Стихове и поезия от съвременни български автори
Стига да не е неразположен
Минаваше доскоро за бохем
сред своите приятели Иван,
но взе, че се ожени и съвсем
загуби се. Ергенският таван ...
Мастило
Животът ми е лист
Аз пък съм мастило
Животът ми бе чист
но изцапах го с червило ...
Посвещение
Драго Матеев /
Да ври кръвта ти млада! Да кипи!
Да бъдеш все такъв като сега:
Да се опиваш от мирис на липи, ...
Неозаглавено
Едно помолих те - Не ме лъжи!
Разбра ли колко те обичах?
Но ти небрежно всичко разруши!
(не)известен
Не стига
Разбрах -
един живот не стига
да догоним всички ветрове;
да получим всички цветя и усмивки; ...
Къде си, моя обич?
Къде си, моя свята обич,
избистрена от падаща вода?
Природата ми нежно вехнеща
очаква повик, търсейки следа… ...
Захари Стоянов
Благодарение на него народът се е обединил.
А сегашното "величие" Плевнелиев го е разединил.
Едва ли патриотът за туй би го търпил.
Народе, спомни си за онези славни дни! ...
Тъга
тъгата се натрупва
като излишните килограми
телата стават интертни
и движенията им ...
Слънцето
Искам за него да разкажа.
Представях си го най-горещо.
А то бе много тъжно даже.
Очите му запомних мигом - ...
Екзистенциално*
...Нощта- красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак.
Замислям се: „Животът е безумие,
но по-прекрасен да е, няма как!...” ...
Жажда
цяла нощ
в олука бълбука
жаждата
на бездънните небеса ...
Моя бяла пролет!
Ще те видя ли в този живот?
Колко птици - за слънце се молят!
Колко слаби дървета - за плод!
Как преминаха зими и вихри, ...
Живял съм!
Родил съм се тогава като нещо свято.
И цял живот на святости съм устоял.
Но в края всичко ще ми бъде непонятно.
Макар че всичко вече съм видял... ...
Сагата Викинг
Започва действието второ
зад демократичното перде,
за лудите без мярка и умора!
Сред ордени, закуски ...
Любов, здравей, ти позна ли ме!?
Любов, здравей, ти позна ли ме!?
Аз съм тази лудата с блясъка в очите щом те види.
Със срамежливата усмивка пред твоята осанка.
С разтреперени колене от твоите докосвания. ...