Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Мама си отива

МАМА СИ ОТИВА
… мама тази вечер си отива, вперила в Отвъдното очи,
и дано във Рая е щастлива, Бог за нищо да не я сгълчи! –
с бархетната рокля на дивана, с блузката на рехаво каре,
Бог работи сякаш втора смяна – и в зори ще си я прибере, ...

Валери_Станков

Поезия

448 5 4

Светлосиньо

Обичам те. И всичко в теб обичам.
Дори когато си понякога сърдит.
Разпръсквам светлосин букет от думи
и се сдобряваме с целувка пак.
А вън небето е отново светлосиньо. ...

absent

Поезия » Еротична

872 3 8

Думичка от сърце

Случва се често, кой да знае.
Как, защо, откъде
с нас суетата си играе
и радостта краде.
Мрачно навред тогава става, ...

biser

Поезия

648 2 2

Universe

Universe
Born
Birds
Like
Pers!

Радостин

Поезия

489

По трасето за Балчик

Някъде отвъд баира
между четири страни.
Вятърът за миг не спира
като струна да звъни!...
Да се пръска на парчета, ...

Ревов

Поезия

552

Сутрин писмо

Сутрин писмо получавам,
че тъгата те обгръща,
Ръката ти трепери,
но ти си същата,
както те познавам. ...

BiberceMuharemi

Поезия

493 1

Любовен пулс

И гуш, и цунка, и въобще
за тебе всичко имам, мила!
Нали съм твоето момче,
нали в сърцето ми си свила
гнезденце топло и Любовно, ...

mislitel

Поезия » Любовна

529 1 4

Надежда

Надежда винаги ще има,
тя идва в трудност и в беда.
Ти никога недей унива,
след Мрака идва Светлина.
Когато ти е трудно и самотно, ...

PEGAS

Поезия

348

Разходка на нощта

Като котка, меко стъпваща по керемиди,
бавно спуска се нощта.
Любопитна през прозорците да види
всичко… до най-дребните неща.
Тиха, тайнствена, небрежна, ...

АлексГ

Поезия » Пейзажна

619 1 1

Четеш стиховете ми 2000

Четеш ти моите стихове.
Ужасни са, нали?
Описвам кръв и боеве -
тъй както са били.
Аз сякаш взимам те с ръце - ...

stivi797

Поезия

376

Остави ме далеч

Остави ме далеч, нека бъдеш загадка,
недокоснато утро, ненаписан стих.
Щом се вгледам отблизо, магията кратка
ще загуби блясъка, който ми вдъхна ти.
Не ме каниш във твоя свят от близост, ...

ВЕСЕЛИН-АЛЕКСИЕВ

Поезия » Любовна, Друга

582

Драскотина по бузата

ДРАСКОТИНА ПО БУЗАТА
Аз имам белег от порязано
върху безимения пръст.
И никому не съм разказвала,
че мъкнала съм тежък кръст. ...

yotovava

Поезия

451 2 6

Мълчанието свое нося като жиг

Мълчанието свое нося като жиг,
като печат на устните ми неми
и с вятър нощен, нежен повей, звездолик,
до съмнало мълчим. На разни теми.
Нозе подвива тъжен, кадифен и тих, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

365 1

Котараче за Поета

КОТАРАЧЕ ЗА ПОЕТА
… как искам да си имам малко коте,
да си го викам вечер с „Писи-пис!“ –
и с него да не съм така самотен
над римите връз моя празен лист, ...

Валери_Станков

Поезия

399 2 1

Неделя във Варна

НЕДЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Тиха Варна. Минус 4°.
Зъзна в шушлека си мек.
По Гезмето с километри
тъй не зърнах жив човек. ...

Валери_Станков

Поезия

438 2 4

Пътека към Рая

ПЪТЕКА КЪМ РАЯ
Дори и да си бил добър,
се случва и да сбъркаш много.
Един ли дерт, или кахър
отдалечава те от Бога. ...

yotovava

Поезия

475 3 7

***

Изплакала тъгата своя в звездопад,
нощта проспива зимните недели.
Април сънува – в нея влюбен, луд и млад,
на май сънува люляците бели.
В съня ѝ кротък в теменужената вис ...

Patrizzia

Поезия

315

Тя

Тя – цялата е нежен стих.
И даже стихове издиша...
Съвсем случайно я открих.
Прилича ми на бяла мишка.
Гризе ми... скришом съвестта. ...

Violet_86

Поезия

796 4 11

Синът на вятъра

СИНЪТ НА ВЯТЪРА
Навярно аз съм син на ветровете, и кой от тях на бял кон ме довя? –
покланям се – единствено на цвете и на Жена! – в братилите нивя,
нарошвам с обич светлите косици на малкото, разплакано дете,
и цял ден вихря пролетните птици, тъй мънички са в шепите ми те! – ...

Валери_Станков

Поезия

405 3 2

Венец на мъченица

Животът ѝ беше като пътешествие с влак,
където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.
По пътя нерадостен често цъкаха с език ...

Spring_sunrise

Поезия

508

Делнично

Дори по празници съм делнична.
И само в делници греша.
Че всеки делник пълен е с дела,
в чиято тъкан е втъкан греха
По-делнична отколкото през делници ...

ZAGORA

Поезия » Философска

505

Казваха ми

Казваха ми: " Той не заслужава
обич като твойта!".
Казвах им: "Когато давам,
не пресмятам точно колко....".
Казваха ми: "Сляпа ли си?! ...

izi55

Поезия » Любовна

562

За тебе

Минутите се сливат в часове,
а дните ми препускат зажаднели.
По мислите съмнение кове
и в мелница безсъница ги мели.
Боли ме вляво. Тихо. Като в транс ...

