Стихове и поезия от съвременни български автори
Ела, почукай!
Ела, почукай! Моята врата
ще се открехне, скърцаща от болка.
Ще ти разкаже (всичко знае тя)
препатила и страдала съм колко. ...
Пожелание
Не бъди вечер макар и свята
бъди слънчев ден и стопляй душата
не събирай мрак и не тъгувай
празник е весели се и празнувай. ...
Сън
И за пореден път се спуска нощта
над моите улици малки,
обгръща всичко в тишина,
далеч от спомени и притеснения жалки. ...
Новият Андрешко
Един Андрешко — черен гологан,
притяга пак раздрънкана каруца.
Личи му отдалеч, че е профан —
вони на лук и евтина пърцуца. ...
Другата Америка
Витрината- примамващо голяма,
изложено е там- какво ли не,
пред нея (на Америка реклама!...)
един слепец подрънква със звънче... ...
Дилемата
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси из въздуха безгласно
във летните последни дни... ...
Метаморфоза
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена. ...
Лятото прелива
Укротено лятото прелива
в писаната стомна - есента,
но пак в жажда устните се свиват,
както по дърветата листа... ...
Любовта на Смъртта
Пред прага на бездънната яма
шумно преглъщам сълзи.
Отчаяно стискам ръцете от слама,
а часовникът нервно звъни. ...
Гатанка
а гласува за същите гноми.
Той, завистта
е приел за своя икона.
Иска напред, ...
Припомни ми смеха на една чучулига
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна ...
На Стела...
Светлините забързано гаснат.
Зашумяват листа, сиротеят гнезда.
Вятър роши опърпани храсти.
И така в тишина, на ръба на съня, ...
На дъното на океана
Във сухата земя лежи
фосил, отдавна бездиханен.
Остатък от живот игрив,
следа от бурни океани. ...
О, слънце
"Позорно е времето
което ражда войни
вместо поезия"
Lemon Oringer, 1835 ...
С поглед към небето
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
Днеска беше тъй, а утре...
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...
Мисли в махмурлука...
И виното до капка е изпито,
и тръгнаха си разлюляно всички,
а аз размислих се: как много скрито
е- в малките безименни „чертички”, ...
Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...