Стихове и поезия от съвременни български автори
Теменужки за мама
бели, цветно разностранни.
Колко сте изящни! Всъщност,
на земята най- уханни.
Ароматът ви божествен, ...
На колко години съм?
На достатъчно!
За да не търся в думите истина скрита,
а в тишината, що топли и свети,
в погледа чист, що душа не изпитва, ...
Пролетна песен
да събира умее пролетната роса.
По зелен килим с дружките си тича
и босонога да е, несъмнено и прилича.
В косите си знае цвете как да вплита, ...
Пролетта в света нахлува
на Слънчо юрганчето сиво
и тихо на ухо му прошепна:
„Пролетта е вече наблизо!
Ставай, сънливко, задачи ...
Самотни стръмни брегове
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...
Сладко и солено
когато изоставено е всичко,
когато не усещаш болка вече,
когато е сърцето ти самичко.
Когато няма пред теб посоки, ...
"Пирогов" за влюбени
Тъй както старата любов
избухва при случайна среща,
видях те аз пред „Пирогов”
и ме обля вълна̀ – гореща! ...
Мартенски дъжд
а март е толкова красив, смирен,
дъждеца си расте и как се диша,
о, как обичам да върви до мен.
Това е истинска, стаена вяра ...
Хаос
и си мисля....
Искам ли да съм щастлива...
или до болка завистлива?
Искам ли от щастие да пея? ...
Кокичета
с бели камбанки
нежно поклатиха
в унес глави.
Срещнаха снежното слънце ...
Матрицата на времето
и краят на безкрайността.
Това е билетът и бремето,
началото и пропастта.
И залезът бавно угасващ е – ...
Той не е нито Юда, ни Христос
е по-добър и доста по-различен е.
И мъничко прилича на Едем,
и струва си безкрайното обичане.
Поетът не е глух, ни ослепял, ...
Някъде в нощта
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...
Сделка
Омръзна ли ти някой да проповядва простотия?
Омръзна ли да бъдеш спящ свидетел днес?
Омръзна ли ти всеки да те сочи - издънка си, отрепка?
Събуди се в продажно тихо утро! ...
Пролетни лъчи
само една живот ни дарява.
Точно без тази, която ни сгрява
няма и да има топли следи.
Слънцето наше пак ни огрява ...
Пролетни струни
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена, ...
Пътник
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – ...
Струни
по грифа те ще завибрират.
В такт с емоцията помежду ни,
щом пръстите ни ги допират.
Музиката ще звънти от тях, ...
Предизвикателство
не ме интересуват и теоретичните й постановки-
единствено,когато в себе си вътре усетя
нещо полезно,че искам,да кажа,стартирам и знам,че
за битка съдбовна отново готов съм. ...
За меда на Мария
и сякаш с някаква магия
принудих се да хапна мед,
предлаган от една Мария.
Така плени ме песента, ...
Жадува душата
Е, често подлъгва, но какво пък,
жадува душата…
да види как невинно напъпват
на припек игликите пъстри, ...
Щом нещо те тегли…
ако душата ти отвътре тихо шепти,
ако вятър невидим посоката пише –
не стой, не разпитвай. Върви!
Не искай от разума карта и смисъл, ...
Животът нарязва мечтите
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви, ...