Стихове и поезия от съвременни български автори

254.7K резултата

Признавам си

Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно -
усмивка от любими хора, ...
857

Пощади ме

Пощади ме - в живота ми не се заврьщай,
на любовта ми не отвръщай !
В изгаряща жарава не ме превръщай !
Пощади ме - покрай мен бързо премини -
покоя ми върни !
915

Ще ме искаш

Ще ме искаш
Идва моментът, бавно, но сигурно.
Часът в който отново ще извикаш името ми.
И сърцето ти ще разбере какво друго,
повече от истинско сърце е изгубило. ...
817 2

Огънят

Огънят
От боговете те открадна Прометей
за да направиш от хората човеци
разкъса те на пламъци, за всекиго да грей
пожертва себе си, огънят за нас да свети ...
590 2

Любов в изгнание

Изтупай пепелта и влез отново
през портите на моето сърце.
Само за теб вратите си затвори,
и мислеше, че ще е по-добре.
Но не! Тя беше вътре, беше жива! ...
1.8K 2

* * *

Обикнал си когато
пожелаеш от жената
не ракия и салата,
а очите ù да бъдат ваши
677

Ела, почукай!

Ела, почукай!
Ела, почукай! Моята врата
ще се открехне, скърцаща от болка.
Ще ти разкаже (всичко знае тя)
препатила и страдала съм колко. ...
756 1

Есенен мотив 6

Есен тъжни мисли ми навява,
но споменът за теб остава.
Мечтая за добро и красота,
към теб нека волно полетя!
Но страданието мъчи мен, ...
527

Пожелание

Пожелание
Не бъди вечер макар и свята
бъди слънчев ден и стопляй душата
не събирай мрак и не тъгувай
празник е весели се и празнувай. ...
554 4

Сън

Спи, моя любов, спокойно спи!
И за пореден път се спуска нощта
над моите улици малки,
обгръща всичко в тишина,
далеч от спомени и притеснения жалки. ...
1.1K 5

Новият Андрешко

Новият Андрешко
Един Андрешко — черен гологан,
притяга пак раздрънкана каруца.
Личи му отдалеч, че е профан —
вони на лук и евтина пърцуца. ...
1.3K 2

Другата Америка

Другата Америка
Витрината- примамващо голяма,
изложено е там- какво ли не,
пред нея (на Америка реклама!...)
един слепец подрънква със звънче... ...
638 3

* * *

Довиждане, приказно лято!
Аз зная – ти пак ще си тук,
но малко съм тъжен, когато
птичи ята отпътуват на юг.
22. 09. 2015 г. ...
552 1

C'est la vie

В последната минута на септември
видях лицето на смъртта.
Усмихна ми се странно и небрежно.
На дрон отнесе мойта суета.
И отрази чертите в криво огледало. ...
1.2K 14

Завръщане

При тебе пристигам. На прага.
Ти моя си, майчице, драга!
Не съм те забравил. Не съм!
Раздялата беше ми сън.
Пристъпвам на прага полека ...
573 7

Дилемата

Дилемата
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси из въздуха безгласно
във летните последни дни... ...
561 3

Посещение

Ти си ефирно блестящо сияние
идваш и донасяш свойта красота
с поглед на нежно мечтание
възрастваш в мене радостта
Защото ти си ярък слънчев лъч ...
617

Есента е на мода

Тази дълга и тъжна алея,
по която върви есента,
в тишини е обрасла;
като нея не мога
да мълча, да мълча, да мълча... ...
1K 12

Метаморфоза

Пази ме! Kато пеперуда съм ранима.
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена. ...
1K 7

Лятото прелива

ЛЯТОТО ПРЕЛИВА
Укротено лятото прелива
в писаната стомна - есента,
но пак в жажда устните се свиват,
както по дърветата листа... ...
1.3K 2

Любовта на Смъртта

Ами ако някога смъртта се влюби? Какво би било - любов на смъртта или смърт на любовта? Какво би станало с клетата душа?
Пред прага на бездънната яма
шумно преглъщам сълзи.
Отчаяно стискам ръцете от слама,
а часовникът нервно звъни. ...
859 1 2

Гатанка

Псува властта,
а гласува за същите гноми.
Той, завистта
е приел за своя икона.
Иска напред, ...
548 1

Припомни ми смеха на една чучулига

Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна ...
1.4K 11

Времето няма да се върне

Ти ме притежаваше.
Сърцето ми отдавна беше твое.
Още щом те срещнах,
почувствах в тебе нещо мое.
Но пътеките различни са сега. ...
731

Смъртта е скъсан жокер

Дъждът барабани по асфалтираната ципа
на гръбначния ми мозък
и се конкурира с точкуването на твоите токчета.
Постелята, в която трябваше да легне есента -
заложих я на покер. ...
1.1K

На Стела...

Пада тихо нощта и поглъща града.
Светлините забързано гаснат.
Зашумяват листа, сиротеят гнезда.
Вятър роши опърпани храсти.
И така в тишина, на ръба на съня, ...
818

Causticity (song lyrics) 🇬🇧

True, I am toxic;
Open the door,
Drop to the floor...
But then what is not,
When breathing is too? ...
1.4K 1

На дъното на океана

На дъното на океана
Във сухата земя лежи
фосил, отдавна бездиханен.
Остатък от живот игрив,
следа от бурни океани. ...
699 1

Емигрант

1.
Светът ми е на колене.
Тъмен е. Като душата.
Денят се ражда и расте
в очите на предател. ...
1.1K

По стъпките на капитана

По стъпките на капитана
Родопа, моя величествена скъпа,
звездите греят над твоите върхове.
Тракия жална изпълнена с мъка
и пее песни за своите синове. ...
509

Усойно е

В душата си надникнах (плахо)
и очаквах...... да я видя в злато..
На пръсти вървя (по терлици) -
паяжини гледам, не криле на птици
Обхождам я щателно (някак крадливо) ...
932 13

Тъжното цвете

Тъжното цвете
Всичките красавици ти давам,
само не забравяй, че ме има.
Знам, че ме обичаш ясно
както ясно слънцето изстива ...
885 9

Обичам те като преди

Обичам те, все тъй, като преди
горещо мое, чудно морско лято!
В пътеката, по видими следи
от сменящи се багри в планината
изкачвам жребия си – зар не лош, ...
666 4

С поглед към небето

Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
844 7

Днеска беше тъй, а утре...

Слънцето в очите ми се спря,
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...
1.6K 9

Мисли в махмурлука...

Мисли в махмурлука...
И виното до капка е изпито,
и тръгнаха си разлюляно всички,
а аз размислих се: как много скрито
е- в малките безименни „чертички”, ...
629 8

Дядо

на дядо ми Никола А. Христов
Толкова много бяха годините
и само един коварен ден,
дядо, останах без очите ти сини
и поникнаха сълзите в мен. ...
1.1K 1

Съществува ли щастие?

Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...
510