247 126 резултата
Трябваше да изплача думите
събират се от дни във мен
мълча стаена - наблюдавам
а света тъне в разруха -
светът се задъхва ...
  348 
Извинения,
търсещи изкупления
без никаква промяна,
о, каква забава,
а в същото време такава измама. ...
  236 
Не ме боли гърба от стари рани.
Боли ме от кинжалната ѝ мисъл -
лъжата, че умишлено избрана е
да бъде повод стихове да пиша.
Поддадох се, признавам и сгреших, ...
  306 
Имам си грижа сериозна, голяма…
Когато порасна какъв ли да стана?
Повярвайте, трудно е чак от сега
от сто мечти една да избера.
Застанал съм на труден кръстопът… ...
  478  11 
Как прекрасно е да си дете,
волно да тичаш,
света с цяло сърце да обичаш.
Да подвикваш от радост, от волност в душата,
че си дете, че красиви са ти крилата. ...
  422 
Не съм Мария. Няма как да съм.
Онази непорочност ме пречупи.
Люлея си кошмарите насън
и пея на пришитите си дупки.
А после късам пръстите си с плам – ...
  392  11 
живата роза
на храст - лъчеза̀ри и
с обич това̀ри
живите рози
на храст - благодатстват и ...
  310 
Малък съм сега и гледам към брега
с родители на плажа.
Питат ме какъв ще станеш ти сега
и чудя се какво да кажа.
Да съм умен не е много умно, ...
  601  17 
ЧОВЕКЪТ МЕЖДУ ДВЕТЕ КРАЙНИ ДАТИ
Две крайни дати, между тях тире, и край на отредената ни радост.
Започнах да живея по-добре, когато станах старче белобрадо.
Пях цял живот на български език и писах с обич всяка своя рима.
И благославях своя земен миг с Надеждата – и утре да ме има. ...
  234 
***
Някъде,
между редовете
на пейките в парка,
се спотайва
новият ми живот. ...
  184 
Помниш ли любовта ни, онази -забравената?!
Душата си страдаща, да нахраниш успя ли,
в прегръдките на онази "страница нова" да изгрееш успя ли,
или продължаваш да плачеш от мъжката грубост?!
Успя ли да зърнеш отвъд страховете си, ...
  159 
Коремчето ми кой ли ще почеше
и кой ще цунка сладкото носле?
А козинката ми добре е да се среше
за да съм на седмото небе...
Ще ме отминеш ли, или ще спреш, ...
  304 
Не понасям фалша и лъжата,
а приветствам силно прямотата.
Задкулисие не й подхожда,
но сред хората се то разхожда.
Истинската дума се познава - ...
  240 
З А Б Л У Д А
Когато объркаш посоката,
както, колкото и бързо да се движиш,
умират всичките Жокери,
мъгливо започваш целта си да виждаш. ...
  171 
Сред болката животът наш минава,
не може явно да се избавим от нея,
но ти напред върви, не се предавай,
повтаряй:"Ще се справя, ще успея!"
Всяка нощ си има край, ...
  503 
Татко ми казваше "Кръвта вода не става".
А неговият татко го казваше на него.
Оказа ли се вярно?
Беше ли семейството така важно?
Седях и си мислех преди ...
  206 
красиво пронизващи сини очи в мен
познато магнетична енергия за обмен
авторската душа обградена от жилав лед
ще го премахне ли неслучайния син мироглед
нищо друго не може да го стопи ...
  214 
В злокобен мрак, без дъх дори за писък,
готови да положим кости в тесен гроб,
с очи обърнати към свода нисък
останахме без капка мощ.
Погълнаха ни тъмни, мрачни сенки, ...
  322 
Видях я там, на кея. Бе сама.
Със празен поглед гледаше вълните.
А вече бавно падаше нощта.
Една след друга пламваха звездите.
Поканих я да пием по едно ...
  270 
Не знам дали, навреме ще порасна,
но случи ли се факта някой ден,
мечтая да зарадвам мой'та класна:
да стана с много учене студент.
Аз сигурно… ще следвам медицина: ...
  1414  36 
Не сме виновни, че по-рано не сме се срещнали,
че съдбата късно ни постави на едно и също място.
Че вихърът на вятъра едва сега ни отнесе и обрули,
че миналото не може да се заличи, и далеч е бъдещето.
