247 119 резултата
На теб, моя Музо …
На теб, моя Музо, посвещавам стиха ми
и китка бих сложила с красиви цветя!
Да ме следваш активна дори и в съня ми,
слова да ми шепнеш по теми не една… ...
  794  26 
Човешкото сърце
понякога
е толкова меко
и въздушно на допир,
че не можеш да прецениш ...
  200 
Надеждата не мога да изтрия,
за следващият изгрев тя е знак.
От гореста до дъното ще пия,
но утре утрото ще бъде бряг.
Не всяка нощ е дебнеща магия ...
  398 
Душата ми все повече се задушава
от въздуха сгъстен, опасно замърсен.
Боли ме, как гласът противен надделява
и завладява хиляди животи в своя плен.
Боли ме, как гласът омразен лъха от устата, ...
  250 
Войни-като запалени от клечка.
Вихрушки, бури и убийци – клони.
Природата превръща се във пречка
да можем свойте цели да догоним.
Какво е да обичаме и мразим ...
  229 
I. Късноесенно: Нощ, улица, фенер – окото на Блок,
в миглите на Мъглата светещо фино..
На бреза късното есенно рамо,
допряно о него интимно.
II. Дъждовен ръмеж: Есенно пианисимо – ...
  162 
Зад планината облаци надничат,
като гърди от сутиен,
а очите ми от нея ги събличат
и бели, меки, изкушават мен...
Между тях ми иде да се метна, ...
  604 
Кога ли любовта започва да мълчи?
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...
  397 
Надеждата е тревожен знак, означава безсилие,
Бъдещото разочарование като насилие,
Надежда е лъжкиня, чиято истинност
Не подлежи на съмнение,.
Надежда обещава лесно бъдеще ...
  1366  10 
Не се научих да си трая,
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ, ...
  559 
ВСЕ ПО-СМИРЕН, ВСЕ ПО-ДОБЪР
… ненужен като вехт чадър, забравен след дъжда в тролея,
все по-смирен, все по-добър – тъй тихо на света живея! –
на Царя – ако сторя път – пред мравка опвам магистрала,
и дишам Обич с пълна гръд – последен жител на Шамбала, ...
  233 
Аз дошъл съм на света, защо?
Скромността да проявя.
По открити и възможни пътища
Свободно да се движа.
И да гледам-гледам и да видя-чуя ...
  369 
на о.р. Димитър Трендафилов
Ние сме вече уморени и стари.
Тук сме родени и верни до края!
Сънуваме спомени за пастири,
които пазеха стадата на България... ...
  251  10  18 
Как говорихме до вчера,
макар да беше виртуално.
Беше нашата афера -
така се чувствахме идеално.
Така се чувствахме преди. ...
  150 
Това ми прилича на Смърт, ала всъщност е Раждане.
На окова прилича, но всъщност… е свобода.
Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
и понякога Свободата изглежда точно така.
Да си свързан, не вързан, да плуваш в покоя на Нищото, ...
  416 
Аз знам, че бих могла да бъда друга:
по- искрена, по- щедра, по- разбрана.
Да не размахвам свитите юмруци
пред нечия стресираща възбрана.
Аз знам, че бих могла да бъда другаде: ...
  377  11 
Аз чакам да напишеш отдавна нещо,
не стихнаха ли всички бури вече ...
сина ти как е, .. по-спокоен ли е вечер,
все още ли почиваш на терасата, за дълго.
Дори не знаеш колко много липсваш, ...
  219 
Кое ви е народното, що представлявате,
защо не питате бедните: "Как оцелявате?"
Ако други отсъстват от работното място,
те просто ще си го загубят, много ясно,
вие обаче понякога сте десет души там, ...
  321 
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
В. Петров ("За хвърчащите хора") ...
  757 
Цялото Небе
Цялото небе за мен се движи.
Не иска то да - аз тъгувам много.
Цялото небе за мен се грижи.
Радостен да бъда, бодър, силен. ...
  224 
ЕДИН МИГ НАДЕЖДА
... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя, ...
  217 
Отчаяно опитвах да се върна
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта. ...
  214 
Може ли да си поет,
без и думичка да си написал...?
Щом с добро ще те запомнят все.
Аз мисля... няма нужда да си писал.
А Бог - дали не е поет...? ...
  239 
Вятър открадна всички листа
на липата пред моя прозорец
Оголяха и клоните-чакат снега
в тишина и се молят набожно
Снеговете на зимата тук ще се спрат ...
  223 
Ходим боси,
не стърчим над тревите,
а тишината
ни обгражда отвсякъде
и ръмжи ...
  214 
Не искам да те губя
Не тръгвай! Остани поне и днес!
А утре продължи по своя път!
Имаш моя телефон, адрес!
Не е толкова голям светът! ...
  277 
Галатея
Не всичко в този танц е изтанцувано.
Възможно е отчасти да наваксам.
И трупат във лазура пълнолуния
блуждаещите небеса на сакса. ...
  396  13 
На всички свои близки и роднини
аз новата ни книжка подарявам
с надежда плаха, че за след години
от себе си тъй спомен им оставям.
На брат ми внучката, тийнейджър същи, ...
  163 
Отново пак ми се домъкна
оная, грозната с косата
и забърбори, и не млъкна:
,,Пич, тъй сега стоят нещата-
шефът иска да те взема ...
  500 
Само ти и любовта
Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта, ...
  372 
Пълниш ми шепите с радост,
устните със наслада,
очите, със палавост,
стихът ми става балада...
Напояваш ме с щастие, ...
  446  13 
От ласката ми жарка, ненадейна
подплашен ще запърха твоят сън,
душите ни като звезди ще грейнат
и ще се питаш истинска ли съм.
Платно ще съм под дланите изкусни, ...
  356 
Не искам златни пръстени!
Не искам обици и гривни!
Гнездо от съчки и бял пух
ти в сърцето си свий ми!
По залез с криле отмалели ...
  682  14 
Дай ми още малко време.
Моля, дай ми 5 минути.
Няма много да отнеме.
Да те видя, таз душа се срути.
Сега поглеждам към небето ...
  164 
ПИСМО ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –
все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,
цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,
и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте, ...
  189 
Сън сънувах... странен сън.
Че Народа наш любим...
потънал е в измамна крива,
спиралата на злъч горчива.
За него много се кълнат... ...
  461 
В тая българска държава,
глупостта се поощрява,
също и се награждава...
Глупостта си заслужава!!!
Тъп да си е по-добре. ...
  188 
Ранна утрин. Валеше върху нас,
топъл дъжд, като усмивка сияйна.
Реката сънлива в този ранен час,
протягаше снагата си кристална.
Не само очите ми помнят и гледат, ...
  552  24 
Бавно бързам все нагоре
през гори и през поля.
Мисля дълго, не говоря.
Светлосенките ме веселят.
Кой да вземе и предвиди, ...
  563  11 
Откъснах възпламенената роза
и всичко от красива поема
се превърна в студена проза.
Изгубих пламъка, душата ѝ, песента,
а бе така прелестна, ...
  529 
Предложения
: ??:??