Стихове и поезия от съвременни български автори
Април
Април пристигна с дъждове,
и сякаш страдаше душата.
Април донесе цветове
от сивото на светлината. ...
Обичам къдравата тишина
която покрай тебе се разнася
и погледът ти влюбен, разпознат
по нежната си, слънчева нагласа.
Обичам да живея в твоя глас ...
Бански А-тоалет(н)и псевдохайку
дъждът спря
криле размаха
тоалетната хартия
* ...
Откровение
Извинявам се на всички ония,които
смисъла от анонса в сайта не могат да схванат
по темата,чиято нишка в него е скрита-
нататък стилът ми непроменен си остава. ...
Какво е да значиш
Далеч си от мене.
Аз леко пристъпвам, но чувам шумене
от стъпките твои.
Тръгвай... разбирам. ...
Откровение на политик за Първи април
просто ни гали с пипала октопода!
Не желая аз детектор на лъжата!
Не крада, просто взимам парата!
Никога българите не съм ги будалкал аз, ...
Житейски път
Били сме вчера… Ще ни има утре…
Достигаме на точния адрес,
щом болка или старост ни разтърси.
Препускаме в безумна суета ...
Сметки
Какво си смятал,
какво си гледал?
Сметката излиза крива!
Крива на живота ни засукан. ...
Натрупа ми се много!!
А изходът все е един и същ, но разминава се пред мен.
От решения грешни в моят живот все рани остават!
И май все по - често се чувствам депресирана и с мрачни мисли
Раздавам със шепи на хората любов и радост.! ...
Слънчев влюбен миг
от щастието иска да прелее,
а слънцето в косите ни плете
лъчистите си нишки, чудодеен
мигът разлива сладкия си мир ...
Преходно
тунела загърбил преходен;
бидейки поетапно обновен,
със светлина напоен!
Във вярата върви, ...
Белите манастири
продават се манастири.
Наведнъж ги дават, изцяло,
че били боядисани в бяло.
Как човек да се заеме ...
Вечният път
с объркан ум, с помръкнало лице,
животът е назад неописуем,
смъртта протяга кървави ръце.
Назад не може никой да се върне, ...
Конекрадецът
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,
другоселец е – личи си, стиска във ръка секира,
все по дирите лисичи смъква се откъм баира, ...
Безсъние
сред играещи сенки в стените.
Натежалата мисъл сън пресява,
както песъчинки - вълните.
Тиктака часовникът и отброява, ...
Справедливост
във очите недочакали такава,
там където пада бавно здрачът,
а със него... вечната забрава?...
Късно е, уви, за тях е късно, ...
Петата поанта
В историята на човечеството до тук
съществуват четири основни открития,
всичко останало е само наченки на звук,
който внимателно е повит в тяхната сянка. ...
Нощ
Семейна вечеря, децата се смеят шумно на шегите на баща си.
Момичето и момчето, което приготвят вечеря и слушат музика. Той я хваща за ръката и я завърта в ритъма на танца, а тя не е била по-щастлива.
Усмивките.
Сълзите. ...
Чашка с изветрял коняк
Свещта ми тихо гасне, пролетта
живота в мене вече не събужда.
Което бе прекрасно – отлетя,
и почна радостта да ми е чужда. ...
Априлски сън
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав! ...
Как искам да си имам котараче!
Защо си нямам малко котараче, че да ме среща привечер със "Мяу!"
И да ми мърка – щом ми се доплаче, по-силно от вулкана Кракатау.
Да си го храня призори с гранули – добро мезе! – за моето мерло.
И да мечтаем пак да дойде юлий, щом си полегнем в топлото легло. ...
Обич до поискване
а слабостта ми – дебнеща зад ъгъла.
И грехове да имам – неброими
не съм, животе, никога излъгала.
Понякога не знам защо боли ме, ...
Щастието
оглупели от захлас.
Търсим го навсякъде,
а то е винаги в нас!
Искаме да сме щастливи, ...
Бях лудият Поет на този свят
... дали защото – стар загубеняк, отсвири ме животът на финала,
едва ли ще ме видите във фрак! – със някоя девойка в рокля бяла,
в парижкото предградие Берси за мен не питат знойните старлетки
и се теша с един бонбон "Merci" за всички преживени петилетки, ...