Стихове и поезия от съвременни български автори
Прах и самочувствие
се раждаше на пластове и думи,
сега се стеле в пепел, сив и тежък прах,
на забрава, отхвърлена жад и умора.
И сянката на бледо самочувствие ...
С протегната душа летя към Рая
Един проблем не мога да реша – и попа питах в стихналата църква
какво да правя с моята душа? – тя тия дни тотално ме побърка! –
от мене вечно нейде си хвърчи – понякога забравя да се връща,
със нея аз – по всичко си личи, превръщам се в осиротяла къща, ...
Кажи го
достатъчно съм сложен.
Не си играй с ума ми -
успехът ти ще е нищожен.
Кажи го, щом го вярваш, ...
14+ Най-хубавото нещо на света
изтръпнал от дивана,
най-хубавото нещо на света
е, глътка бяло вино
след чаша капучино. ...
Защото щом те търся
най-влюбения поглед на земята –
красив, щастлив, любим ще се разпери,
дарява най-любимото си лято
на мене – твойта къдрава русалка, ...
Позвъни ми
Утрото е подранило,
чакам да ми позвъниш.
Слънцето те е открило,
даже и да си мълчиш. ...
На Пейо Яворов
по-строен от звука на лира и на песен,
горд като гнайс и гранит,
ти носиш сред рояк от облаци, безчислен,
великия поет, над ритъм нов замислен, ...
Момчето с китара
че в парка рано пиша стих.
Китара носиш - посвири ми
и изгони плача ми тих.
Запей, а аз ще ти пригласям. ...
Издълбано на пейката в парка
Денят ми – черна траурна жалейка,
изви се – вихрулица пътна прах.
Все тъй седя на кривата си пейка –
без тебе три живота пропилях. ...
Влюбено изкуство
и всичко друго си расте подир,
и плуваме в море щом стигнем суша,
и сушата е сладък сбъднат мир.
Когато ореолите от чувства ...
Мълчалива Любов
Досадникът не знае да мълчи. Обаче аз добре мълча край него.
Готов съм да се просна по очи, за да не гледам тъпото му его.
С глупака цяла вечност съм на "ти" по старичкия метод "проба-грешка" –
готов съм да му кажа: – Брат, простѝ! – и да преглътна своята насмешка. ...
Баба щура. Дядо строг.
Дядо пък е офицер.
Тя ми пее луди песни.
Той пък във ръце с тефтер
все следи си новините ...
Треската на младостта
що моят дух превръща в прах мъглив?
И ме заплита с черната си връв,
а в лудостта ме прави по-щастлив.
За мен не съществува миг ни стон, ...
При баба и дядо
лято разлива в чорби със коприва.
В ръцете й - птици от брашно и небе,
а гласът й - нежна песен звънлива.
В двора играят шарени козлета, ...
Карнавал
и масата започва да вибрира,
а вазата без малко да избяга.
Споглеждаме се като откачени,
а тя се клати силно и не спира, ...
Дъждовно лято
Над мен небето мокри чехли тътри
и – дърти травестити със поли,
в мен гърмелите сякаш къртят кътник –
дали вали, не знам, но чак боли. ...