Стихове и поезия от съвременни български автори
Буря в душата
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето, ...
Стихотворение за сбогом
Подуенската гара бе в мъгла.
Машината ни цръкна две кафета.
Една метачка суркаше метла,
сподиряна от тумба циганета. ...
Признание
И цялото море ще побере.
Копнежът ми щастлив е и безшумен,
при твоя идва, ще го избере.
И после ще заплуват към безкрая – ...
Провидението
само от нас зависи,какво от тях можем да хванем,
те са предизвикателства към нашите проблеми
и важен кръстопът за много точки отправни.
Провидението постоянно ни отваря очите ...
И на кал ще станем...
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
надежди и мечти, лица и време...
Все мънички неща, които галят ...
Феникс
Аз съм момичето от квартала,
сред вълци, лицемери бях живяла.
Ножове удари в гърба,
но нищо не ме сломи, ...
Римски път
и право през препятствия вървя,
не се оплаквам, давам си душата
във миговете кратки да творя.
Отмина времето на страшните завои, ...
Кръвна картина
Този,който падне в бой за земята--той ще стори пак държава!
Има ли нещо по кървави хълмове?!Само небо и птици знаят.
Връщане няма!Робски гърбове мълчат и прилежно си траят...
Дните отново са пролетни.На Костина костите вече ги няма. ...
Скитник
Цар бях. И просяк.
Зная къде скриха
кивота.
Дори с Мерлин бях ...
Неочаквано
спри - не приемай я веднага.
Лесно в мрежата ще се оплетеш,
а накрая - сълзи в море не ще побереш.
Ще си казваш: “Ах, какво нещо е това - ...
В края на непозната уличка
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...
Балада за вечните книги
Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел –
да съм чист на тяло, дух и мисъл. ...
Дъждовно-слънчево
в най-вътрешните кътчета в душата,
дъждът си е усмихнат, чудодеен,
душата от лъчите е залята.
Дъждовно е и слънчево, и чисто, ...
Идва ми да изкрещя
Сълзите ми се леят.
Спомени за теб горят,
Сърцето ми не спи.
Любовта, която беше, ...
Просветлението
Цял живот човекът се литка
между крайностите на свойта природа-
не докоснал се на паметта до Духовните свитъци,
не проумял смисъла на мотото"Свинец или Свобода". ...
Пролетта рисувам
Платното става красота!
Зелено слагам и на клони,
шумят зелените листа.
Над тях синее се небето, ...
У дома
Ти ме чакаш на неговия праг.
Отваряш ми вратата от тъма.
Гледаш ме - приятел съм и враг.
Аз заминах смело надалече. ...
Другар за самота
С невидим допир пак да усетя
светлината в твойте пъстри очи
и от красотата им да оживея.
Загубих те, щом дойде неделя. ...
Щастливите хора
прегръщат звездите, изплитат мечти.
Изпълват с надежда всяко чуждо страдание
и в споменик сбират човешки съдби.
Щастливите хора се будят усмихнати, ...
Последен кадър
протегнала прощално длани две.
Тя риторично пита накъде,
макар да е предизвестен маршрутът.
Неумолимо времето изтича, ...
Костадинови болежки
Чух професор открил е панацея.
Не мисля, че са толкоз тежки
за да се лекувам със Левзея.
Стягат ме гърдите, сърби ме и небцето. ...
Миниатюри
гледа с насмешка
на човешката глупост.
И учтиво нехае.
А съдбата човешка ...
Мракът на капки се стича
Мое изящно сърне...
Толкова бавно не тичай
в мокрото, кално поле.
Има ловци зад баира ...
Книжке моя
ти, приятелко любезна,
с теб и с твоите сестрици
аз израснах неразделна!
В детството ми с вас заспивах, ...
Бездомник
по мрачните улици, потънали в кал,
в старо палто - душата огромна,
притихва смутена под облака бял.
В парка се свива на пейка студена, ...
Няма нищо по-хубаво от лошото време
връхлита да се запитам толкова сам
да се върна или продължа но накъде
вярвам и искам въпрос на време
пауза или миг ...
"To be or not to be"
Студено дуло в слепоочието
е възмездие за дебелоочието.
За поруганите ни въжделения,
за подмолната инсценировка - ...