетка
към Бургас потеглих сам.
Изчислих - че до морето ...

Yuri

Поезия » Хумористична, За деца

1.4K 11 26

Докладна

По своите неписани закони,
животът е за всички лобно място.
Моторни песни бяла пролет рони
от клоните на време непорасло.
Не може никой в мрака да потули ...

argonyk

Поезия

969 13 13

Бди над мен океана

Бди над мен, океан,
защото аз съм птица —
унищожена от бурята в перспектива.
Реален сън обича
в полите ми да се затваря. ...

figaro

Поезия » Друга

416

Атакуващо "отстъпление"

А Т А К У В А Щ О "О Т С Т Ъ П Л Е Н И Е"
Творчеството е Божа работа
и също като Господ
не може да се обясни!
Почти винаги онова ...

krasio0109

Поезия

308

Легендата и сламата

Тръгвай, момче.
Сложи си онази усмивка. Не от тенекия.
А на шут, който знае, че сцената е негова.
Така.
Вече си плашило. ...

Varahiil

Поезия » Свободен стих

508 1 2

Hе гледай като урочасан

Усмивчицата ти лукава
ме дразни. И ще ти спестя
тирадата: Не съм такава,
такава съм. И ревността,
дори на мен не ми е чужда, ...

Patrizzia

Поезия

444

По на Йовков „Бялата лястовичка на Моканина“

Животът - приказка чудата! -
Безкрайна, лъкатушна!
Животът - жмичка на съдбата! -
По детски непослушна!
Животът - свѝше огледало - ...

rhymefan

Поезия

314

Много здраве от Златната рибка

МНОГО ЗДРАВЕ ОТ ЗЛАТНАТА РИБКА
... щом хилавото слънце замъждука
и листопадът смъкне дрипав шлейф,
си пожелавам тихичко: – Наслука! –
с рибарите на варненския кей. ...

Валери_Станков

Поезия

368 3 3

Кръговрат

На своето лято красиво в разгара
дишам с волно разтворена гръд,
а в мене танцува и пее в отмала
смело избрало сърцето ми път.
Пролетта на младостта ми нежна ...

Краса_Теофила

Поезия » Философска

468

Танцувам

Танцувам насън и наяве.
В единият танц съм със теб.
Събуждам се и съжалявам,
прекъснах красив пирует.
Изпуснах ръката ти, паднах, ...

В.Уайт

Поезия » Любовна

550 1

Приказно пътуване

С ракета бяла полетях,
към приказното царство,
там мънички деца видях,
как играеха прекрасно.
Там в капчица роса се крие ...

M1234567891

Поезия

893 8 28

Свят за двама

И днес - горещо с тишината.
Мълчим със нея - все така сами...
Защо ли тъмно е в душата...
Далече си и все така мълчим.
Ни ярост, ни тъга - боли те. ...

АниИванова-стихове

Поезия

390

Урок за орлета

В кошмарни, зли и безпощадни дни
Животът ми издишаше умора.
Усещах на капана му затвора,
а исках всичко да се промени.
Повярвах лековерно, че сладни ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Строги форми

618 3 10

Усмивката

Една усмивка само,
и ще се стопят ледовете.
Една усмивка само,
и слънцето отново ще засвети.
Усмихваш ме и мен, ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Любовна

492 2 5

Фотосинтеза

Заспивах и се будех, пак заспивах
и кучета ме лаеха в съня.
Завръщах се, копнях и не унивах,
учудена защо не позвъня
на твоята врата и не остана. ...

svetlitschka

Поезия » Любовна

596 1 8

... любов ми е – по-вярна и от смърт...

Прегръща ме, без дъх оставам. Тихо е.
Назад е пропаст и мъгла – напред.
Не искам да ги пиша тези стихове,
тъгата е най-лошият поет.
Нагарчащо тютюнево целува ме, ...

Patrizzia

Поезия

321 1

Предназначение, мисия и път

За какво човек живее?
За да направи нещо,
За да се в живота движи.
За да чувства и да мисли.
Да работи, да се занимава ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

434 1

Овче-човешка басня

Една овца с руно гъсто, черно,
във вестника видя, че е модерно,
когато нещо лошо и се струва,
да обяви, че почва да стачкува
и заяви, не се поколеба - ...

valiordanov

Поезия » Любовна

582

Оригиналът

У нас влаковете пътуват
бавно,пасторално и "сигурно",
а не като ония,японските-
влаковете стрели,
с които,докато мигнеш, ...

krasio0109

Поезия

401

Рила - Кобѝлино бра̀нище

Обич се спря на
Кобѝлино бра̀нище
и му... пристана!...

rhymefan

Поезия

360

Поезията, тази адска бездна

ПОЕЗИЯТА, ТАЗИ АДСКА БЕЗДНА
… не ми е дадено да знам какво ще стане с мене утре? –
дали във кошчето за SPAM ще хлътна в нечии компютри,
дали за риба ще клеча? – със спининга край язовира,
или – връз своята бохча – с аверите ще пийнем бира? ...

Валери_Станков

Поезия

299 4 1

Очакване ...

С притворени очи, сама
и както всички, тягостно,
какво не - и аз очаквам ...
А колко често, крещящо
очакване, разпалва ме ... ...

dorageorg

Поезия » Друга

605 3 7

Без право на реплика

БЕЗ ПРАВО НА РЕПЛИКА
Затворих последната страница.
Оставих свещта – да угасне.
Дори безразсъдна и странница –
животът ми беше прекрасен. ...

yotovava

Поезия » Любовна

646 4 8

... посях си чудо... Чакам да покълне...

Часовникът е станал украшение,
със сушави минути е препълнен.
Не до тебе, време, а до мене е,
посях си чудо... Чакам да покълне...
Увисва на корниза зло безвремие ...

Patrizzia

Поезия

372 3 4

Девойката под варненския дъжд

ДЕВОЙКАТА ПОД ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
... девойката с измокрената рокля, прилепнала на бялата ѝ гръд,
на пейката ми след дъжда се кротна и ме попита колко е часът,
додето гледах младото ѝ тяло – досущ един Мислител на Роден,
помислих си, че времето е спряло – не толкова за нея, а за мен, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

429 3 4

Стихове и поезия от съвременни български автори

Като пясък между пръстите

Сърца

В търсене

И пак ще обичам

Моята улица

Роди се в дъжд

Равносметка

В приказния свят

Простотия

Трагичната реалност в България

Oт съдбата ми път отреден

Есенно

Довери се на зората

Табуретка за моята съседка

Броим се като пилци... Оцелели

Със вълшебна тротинетка

Докладна

Бди над мен океана

Атакуващо "отстъпление"

Легендата и сламата

Hе гледай като урочасан

По на Йовков „Бялата лястовичка на Моканина“

Много здраве от Златната рибка

Кръговрат

Танцувам

Приказно пътуване

Свят за двама

Урок за орлета

Усмивката

Фотосинтеза

... любов ми е – по-вярна и от смърт...

Предназначение, мисия и път

Овче-човешка басня

Оригиналът

Рила - Кобѝлино бра̀нище

Поезията, тази адска бездна

Очакване ...

Без право на реплика

... посях си чудо... Чакам да покълне...

Девойката под варненския дъжд

Опашка