Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Сълзите бяха дар

втора част на "Сълзите ти са дар"
Когато нявга споменът реши
да ни дари със топли, нежни чувства,
ти спомняш ли си старите изкуства
с които нявга ти ме утеши? ...
543

Аз нямам нищо…Само,своето сърце

Аз нямам нищо…Само,своето сърце…
пътя извива се и криволичи,
поемат думите от моите ръце,
плахи ,несигурни, като мъници.
Но зная, че някой ден ще станат силни, ...
478 2

Наивно моят вик ли ви звучи?

Несигурно, на глинени нозе
светът отзад в обоза се клатушка,
по пътя си решение не взе,
дали отрова, бомба, или пушка.
А никой не се ражда за войни. ...
473 2

Котаракът Шуши

КОТАРАКЪТ ШУШИ
Къде ли моят ден не лъкатуши?
И криво-ляво – свърши се добре.
Сега във мен живеят двама души –
две противоположности – с тире. ...
437 3 2

Покана за валс

Адажио и Скерцо -
мелодия от утренна соната -
мистичен , ключов знак
от дълъг нотопис за любовта!
Така стоиш край мен - ...
554 1 1

Без план

Отдавна, може би тогава,
когато още се озъртах,
видях, че в светлото остава,
прашинката да търси въздух...
Безкрайно лека на ревера, ...
992 10 12

Залък

Щом Господ дава ден живот и трудът е благодат:
ще заслужим земен плод от нивата на този свят.
Безкрайно дълга е нощта сред стъпките на друм.
Щом опазим и песента; в душата без видим шум-
хляб в залък ще се опече, поръсен със солена пот! ...
577 3 8

Донка войвода

Една горда българка, силна жена,
захвърлила фустата и уюта на дома.
В ръка със сабя а в другата с пушката,
борила се в едно с мъжете за свобода!
Не с кърпа а с мъжка шапка на глава, ...
560 1

Предутренните часове

Интересни са часовете
На светлината, която
Постепенно приижда
В часовете на
Зазоряване. ...
615

Самота

Бледа лунна светлина.
И самотна, мъничка душа..
Някой тихо в мрака плаче.
А страхът е толкова голям.
Пълен дом със хора, спящи. ...
544 2 5

Въздух

А всъщност аз не мога да си спомня
без тебе как да дишам. И да бъда.
Денят се случва сив и монотонно
ме влачи в своя ход. И ме препъва.
Кръстосала ръце, нахално - млада, ...
689 11 4

Език прехапал млъква вятър...

Задушни нощите и пъклени са дните ни
мечтаното ни лято се топи.
И капят сълзи... страсти неизпитани,
цветчетата на старите липи.
В душите трепкат пак светулките нетрайните, ...
425

Нека е грях

Отключих вратата,
в леглото си легнах,
с цип на устата
и малко подремнах.
Да дойдеш те чаках — ...
755 1

Неизживяна любов

Маска аз ще сложа
Да не видят истинско ми лице
Любов тече под моя кожа
И тупти за тебе мое сърчице
А дни минават бързо ...
420 1

Взаимност

Радост е за мен да правя с тебе заедно
каквото и да е.
Сгушени един във друг,
да помълчим, да си починем най ни е добре.
Щом си тъжен, щом си скръбен - ...
647 1 1

Усещане

Когато в здрача сенките се свият
и спомените хапят със забрава.
Дали сред блато съвестта ще пие
от извора на истина и слава?
А сълзите, превърнати в лъчите, ...
615 9 22

Лятото щастливо ме прегръща

Събуждам се и лятото е с мене,
и лятото щастливо ме прегръща,
морето ни е радост споделена,
и влюбена до идилична същност
намирам си най-малката причина, ...
437 1

Защото трябва

Животът се разсейва като дим
край купола на вечната матрица,
която, сякаш с дух непобедим,
ни впримчва. (Та кому са нужни птици!?)
Подобно хамстер, просто се въртим ...
752 4 3

Литературна дисекция

"Ти си тревичка
жадна за капка любов!"
Това е поезия.
Всичко останало е просто дъжд.
502

