Стихове и поезия от съвременни български автори
Неволи...
Черното куче в зелената сянка
на ниските, гъсти треви...
Плътна черта на отричане - чака
да видим какво не върви! ...
Мой Ромео
А аз ще ти мълча
Ще крещиш в лицето ми
А аз ще ти мълча
Ще бъда твоя кошмар през деня и през нощта ...
От върха на Дървото на живота
Очите ми рисуват картина,
видях я такава върху слънчева рефлуксия,
хубава като жена, която пие жадно лимонада!
Море слънчогледи – без приливи, ...
Клетва
Най-черна. Превратна в моя живот.
И нищо че вън слънце яростно жули,
не чувам, не виждам, не сещам и Бог.
Всяка дума е болка. Мисълта е прокоба. ...
Другата
поставяш ù ореол.
И криле ù даваш,
а в присъствието ù
звучи ангелски хор. ...
Морско адажио
По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
А слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист. ...
Обич и малко надежда
само деня светлината си спусна,
като паяжина съща беше за теб и мен,
заради дъждовното време.
Задъхват се и неизписаните редове, ...
Гадаене под звездите
врачка хвърля бобени зърна
и пръстите ù кокалести мачкат
тъмносивата, студена тишина.
Ще ти врачувам, рече ми и стана, ...
Никога
Никога няма да се науча!
Никога няма да бъда друг!
Никога няма да спра да обичам,
никога, като ДРУГ! ...
Хайку
Зимата открадна
Червените устни на лятото...
Превърнаха се в ледени сияния.
дата: 11. 07. 2014 г. ...
Колко пъти?
Колко мили изходи на сън?
Колико пъти разказа на другите мъдрост?
Колко хули преглътна на ум?
Колко пъти си даде на просяка хляба? ...
Тананикам тази сутрин
Обличам си жълтата рокля,
оная с цвят на лимон.
Мушици и слънчеви зайчета
мигом се влюбват във нея, вкопчват се – ...
Непознатата
косите ти се леят като златен водопад,
устните сякаш са малинови корали,
едва ли си любимка на жените в този град.
Разхождаш се с божествена походка, ...
Позитивна до някъде
на черното да казвам бяло
доверие да давам всекиму на кредит
със ум като стъкло, църцорещ вяло.
Да съм овца остригана до кожа, ...
Мога ли да те обичам вечер
в малката задушна стая,
когато дланите ти милват
нощта изписана от вещици.
Мога ли да се преборя ...
На сестра ми
Поне за малко още остани!
Пак виждам уморените зеници
и зная, че животът ти тежи!
Животът... – низ от срещи и раздели ...
Вик отчаян, спомен тих
а прозорците – неми картини.
Във очакване, облаци късни
да измият стъклата – витрини…
В тях оглеждат се поостарели, ...