Стихове и поезия от съвременни български автори

256.2K резултата

Сянка

Сянка
Уплашен се стъписвам, сянката я няма
някъде загубих свойто Аз,
а бяхме заедно в покруса и във слава
тя беше все до мен, макар без глас ...
641 2

Случаен пътнико през хиляди животи

Случаен пътнико през хиляди животи,
кога пресъхна вярата ти в мен,
защо продаде късчето надежда,
сред сенки да се скиташ уморен.
Случаен пътнико сред хиляди животи, ...
617 1

Обичаме България!

О, родино мила,
ти ни даряваш светлина.
И ти ни даваш сила
в трудни времена.
И в дни на мрак и злоба ...
598

В новия Милениум

В новия Милениум
Отива си сега и този двайсти век.
Набързо си сменихме календара...
Какво ли не е скрил у себе си човек,
изпращайки годините си стари ...
511

Тя

ТЯ
Тя е майката на моите деца,
тя била, била е за мен Една,
жена, любима, но не е сега.
Една Любов превърнала се в омраза. ...
489

Селски следобед

Селски следобед
Под сайванта вързаната люлка
лекичко поклаща се сама,
до дувара здравецът, зюмбюлко
и гергина пръскат аромат. ...
589 1

Мълчание

Мълчание
Лъжовен бе денят
на първата ми пролет.
Лъжовен си и ти,
защото спрял е моя полет. ...
575

Да обичаш

Да обичаш е като порязване от нож,
боли, разкъсва те, но не умираш.
Белези остават нощ след нощ,
ала само във сърцето ги намираш.
Там невидими за хорските очи ...
651

Работна поетеса / за кОнкурцъ...

НАЛИ СЪМ СИ работна поетеса,
из задното си дворче зарзават
ще насадя! Но да се теса, теса
е нужно, за да го обезтревя.
Ах, краставица ей такава, морков, ...
1.2K 3

Знам само, че...

Не знам дали си бил със мене
във някой друг живот,
не знам дали била съм с тебе
щастлива, истинска... до гроб.
Дали си ме прегръщал лудо, ...
694 7

Отвяло е времето

Отвяло е времето-от старите къщи,
Радостен смях! Трапезата обща.
Прах е полепнал по всичките вещи,
плесен и мухъл това ни е госта.
Отвяло е времето-студено огнище, ...
541 2

Мъж... с главно М :)

земята под краката ми простена,
когато го видях за първи път...
но рекох си:
"поспри, сърце! простено ти е!
Все пак насреща ти стои ...
1.2K 15

Бъди щастлива, здрава ми бъди

на жена ми:
Честит Рожден Ден, Нуши!
По-много бяха слънчевите дни.
Понякога нормално, дъжд валеше.
Животът е море с безброй вълни. ...
642 2

Европейският Деликатес

Европа бие си инжекции със отрова,
инжекции подхвърлени от някой,
на сметището на безумната обнова,
която веч втрещява всякой!
Подобен мулти качамак, ...
461

Кино (по Н.Й. Вапцаров)

КИНО (по Н.Й. Вапцаров)
От работа до хипермаркета - кафе, храна и шум,
по телевизията - пак безсмислен шум, реклами,
от интернет - безплатен филм, да ме прощава хан ти Крум,
какво ти кино, каква "Една човешка драма". ...
560

* * *

В Плен
С луната си се вплела във комбина,
от нея черпиш младост, страст и сила.
От лазурното небе си даже и по синя,
необятна,непонятна като златна мина, ...
835 2

Изгубени

Затворници на собствените си души
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.
Докосне ли ни обич, сякаш че с катран ...
588 1

Истински жива

Истински жива
===========
Имам вятър в косите от чорлави приказки
и си гоня мечтите през девет баира.
Все си губя торбата с вълшебните трикове, ...
755 2 9

На Единствената

Дори и сляпа любовта,
ми дава поглед към безкрая.
Вихрушката на есента
самотен лист ми носи да узная,
че името ти е извезан герб ...
1.7K 6 25

Южен вятър когато задуха...

