247 126 резултата
Понякога сме тихи... И мълчим...
Но, не..! Не сме ранени...
Просто сме безсилни да крещим...
И твърде много... Уморени...
Понякога... Оставаме сами... ...
  397 
ДЕМОНЪТ НА ВРУБЕЛ
… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,
как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –
отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,
и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят, ...
  164 
Аз все едно не съм от този свят,
но ми харесва в него да живея.
В началото го чувствах непознат,
додето същността му проумея.
По някаква случайност се родих ...
  347 
Понякога вълнѝте се отдръпват
в покоите на свойто междучасие,
а пясъка запомнил ти е стъпките,
с които извървяваш любовта си.
Тогава те погледнах с онзи изгрев, ...
  191 
Често в живота си падах.
Жулих колене,
ръка от рамото вадих,
тупках от стреме...
Даже себе си не обичах, ...
  382 
Погледнах се в козметично огледало днес,
нали знаете, женски интерес...
И... всеки белег или бръчка, петна
придобиха гигантски размери сега...
Ето, бръчица от любовна свян ...
  339 
Напиши ми писмо, но да бъде красиво!
Всяка дума със страст и любов да опива.
Изпрати го по волния вятър далече,
да се слее с безкрая и цялата вечност.
Напиши го по жарките пясъчни дюни, ...
  314 
Писмо от циганското лято до баба Зима
Шушне есен под краката
спомени за миналото лято
пламъци рисувани в листата
танцувално капят по земята. ...
  313  10 
когато нечий свят се срути
думи, които избягвам да произнасям:
успокой се
стегни се
разбирам те ...
  313 
ПИСМО ОТ РАЯ
Спомни си за мен, щом луната търкулне
над тъмните покриви шлейф от коприна.
Аз сигурно скоро оттук ще замина,
но пак ще се върна – бездомна светулка, ...
  242 
Ти сам ме повика. Аз съм. Твоята собствена буря,
пожарищата загасям, света ти ще прекатуря.
Нека гърми и тътне, тежки сълзи да капнат,
за тебе съм безпътна, дива съм и внезапна.
Тръгвам сега, че блесна. Сякаш небето се срути, ...
  210 
СОНАТА ЗА СЪБОТЕН ЪГЛОШЛАЙФ
... събота е – време за ремонти, да излезе някой с ъглошлайф,
джендърът съсед да се наконти, да ме поздрави със give me five,
в кофата да препера две ризи – чиста риза някому да дам,
по Гезмето – скитник без мангизи, да вървя нататък – и насам, ...
  152 
На заем е даден този живот...
еднопосочен, дори неразбран.
В този наш, най-земен план
започнат... само миг продължава.
Не знае, не пита – кога и къде... ...
  157 
Эта Победа могла стать последней в
последней войне,
Мира оплотом, который войне не осилить,
А стала последней победой СССР
И станет, похоже, последней победой ...
  1689  24 
Тишина и спокойствие,
хармония, нежен покой.
Няма спомен от бедствие,
сякаш онзи порой,
който вчера съсече земята ...
  293 
Да избрише твоите сълзи Володя пее
брат срещу брата Ванга предсказа
син срещу майка и жена
размирни времена
Бракя сме - една кръв ...
  199 
На моето силно момиче
На А.
В най-мрачния и тежък нощен час
Когато призраци витаят и всяват смут дълбоко в нас
Застанахме един до друг ръка в ръка ...
  437 
Дали такова щастие
би могло да се опише.
Това, което чувствам
към теб е необикновено.
Дали пък не е само сън, ...
  541 
Бях звездопад и бях луна,
играх на сляпо с любовта,
а с утрото изгрявах в светлина
и тръгвах все едно не съм била.
Раздавах нашироко от душа, ...
  319  10 
Дори да я намериш твърде късно
е повече от никога, нали?
Е, вярно, че на наш'та зряла възраст
с любов да се разминеш по-боли.
Но ние не загубихме напразно, ...
  224 
Мрачни следобеди в тъжните дни.
Вънка е слънчево, вътре вали.
В тихата стая някой ръмжи.
Подът покрит със умрели мечти.
Паяци черни, умът ми мълчи. ...
  197 
Ручеят говори с шепот тих,
припомняйки далечната ми обич,
която дълго мислех, че убих -
сред миналото скрих, но не зарових.
Спомени светулки долетяха, ...
  206 
Небето все още си пази нюанса на най- нежното синьо,
все още по прашните пътища лятото носи си свежестта
и звездите нощем гледат с усмивка към морето любимо,
както ти ме поглеждаш и за теб съм мечтаната нощна звезда.
Полята си пазят капките бисерни по тревата с роса, ...
  308 
Виждал ли си пораженията от разбит живот,
стенещ в безизходица и озлобение.
Болката е впила до костта хобот
и изсмуква всяка мисъл за спасение.
Днес безмилостни и развратени умове, ...
  238 
Онлайн банкиране,
сърфиране,
пред камера гримиране,
дори умиране
на живо. ...
  287  13 
Думите,
които изридаваш,
тях за теб
боли ги,
а които ...
  495 
Жените нямат вина
за грозната грехота,
че са:
душа,
сърца, ...
  242 
Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
  238 
Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае, като свредел. ...
  526  23 
В ДЪРЖАВАТА НА ПАДАЩИЯ МРАК
… как искам да се метна в някой влак и да избягам нейде надалече,
в Държавата на падащия мрак до гуша ми дойде! – да дишам вече,
да ме будалкат още – от зори! – кохортите от властни политици,
които трупат злато и пари във шкафчето! – а ние дъвчем трици, ...
  162 
Поливане
Помощ-внимание добро "поливането" е.
Уравновесяване.
Лодка става съдът хаотично плаващ.
Хаотичните мисли тревожни - ...
  201 
Родена съм
Родена съм да те обичам,
да бъдеш в моята душа.
Родена съм да те наричам
със най-красиви имена. ...
  206 
Сънувах те нощес,
беше толкова красива!
Облечена с финес,
а душата ти бе жива...
Парфюмът танцуваше около теб, ...
  767 
Есенен триптих
Гадно време. Дъжд, мъгла.
Студ. Човешка суета.
Всеки нос забил в земята
с празен поглед в мрачината. ...
  208 
Н А Д Г Р А Ж Д А Н Е
Когато човек няма смелост,
да взема смели,твърди решения,
надхвърлящи неговите критерии,
след време ще се срамува от себе си. ...
  175 
„Майче, ѝма ли
безкрили ангели?“ - „Да,
чеде! - Рожбите!...“
  208 
Кое ще бъде първото на ума ти да си запалиш ти цигара
без вода в Студентски град - кажи ми как се взима топъл душ, по долу в коментара
и няма tabs да свириш на китара
lazy е само началото, бъдещата пара(дим*) и съответното на пара(кинти)
без ударEния човечеството заминава си ...
  262 
Обичам вкуса ти Боже,
за бяло, ефирно и пролет.
За трепет, ласка и ложе
в интимен и шеметен полет!
За цялост, хармония, космос ...
  229 
Били трудни времена - потънали в мрак...
под тежко робство...и тогава там във тъмнината!
Будителите запалили светлината в мрака...!
Припламвал пламъка и не угасвал -
разнасяло се словото - тайно през нощта ...
  351 
Защо тъгата дави ми сърцето ...
защо тъжа за минали неща?
Къде изчезна човешкото в човека!?
Къде е нашата Страна?
От роби превърнахме се в кръвопийци. ...
  249 
Предложения
: ??:??