Стихове и поезия от съвременни български автори
Признание
и после да цъфти, да се раздава,
от изгрев влюбен зов ще изплете,
и ще те плисне с розовата лава,
по къдравата грива ще блести, ...
Най-важният елемент
Най-важният елемент в Любовта е Доверието,
но,за да се получи то между двама,
трябва,първо в себе си много силно да вярваш,
та,да се не промъкнат Ревността и Измамата. ...
Надеждата е синоним на Свободата
но не в саксия, тя там не расте!
Над нея трябва слънчице да свети
и да я милват с обич дъждове.
И само свободата е достойна ...
Акварел
в очите ми се ражда дъжд
и всичко е въпрос на доза
… на доза, на тъга и скръб.
Не ми рисувай и зелено, ...
Космическо пътуване
литнах високо към звездния праг.
С балон от мечти и с компас във ръце
втурнах се смело към синьо небе.
Космосът беше безкраен и нов ...
Моят кораб – (Петко Шипинкаровски, Северна Македониja) 🇲🇰
Гората жадно разпуква
буйните вълни на голямата река.
Старият дъб разкопча дрехата си.
Избухнаха огньове и ...
Песен за световното богатство
... световното богатство се побира понякога и в шепица една –
с приятел да изпиеш халба бира, да кротнеш с ласка хубава Жена,
подир дъжда да милнеш треволяче, да те докосне охлювче с рогца,
и на асфалта – щом дете заплаче, да му рисуваш весели слънца, ...
С жизнен опит
след последния развод.
Сам - на себе си доказах,
че съм бил голям идиот.
Изведнъж си дадох сметка ...
Белег от лято на горната устна
някой драскал, каквото му падне,
върху белег на устна слушам с лятото как
мракът мърка гальовен и сладък.
Да повторим дъха си. Не питай защо. ...
Огърлица на съдбата - Лилит ( последна, осма част)
29.
Усмихна се доволно Сатаната,
по устните целуна той Лилит.
Хареса й, но още с дух несит ...
Човекът и Гората
Защо човече хвърли фаса ти?
Не виждаш ли че съм беззащитна.
В тази адска жега защо не помисли,
затова е мозъка ти, постъпка първобитна! ...
В противоположна посока
Правилно, противодействие
В живота се явява.
Неща има, и явления,
същества дори, които ...
Капки
и капките дъждовни пеят ми.
Търкулват се нежно към устните,
носят послания бисерни,
крият тиха тъга изумрудена. ...
Мост към Безкрая
... по пра́вата, изопнала брега, по кривата, изгърбила Безкрая,
не знам, пък и не питам докога ще си търкалям ката ден кравая,
опазих си го чист във пепелта, разчупих го – на хорица и птици,
и тъй вървя – седемдесет лета, в света – със ококорени зеници, ...
Сърцето ми
Неоплакани са всички мъртъвци.
Един с друг не си приличат,
но все едни и същи маскари.
Погребани са с празните си обещания, ...
По добре късно,отколкото никога
Ако се смееш от сърце,до сълзи
на много умна,дълбока и тънка шега,
но го правиш чак на другия ден,
бъди сигурен,че проблемът не е във майтапа- ...
Някой от последващите дни
ще бъде мой последен ден да водя.
Някой от последващите дни
ще пусна две юзди, забавил хода.
Някой от последващите дни ...
Във всяко ъгълче ще грейне слънце
до днеска тих и някак си самотен,
птиченца ще долетят (какво като е юли)
в родното гнездо, за да се стоплят.
Ще се стопи тъгата ми до зрънце. ...
Желание
в бисерна вода ще те намеря.
И на вятъра в порива силен
ще чуя желаната песен.
С тебе, ветре, да полудувам, ...
Градът
понесъл в бъдещите дни
на знанието светлината
и вяра в нови бъднини.
В историята му препускат ...