Южен вятър когато задуха...
(есенна импресия)
Южен вятър внезапно задуха
и разроши с любов Есента,
а от нейде далеч се дочуха ...
678 4

На моята жена

На моята жена
Един човек подаде ти ръка веднъж.
Избра го ти да бъде твоят мъж.
Носи той името на Любовта,
подавайки ти своята ръка, ...
664 1

ххх

Янтареното котешко в зениците
просветва тихо като код зелен
и аз разбирам шепота на птиците,
но не разбирам самотата в мен.
Неканена се вмъквам в чужди погледи, ...
772 1 4

Понякога съм

Понякога съм дъжд след суша плиснал,
понякога съм ясно слънце след дъжда.
Понякога съм лунен лъч над тебе блеснал,
във твоя сън оставил своята следа.
Понякога съм огъня в студените ти дни, ...
678 2

В любов

човекът мъки
изтърпява и в любов
ги претворява
561

Горичка

Кума лиса е кумица и препича
бяла цица. Тен да хване се надява, та да има пак забава.
Зайо байо с катерицата се пак задява.
Неохотно се прозява и патлака си развява.
Катерица хубавица...местната кралица! ...
1.1K 4

Малко кисело

Не сте ли гадни, минимални хорица,
с продънени, изкаляни души.
На двайсет веч усещате умората
от гмуркането в тези дълбини.
На двайсет веч лица сте във регистъра. ...
946

В четвъртък

Връщаш се.
Късно е, в четвъртък си скапан.
Готвя ти, няма проблеми.
Сядаш и дъвчеш. Ние те гледаме –
аз и четвъртъчното мълчание. ...
786 4

Народе мой

Народе мой
Крясъци и празнота,
безсмислени слова,
изказани на глас
и смях в захлас. ...
613 1

Самотен

Не съм мошеник зная,
макар че лъгал съм и аз.
Не съм свещеник, зная
макар молитви казвал
съм на глас. ...
822 8

Роман на пясъка

Роман на пясъка
Перо от гларус пясъка убоде
и той от гъдел се събуди. Знам –
ще ме оставиш – тръгваш си свободна –
над себе си да се замислям сам. ...
641 2

Откровено Възродена

Мъка, гняв, безсилие ме опияняват...
раздвоена съм... боли...
Любов!? Дали я има във душата окована
или омразата с криле ще полети?
- Кое ще надделее? - питам аз душата своя, ...
753 8

В селския двор

Розови облаци, снимат листата на двора.
Кучето вързано, злобно процеса ръмжи.
Вятърът съска и с обстановката спори,
а котаракът е свит на кълбо и си спи.
Десет кокошки кълват свойте собствени сенки, ...
1K

На съпруга ми, с любов

До мен си вече... тридесет години
/за някого това е цял живот/.
Какво ли не изписах, все във рими,
какво ли не видях по път суров.
Но ти стоиш като скала огромна, ...
2.6K 1 13

Вечер в дъжда

По двете ти страни – глухарчета,
вали вечерен топъл дъжд.
По устните ти ми нагарча…
ала търпя - нали съм мъж.
Косите ти са малко облачни, ...
3.2K 5

Горест Казановина

не те ревнувам
от мъжа ти
подобна жертва той
от мен
не заслужава ...
578 1 1

Да се завърнеш

Да се завърнеш
Да се завърнеш в бащината къща,
скромен, тих, навел глава,
да те посрещнат майка, татко на входната врата,
да ги прегърнеш с очи насълзени, ...
693 1

Начало или край

Началото, да, старото начало...
Началото на трудност и на страх.
Започнало със времето лекува,
започнало във грях.
И с мисълта, че всичко ...
461

Балада за есенната жена

БАЛАДА ЗА ЕСЕННАТА ЖЕНА
Преди да свикна на дъжда да подразбирам диалекта местен,
тя ще прелее - снопче светлина - в чистилището есенно на парка.
Ще падне във нозете ù короната на някой непокорен кестен.
За нея Господ само ми е дал очи, по-едри и от бременни шишарки. ...
1.4K 7

Преоткриване

Тихо седнах под безразличието на сянката.
Пих забрава от извора с шепи.
Клонче счупих от дървото на вярата.
И отново тръгнах, безпътно към тебе.
Дълго чаках знак от звездите. ...
597 3