Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Обич

ОБИЧ
Не искам мигът ни да свършва.
Слънца сме над новия ден.
От тебе страха ще избърша
и пак ще се гушнеш при мен. ...
567 2 1

Истинска история

История ми разкажи,
история обикновена.
Разкажи, но без лъжи,
само истина целебна.
Нека да усетя истината, ...
388 1

Липса

Липсва ми - морето, топлите вълни,
когато не бях над езерото,
което всеки ден кърви.
Липсват ми - крилата неотрязани,
когато оковите не тежаха ...
499 1 1

Мигът за полет е готов

Обичам те. Това е повик
на най-любимия ми зов
и всичко нежно е и ново,
мигът за полет е готов.
Летенето така увлича, ...
444 2

Размишления

Ние не защитаваме идеи!
Зад личности сме се скрили!!
Знаят го всички злодеи
и затова са дебили!
Кой го е еня за партия? ...
504

Един забравен в миналото птичък

ЕДИН ЗАБРАВЕН В МИНАЛОТО ПТИЧЪК
... седемдесетгодишен папардак –
не мога вече сам да се позная.
Тропосвам сутрин варненския бряг
и никъде не му се види краят. ...
425 2 1

По пътеките нелепи

в памет на загиналите
по пътищата на България
Щом сме тръгнали,Боже,единно
по пътеките наши,твърде нелепи...
И за истината Твоя,сме още слепи: ...
466 2 6

Днес

Прекрасна нежност
и отпускаща се страст...
Завладяваща душевност
и липса на контраст...
Хармонията завладява, ...
450 1 1

Пролет е в моите очи

“Пролет е в моите очи”
Пролет е в моите очи.
Навън всичко се пука и цъфти.
По улиците скитат деца ревящи, заглушени от шум на косачки.
Нека студовете вървят по ...
486

Концерт за цигулка и живот

Един замах със лък от конски косми –
и нотите ще лумнат като клада!
Той може своя век да доизноси
с една цигулка само за награда.
Ще хвърлят две-три свещи сянка сива ...
537 5 6

Той невидим по земята върви

Умни и чисти сме, светли едни,
а откъде ли се взеха,
болести, бомби, сираци, войнѝ?
Тровим се, уж за утеха.
Стъпка по стъпка към гроба вървим, ...
458 2 5

Запри се!

Дори от другите съм чýвал: запри се, дявол да те вземе!
Ако мерзостта нещо струва... Запри се, в болното ни време!😥
505 2 6

Аз повече заникъде не бързам

АЗ ПОВЕЧЕ ЗАНИКЪДЕ НЕ БЪРЗАМ
... аз повече заникъде не бързам – живея си във бавна самота –
във три дузини книги съм подвързан, отдавна вече спрях да ги чета,
омръзнах си – и, честно да ви кажа, до смърт ми писна вече да съм жив –
драскулчица неясна във пейзажа, оставена от нечий благ молив, ...
433 5 3

Това и децата го знаят

След осемдесет години от края на войната
с цвета на войнската кръв е още земята,
но това не успя да спре пак
да започне нова поредният глупак.
Подобие човешко с безмозъчна глава, ...
545 1 9

Споко

Вие спокойни си стойте -
аз продължавам.
За мен не се безпокойте,
да не ви натъжавам!
Обичате вие комфорта - ...
558 2 3

Резил

Ако решиш да станеш за резил
и много здраво сам да се изложиш,
достатъчно е да си… рублофил,
и референдум, умно да предложиш.
Тавариш Радев, стори баш това; ...
546 3 16

Във ранна сутрин буди ни денят

Във ранна сутрин буди ни денят,
усмихнат през прозорците поглежда,
прогонва мрака, легнал над светът
и носи ни незримата надежда.
Да търсим обич, мир и доброта ...
482 4

Дисекция на калта

Падат въпросите в грешната кал
и не откриват Човеци.
Зная, че Господ от кал ни създал,
но ни отказал вечност.
Всеки се смята за умен и чист, ...
854 4 31

Засмей се, човече

Небето е смръщено, сиво,
дъждът не спира да вали.
Къде си слънчице игриво,
да ни дариш със светли дни.
Обичам сезоните пролет и есен, ...
565 2 4

Димът

Той ще открадне сухото на очите ми
с рязко лютене,
ще се извие като въпросителна,
решила всички проблеми...
После ще пробва дълбокото вдишване, ...
626 2 6

