Стихове и поезия от съвременни български автори

256.3K резултата

Тъга по нея

Животът е чудесно нещо.
Кара всички да се смеят...
И с усмивка светла да живеят!
Всеки смее се различно...
Смешно, други нетипично, ...
636 4

Не искам... не съм...

Бясна съм... не искам да те виждам,
очите си ще вържа с черен шал
и глупавото си сърце ще хвърля.
Не искам да изпитва жал.
Не ми звъни! Не искам да те чувам... ...
753 8

Мълчание

на съседната маса
трима глухонеми
разговарят оживено
ръцете им разсичат въздуха
мога да чуя свистенето ...
936 2

След празника

Сега сме само двамата, с жена ми.
Отидаха си внуците от нас.
Разпръсна ни поредното цунами
и Самотата пак дойде при нас!
И селото ни пак е опустяло, ...
512

На опашка за надежда

Лоши мисли в мен нахлуват.
Облаци в очите плуват
и сърцето ме повежда
на опашка за надежда.
Казват, че отпред раздават: ...
600 5

Изгубени души

Изгубени души сме аз и ти,
във тъмното без път вървим,
и все по-нещастни, по-сами,
във тъмното изгубени вървим...
Към онзи бряг на щастието вървим, ...
1.6K 1 1

Остави се, либе

Остави се либе, остави се!
Мен баща ми със ракия ме закърми.
Всяка вечер ми завързваше косите.
А сутрин рано ме изпращаше на къра.
Остави се, либе, остави се! ...
753 2

Спомни си Другия... и му прости

Каква си ми бèличка, пухкавка, нежна...!
Хитрушо, напразно притваряш очи,
в тях парна ме вече искрица метежност,
макар че дъхът ти свенливо мълчи.
От мен не очаквай театър, молби, ...
2.2K 1 24

Чрез малки грехове към свята Истина

Съмнително е да си безпогрешен.
Със грехове от Грях ще се очистиш.
Защото даже грешник устремен си,
чрез малки грехове към свята Истина.
Безгрешните престават да се движат. ...
1.2K 3 16

Феникс

Не, не идвам при теб.
Отивам да се покая.
Да изплача сълзите си
по неродените ни любови.
Да пренеса гибелта ти ...
1.2K 1

Изгубих се

Изгубих се...
И няма кой да ме намери,
защото никой не разбра.
Изгубих си празните химери
и част от мен със тях умря. ...
1.1K

Признание - апел

ПРИЗНАНИЕ-АПЕЛ
Не мога повече да опрощавам
на никого и нищо - уморих се
от обидата натрупана се задушавам,
невежество навред се вихри. ...
723 1 1

На Кръстопът

Светофарът е запецнал на червено!
Чака своето зелено...
Ала свети си червено?
Всеки чака си момента,
за да мине през сигмента. ...
663

Празно е

Празно е
Празно е. И няма никой -
няма никой в моята душа.
Няма влага във очите,
в ръцете нищо не държа. ...
1.3K

Любовна епикриза

Какво ли искам от живота?
Усмивката ти да ме грее!
Останало? Дал Бог каквото,
любов щом има, се живее.
С любов животът става чудо, ...
1.7K 1 2

Разоръжаване по женски

Госпожо капитан, ще отбележа,
че мъжките пагони Ви отиват.
Появата Ви явно обезврежда
най-силната военна съпротива.
Усмивката Ви лесно предизвиква ...
1.2K 12

Пред бурята...

Пред бурята...
Ще има буря!... Облаците сиви
надвисват над морето страховити,
а Вятърът развеял буйни гриви
в брега разбива побеснял вълните... ...
652

Бягай бързо

Усмихнах се и онемях
пред мен на усмивката ми
отвърна тя -
мрачна, грозна, ненадейна
оставяща без дъх, без радост ...
1.3K 1

Пречистване

Гори ли пламък във сърцето?
Прелива ли умът от чистота?
Събуди ли се в теб детето?
Усети ли Божествена искра?
Разлистили ли се в теб надежда, ...
672 3

