Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако времето блесне до бяло
а копнежа над било лети
и любовен расте ареала,
в който реем се аз, а и ти,
и мигът е щастлива вселена, ...
Жасмин
наоколо жасмин ухае,
грее слънцето в небето,
в пясъка пътека ти чертае!
Красива гледка, необятна, ...
Амнезия
Нима от правилото златно, ще търся себе си под тих курсив?
Нима случайно търсих и намерих една любов в жадуван сън,
която страда, загубила доверието в показните чувства извън
естеството на живота? И който се лута между фалшивия шум ...
(У)лицата
Утрото съблича на нощта пашкула,
търкулва жълтата слънчева пита
и с бързи крачки денят се втурва
като порив, въздишка, светла мечта, ...
Така се стече...
обвързан с цървули и потъпкване
и цялата ми същност се покри с плът,
твърде тротоарна за възкръсване.
Извих се...Тихо раждах камъни ...
Влакът през Черепиш
Понеже не обичам кроасани,
пък и, нали съм гараджийско псе,
във влака – в Черепишките балкани,
от глад направо взе да ме тресе. ...
Прах и клетва
или сме глас на Бога в тъмнината?
От здрача блика мъдрост и вина,
но кой чете дълбоко във душата?
Нима сме пламък, хвърлен сред безвремие, ...
Обичам те като сияние
от влюбените светове,
възторг пропит с очарование
все по навътре ме зове
до най-дълбокия лиризъм ...
След нежните ми многоточия
какво ли още да ти кажа,
копнежът зрее и надскочи се,
до шоколад ще се размаже,
до влюбено разнообразие, ...
Козметика за мъже
Понеже копитясах подир теб,
пък и нали си нямам козметичка,
за да не тропам – див мустанг във степ,
си купих – за пети – една пиличка. ...
Разходка в ада
и горях като на клада.
Ръцете ми горяха,
огнени камшици бяха.
Лицето ми гореше, ...
Полъх на жена
От магическата ласка на душата,
се поражда във сърцето нежност,
загадъчно тя гъделичка сетивата
и те се прехласват от копнежност! ...
Зазидана
че тя се умори да бъде чута.
Сърцето ми разплакано разбрида,
подскачат с тъжен звън у мен капчуци.
Но пак е тихо. Само аз ги чувам. ...
Девет грама свобода
като изстрел по млади поети.
Свободата кърви.
Паметта буренясва в куплети.
Свободата е гола ...
Вярвам й... но е жена все пак
или по-точно, с пепелник на нея.
Допушвам си умислено-небрежен фаса
и търся Вдъхновителката фея.
Тя, Музата, нали по пол жена е, ...
С гребена на добротата
ще види ли надежда в длани?
Нима е сляпо? Дали чува
кога да тръгне, да остане?
Доброто носи златен гребен ...
Между вечер и ден
а здрачът рисува със въглени лик,
светът се смалява до шепа мечти,
които съня ни парощално шепти.
И точно когато си мислим: „Добре“, ...
Тленност
Премествам празен поглед върху буквите на онова писмо.
Мълча, уловила някак тъгата на прецъфтелите рози.
Тихо и неумолимо е.
Захвърлила юздите на умората, с огнени устни, с уплашен взор поглеждам към познатия глас. ...
Когато утре няма да ме има
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
В булеварден театър
От устни със усмивки фалшиви,
щедро се леят думи лъжливи,
в булеварден театър с жалки актьори,
аплодирани от заблудени клакьори. ...
Това, което си е щедрост дивна
аз същността ти днес по чужд шаблон.
Промяната изкуствена накрая
се пука като временен балон.
Под бури и съмнения подслон ...
Автобиографично в рими ...
защо ли се съмнявате - за криене нищо няма ...
Свидното ми родно място бивше село е, сега град -
със сладка изворна вода, с гори дъбови прекрасни ...
Тъй детските ми дни летяха с книжки и приятелки, ...