Стихове и поезия от съвременни български автори
Мълчание
трима глухонеми
разговарят оживено
ръцете им разсичат въздуха
мога да чуя свистенето ...
На опашка за надежда
Облаци в очите плуват
и сърцето ме повежда
на опашка за надежда.
Казват, че отпред раздават: ...
Остави се, либе
Мен баща ми със ракия ме закърми.
Всяка вечер ми завързваше косите.
А сутрин рано ме изпращаше на къра.
Остави се, либе, остави се! ...
Чрез малки грехове към свята Истина
Със грехове от Грях ще се очистиш.
Защото даже грешник устремен си,
чрез малки грехове към свята Истина.
Безгрешните престават да се движат. ...
Феникс
Отивам да се покая.
Да изплача сълзите си
по неродените ни любови.
Да пренеса гибелта ти ...
Пред бурята...
Ще има буря!... Облаците сиви
надвисват над морето страховити,
а Вятърът развеял буйни гриви
в брега разбива побеснял вълните... ...
Бягай бързо
пред мен на усмивката ми
отвърна тя -
мрачна, грозна, ненадейна
оставяща без дъх, без радост ...
На малкия остров
дълго ли все още ще стоиш?!
Избледняха старите икони,
не остана никакъв фетиш!
Тъжно е, когато осъзнаеш, ...
Прегърни ме
ала копнеж по теб в душата се разлива,
сияе рядко чуден майски ден навън,
но даже и от него ти си по-красива.
Примолих се в сърцето със беззвучен глас: ...
За хората и Обществото
до гроб които ще ценя.
А има други "във Обора,
с които думи не деля!
Нещата ни са двупосочни, ...
Летни измами
разпиляват светлина
в тъмното синьо на безкрая.
Когато нощта реди слова,
за да приспи луната в обятията си. ...
Присъдата
След Варна - мощен леден ураган
над моята България бушува.
И, с поглед от уплаха разоран,
си мисля за цената: Колко струва ...
Аз живях
край себе си раздавах топлина.
Аз живях – и мразех, и обичах
всичко, дето има по света.
Всеки ден се будех със усмивка – ...