Стихове и поезия от съвременни български автори
Насаме със себе си № 7
Не знам защо и до кога!?
От Миналото ни познати,
без кокал в празната ръка.
Така те все си отмъщават... ...
Вина и грях
се смееш както само ти се смееш!
Или пък ако някога заплачеш,
пак само свои сълзи ще пролееш!
Виновна си! За всичко си виновна: ...
Майският въздух
изпълнен с надежди море и цветя
погали ме нежно
прошепна ми тихо
че обич към мене изпитва ...
Пеперуди-носорози
Пърхат горе, пърхат долу,
дваж нагоре, триж надолу,
леки, нежни пеперуди.
Дваж надолу, триж нагоре, ...
Гласуваме за любовта
дори в изобилие да имаме пари.
Продадената – любов няма да дари,
а за нея постоянно се гласува.
С високо вдигнати ръце ...
* * *
Не ме вини за чувствата, които ме обземат!
За яростта, кипяща в кръвта!
За силата, с която аз обичам,
за огъня, изгарящ същността... ...
Лъжи, лъжи
Подлагаш на съмнение
всяко свое решение?
А когато го решиш,
не можеш от страх да заспиш; ...
Последният Поет
защото Истината идва най-последна!
В небето на Живота липсва залез,
за който красотата е Поема...
Милиарди светила над нас догарят, ...
Монолог на агнето
Да се топлите с моята кожа.
Утре сутрин на тая поляна
ще прережат живота ми с ножа.
Те го точат. Познахте ли звука? ...
Болка... (посветено на баща ми)
Как да свикна с това, че те няма?
Дни омразни и болка, сякаш съм в плен.
А в сърцето ми зейнала рана.
Ти бе моята сродна душа, ...
Една роза
Дъждът валеше като из ведро
по-силен от скръбта поетова.
Откъснах те, порязана от теб –
почти със зъби, жертвено. ...
Молба към свети Георги
(името ти да се свети)
Змейове и вражи орди
в миналото що помете,
избави ни от неволи – ...
Кажи ми как
от вятъра – промяна,
а Божи гроб ми даде знак,
че трябва да остана.
Разкрачен между мен и мен, ...
Измислена моя вселена
една вселена някаква си там.
По миглите ми слънце, не примигвам.
Как искам цялата си обич да ù дам.
Една вселена, мъничка такава, ...
Тъжен Св. Валентин
В празника на любовта всички влюбени по света
разменят си подаръци и топли слова.
Но защо вместо слънцето да грее в моите очи,
болка се е настанила в моите гърди?! ...
Насаме със себе си № 4
на всички вярвах, от добро.
На Злото бях аз върл противник.
Не вярвах в злато и сребро!
Дълбоко всички уважавах... ...