Стихове и поезия от съвременни български автори
Гравитация
звезди, увлечени от светлината...
Това ми каза, щом си я видяла,
така описа кратичко душата.
А всъщност кой и как така събира ...
Аз вдигнах дом
Достойно е усилието, щом
добър е резултатът най-накрая –
Човек въздига своя светъл дом
по светлото подобие на Рая. ...
У дома
мечти,
с въздишка облаците
ще напълня.
По сребърна пътека от ...
Зарче на калъч
... остарявам напоследък, накъсява моят ден,
спря да идва и съседът да играе табла с мен,
питат ли ме на простира булките с какво переш? –
отговарям – с тъмна бира, при това на къса свещ, ...
Безпътица
Цял живот ли
ще се завивам
със чуждите постели?!
Цял живот ли ...
За грешката и прошката
когато всичко лошо си простил
Тогава сякаш ти по-леко дишаш
хармония изпълва твоите дни
Изминалите грешки и обиди ...
Благословен бъди, Рисувачо!
Владимир Димитров - Майстора.
Има рай такъв! Край Струма!
Там в бяло-розово преливат цветовете.
В палитра ги събирал и рисувал ...
Апокалиптични рими
секват фанфарите
площадът шарен е
в кръв, но все още – жив
като вълните са ...
Висш пилотаж
че истината дори да ти вярва,
жена ти, ако ти е сложила рога,
да ги носиш, като диамант, гарга.
Ако си паднал, да се правиш, че спиш, ...
Вьюга в ночном лесу 🇷🇺
Ветерок подул в лесу.
Все деревья зашумели,
Лес покрылся снегом вмиг.
Сосны все в снегу, и ели, ...
Мантруване
Мантруването работа е в
Градина на ума. Работата
В таз "градина" радост е.
Приятна работата е тази. ...
Последното танго 2017
животът вече е разделил.
Вчера победа, а днес смърт.
И онази с косата ни чака отвъд.
Спомени нямам. Нищо не знам. ...
Полет
от музика, от трепет, топлина.
Оставих място и за тебе -
към синевата искаш ли, ела!
Помолих тази нощ Луната ...
Избор за любов
Като спомен далечен, но жив.
От гърдите ми болка закуца.
Заваляха горчиви сълзи.
Позабравени истини тичат. ...
Само
пред мен. Пътувам
с бясна скорост.
Само още пет минути
и при теб ще дойда. ...
5#
скучна и самотна ,
постоянното небе виси.
Небе сиво и безмълвно,
Пълно със сиви облаци. ...
Земята
Раждаме се всички на майката земя,
от малък зародиш ни отглежда майката.
От малки вървим по нея по пътеката,
животът ни променя, истината е това! ...
Синът ми се бръсне
Оплескан с бяла пяна до уши,
бръснича стиснал в детските си пръсти,
първица моят син се престраши
наболата брадица да обръсне. ...
Криле
две пиленца голи в тревите,
най- силните смели криле.
Обичаше нощем звездите.
Все виждаше в ниското страх, ...
Няма как
в падащия мрак,
да върнеш Слънцето
назад.
Да спреш есенния ...
Последната победа
... през егото – да бъдеш пръв, и ужаса – да си последен,
какъв е смисълът, какъв? – да се извърташ като свредел,
да жаждаш слава, власт, злата в процесията от бедняци,
кол ли заби във Вечността с една торба парични знаци? – ...
Човек без име
С разбита глава на паважа
Човек без име, без късмет
Невидима брънка от пейзажа
Вероятно е бил нечий слуга ...
Късметлии
Лондонска мъгла ги барна.
Тука, в Пловдив, братче, значи,
само вятърът се влачи.
В Пловдив сме с бая Айшета, ...
Няма да ти се обаждам
Няма да ти се обаждам,
няма да звъня,
няма да изричам
влюбени слова. ...