Стихове и поезия от съвременни български автори
Случаен пътнико през хиляди животи
кога пресъхна вярата ти в мен,
защо продаде късчето надежда,
сред сенки да се скиташ уморен.
Случаен пътнико сред хиляди животи, ...
Обичаме България!
ти ни даряваш светлина.
И ти ни даваш сила
в трудни времена.
И в дни на мрак и злоба ...
В новия Милениум
Отива си сега и този двайсти век.
Набързо си сменихме календара...
Какво ли не е скрил у себе си човек,
изпращайки годините си стари ...
Тя
Тя е майката на моите деца,
тя била, била е за мен Една,
жена, любима, но не е сега.
Една Любов превърнала се в омраза. ...
Селски следобед
Под сайванта вързаната люлка
лекичко поклаща се сама,
до дувара здравецът, зюмбюлко
и гергина пръскат аромат. ...
Да обичаш
боли, разкъсва те, но не умираш.
Белези остават нощ след нощ,
ала само във сърцето ги намираш.
Там невидими за хорските очи ...
Работна поетеса / за кОнкурцъ...
из задното си дворче зарзават
ще насадя! Но да се теса, теса
е нужно, за да го обезтревя.
Ах, краставица ей такава, морков, ...
Мъж... с главно М :)
когато го видях за първи път...
но рекох си:
"поспри, сърце! простено ти е!
Все пак насреща ти стои ...
Бъди щастлива, здрава ми бъди
Честит Рожден Ден, Нуши!
По-много бяха слънчевите дни.
Понякога нормално, дъжд валеше.
Животът е море с безброй вълни. ...
Кино (по Н.Й. Вапцаров)
От работа до хипермаркета - кафе, храна и шум,
по телевизията - пак безсмислен шум, реклами,
от интернет - безплатен филм, да ме прощава хан ти Крум,
какво ти кино, каква "Една човешка драма". ...
Хайку 1
прескачам в локвите
розовия залез
ябълка на раздора
червей слиза ...
Южен вятър когато задуха...
(есенна импресия)
Южен вятър внезапно задуха
и разроши с любов Есента,
а от нейде далеч се дочуха ...
На моята жена
Един човек подаде ти ръка веднъж.
Избра го ти да бъде твоят мъж.
Носи той името на Любовта,
подавайки ти своята ръка, ...
ххх
просветва тихо като код зелен
и аз разбирам шепота на птиците,
но не разбирам самотата в мен.
Неканена се вмъквам в чужди погледи, ...
Горичка
бяла цица. Тен да хване се надява, та да има пак забава.
Зайо байо с катерицата се пак задява.
Неохотно се прозява и патлака си развява.
Катерица хубавица...местната кралица! ...
Народе мой
Крясъци и празнота,
безсмислени слова,
изказани на глас
и смях в захлас. ...
Роман на пясъка
Перо от гларус пясъка убоде
и той от гъдел се събуди. Знам –
ще ме оставиш – тръгваш си свободна –
над себе си да се замислям сам. ...
Откровено Възродена
раздвоена съм... боли...
Любов!? Дали я има във душата окована
или омразата с криле ще полети?
- Кое ще надделее? - питам аз душата своя, ...
В селския двор
Кучето вързано, злобно процеса ръмжи.
Вятърът съска и с обстановката спори,
а котаракът е свит на кълбо и си спи.
Десет кокошки кълват свойте собствени сенки, ...
На съпруга ми, с любов
/за някого това е цял живот/.
Какво ли не изписах, все във рими,
какво ли не видях по път суров.
Но ти стоиш като скала огромна, ...
Горест Казановина
от мъжа ти
подобна жертва той
от мен
не заслужава ...
Балада за есенната жена
Преди да свикна на дъжда да подразбирам диалекта местен,
тя ще прелее - снопче светлина - в чистилището есенно на парка.
Ще падне във нозете ù короната на някой непокорен кестен.
За нея Господ само ми е дал очи, по-едри и от бременни шишарки. ...