Стихове и поезия от съвременни български автори
Слънчев копнеж
как волно плодовете си раздава,
копнежът ми щастлив и осъзнат,
възторжен е и по небето плава.
Обичам слънцето да грее в мен ...
Самодива
неземно красива
с водата играе,
покой тя не знае.
Една самодива ...
...
Ти искаше повече, мечтаеше за нещо друго, а аз, опитвайки се да бъда най-добрият, останах в сянката на своето чувство.
Вечерите минаваха в самота, а мислите ми се връщаха към нас, съжалявам за вс ...
41
Където не трябва е слагано то.
Числото разкрива много загадки,
които вгорчават мечтите ни сладки.
41 е едно огледало ...
Nulla regione
с поредния свой гаф свързан с явна корупция,
за жалост такава е цялата ни мила държава,
изградена върху фундамент от Безскруполност и "Неподкупност".
Как може така безотговорно все да се случват, ...
Когато и да е
когато от света ще си отида!
Дали ще ме зажали някой мен?
Не зная! Даже няма да го видя!
Дали ще ме запомнят със добро ...
Ден като другите
... денят за мене бе добър,
и свърши върху халба бира,
в дъжда излязох без чадър,
със яке – демоде тревира, ...
Молитва
отвътре ми е розово-зелено,
сезонът ми е чист и пременен
и всичко грее и се радва в мене,
защото Бог обича ме безспир, ...
Житейски съвет
дори в най-нелогичните неща...
Да намираме позитивното,
дори в най-отрицателното...
Да обичаме, ...
Само към нея...
обречен бях да моля, да ми я върне земята.
Това даваше смисъл на тихата ми борба
да се съберем пак, нейде в небесата.
Колко години аз чаках и за нея копнях... ...
Сълза
Улисан във важни дела
Разсея се малко и леко стъписан
Човекът не я разпозна
Мечтаеше този човек и с усмивка ...
Бездна на съжалението
Призовават ме обратно към живота, който продадох.
Сол върху кожата ми, призраци в главата ми,
Те ме пеят към сън в тази водна постеля.
Кълнях се, че ще бъда безстрашен, кълнях се, че ще бъда свободен, ...
Простак
но залитаме от нея доста.
Страх ни е да сме загубеняци
и превръщаме се в простаци.
Характерна черта на простака ...
Едно добро човече
... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? –
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе, ...
7#
В който бях роден
И сякаш като приказка проклета
Всеки път завърта се сюжета
Всеки път около тази дата ...
До моето второ либе
Когато излезем от стадото,сганта и тълпата
и се съберем в наистина осъзнато човешко събрание,
ще можем реално,да продължиме нататък
към нашите по-нататъшни Космични задания. ...
Справедливост
в този леден свят на вечен мрак?
Всичко свято бързо си отива.
Ние чакаме от Бога знак.
Да, но знаците са тук пред нази ...
Хотел Плиска
едно момче ми се натиска...
И ме гледа, нещо му се иска.
А аз пък търся една миска.
Изповед по никое време
... добре, че Господ даде ми очи – да гледам на света със бяла обич,
дори денят ми адски да горчи, да вярвам – идат по-щастливи доби,
с надеждицата в утрешния ден да се събудим трижди по-човечни! –
и да ви гледам – сведло вдъхновен, и да е беден моят римен речник, ...
Антигравитация
в недрата на лавата.
Там изгаря единствено плявата,
а то покълва,
сякаш в огъня не е било.
Малките неща
една усмивка, подадена ръка,
слънчев лъч пробил мъглата.
От малките неща -
целувката, в очите блясъка, ...
Никога няма да си простя,
Ти искаше повече, мечтаеше за нещо друго, а аз, опитвайки се да бъда най-добрият, останах в сянката на своето чувство.
Вечерите минаваха в самота, а мислите ми се връщаха към нас, съжалявам за вс ...
Хайкуиди 2 – за смъртта
Животът е спомен,
написан в хайку.
Смъртта – безкраен роман.
* ...
На крив човек... и пролетта му пречи
алергиите от взрива на цъфтеж,
локвите по улиците, по двора,
началото на ремонтите, този вечен кърпеж...
Повод само му дай и му гледай сеира - ...
Пътят
Комай,че точно в момента полагаме си ногата
на пътя верен към отдавна мечтаното Бъдеще,
в което да влезем,съществува сега вероятност,
вкупом всичките темпераментни,горещи балканци. ...