Стихове и поезия от съвременни български автори
Стих 🇷🇺
На бумажку он глядел.
В лапке карандаш держал,
Он сидел и стих писал.
Стишок этот был про птицу, ...
Купувам и продавам гласове
Започнах да се нервя от зори
на есента, на зимата, на курвите,
познатите на всички маскари! –
пак ни подкарват сънени към урните. ...
Очертания от обич
полет на птица, море, тишина.
Сърцето рисува докрай очертания-
нежна и плаха, добра светлина.
Когато обичаме тихо мечтаем, ...
Крива нива
... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва, ...
Плашило
плашилото побито бе в бостана.
Погълнато в житейската си драма,
в сърцето му отворена бе рана.
Отдадени на празна суета, ...
Наричам те Любов
Нахлух в теб като неканен гост.
Притихнах в тишината ти.
Познах горчивината и,`
скрит в теб, скрит от мен ...
Аз Atlas
Небето осветено, ме привлича диво.
Към Воловар съм впила поглед. Търся А3.
Звездите смигат ми игриво. Казанът ври.
От дълбини далечни, зад пътища млечни ...
Мечта
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
Обичам
Обичам, когато се спуска нощта
и тъжно поглежда към мене.
Светът е изпълнен с безброй чудеса,
нощта е вълшебното време. ...
Вечното дете
То е безкрайната,красива заблуда
в безбройните изблици на любовта,
несъзнаваща,съществуването момента на трудности
на тази твърда,противоречива Земя. ...
Спете в леглата си без да се будите
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
Старомодност
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите, ...
Ако има Рай
Вече не сънувам птици.
Нито пролетни треви.
В листопада по терлици
зимата към мен върви. ...
Дървото умира без корен
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората! ...
Волно
а пред теб стои познат глупак.
Чудиш се какво ще поиска пак.
Комплимент прави ти,
захласнат от сиянието ти магнетично, ...
Срещу Космоса
като малки огнища в нощта,
а зад тях
и любов, и страст, и пороци,
самота, и тъга, вдъхновение, смях... ...
Нищо страшно, животе не става
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...
Нюанси самота
прегърната в теб, Любов.
Отворих очи и проумях,
че ти си силует.
Отзвук на странните нюанси ...
Петъчна вечер
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв ...
Жената, която сънувам
... сънувам те – понеже все те няма! – така поне си в мозъка ми сив,
и в тая простичка самоизмама натегнат съм до стон, до вик, до взрив,
и нощем – в два, с лъжица хлебна сода затъквам откачения си стих –
огромна Черна дупка в небосвода! – в чиито тайнства аз те посветих, ...
Личната ми философия
на безумия,
но имам патентована система -
Виновен все е другият!
Виновно ми е обществото, ...
Есенна любов
която в есента полита,
щастлив е твоя тих и нежен зов
и всеки миг за теб ме пита.
Какво да кажа, думите растат ...
Ти знаеш ли..
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...
Вместо ръцете ти
и да пиша за тебе
и за света ми без тебе,
защото те нямам и съм
принудена да се уча да живея без теб. ...
Нагласи
установяват се, срещат стъпките си с тъгата на другите,
преминават през облаци и опасности.
Има стих за това как оставят тихи същини,
напредват в линиите на страстта, ...
Дарена доброта
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...