Стихове и поезия от съвременни български автори
Китеж
Към поредния сетен заслон
с мъка крета душата ми клета
по безкрайните френски полета,
из които е скитал Вийон. ...
Игуменът на Рая
… някога, когато бях по-млад, по-красив – и някак си по-умен,
вярвах в Божията благодат – в някой манастир да съм игумен,
щом пропеят Третите петли, да отварям портите на храма! –
да ви срещам със добре дошли! – пък и друга радост да си нямам, ...
Странни времена 2
На никой не му дреме,
че сме ,, леко " заблудени.
Какво ли занапред ни чака?
На власт дошъл е днес Простака. ...
Сините очи
Ако вятърът докосне
нежно моите коси,
сините очи ревнуват,
знам, че ме обичаш ти. ...
Песента на цикадите
тръгна по нечии дири познати.
В спокойствие, ти в тревата потъна,
а къщата в жегата спретната рязко подгъна.
Остави си вещите скъпи, ценни във нея, ...
Бъдни вечер
Чува се навънка звук.
Дядо бъдник май сече.
Баба питка ще пече.
Мама меденки реди. ...
Изкупление
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пàри до болка и с времето се окопава. ...
Благослов
… каквото ми е дадено от Бога, със него си живея цял живот –
торба със рими мъкна в изнемога – и сигурно изглеждам идиот?
Във всичките възможни психиатрии ме вписаха в графата „Много луд!“
А аз в кълбо надежди необятни търкалям се във бездни черен студ. ...
Недоредена
Обръщай гръб и тръгвай. И не питай.
Обет си дал, но беше в младостта.
Света вода не станах ненапита.
Загубих си невинната страна. ...
Всичките тях майка родила
затова мошеници, за пореден път,
дошли у нас, незнайно от къде,
един да лъже, друг да краде.
Тайно са пирамида построили, ...
В един зимен ден
/ откраднато от Нета,... от неизвестен поетес /
'' Тихо си сипах ракийка една
галено шипе гърлото тя...
Бавничко на плота режа мезе ...
Хайку-ма 5
между двата си бряга
стои си все в плен
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема „София Филипова” 2024 и не спечели награда.
Островръхчо и Заобленчо - 4
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш, ...
***
Песъчинките скърцат в зъбите,
влизат в очите, дращят душите ни.
Изплъзващи се мигове ни
връхлитат след време, ...
За грешката и прошката
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
Без заглавие
останал сам на тази гара.
Настръхнал, посинял от студ,
оставил нейде прокълнатата си дарба.
Знаеш сам, последният вагон ...
Прибирам се във своята душа
… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –
и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,
зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,
и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей! ...
Предколедно
когато вятърът навън фучи!
Когато те прегръща тъмнината
и всичко в миг потъва във мечти!
Обичам аз във нощите студени ...
Вечният зов
Американският либерализъм поведе хорото,
с лого на президента-боклукчийския камион,
комично двуличие с посока оскотяване на обществото
в тъмните дебри на американския Вавилон. ...