Всичко що ти трябва е любов

Винаги е тук. Една и съща.
В най-самотните сърца тупти.
В порив за летене се превръща
грабне ли те всеки крах и срив.
Винаги е тук. За всички луди, ...
459 2

Земята на Ботев и Левски,

Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя.
Христо Кърпачев
Земята на Ботев и Левски,
все още е робска земя! ...
592 1

Какво да чакаме оттук нататък

На левът ни изтича сетният му час
на герба ни за празници остава
на знамената пак ще бъде с нас
със спомени за някогашна слава.
Със евро идва нашият възход ...
543

Селянин от градски произход

Отдавна, някога родил съм се в града,
в столицата наша, за много е тя мечта.
Тук съм живял но на село е моята душа,
ваканциите бях там, спомени от някога.
Сега съм селянин но още живея в града, ...
486 1

Температура на кипене

Трудно се въззема лятото. Слънцето кипи от гняв.
Сенките са жизнено богатство. Кой крив или прав,
все едно е: няма вечно щастие! Младата жена лежи
и морето гали очите и нозете. Любовта ще продължи
само днес. Тя разбра: който губи мимолетно щастие ...
536 3 6

Първият ден на лятото

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЛЯТОТО
... и пролетта отпраши с гръм и трясък нанейде под дъждовната дъга,
и лятото – във своя царствен блясък, се тръшна тази сутрин на брега,
с капелата си от пламтяща слама над плажа цял ден слънце ще гори –
пак ще си вдигнат пясъчния замък кварталните хлапета във зори, ...
386 3 2

Какво ли ще откриеш тук

Поезията е огледален свят,
дори когато всичко изкривява
и рая отразява, като ад,
или обратното във нея се явява.
Тя с меч разсича невъзможни паралели, ...
516 1 8

Погледна ли някой децата в очите

Войните са бизнес с човешки животи.
Убиха ни Левски, убиха ни Ботев.
Убиват и днес достойните хора,
земята ни ври във кръв от терори...
Земята се дави от болки и злоба, ...
545 2 1

Изходът Велес е.

Изходът Велес е.
На нещата изходът
Велес е - сега тук
Разсъждава Лесничея.
Велес е мечката според ...
532

Истина

От истината често ни боли,
пропуква се доверие и крепост.
Забиват се безмилостно стрели
и мисълта се бори с труден ребус.
Не можем да приемем дързостта ...
479

Червената шапчица. Ловецът

по Шекспир и Йосиф Перец
... и ето, тука идва сцена втора –
Ловецът е едва, едва прикрит.
Ни Шапки, нито баби вижда взорът,
а той започва да се двоуми: ...
857 2 6

Сълзата е сълза

Изпуснах тишината
през клоните на спомени.
Изгубени дървета,
затворени в душата си,
мъничка луна. ...
577 2 2

Там сме

Къде сме... Бога ми, не знам!?
Някъде в небитието, в тъмното, там.
Любов не търсиш... а си сам.
Надяваш се да има плам.
Тъжно времето попива тъги. ...
560 3 10

Затихнало е

Затихнало е Времето,
стои и чака да направим крачка
нанякъде. Накъде? Но крачка напред –
смела не съхраняваща,
към бъдещето, смела.
539

Утро на острова – (Петко Шипинкаровски, Северна Македониja) 🇲🇰

УТРО НА ОСТРОВА
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Между прегърнатите ми мигли
мек, тънък лъч влезе в окото ми.
Тихият шепот от морето ...
455 2 1

Навярно лятото е чудо

Навярно лятото е чудо
щом се завърна пак при нас
по весел начин, непринуден
и ни обича до захлас,
по морски ширини потече, ...
458 1 1

Хапещо слънце

В големия залез на чувствата
любовта се превръщаше в хищник.
Не опазих от бясното куче
нито обич, ни спомени. Нищо!
Затова щом усетиш, че вече ...
644 4 9

Мъжка молитва

Като вечен странник в този свят голям
натрупал опит и доволно срам,
заставам днес пред Твоя трон, о, Боже,
и моля с думи прости — ако може.
Дари ме с поглед остър и суров, ...
660 1 3