Стихове и поезия от съвременни български автори
Гайдата
Когато вятър извие над Родопа планина,
се чува звукът на гайдата от гайдарина.
Той свири мелодия с усмивка на уста,
облечен в народна носия както е обичая! ...
Нещастие и щастие
Нещастие
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив. Капак в небето. ...
Самотникът под твоята тераса
… прозорчето ти свети цяла нощ.
Невям и телевизорът работи.
Седя под него – трезвен, стар сархош,
и кротко мръзна в зимните си боти. ...
Горещи длани
в свойте топли обятия!
Нека изгревът нов
да гори над земята!
Да се стопли света, ...
Сенките на мислите
другарски срещи и седянки...
Тя, искала да каже нещо:
дървото хвърляло ѝ сянка!
Отдавна листи е листило, ...
От изгрева на светлината
Живота ни:до мигове звездни,е светла орбита,кацнала на връх.
От този връх ние ще се спуснем в неочакван за самите себе час.
Слънчеви лъчи със топли устни,ще ни потърсят в залезен екстаз...
Душите ни,отдавна закопнели,ще са спокойствието н ...
Дано да си вменя… невинност
лозниците след татко
на брега на Дунав?
Дали ухае все така отелът.
а виното е с цвят ...
Той капката не е принудил
горчивата глътка от излак житейски
и възнак се видя сред тучната райска градина,
елате до смъртното ложе и вие,
лелея за моите сторени грешки ...
Ода за пролетта
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
Бавен миг с откровение
към мен възторжено лети,
стремеж без капчица съмнение
и в който ме посрещаш ти.
Най-влюбеното ти копнение ...
Можеш ли да четеш очи
виж между тях, ако не си пораснал
най-краткият ми разказ
едва ли ще разбереш!
Просека към пролетта
Имам неизтеглени блесни.
Просека разчиствам проходима,
чакам пролет да раззелени.
Глух е и един сезон без рима. ...
Но няма да задам въпроса
А времето ще ни покаже, че всички сме от прах и дим.
Ще остарея, среброкоса, челото ще простре бразди,
но няма да задам въпроса дали за мен си мислиш ти.
Дори и няма да те питам добре ли мина ти денят... ...
Ручеят на Добротата
Все още се събуждам призори с илюзията, че съм жив за трима! –
и дишам в рой надеждици добри Вълшебникът да кацне със килима,
детенце – да ме вдигне на ръце? – и в по-човечен свят да ме откара,
вонѝ на смърт Вселенското яйце! – престанах да му имам много вяра, ...
Иди го разбери
Не мога да спя и да чувствам не знам.
Всичко е мрачно и тъжно, но ти,
ти не забрявай за нашите дни.
Още съм тука и още чета, ...
Презрение
влюбени в безнравствени неща.
Носят дръзки чувства, архаични,
нагло тъпчат бедната душа.
Толкова са жалки и превзети - ...
Духовен замък
а Ти да си над мен небето
към Тебе волно аз да полетя ,
да заликува искам в мен сърцето.
Как искам да съм житен клас , ...
***
и питам: Но кого се посветих?
Георги Драмбозов
Когато малък бях
и трябваше да пиша автобиография, ...
Момичето от автобуса
Момичето, което си поспа
на топлото ми рамо в автобуса,
ухаеше на пролетна липа –
на туй отгоре беше страшно руса. ...
Death flowers 🇬🇧
to show me the way of meteor showers.
Our love made a mess that turned into madness,
Forgive us, child. You were born into sadness.
Yet of the ashes you grew in the cold, ...
Its silver beams through branches stray.
The hourglass drains, the sand runs thin,
The time has come — let fate begin.
Hear my voice, the whisper of fate, ...
Кръговрати
Взе нещо да ми писва старостта.
И младините искам да си върна –
наместо цял ден рими да плета,
да си ловя из подмола пъстърва, ...
Стран(н)ица
Откъсната
от себе си
и хвърлена
на пъпа на ...
Скитащият студ
танцува в улици безлюдни.
Поспира миг до къщния ми праг,
ослушва се и търси будни!
Навярно дири нечия душа, ...