Konstance

Поезия » Любовна, Философска

763 6 14

Земята ме вика

Когато отново се завръщам при рода,
в малкото селце сгушено в планина.
Усещам духа на дядо и баба, къщата,
малка градина пред нея, старата асма!
Земята отново ме вика, земята на рода, ...

valcanyon

Поезия » Философска, Гражданска

588 1

Светът е блудница

Усмихваш ли се... а защо плачеш, кажи!?
От радост ли... или от болка, кажи ми, кажи.
Стар ли си... или младост не знаеш?
Любов ли загуби или не си...
Сълзите ти горчат ли или искрят!? ...

aap

Поезия

371 1 4

Писмо в мрака

Аз сам в нощната стая, звезда едничка над мен трепти.
В сънища безбройни аз се кая, докато слънцето ме озари.
Сутрин в мисли деня минава, докато нощта ме покори.
Пиша, пиша нощем думи славни - в тъмни мисли обречени.
А в мрачните песни необуздани - смъртта над тях ще се поклони. ...

MolecularWolf

Поезия » Друга

652

Когато ще съм с теб

Зная, в друго време ще си с мен!
В друг живот, във друго измерение!
Ще те чакам там във този ден!
Всичко друго ще е без значение!
Със теб щастлив ще бъда даже там ...

gogata622

Поезия » Любовна

546 1

Небесни отпечатъци

НЕБЕСНИ ОТПЕЧАТЪЦИ
Обущата на моя стар баща
потънаха в пътеката към Рая.
Нима пропуснах с него куп неща,
какво ли премълчавал е – не зная. ...

yotovava

Поезия

439 3 8

В тресавището на римите

В тресавището на римите
неродени поетите умират.
Преяли със срички
изпускат пухчето на словото
и то отлита ...

vega666

Поезия

525 9 4

Ирония

Всички ми се чудят.
И аз на себе си се чудя.
Какъв си ти?
Какво видях?
Какво усетих? ...

Insomniaa

Поезия

485

Несретник

Настъпва шепотно нощта,
с ромола на бликащите извори.
И в тази звездна тишина,
унило бродещ във сумрака,
потънал в своята тъга ...

Lidiya_Grigorova

Поезия

454 3 4

Съкровище

Живот благословен, съкровище за всички,
със нещичко дарен... създаваш ни различни.
В светлия си бяг и прекомерната си строгост
растем във рутина, до последното ни сбогом.
С лъжите все се борим и странни правила, ...

Лютиче

Поезия

531 2

Resurrection 🇬🇧

The fall of God's all mighty prison.
The endless fear of guilt without reason.
Centuries of pain, countless souls in the net,
horrors of a scale , I wish to forget.
Yet, ashes to ashes, no eye for an eye. ...

NikoletaPetkova

Поезия » Любовна, Философска

998

Под слънцето, натегнато до взрив

ПОД СЛЪНЦЕТО, НАТЕГНАТО ДО ВЗРИВ
... в неделята какво да сторя друго, освен да пия бира или две,
за здравето на моята съпруга! – родила ми прекрасни синове,
за светлата им памет – на роднини, поели из незнайни далнини,
за своите отминали години, за идещите – тъй неясни! – дни, ...

Валери_Станков

Поезия

358 1 1

Наркотик

Казваш, че съм зависимост,
дрога,
от която няма отказване,
а в същото време
не осъзнаваш, ...

НощенЕздач13

Поезия » Любовна, Свободен стих, Друга

475 1

Със свѝше

любов предпаззва -
у човек човешкото
да не залязва
и благославя -
у човек небесното ...

rhymefan

Поезия

450 1 1

Лондонски пътепис

Спестих си тази зима - куп жени,
а виното на обед го пропусках.
Така натрупах - цял чувал пари!
Готов бях и до Лондон да препусна.
Билетът ми до там не беше скъп: ...

Yuri

Поезия » Хумористична

612 5 19

Чужди звезди 2017

Вие всъщност сте ми чужди, а и непознати.
Аз съм толкова друг и различен от вас.
Вие не ме чувствате близък, нито приятел.
И изобщо не чувате вие моя глас....
Нищо ваше не осмивам и не отричам. ...

stivi797

Поезия

386 4

Как можеш да забравиш

Как можеш да забравиш, някого когото обичаш, толкова че да спреш да вярваш във всичко, което си познавал.
Как можеш да забравиш, някого когото ти е дал толкова много което да помниш, толкова много че да те изгаря от вътре.
Като пламнала рака е твоята, когато се докосва до мен, пламнала като твоята д ...

IlNik

Поезия » Любовна

522

Славей ли трели в стиха ми реди

Тъжен градът е без теб и студен,
а и сезонът е зимен.
Сняг не вали. Бели ангели в мен,
сричат молитва без име.
Или вън вятърът нежно шепти, ...

Patrizzia

Поезия

401 3 4

Стихове и поезия от съвременни български автори

Мама си отива

Светлосиньо

Думичка от сърце

Universe

По трасето за Балчик

Сутрин писмо

Любовен пулс

Надежда

Разходка на нощта

Четеш стиховете ми 2000

Остави ме далеч

Драскотина по бузата

Мълчанието свое нося като жиг

Котараче за Поета

Неделя във Варна

Пътека към Рая

***

Тя

Синът на вятъра

Венец на мъченица

Делнично

Казваха ми

За тебе

Земята ме вика

Светът е блудница

Писмо в мрака

Когато ще съм с теб

Небесни отпечатъци

В тресавището на римите

Ирония

Несретник

Съкровище

Resurrection 🇬🇧

Под слънцето, натегнато до взрив

Наркотик

Със свѝше

Лондонски пътепис

Чужди звезди 2017

Как можеш да забравиш

Славей ли трели в стиха ми реди

Опашка