Стихове и поезия от съвременни български автори
Маза за двама
Додето аз – във стихове унесен,
събирах сол от своята сълза,
един клошар през тая мрачна есен
засели се във моята маза. ...
Хоризонти
Откриването на нови реалности
отхвърля границите на хоризонтите,
по принцип всичко е даденост,
реализацията е въпрос на възможности. ...
Малка сянка в сърцето
пропълзява с паешки крака в очите
и като влечуго грозно, гърбаво,
отнема светлото от дните,
цветното от тях и красотата, ...
Как да заспя, когато убиват деца
Шоута тъпи със хора скучни
Затворили очи
За свят от войни
Ще ги плюя, ще съм вулгарен ...
Жената на скръбта
Сърцето ми тежи като камък студен,
напукано в мъка, обвито в плен.
Очите ми са червени, пламтят от плач,
като дяволски огън, горят без прах. ...
Моя пристан
И без да казвам нито дума - да те погледна и да се усмихна.
Да знам, че днес си тук, но и утре ще те има.
Не искам да съм без теб когато дойде зима.
Нуждая се от твоята прегръдка, пълна с нежна топлина и плам. ...
Защо
отнася светлина, оставя мрак?
Защо денят ми все е тъжен,
а вечер уморен си тръгва пак?
Защо тъй често – мрачно време? ...
Господи, как искам да съм жив!
… ако нявга – в някой следващ век смогна на Земята да се върна,
просто ще съм пак добър човек, скрил от вас съдбата си кахърна,
ще разказвам в приказки добри туй, що знам от мама – и от тати,
да не жаждам купища с пари – да съм жив, с което Бог ми прати, ...
За синоптичната прогноза
прогнозата за времето у нас.
Дали ще падне сняг през тази зима
на Коледа, на плажа край Бургас.
Следя дали, над мен магнитни бури ...
Молитва за село Светлеч
Стадион насред полето край забравено шосе.
Нечие магаре клето покрай тъча си пасе.
Вятърът търкаля тръни откъм близките била.
А полето тихо тъне в непрогледната мъгла. ...
Обич
Коя обичам аз не знам, една
Ли само - не - и една е тя.
Но да кажа "обичам те" не
Мога - лъжец се виждам в ...
Пешо (по Робърт Бърнс)
Отвори, бе - каза Пешо.
Ще те отрежа аз от ряз!
Пука ми - каза ми Пешо.
Няма поркане у нас! ...
Завръщане у дома
на здрача каза да си иде.
Но някаква тъга незрима
остана – да му се не види!
Заспа разцъфналата тетра, ...
Синоптици
мърмори баба ми от сутринта.
- Щом топлината лятна отлети,
със дъжд и кал пристига есента.
- Виж, птиците как нисичко летят - ...
Есенен валс
поканили на валс цял куп листа.
Въртят се силно, ала се преструват,
че друг оставя стъпки по пръстта.
От шеметният танц звезди немеят, ...
Не е вече лято
Амбър и абанос
Спонтанен смях
Пешаходец бос
Кафе с мляко ...
Младостта в старостта
в скута на старците под оголѐлия орех.
Кротки, благодуми, дошли да си вземат
топлина от тихия октомврийски следобед.
Седят, хортуват си за лошото време, ...
Мъжът като modus vivendi
Аз може да изглеждам неглиже –
да имам в гардероба си две ризи,
но – като мъж сред другите мъже,
простете ми проклетите капризи? ...
Сън на Задушница
До мене – лицето ти
спи.
Ти потърпи…
Няма събуждане? ...
Сърцето ми обича да те гледа
и после в погледа ти да цъфти,
мигът е пръв и сякаш е последен,
а после в новия изгряваш ти.
И после миг след миг как продължаваш ...