И не можем да върнем времето назад като в филм, ...
  297 
ТАМ, ДЕТО ГОСПОД ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА
... непостижимото навява скука единствено на стария глупак,
пък аз замятам празната си кука с надежда пълното да хвана пак,
то, както винаги, ми се изплъзва – с неуловимите до днес неща –
светулка, вятър, облак, глътка въздух, отишли си от мен и от света, ...
  200 
Понеже аз не вярвах в чудеса
и в празни приказки пък още повече,
те срещнах в края на една лъжа,
в която си измислях обич...
Когато стиховете ми до кръв бичуваха, ...
  268 
Коя съм аз?!
Ведра, искрена и пряма,
с голямо и обичащо сърце.
Независима и твърдоглава,
душата ми - перце. ...
  205 
ПРЕДИ ВЕЧЕРНЯ
Сред залеза догарят слънчогледи
от нивите зад пустите перони.
Дъждът се спусна – хала неугледна,
и бързо лятото оттук прогони. ...
  233 
С походка на котка и устни малини,
тя плъзна се гладко в пияния бар.
Сто мъжки очи, разпилени от вино
се струпаха в точка, по-дребна от зар.
Разклати се подът под сбора обуща – ...
  719  11 
ЧАС ПО ИСТОРИЯ
Когато всички виха: „Бе-Ка-Пе!”
и чакаха да дойде комунизма,
аз още бях кварталното хлапе
и гледах на света през друга призма. ...
  346  15 
Коя съм? Вятър сред тихи звезди?
Небе, което очаква луната?
Аз съм въздишка излята във стих,
въпроси много бушуват в душата.
В‘ вятърни шепи събирам звездите, ...
  373  14 
Голо е детството, а също и босо...
Няма страхове, интереси, комплекси...
Всичко е безгрижно, вълшебно и просто -
игра, в която егото не може се меси!
И всички копнеем понякога, ...
  197 
Не се изучава това, за което
няма думи в очите ни гладни,
което разбира само сърцето
в абстракции реално холограмни,
в миражи по-истински от реала, ...
  624 
Това… на нищо не прилича!
Не мога повече така:
жена ми… спря да ме обича,
не ще да прави капама!
Тя нощем също ме тормози: ...
  765  20 
Н А Й - Б О Г А Т И Я Т Ч О В Е К
Ти не мислиш,
а усещаш мисълта,
логиката липсва
в този друг стандарт. ...
  559 
Слънце огледало във Луна
няма да се срещнем
в сянката на нощ към теб,
между нас е половината Земя
Що за дявол си , зная как се отразява светлина ...
  270 
Живеем в трудни времена!
Изправени на кръстопът
ни брулят силни ветрове...
огъват ни и всяват страх
за едно неясно бъдеще! ...
  356 
Камуфлажът е измама...
Дреха е на дебнещ, тъмен силует.
Готов във тъмното да гръмне
и последният човек.
Много станаха ловците... ...
  245 
Забави! Забави времето ,моля те!
Забави бурния му бяг
Нека поне за миг да сме заедно,чу ли ме,
а не непознати, на различен бряг.
Забави времето, моля те! ...
  673 
Можеш ли да влезеш в мойта кожа,
от седем извора вода да донесеш?
Можеш ли да разгадаеш мойта сила,
от где ида и защо към теб летя?
Можеш ли да полетиш със мене над орлите, ...
  607 
Тихо клонче смокиново пак по прозореца драска,
а Луната ме буди – всевиждащо, златно око.
А септември по котешки шарен, гальовен и ласкав,
мърка вън: — "Помечтай, за минутка поне и ако,
бъдат дните до болка отрудени, грозни и груби, ...
  314 
КРАДЕЦ НА ЛИСТОПАДИ
… навярно по рождение съм спец да съм добър крадец на листопади? –
и – щом през Варна есенен ветрец разчорли ги по градските площади,
събирам ги на пазва – лист по лист! – и по Гезмето с тях се ветролея,
или се смъквам в залеза златист – с мелтема да ги вихря върху кея! – ...
  174 
Всички искаме нещо: и то очевидно не става.
Философски е вещо, че не така става държава!
Щом търговията е обща: бий на масрафа надежда!
Ако жената е общност, значи е плетка прилежна...
  341 
Предложения
: ??:??