Стихове и поезия от съвременни български автори
Проклятието в нас
оставени,навярно от нас
там, където се смеехме, въпреки
че бяхме просто деца...
Уви,пораснахме бързо ...
Болка
Живот, който не разбирам.
Живот на пепеляшки.
Времена, които аз презирам.
Времена грозни, сиромашки. ...
Думи за моето детство
На нивите живота си захванах.
На крушата и люлката ми бе...
Държах с ръка фустаните на мама
и бях едно обичано дете. ...
***
прокрадват се в измислен път...
Преплетени в тревожна невъзможност
съдбите ни сега стоят...
Мълчим, но тишината стене, ...
Трясък
приличам на призрак.
Светът е тишина,
а любовта е доливане
от пусто във празно. ...
Гологръдите дропли
Когато се сблъскахме, бях малка и няма.
Е... не, че сега съм голяма.
Но ти разгада тоя взрив помежду ни
и просто прибра ме. Без думи. ...
Тайно
А сълзите - в пресъхваща река,
И пламъкът златист, пращейки, мърда
Във виолетовата, нощна тишина,
В тетрадката подреждам думи, ...
Пиши, Поете
Пиши Поете, стиховете.Продължавай!
Не спирай, все тъй, с думи да крещиш.
Такъв си остани. Не остарявай.
Пиши! Пиши, дори когато спиш. ...
Химера
Ти не си това
Не и любовта
Не и песента
Дори като във приказка ...
В джоба
в торбата няма и парченце хляб.
Душата, остана ми вдовица,
стомаха празен е и тоз обяд.
Джоба празен! Лоши времена. ...
По „Приятел в нужда се познава.“ :
се познава и с добро
се споменава
.....................................
приятел - в нужда ...
На път за вкъщи
ръка в ръка съдбите си преплели.
А роклята й - с тази впита кройка -
краката му препъва най-умело.
Усмихвам се. Харесва ми искрата, ...
Вечерен звън
Вечерен звън, вълшебен звън,
а всичко живо е заспало.
Китарата звъни отвън -
напомня нещо отлетяло. ...
Не вярвам
Не вярвам и във любовта.
Не мога вече да съм жертва
в името на някоя игра.
Не вярвам нито във мъжете. ...