Най-щастливото влюбено лято

Откога те обичам. Отдавна.
Нямам време да мисля, кога е.
И мигът не старее, и славен
озарява ни пътя безкраен.
Откога те обичам. Не помня. ...
393

Светлината в буквите

Отвън бездушна чалгаджийска нищета
се скита в търсене на същност.
Душа, забулена под купищата суета,
ридае тънеща в безпътност.
Довчера маршируваше градът ...
505 1

Двойна звезда

Душите ни са светли рани.
В космоса на любовта живеем.
Орбиталните пространства сеят
звезден прах в млечна нива.
И със скоростта на мисълта ...
547 4 9

Обикнах дъждовното време

Свикнах с дъждовното време…
Какво пък,
няма да е вечно!
Разплакани небета има и в мене,
и ръмят понякога ...
455 3 8

Заличен

Ще накарам есенния дъжд да те отмие,
всяка птича песен ще те заглуши...
Ветровете бесни като лист ще те мятат,
надалеч от влюбените ми очи..
Сега те няма - заличен си ..... ...
487

Сън наяве

Сънувам ли или безцелно бродя
по друмищата кални под небето?
Войната си безспирно аз ще водя,
дордето изтощено спре сърцето.
Смолистите одежди пак обличам ...
459 4

Филия с чубрица и лято

Някой цветчетата бели на вишни
ръси в косите ми, в твойта брада,
сгряваме слънцето в шепички, скришно
чудим се, кой е крадецът... е, да –
фиууу..., само очите не остаряват, ...
681 12 25

Сто хвърчила и нищо за губене

Мина ден. Бе дъждовен и тъжен, и
се усмихваше някак насила,
но сплетните ви – примките въжени,
сплетох с думи – души на хвърчила.
После вятърът тихо танцуваше ...
346 3 4

Спомен за моята съпруга

СПОМЕН ЗА МОЯТА СЪПРУГА
За мен
тя бе Кармен.
Сарот. И Кемпбъл.
За мен тя беше просто три в едно. ...
614 7 5

Оранжевият крал

За кой ли път - оранжевият крал
каза хоп, но много ниско скочи;
Война! Мита! - Навсякъде провал!
Безумни, недомислени бълвочи!
След Мексико, Гренландия и Газа, ...
505 3 10

Трудни битки

ТРУДНИ БИТКИ
Ти остаря. И беше предвидимо.
Воювахме. Сега сме уморени.
Прибрахме знамена. И сме раними.
Тършува старостта из мойте вени. ...
655 5 14

Очи на влюбена Жена

ОЧИ НА ВЛЮБЕНА ЖЕНА
... с пакетче тиквени – и бира,
през Горна с пътнишкия влак,
аз прекосих към теб Всемира! –
с надежда – да се видим пак. ...
410 2 1

Цената на словото

на Владимир Георгиев
Поет поету око със словото извади...
Подобно на Самуиловите войници:
ослепени,с погубените си зеници...
Трагичното понякога ни изненадва. ...
516 3 10

Гърбица

ГЪРБИЦА
Аз мразя да се гледам отстрани
и знам, че никак няма да харесам
как влача денк с потулвани вини
и с дребни, но спестени жестове. ...
475 6 13

Дрипаво им е небето...

Искам, не искам ли? Знам ли?
Искам! Сега го разбрах.
Сбрахте оттук-оттам ли,
криво мерило за грях?
Имам ли, нямам ли? Как ли? ...
487 3 3

Роза и Любов

С нея започна всичко в една шумна нощ, в един клуб,
в който не очаквах да намеря тишина, разбиране… и сърцето си.
Първата ни среща беше неловка – свързани само чрез най-добрите ни приятел и приятелка.
Не знаех какво да ѝ кажа, тя сякаш не искаше да чуе нищо. Докато не видях дядото с розите.
Взех две ...
614 3

Аз съм убиец

Аз съм убиец. Отнех живот
в разцъфнал май ,под райски небосвод.
Не ме смути невинността на жертвата.
Трогателната нежност на духа,
преливаща във органичната й същност. ...
493 1

По-хубава

По-хубавата избери
и по-възпитана,
а мен ме остави
да си отида.
Това, ...
579 4

Завръщане към тебе с ново чувство

Яви се в чекмеджето на бюрото
за взора ми парче от стар молив.
От минало изплува в миг едното
прераждане на дух наземно жив.
Макар цветът графитен да е сив ...
592 5 5