Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Откровение

Не се ли разминаваме в тълпата
копнеещи за среща и сами?
Но погледи не стигат във душата
и непознати продължаваме уви.
Аз виждам свят от слепи и самотници ...
426

Дори и преписвал

Отдавна не крием,
че тук всички ние
не можем без някой скандал.
Но на всеки е ясно,
че става опасно ...
540 4 17

Вселенско програмиране

ВСЕЛЕНСКО ПРОГРАМИРАНЕ
Не съм открила кода на душата,
а Бог мълчи – когато го попитам.
Материя, за всички непозната –
със сложен и заплетен алгоритъм. ...
472 3 8

Ако времето блесне до бяло

Ако времето блесне до бяло,
а копнежа над било лети
и любовен расте ареала,
в който реем се аз, а и ти,
и мигът е щастлива вселена, ...
423 1

Да останеш

Намразих те,
защото имаше
причина.
Обикнах те
и исках да останеш. ...
590

И за двама ни

Измслиците хорски – шепа прах,
от клада дим в - в зениците на болката
А аз вървя към теб напук на тях
и жива съм. Дотолкова, доколкото.
Каквото, знам, наистина го знам. ...
483 3 3

Жасмин

Гледаш към морето,
наоколо жасмин ухае,
грее слънцето в небето,
в пясъка пътека ти чертае!
Красива гледка, необятна, ...
509 1

Амнезия

Забравих себе си нееднократно:почти повярвах, че съм жив!
Нима от правилото златно, ще търся себе си под тих курсив?
Нима случайно търсих и намерих една любов в жадуван сън,
която страда, загубила доверието в показните чувства извън
естеството на живота? И който се лута между фалшивия шум ...
541 8 14

Подредба

Полюшва вятърът нежно тревите
като спокойна зелена вълнà
нежни камбанки прецъфтяващи в дните
помахват за сбогом, тръгнали с пролетта.
А зад поредният залез с оранжев припламък ...
453 2

(У)лицата

Градът се буди по свой алгоритъм.
Утрото съблича на нощта пашкула,
търкулва жълтата слънчева пита
и с бързи крачки денят се втурва
като порив, въздишка, светла мечта, ...
546 2 4

Така се стече...

Така се стече, че родих се Път,
обвързан с цървули и потъпкване
и цялата ми същност се покри с плът,
твърде тротоарна за възкръсване.
Извих се...Тихо раждах камъни ...
558 3 4

Влакът през Черепиш

ВЛАКЪТ ПРЕЗ ЧЕРЕПИШ
Понеже не обичам кроасани,
пък и, нали съм гараджийско псе,
във влака – в Черепишките балкани,
от глад направо взе да ме тресе. ...
518 2 2

С усмивка блага на дете

Чакана среща,
или пък случайна,
трепет има
като детска тайна!
Чакам, или пък не чакам, ...
522 1

Прах и клетва

Нима сме прах от звездната вселена,
или сме глас на Бога в тъмнината?
От здрача блика мъдрост и вина,
но кой чете дълбоко във душата?
Нима сме пламък, хвърлен сред безвремие, ...
577 2

Вълшебната жена

Вълшебница си, а вълшебствата си криеш,
магията ти никой не разбра,
а искаш всичкото, което имаш
да подариш на някого... чрез любовта...
Обаче как, когато колко пъти ...
599 4 11

Балканът за юнаци плаче

За тихите ни революции
ракия люта ни опива.
На сутринта сме слепи, куци и,
каквито сме си – маса сива.
А ти, поете, вей байряци и ...
405 4

Работа

нека
работа поглъща -
творческа и вездесъща
нека
работа спасява ...
433 1 1

Обичам те като сияние

Обичам те като сияние
от влюбените светове,
възторг пропит с очарование
все по навътре ме зове
до най-дълбокия лиризъм ...
420 1 1

Разруха

Когато паднах
всички очакваха
да съм завинаги
долу.
Когато бях почти ...
536 1 2

Царче си

"Ти ли си се, царче, с имот обзавел,
ти ли излъга народа с подлата цел
да си отида чорен от поста си ази,
да срещам туй, що Ленчето мрази?
Що ми отне власт, що я хвана, ...
1.1K

След нежните ми многоточия

След нежните ми многоточия
какво ли още да ти кажа,
копнежът зрее и надскочи се,
до шоколад ще се размаже,
до влюбено разнообразие, ...
419 1 1

Козметика за мъже

КОЗМЕТИКА ЗА МЪЖЕ
Понеже копитясах подир теб,
пък и нали си нямам козметичка,
за да не тропам – див мустанг във степ,
си купих – за пети – една пиличка. ...
371 1 2

Знак: Не пипай!