Миниатюри

Миниатюри
* * *
Тръпката в сърцето ще потисна.
Ще остане ялова във мен
и вълната, тази що към мене плисна, ...
543

На малкия остров

На пустинен остров, Робинзоне,
дълго ли все още ще стоиш?!
Избледняха старите икони,
не остана никакъв фетиш!
Тъжно е, когато осъзнаеш, ...
741 3

Странджа планина

Хубава си, моя Странджа,
с високите си планини,
хубава и незаменима
с китните си низини.
Ти за мен си най-красива ...
875 1

Боса сред скалите

Воюваш с мен откакто те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна ми вратата и пристъпих.
Приседнах на студения ти стол ...
1.2K 17

Кога

Рисувам те във мислите.
Рисувам със сърцето.
Изпращам ти послания
в молитва към Небето
Докосвам те, прегръщам те, ...
1.2K 1

Прегърни ме

Успях следобед да се унеса във кратък сън,
ала копнеж по теб в душата се разлива,
сияе рядко чуден майски ден навън,
но даже и от него ти си по-красива.
Примолих се в сърцето със беззвучен глас: ...
717 1

За хората и Обществото

В живота си познавам хора,
до гроб които ще ценя.
А има други "във Обора,
с които думи не деля!
Нещата ни са двупосочни, ...
567 1

Световно по футбол - 2014

И мачове гледам, и стихове пиша.
Във стаята вече почти не се диша.
Светът ни е футбол. Светът ни е топка.
И цял съм в психоза. Играта е клопка.
Животът е топка! И с крак да го ритам, ...
449

Вие

Вие ще се самоунищожите,
сами се самоизяждате
от завист и ревност
ослепели сте вие!
И вие в нападение дебнете ...
936 1

Искам теб

С теб отново искам съдбата да ме срещне,
с теб и с никой друг.
Как искам пак да ме обикнеш,
мен и никой друг.
Искам пак да ме разсейваш, от болката която тая ...
840

Не искам вече...

Не искам дни, в които слънцето огрява
отвъд прозореца на моята самотност,
а в ъгъла й някъде оставено
сърцето ми да плаче от умората.
Не искам нощи с бледи пълнолуния ...
784 8

Ескорт от птици

Понякога, денят пристига, вирнал злобен зъб,
да те надъвче целия, чак до костица.
И няма разлика – тръстика ли си, или дъб,
щом коренът ти е разровен от къртици.
Денят си води банда ураганни ветрове ...
932 10

С камъни трябва

Целият ден дъждът не престана.
Целият ден вали ли, вали...
Студения вятър, върти го в спирала.
Няма светкавици. Дори не гърми.
Прониква до костите чак, тази влага. ...
759 6

Мило сърце

Мило сърце, няма ли да спреш
През колко още болка ще ме преведеш
Само мъка досега ми причини
Спри се най-сетне, почини
Не слушаш ти умът какво приказва ...
1K 1

Летни измами

Когато последните светулки
разпиляват светлина
в тъмното синьо на безкрая.
Когато нощта реди слова,
за да приспи луната в обятията си. ...
894

Животът е една метафора

Мамка му! Животът е такъв живот,
че няма как на лист да го опишеш!
В калта му валяш се, същински скот,
а във врата проблемите ти дишат.
Денят започва - майсторът на торти, ...
1.2K 6

Присъдата

П Р И С Ъ Д А Т А
След Варна - мощен леден ураган
над моята България бушува.
И, с поглед от уплаха разоран,
си мисля за цената: Колко струва ...
735 20

От болката откъснато

Този стих е отронено тихо стенание,
споделено набързо със белия лист,
той е частица от мойто дихание,
с изранените думи, пръснати в миг.
Той е дълго мълчаното мое признание, ...
1.1K 27

Аз живях

Аз живях – на слънчев лъч приличах,
край себе си раздавах топлина.
Аз живях – и мразех, и обичах
всичко, дето има по света.
Всеки ден се будех със усмивка – ...
1K

Мелодия Опус 1

По пладне,
съдбовно главоного,
пълзеше странно
през копнежите на липсващ цвят.
Затвори камъкът дъха си, ...
1.4K 2