Стихове и поезия от съвременни български автори
Ретроверсивно
Ех, да можеше само
Да се върнеш години назад,
да грабнеш живота с ново начало,
да повториш на дните гордия бяг. ...
Бяг
фасадите на сградите се ронят
в конфетите на пръхкавия сняг...
А мислите ми - впряг от двеста коня,
в застиналото минало ме гонят. ...
Прошка
Пусти улици, кръвоносни съдове.
Завършени грешки в непълни кръгове.
Tакива на вяра, любов и доверие,
запълват се днес, но само в съмнение. ...
В усмивката на август
Оглеждаше душата си в простора.
Сънувах го възможен до безкрайност.
Далече от света и всички хора.
За устните му няма да напиша. ...
Лекомислие
Под лупа да не гледа на света...
Нещата си до край да не обмисля,
да търси само свойта суета!
И лесно да търгува Съвестта си, ...
Трагедия в Мизия
дали и нас ще ни сполети същата съдба!?
Нека любовта и грижата да надделеят,
нека всички хора в Мизия да оцелеят!
jenabg.com/novini/item/316-koshmar-balgariya-pod-voda-salzi-i-choveshka-maka-v-efira-na-nova-tv-ima-udaveni-hora-v-miziya
Пак и пак - все в неделя...
Дълго събуждане...
Шумна врява и музика...
Душ за разсънване...
Вероятно - филийки със мед за "инфантите", ...
Наши са си, Войводо!
за наука за свобода..."
Хр. Ботев
Имаме си политици –
циркаджии и комици, ...
Отвъд Еверест
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани. ...
Ангел на земята
човеците и техните съдби
и му се стори жалко и жестоко,
да не е вкусвал никога сълзи.
- Аз искам там да сляза, ...
Ти
дали завинаги ще е това?
Ако днес реша да ти се вричам,
дали във вярност ще умра?
Отново две очи ме гледат в мрака, ...
Време
Време, което го имаш.
Време, което го нямаш.
Време, в което отричаш,
време, в което прощаваш. ...
Щурчета...
Детето проклето
откъсна крачето
на бедното
малко щурче. ...
Неделя
Две дъждовни капки на стъклото
във едно се бяха слели
и не беше самотно и празно леглото.
Третата неделя спря да вали ...
Измамна е нощта...
Измамни - стъпките, но пак вървя...
До болка изморена съм и ми се плаче...
До болка влюбена съм, но мълча...
Нуждая се от теб, за да се чувствам цяла. ...
Мода
Пак съ чудъ кво дъ убличъ,
чи секи ден ино и същу
ниможи с негу дъ вървъ,
кугату съм извън ут къщи. ...
Просяк
Бедна майка мен роди ме,
но с любов и грижа тя дари ме.
На работа цял ден се труди,
насъщен хляб да донесе. ...
Преди "сега"
Сега се уча да мълча.
В безкрайната река от хора
да търся остров. Да горча
като пелиновото вино ...