А в пясъчника русичко момиче
със кофичката и с гребло червено
играеше си. Бързо то дотича
до тях и се провикна разгневено:
– На знаете ли, пясъчник е тука, ...
Сред сенки тъмни, без душа,
студът гнезди във тях гнезда.
Без жал, без смях, без светъл зов,
стоят във бездна. Без любов.
Очите - празни, думи - зли, ...
Дъждът е хеви метъл тази вечер!…
И свири – като за последно!…
Решил е да скъса вратните жили на Небето!
И никак не се шегува!
Още с първите си акорди кара публиката ...
МОЛИТВА ЗА БЯЛОТО ОБЛАЧЕ
... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат, ...
Защо се връщаш минало,
не ти ли омръзна вече?
Заспи дълбок сън някъде необятно далече.
Защо ти е да се повтаряш като цикъл - грамофон си повреден.
Повтаряш стара песен с болния си глас. ...
СНОПЧЕ СВЕТЛИНА
… аз благославям всеки земен миг, във който Бог ми даде да живея –
посрещам всеки изгрев с „Чик-чирик!“ – или си грача с чайките на кея,
тропосвам по напуснатия плаж – побратим на безсънните мелтеми,
със тях натрупах доста трудов стаж – да пишем оди, стихчета, поеми, ...
Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
След краткото очакване се мръква.
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...
Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“
Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.
По спомен рисувал е някой портрет на тревите. ...
Къде е мястото ми в тоя свят разнищен?
Потя се от въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар.
От покорени върхове не трупам слава. ...
Казват, че на Коледа се случват чудеса…
Силно се надявам на това и аз!
Че ще се отворят тези сини небеса…
и от тях ще се посипе благодат тогаз!…
Нали всеки сътворил желаната молитва, ...
Нещата са такива, каквито са,
без да се съобразяват с нашето мнение,
потънало в гъста илюзорна мъгла,
от която много трудно е да излезем.
Да благодарим на въображението ...
Ветрец тихо стене.
Болни вести разбиха мечтите му.
Свидетел на скръбна картина.
Ридае приглушено - шепне в мъка.
Пчела кацнала на нея - на любимата му роза. ...
КОТАРАЧЕТО МИ РОНИ
... котарачето ми Рони все опашката си гони,
вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.
И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли
да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли! ...
Прозорецът сияе в златен залез,
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...
От каквото направи душата ми -
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина. ...
Мъжка работа е да се чешеш по топките,
да се хвалиш от дивана до масата,
да обсъждаш на съседката екстрите,
да объркаш мезето с украсата,
да теглиш по майна на всички, ...
Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...
По уличките снежни на града
се носи дъх сладникав на канела.
Вечерницата спуска светлина
и сплита за сестрите си дантела.
Приветливи прозорчета блестят ...
Не те намерих, за да те изгубя,
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха, ...
Ангелите могат ли с черни крила да летят?
И политиците с крила бели да се въздигнат!?
Или просто Светът е такъв, да тъпче...
Туй що не е гнило. Мисли на болен психар.
Реката дали търси морския бриз!? ...
По релси на окръжност все пътува
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...