Стихове и поезия от съвременни български автори
Дявола
от този, в който душата ти гори.
Тогава ще разбереш какво всъщност
е чувството да изпитваш любов.
Да можеш да преглътнеш с вдигната глава ...
Скитам
посрещаш ме, щом върна се от път
и щипката горчивост в питието,
и миговете що за нас горят
ме карат да те търся ненаситно ...
Независимо съществуване
Кръговете свои.
Човек всеки, и
Животно, всяко
Същество различни ...
Тук-тук съм – врабче
беше до вчера хлад сив.
Пролет е, пролет е, пролет е!
Пролет, все още съм жив!
Война без опиат
Войници под шрапнели.
Ракетите летят!
Деца… осиротели!
Куршуми, хора, степ. ...
Кавъри
но с аритметика статистики точни мога да правя,
в които на Стихиите да засичам фатални стартирания,
някои свързани с перманентни прогнози и за България.
Преди година и кусур описах в Големите земетресения, ...
Пред Великденско
Времето е барутно.
Игри се играят.
Някои за нов
ред си мечтаят. ...
Без заглавие 2
Те светят за теб.
Виждаш ли слънцето как свети.
То свети за теб.
Чуваш ли птичките как пеят. ...
Когато...
Когато свалиш розовите очила...
Когато приемеш колко глупаво е било, че си вярвал...
Когато осъзнаеш колко лъжи си простил...
Когато си направиш равносметка... ...
Лишени
задето не си го търсим сами,
а другите обвиняваме
за нашето нещастие.
Лишени сме ний от любов, ...
Загубих всичко
защо загубих и теб?
Нима съм лош човек?
Дадох любовта си доверих се пак,
но аз си знаех ,че няма как. ...
Кал, креп и детски сълзи
Като тъжно и сиво небе си,
изцедило до капка белота и финес
и изгубило светлото в себе си.
Ти си цвете, което в асфалт да цъфти ...
Криминогенно
Кога "сърмите ще ни свият" от свирепо необичане?!
Съвсем случайно ме удари... на пролетни чувства...
Картина от пейзажа обагри цената на безизкуството.
Или пък някой те нацели с две-три дози (не рози) дрога... ...
Прах
на стените ми
под стените ми
на полиците
сбират прах. ...
Дъх на забрава
сенки се вихрят по покриви рухнали,
заглъхват нощите в спомен заспали,
търсят глас сред завесите спуснати.
Тук хора живяха с ръце неуморни ...
Дявол
кръвта ти с лекота смразяващ.
По кожата ти тихо да се проявят
следи от образа ми ужасяващ.
Нека съм за теб демонско лице, ...
Първа Софийска песен
Най-сетне – жив! – във три по пладне,
тъй грохнал, пък и неглиже,
изтърсих дъртия си задник
от влакчето на БДЖ. ...
Ухае ми на събота
на сладки часове, щастливо спящи,
на други, пълни с празнична вечеря,
на тихи и шастливо ромонящи.
Ухае ми на ден - усмихнат, бавен, ...
Магия
Поезията подрежда точно,компактно думите
по възможно най-простия,магически начин,
така,че да избухне спонтанно на Словото Чудото
и да ни мами с ритъм обсебващ,в живота да крачим. ...
Бих могъл, би трябвало, но не го направих
Ти влезе – буря, прилив, ново лице.
Кълнях се, че ще остана, че знам,
Но сега се кълна само в срам.
Можех да се боря, можех да остана, ...
Пролет
Първите птички се завръщат от топлите южни страни, и парковете се изпълниха с детски радостни гласове.
Пролет е, и навън е прекрасно като жива картина на рисувана от нашият създател.
Пр ...
Кафе и кал
в джоба си крие само ръжда*,
народът вярва с наивен пост**,
а той брои банкноти в тъмен здрач.
Речи държи от сутрин до нощ, ...
Емпирики
... през толкова емпирики преминах, че вече се изгърбих от печал,
и зее празна златната ми крина, и хлябът ми – от чер, не стана бял,
мъдреех в низ отхвърлени надежди, вършах химери, глупави мечти,
и моят вехт писателски бележник разпътната ми мисъл приюти! – ...