Стихове и поезия от съвременни български автори

255.6K резултата

И ще дойда навярно...

Имам шапка с перо и я слагам, защото април е,
пеперуди в сърцето му днес безутешни тъжат,
но с перцето дарено от жълтото слънчево пиле
пиша нежни слова – да усмихна жестокия свят.
Който плаче безкрай или пламва в изгаряща суша ...
412 3 6

Изгубени

Изгубените... но непотърсени надежди,
все още чакат своя Принц...а той!?
Отдавна своя кон загубил, протрил
мокасини в пясък и чакъл, бос...
Измокрен бе, гладен, беден, ...
405 4 4

Пролетта рисувам

Рисувам пролет с мисли мои.
Платното става красота!
Зелено слагам и на клони,
шумят зелените листа.
Над тях синее се небето, ...
489 1 2

Жена в съвремие

На себе си не иска да прилича -
все търси неоткрита красота.
С изкуствено лице по плажа тича
и гони купидонова стрела.
С екстеншън, филър, силикон и блейдинг ...
435 2

У дома

Идвам си тихо у дома.
Ти ме чакаш на неговия праг.
Отваряш ми вратата от тъма.
Гледаш ме - приятел съм и враг.
Аз заминах смело надалече. ...
623

Другар за самота

В самотна петък вечер остани.
С невидим допир пак да усетя
светлината в твойте пъстри очи
и от красотата им да оживея.
Загубих те, щом дойде неделя. ...
496 1

Красива е нощта

Красива е нощта,
когато прегръщам моята самота
с чаша вино в моята обляна с кръв ръка.
Когато в мислите ми появяваш се ти,
когато виждам твоите влажни диамантени очи, ...
471 1

Щастливите хора

Щастливите хора сънуват ухание,
прегръщат звездите, изплитат мечти.
Изпълват с надежда всяко чуждо страдание
и в споменик сбират човешки съдби.
Щастливите хора се будят усмихнати, ...
789 10 11

Последен кадър

Безценна е последната минута,
протегнала прощално длани две.
Тя риторично пита накъде,
макар да е предизвестен маршрутът.
Неумолимо времето изтича, ...
569 2 4

Непоетично

Не идваш във съня ми
като неканен гостенин,
не сядаш тихо
и не ме поглеждаш.
Не обичаш да се взираш в тъмното, ...
476

Костадинови болежки

Имам си и аз болежки.
Чух професор открил е панацея.
Не мисля, че са толкоз тежки
за да се лекувам със Левзея.
Стягат ме гърдите, сърби ме и небцето. ...
498

Мракът на капки се стича

Мое дъждовно момиче...
Мое изящно сърне...
Толкова бавно не тичай
в мокрото, кално поле.
Има ловци зад баира ...
943 15 20

Книжке моя

Книжке моя, с шарени корици,
ти, приятелко любезна,
с теб и с твоите сестрици
аз израснах неразделна!
В детството ми с вас заспивах, ...
609 4 10

Бездомник

Вървеше сам, като сянка бездомна,
по мрачните улици, потънали в кал,
в старо палто - душата огромна,
притихва смутена под облака бял.
В парка се свива на пейка студена, ...
592 10 29

Няма нищо по-хубаво от лошото време

Сив ден живот на пауза в миг секунда
връхлита да се запитам толкова сам
да се върна или продължа но накъде
вярвам и искам въпрос на време
пауза или миг ...
514

"To be or not to be"

"To be or not to be"
Студено дуло в слепоочието
е възмездие за дебелоочието.
За поруганите ни въжделения,
за подмолната инсценировка - ...
421 1 4

Пролетта е Любов

Зора. Рисува с пръсти слънцето в небето
по облаците златни чудеса.
Дъхът на вятъра събужда из полета
магията наречена цветя.
Дърветата подготвени за бал ...
594 6 23

Април

Април
Април пристигна с дъждове,
и сякаш страдаше душата.
Април донесе цветове
от сивото на светлината. ...
558 1 2

