Поезия

253,1 резултата

Океан от любов

Искам да потъна в океан от мечти,
в съня си да видя пак твоите очи.
Но се страхувам, вярваш ли?
Събудя ли се, двойно ще боли...
Искам обичта си да ти дам, ...
989

Покана за чаена церемония

ПОКАНА ЗА ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ
Надничайте през тънките завеси на моите отворени прозорци.
Аз мога тънка питка да омеся - за свиден гост или случайни хора.
Надничайте. Живот като по книга: жена ми спи и вдъхва топла вяра.
От топлото ù тяло се надига прозрачно-тънка медоносна пара. ...
889 12

Разграждане на гилотина

Разграждане на гилотина
Всяко утро гради гилотина,
пред която гърбата, в захлас,
се възправям смалена, но жива –
предизвиквам поредния час. ...
975 2

Завещайте любов

„Завещайте любов!”
Димитър Казаков – Нерон
български художник (1933-1992 )
Завещайте любов на децата си!
Оставете им много и много... ...
581 4

Тиха красота

Тиха красота
Бляскави фенери
В рехава тъма
Светват и угасват –
Радост за деца ...
996

Номад

Не съм на място. Никога не съм била.
Така и не намерих тези измерения,
в които боса ходя и виждам дъга.
Все губя се из грешки и затъмнения.
Не съм на място. Няма и да бъда. ...
572

Любовна пролет

март 2013 Румяна Славова
Целувай, когато нощем
слънцето се скрие,
а луната през прозореца
кокетно намига! ...
686 9

Има и такива думи

Има думи, които така ни горят
щом са чути от хора любими,
те наслагват чернилки и гневно редят,
отровните мисли, без рими.
Има думи, които засядат в гръдта, ...
612 4

Акорд мажорен

Акорд мажорен
Намерих се във късна есен
от заминалите, най-влажна.
И бяла съм в зрелите си сокове
измамно топла, чиста и смирена ...
1.3K 2

МакДоналдс, курви и прозак

Кой казва, че обикновеното омръзва бързо
не и аз
Обикновеното не си позволява да ми омръзне
затова
То ...
1.1K

Щастие

Щастието е точен резултат
от шеги по усет и по труд
или лаконичния квадрат
на трибуквената дума... шут.
529

Знам, че я има

Самота в очите ми потъва,
като огън в шепата гори.
В очните дъна със болка плува
и замрежва погледа дори.
В тъмно миглите ми се целуват ...
566 7

***

Тя разцъфтява
в пепелника на масата ти
и подлудява
бездомни с очи.
Къса, раздира, ...
781

Закъсняло стихотворение на тема "рециклиране"

да
нещата се връщат
но пак са си същите
пак напъпила пролет
пак почистваме къщите ...
525 4

На един поет

НА ЕДИН ПОЕТ
Кажи защо умуваш, друже?!
Аз виждам, че си още нужен!
И твойте песни за цветята
отекват вътре във душата ...
488 1

Морето и любовта

Не ми омръзваш никога, море,
макар и рядко тебе да те виждам.
На сушата така ми е добре
когато мисълта за теб приижда.
Тогава мачти, кораби, платна ...
713 7

Илюзия

Пролет иде ...
Как е леко
на сърцето
обзето
от илюзия, ...
719 7

Сън

Позна ли ме? В съня ти съм на гости
и пак вървим по нашите места...
Видях, че си оставил незалостена
за мен прогнила, мъничка врата
и... влязох... нежно те докоснах ...
633 3

* * *

Сънувах те когато бе ненужно,
преборих се, че не си до мен.
Не можем да живеем дружно,
ала искам следващия ден.
Не искам да си те представям - ...
1.3K

Шарен дим

Боли от думите. Боли от грешките.
Безмълвно хлопват се затворени врати.
Сред студ, в безумие вината реши се.
Стои насреща ми – не може да прости.
Миг отчаяние и куп отблясъци. ...
1.2K 1 3

Рециклиране на чувства

Изгубихме се...
И не се намираме,
защото всеки тръгна срещу себе си.
И всяка нощ по мъничко умираме.
Със вързани очи гадаем ребуси. ...
844 7

Квачка без спирачка

С пожелания за по-внимателно шофиране през пролетно-летния сезон! :-)
Ах, каква си, мила – кавачка!
Как успя без грам спирачка
да нанижеш скъпата си бричка,
под беседката ни в градската горичка? ...
996 11

Не смей да ме търсиш...