Детето в мен с най-чистите очи,
към този свят до костите разложен,
поглежда и все повече мълчи.
Това да е домът му? Не! Не може!
Жената в мене (знам ли докога) ...
400 2

Разходка в ада

На разходка бях в ада
и горях като на клада.
Ръцете ми горяха,
огнени камшици бяха.
Лицето ми гореше, ...
432

Полъх на жена

ПОЛЪХ НА ЖЕНА
От магическата ласка на душата,
се поражда във сърцето нежност,
загадъчно тя гъделичка сетивата
и те се прехласват от копнежност! ...
479 1

Спасов ден

Спасов ден
След дни четиридесет от възкресението на Иисус,
Той възвиси се в небето при Бога, при отеца своя.
Такава е историята от някога и истината моя,
аз нося го в сърцето си, приеми го в душата своя. ...
394 1

Зазидана

Седя до тишината си. Разбирам,
че тя се умори да бъде чута.
Сърцето ми разплакано разбрида,
подскачат с тъжен звън у мен капчуци.
Но пак е тихо. Само аз ги чувам. ...
634 7 10

Девет грама свобода

Свободата боли
като изстрел по млади поети.
Свободата кърви.
Паметта буренясва в куплети.
Свободата е гола ...
584 3 4

Вярвам й... но е жена все пак

Небрежно седнал съм на празна маса,
или по-точно, с пепелник на нея.
Допушвам си умислено-небрежен фаса
и търся Вдъхновителката фея.
Тя, Музата, нали по пол жена е, ...
492 1 11

Пасторални видения

1.Днес на лов е тръгнала Диана*
в зелените гори на равна Тракия.
Една девойка весела, засмяна
в Тунджа младостта си къпе.
С лък в лъките е хлапето Ерос*... ...
510 4 8

С гребена на добротата

Ако доброто знае да врачува
ще види ли надежда в длани?
Нима е сляпо? Дали чува
кога да тръгне, да остане?
Доброто носи златен гребен ...
482 1

Между вечер и ден

Когато денят си отива със вик,
а здрачът рисува със въглени лик,
светът се смалява до шепа мечти,
които съня ни парощално шепти.
И точно когато си мислим: „Добре“, ...
527

Тленност

Сънливо разрошвам коси, потънали в отвъдното.
Премествам празен поглед върху буквите на онова писмо.
Мълча, уловила някак тъгата на прецъфтелите рози.
Тихо и неумолимо е.
Захвърлила юздите на умората, с огнени устни, с уплашен взор поглеждам към познатия глас. ...
523 1 4

Помолих тихичко дъгите, седемцветните

Три коня алени, най-бързите, игривите,
от изгрев чак до залез ги пришпорва юни
и слънчогледи златни втъкнал им е в гривите,
разцъфват макове потайно помежду ни.
Лицето ми рисува нощем в лавандулите, ...
396 2

Когато утре няма да ме има

КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
419 3 3

Подшушнато на свечеряване

ПОДШУШНАТО НА СВЕЧЕРЯВАНЕ
Дорде ухае здрачът на липи
и пазвата му зрее – пълнолунна,
и звездно мляко в извора кипи,
ела при мене и ще те целуна. ...
470 1 7

Додето Месецът от хълма абдикира

Додето Месецът от хълма абдикира
по тесните пътечки на смъртта -
Зората като гущер се провира,
щастлива чак до утре сутринта!
Аз виждам как Зората дефилира! ...
479 1

В булеварден театър

В БУЛЕВАРДЕН ТЕАТЪР
От устни със усмивки фалшиви,
щедро се леят думи лъжливи,
в булеварден театър с жалки актьори,
аплодирани от заблудени клакьори. ...
398

Това, което си е щедрост дивна

За нищо на света не ще извая
аз същността ти днес по чужд шаблон.
Промяната изкуствена накрая
се пука като временен балон.
Под бури и съмнения подслон ...
630 4 2

Автобиографично в рими ...

Щом мишена е душата и на показ се излага,
защо ли се съмнявате - за криене нищо няма ...
Свидното ми родно място бивше село е, сега град -
със сладка изворна вода, с гори дъбови прекрасни ...
Тъй детските ми дни летяха с книжки и приятелки, ...
535 3 10