Обичам къдравата тишина

Обичам къдравата тишина,
която покрай тебе се разнася
и погледът ти влюбен, разпознат
по нежната си, слънчева нагласа.
Обичам да живея в твоя глас ...
416 3 1

Откровение

О Т К Р О В Е Н И Е
Извинявам се на всички ония,които
смисъла от анонса в сайта не могат да схванат
по темата,чиято нишка в него е скрита-
нататък стилът ми непроменен си остава. ...
314

Ама така ли е

Когато надеждата загуби надежда...
когато сърцето загуби любов...
какво му остава на човек!
Да преглътне гордост и чест.
А може би трябва да стане, ...
440 4 6

Затихна силата на лятото

Затихна силата на лятото,
и огнените му вълни потеглиха на север.
Видях в далечината зимата:
красива - като сняг и лед.
Тя беше бяла като лебед. ...
648 2 4

Какво е да значиш

Как да те стигна?
Далеч си от мене.
Аз леко пристъпвам, но чувам шумене
от стъпките твои.
Тръгвай... разбирам. ...
564 2 3

Откровение на политик за Първи април

"Никога не сме го мамили народа,
просто ни гали с пипала октопода!
Не желая аз детектор на лъжата!
Не крада, просто взимам парата!
Никога българите не съм ги будалкал аз, ...
630 1

Житейски път

Кои сме ние? Има ли ни днес?
Били сме вчера… Ще ни има утре…
Достигаме на точния адрес,
щом болка или старост ни разтърси.
Препускаме в безумна суета ...
628 4 5

Легенда за солта

Още съм жива. Морето е в мен.
Милва с огромни кристали солта му.
Рой водорасли ме вземат във плен,
сякаш наметнали голото рамо.
Кораб ми маха с червени платна - ...
576 2 7

Между Варна и Карачи

Тръгна Тошко през баира
без дори да подозира,
че Балканът ще прекрачи,
между Варна и Карачи!...
Ще се ражда!… И умира, ...
530

Сметки

Архимеде, Архимеде!
Какво си смятал,
какво си гледал?
Сметката излиза крива!
Крива на живота ни засукан. ...
547

Натрупа ми се много!!

Натрупа ми се много напоследък, месеци минават!
А изходът все е един и същ, но разминава се пред мен.
От решения грешни в моят живот все рани остават!
И май все по - често се чувствам депресирана и с мрачни мисли
Раздавам със шепи на хората любов и радост.! ...
491 1

Първоаприлска дума

На прага вперила очи
стои в очакване Иванка,
в ума са плъзнали мечти
за тихо гукане под сянка.
Очаква своя годеник, ...
468

Слънчев влюбен миг

Сърцето ми към твоето расте,
от щастието иска да прелее,
а слънцето в косите ни плете
лъчистите си нишки, чудодеен
мигът разлива сладкия си мир ...
439 1 3

Преходно

Пристъпи озарен,
тунела загърбил преходен;
бидейки поетапно обновен,
със светлина напоен!
Във вярата върви, ...
597

Белите манастири

Разчу се по вси баири-
продават се манастири.
Наведнъж ги дават, изцяло,
че били боядисани в бяло.
Как човек да се заеме ...
536

Вечният път

Аз влизам в този ад непредсказуем
с объркан ум, с помръкнало лице,
животът е назад неописуем,
смъртта протяга кървави ръце.
Назад не може никой да се върне, ...
460

Конекрадецът

КОНЕКРАДЕЦЪТ
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,
другоселец е – личи си, стиска във ръка секира,
все по дирите лисичи смъква се откъм баира, ...
442 1 2

***

Съблякъл и последната си риза
животът е живуркане, и плаха,
душата вече в сметките не влиза,
по-важно е – телата оцеляха.
И мишките в тълпата маса сива, ...
378 1 2

Безсъние

Колко бавно нощта се стопява,
сред играещи сенки в стените.
Натежалата мисъл сън пресява,
както песъчинки - вълните.
Тиктака часовникът и отброява, ...
543 6 18