Стихове и поезия от съвременни български автори
Веригата
Основата на ракурса е точно Тук и Сега,
от която се вглеждаме в минало и във бъдеще,
пресечна точка на спомен и на мечта-
вечен порив напред и назад вечно завръщане. ...
Предложение за Червената книга
И зърно откриват сред плява, и истина в куп от лъжи.
Живели и с две, но и с двеста, икона за тях е доброто
и старият свят им е лесен, но новият страшно тежи.
От нищо мечтите скроили, успешно деня пренареждат. ...
Кара вчера ми се скара
Кара вчера ми се скара,
че съм карал мотокара
и отишъл съм на бара
мешана да хапна скара. ...
Самотно море - отровна пустиня
В бурята потъна моят смях
Пясъка засипа ми следите
В гроб без име истината закопах
Преструвам се, че съм щастлив ...
Антоновден
отдавна живял сам, отшелник близо до Бога!
За него облаги и светски живот нямало вече,
търсели го хората и нямало в душите им тревога.
А Господ Бог го дарил с дълголетие, ...
Слънчева импресия
лъчи, които влюбено блестят,
любовни атоми в прогресия
в мига от щастие с възторг летят.
Живеем в нежното смирение ...
Сонет за сонета
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
Мъжът на 60
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –
да стопли нечие моминско ложе,
защо пък не? – да стане и баща, ...
Понякога
един отзвук в бездънен мрак.
Не може да заличи разпятия,
оставени в нечий свят.
Понякога думите са рани, ...
Между звездите и сълзите
Понесена е песен в простора.
Препускат галактически ездачи
в търсене на невидима опора.
Мечтата им полита надалече. ...
Знам
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя ...
Жената на 60
Жената на шейсет не е богиня,
не ходи твърде често на море,
понякога в тунела на Витиня
се случва и колата ѝ да спре, ...
Най-къдрава поезия
с най-нежните си светове,
в щастливата и тиха, влюбена кохезия,
която най навътре ни зове.
Мигът расте красив и мил, и нестъписан е ...
Тайга
Моя си -
необятна,
сурова,
красива ...
Към Валери Станков
Донякъде с теб сме авери.
Не ме кори, че казвам ,,бай",
тъй казваме в нашия край.
Ти гледаш да си положителен ...
Картина в нощното небе
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина. ...
Пътят благ
ходиш към звездите чак
и незнайно от къде
Господ тихо те зове.
Поогледаш се и виждаш, ...
Лутане
И си остава най-мощно оръжие,
готово винаги да отсъди
в интерес на истина още несбъдната.
Рано или късно всичко си идва на мястото, ...
Вечната светлина на България
във всеки шепот, вяра грее.
Любов към нея – свята, честна,
България – земя без нея не живее.
Тук корените дълбоки в пръстта, ...
Носталгия по Икар
възможен е човешкият летеж!
И неслучайно се усещаме свободни,
когато сбъдваме поредния копнеж.
Щом не отлагаш дните, а се впускаш ...
Вик
пътека мъничка до мен!
Със сняг дълбок ще я зарине
тя, зимата в незнаен ден.
Ела да седнем мълчаливо ...
Вън снежни ангели се молят
и в стих некапнала дори,
сълзата. Сняг е полунощен
безмълвно завалял в зори.
И този стих е като мене – ...
Искам да знам
и да питам все обичам.
За какво сме на Земята
и какво е добротата?
Где е тайната пътека ...
Човекът е търкулнато мънисто
... аз зная как се диша без пари,
и как с пари не може да се диша –
когато тръгна в парка призори,
не ми тежи бюджетният излишък, ...
Въпроси
Да,
аз живях на прелома
на две епохи!
Не зная, ...
Защо ли повече да питам?
без отговор на важните въпроси?
За всичко друго време си намират,
а нямат време да се образоват!
Попитах мама как съм се родил? ...