НЕ СМЕЙ ДА МЕ ТЪРСИШ…
Не смей да ме търсиш пак в сънища,
отрекох небесните блянове.
По земните пътища съмва се
и тръгвам с дъжда, заваляло е… ...
1.2K 1 25

Шах и.... мат

Зазидаха я царската врата,
но белите останаха без пешки,
а черните посрещнаха смъртта
след груби офицерски грешки.
Остана пусто бойното поле, ...
630 3

* * * Изповед ****

Душата ми с окови окована,
в нощтa се лута сам сама.
Бедна, изхабена, разпиляна
сълза пролива в черната тъма.
Черни дрипи носи тя, ...
571

Черна приказка

Под черното крило на нощта…
Из мразовитата сива гора
Една жена, в жълта дреха обвита,
Пристъпва едва, от луната открита.
Дрехата ù е като пеперуда… ...
743

Искам да си луд

Искам да си луд! Да ме ревнуваш!
И да ме събираш без остатък!
В ласкавото ми небе да плуваш.
Все нататък... Все нататък...
Да събудиш старите пътеки, ...
919 2 9

В трудни дни

В трудни дни
Нежни чувства разпилени,
Днес в сърцето пак горят.
Галят старите ми рани
И с надежда ги целят. ...
1K 1 1

Тишината след теб

Тишината, която остава след теб,
след всички твои думи неизказани,
погубва моя свят и наранява ме
като следа от огъня в душата ми.
Стъпките, останали след теб, ...
1.1K 1 1

* * *

Спомени
Те идват отдалече,
без да ги викам...
Пристигат от ляво
по кръвните пътища ...
826

Рамбо

Генчо пред компютъра стои,
все играе някакви игри.
Блъска, атакува и гърми,
във войни участва до зори.
Що ли са му сторили та все убива? ...
659 3

Последната ми рана

Добре дошла, постелих ти
софрата,
постой за миг, не гледай, че е
късно,
сега си тук и в роля на ...
723 14

Денят е добър, да бъде добър ден...

Прекрасен е градът от последния етаж,
улички градски, далечни, паваж.
Блоковете като детски пъзел наредени,
рано сутрин те от шум не са смутени.
Първи слънчев лъч прозореца огрява, ...
673 2

Заключен си

Заключен си в сърцето след хиляди врати,
неразбиваеми са неговите стени.
Заключен си в това наивно сърце,
там ще е винаги само твоето лице.
Никой вратите не може да отключи, ...
897

На баба

Ти бе до мен откак се помня,
ръката до градината държа ми.
Ядосвах те и наранявах доста,
но ти не спираше да ме закриляш.
Да споря с теб обичах често, ...
989 1

Само миг...

Само миг...
Непокорна съм в старите пътища,
накъсана в стих недописан,
разпиляна във следващо връщане,
непокорна съм... светла и бяла. ...
890 3

Страх

Страхувам се от прилива на сладководните реки,
които мъкнат тиня в океана,
които го затрупват страшно бавно...
извън времето,
които изпреварват и подводните вулкани... ...
952 7

Съмнения

Съмненията пак вечерят с хапки от Любов,
виното е толкова горчиво…
Продаден ли ще е последният ù зов,
шептящ за нежност... за една единствена усмивка?…
Студени ли ще бъдат сънищата от роса ...
713 6